Клуб "Никога повече на диета" или аз съм си аз

  • 3 507
  • 45
  •   1
Отговори
  • Мнения: X
Казано честно ми писна. Изгубих наистина ценни години от живота си, преследвайки единствената цел да бъда с теглото и размерите на моделите от списанията и изящните, почти безкръвни актриси и манекенки. През всичките тези години се лутах между 48 и 62 килограма - в моментите, когато бях слаба и кльощава изпадах в еуфория, и обратно, когато стремглаво кантара се качваше нагоре, бях в постоянна и много тежка депресия. Признавам си, през всичките тези години, всеки ден от живота ми е бил подчинен на контрола на теглото. Сдобих се и с екстрата хранително разстройство, която слава на Бога се надявам скоро да е зад гърба ми. Не знам как стана при мен, но в един момент ми просветна, че не мога да продължавам да живея така, че има нещо сбъркано в цялата тази работа и че пропускам да живея истински, докато се вглеждам в нещо толкова незначително и дребно като размера на дънките ми или цифрите на кантара. Уплаших се, че животът ми ще мине, без дори да съм започнала да го живея. Та взех решението - НИКОГА ПОВЕЧЕ НА ДИЕТА. Което никак не е лесно, между впрочем, защото аз съм загубила способността да се храня нормално - когато съм на режим съм стриктна до последната хапка, а когато съм в другата крайност ям от всичко по много, без никаква мярка. Но ще успея рано или късно, в това съм абсолютна сигурна. Доста лични неща споделям за първи път в нета, затова смятам засега да спра дотук.

Но най-важното нещо не е самото спиране на диетите като физически акт. Най-важното нещо е да приемем себе си такива каквито сме - с 5, 10 или х килограма повече, отколкото ни изчисляват съвременните представи за красота. Най-важното е да се обичаме такива, каквито сме - красиви, свежи, модерни, съвременни жени. Реших да поканя съмишленици да си направим клуб "Красиви и секси без диети", в който да се подкрепяме в не лесния път от отказването на диетите и приемането на себе си такива си каквито сме - уникални, нестандартни и различни. Заповядайте!!!


Последна редакция: пн, 27 апр 2009, 00:20 от Анонимен

# 1
  • ...до морето..
  • Мнения: 74
  Мина,току що видях темата ти...Искам само да те поздравя!Направила си най-важната крачка!Сега остава по-лесното, важното е да се приемаме и обичаме такива, каквито сме...а останалото са илюзии...
Не знам на колко си години,сигурно си много млада,но знаеш че в живота има толкова хубави и важни неща, че не си струва да губим ценни мигове в мисли за някакви си килограми...  LaughingPeace
Пожелавам ти успех и съм сигурна,че ще се справиш!

# 2
  • вкъщи
  • Мнения: 704
и аз се записвам не съм привърженица  на диети-харесвам се такава каквато съм Peace

# 3
  • на село
  • Мнения: 1 028
Записвам се и аз в групата.
Не мога на диета! Просто не мога! Открих, че с килограмите с които съм сега се чувствам много по- добре, отколкото бленуваните 10 надолу. Била съм -10 и да ви кажа честно, нямах сили за нищо. Явно природата си знае работата... Не мога да се правя на 18 годишна - тъжно и смешно е. Аз съм на 30 и се опитвам да съм в мир със себе си.

# 4
  • Варна
  • Мнения: 439
Поздравявам те за темата  bouquet
И аз съм в твоето положение, но още не съм узряла за тези мисли а съм на 30 и в момента съм на диета и гоня безценните 53 кг...
Всичко което си написала ми е до болка познато, ще следя темата и се надявам да ми дойде акъла в главата.

# 5
  • Мнения: 113
Здравейте, и аз се присъединявам към клуба  Heart Eyes   Цял живот, откакто се помня съм на диети, без някакъв траен резултат. Моите килограми са варирали +/- 20, е сега не съм в максимума, но не изгарям от желание и да съм в минимума. Чувствам се добре такава каквато съм и само понякога се натъжавам от отношението на околните. Все пак знам, че ще бъдем съдени не по външния ни вид, а по делата ни... Аз съм на 33г. почти и наистина загубих много ценно време от живота в празна суета.

# 6
  • Мнения: 11 747
Искам да следя темата.
Имала съм моменти, в които съм искала да кажа - 'Край! Каквато съм - такава!'   Уви, след най- много месец не издържам и започвам отново с безкрайните опити и мъки...  Не успявам да се възприема с + 15кг  Confused    Преди година, може би, Мартина Вачкова беше направила някаква такава кампания, приключи с диетите, беше щастлива, но сега я гледам, че пак е свалила едно 15-20кг, което говори че пак се пробва с нещо.
Има и друго - когато килограмите са 15-20 отгоре е въпрос на суета, която съвсем не е без значение, но като се отпусне човек, особено при жените и се стига до 30-40кг отгоре, понякога и повече. Тогава вече изобщо не става дума за суета  Confused

Уви, и хората около нас обичат да правят забележки, критики, подхвърляния, коментари, шеги, намеци, оценки, преценки и т.н. за външността ни  Confused  Мен и това много ме трови, макар сама да съм най- жестокия си съдник.

# 7
  • Мнения: 431
Никога не съм била на диета, нито на какъвто и да е било режим; не смятам, че имам нужда, а дори и да ми се наложи, не зная дали ще издържа  Laughing
Не си харесвам коремчето и да, ако намаля рязко храненето за ден-два, то супер много се прибира; но просто не мога. Обожавам храната! Единственото, което полагам като грижа за себе си в тази насока, са тренировките по худ. гимнастика 2-3 пъти в седмицата и самоинициативната разтяжка вкъщи отвреме на време  Laughing Laughing
Варирам между 45-50. Хората ме определят като слаба, но нали споменах за корема?  Mr. Green Доста нисичка и дребничка съм, та затова килограмите ми са малко. В момента май съм 48 и да, наистина бих била щастлива да ми изчезне коремчето, но просто ми липсва амбиция, предполагам.  Rolling Eyes Да се лиша от любима храна за дълго време е някакъв ужас за мен, наистина.  Confused Confused Confused

# 8
  • Мнения: 139
Тук съм. Аз съм зависима от храна. Съответно тежа адекватно на тази си зависимост. Но се харесвам, обичам, уважавам и се гордея с всеки грам от наднорменото си тегло.
Проблемите с майтапите на околните съм ги решила - аз най-много си се майтапя със собствените си кила, около мен всички се заливат от смях и на никой всъчност не му пука колко тежа.
С диети съм пробвала не веднъж - ами това не е живот - мисля само и единствено за храна и в резултат на това ям повече и тежа повече.
За себе си съм намерила решението - ям колкото ми харесва и каквото ми харесва точно когато ми харесва + движа се много и тренирам в залата, защото ми харесва + харесвам себе си, защото наистина съм готино парче и го заслужавам.
Радвам се, че има и други като мен. Всичките ми приятели са на някаква диета, вече си мислех, че съм сбъркана.
  bouquet

# 9
  • Варна
  • Мнения: 169
Всичко прочетено до тук ми е до болка познато .От няколко години съм в постоянна борба с кг.При мен варират с около 10 кг- от 59 до 70кг.Когато съм режимна спозвам абсолютно , но в момента в който се отпусна дори и за малко мозъка ми превърта.Не мога да се контролирам и започва едно тъпчене със всичко което ми е пред очите.Осъзнавам, че това не е нормално и трябва да се харесвам каквато съм си .В момента съм 65 кг ,висока съм 170 см и хората около мен ми казват, че съм страхотна .....но аз....чувствам се като прасе.Това си е проблемммм...осъзнавам го напълно, но не мога да се справя.
Ще следя темата .Мина благодаря!!!!!!!

# 10
  • Мнения: 1 844
не мисля,че човек трябва да сложи розовите очила,да се отпусне и да се харесва,както и да изгелжда.
едно на ръка е суетата,но нека не забравяме и здравословния аспект на нещата.
здрав дух в здраво тяло е казал човека-а млада жена 100 кг не влиза в тази категория.
далеч съм от мисълта да се стремим да бъдем всички слаби като манекенки,но и никога не бива да изпускаме нещата от контрол и да се превръщаме в свине,с извинението,че се гордеем с всяка стрия и килограм.

# 11
  • Мнения: 621
Свине? Хъмн, това прозвуча грубо и сто кила да стана пак няма да позволя някой да ме нарича така  #2gunfire
Иначе и аз съм от вариращите в килограмите, странно че и на 60 и на 78 си имам почитатели, защото не си губя чувството за хумор  Mr. Green
Имама проблем с коленните стави, те ме накараха отново да тръгна да свалям килограми щот като се прибавят и 18 кила на малкия като го вдигам вече им става доста тежко -  та така аз слабея за да ме държат краката  Mr. Green иначе си се харесвам и такава, пухкава, мисля че пред слаба и изнервена от вечната диета, предпочитам пухкава и спокойна. Но то си зависи от нагласата, едни са щастливи щот са слаби, а други са щастливи щот са забавни  Mr. Green

# 12
  • Варна
  • Мнения: 535
Мина, изивнявай, много пораженчески ми звучиш  Rolling Eyes
В крайна сметка според мен няма значение колко показва кантара или колко калории си хапнала днес, а това как се чувстваш. Ако се чувстваш по-добре слаба, няма сила която ще те накара да си добре с 10кг. отгоре. Да, явно в момента имаш здравословен проблем, но той може би е последствие от неправилна диета или нещо такова. Надявам се скоро всичко да отшуми и да те видим в страхотна форма в каквато те знаем, но не заради нас, а заради теб!  Hug
Моята логика е такава, че аз не съм подвластна на храната и не живея за да ям! Слаба се чувствам по-добре....мисля, че съм намерила подходящите за мен хранителни режими и определно не ходя гладна.

# 13
  • Мнения: 11 747
То, някой като ще те нарича свиня, няма и да ти иска позволение  Simple Smile  Чувството за хумор е ок, но не мисля, че има общо с темата. Здравето си е здраве, ставите се обаждат първи.
Има, сигурно хиляди начини, човек да се самозалъгва, за съществуването на някой проблем, но това, за съжаление, не означава, че проблема го няма.

# 14
  • Мнения: X
Добре дошли в клуба, дами!  Hug

desinkata_85, съгласна съм донякъде с теб, но не съвсем - според мен млада жена, която тежи 100 килограма в следствие на системно преяждане има подобен хранителен проблем (макар и с обратен знак) на която и да е жена, подложена на постоянна диета и хранително ограничение. Голямата ми цел е отново да се храня нормално - т.е. да се храня така, както съм се хранила преди да започна да пазя диети и съм сигурна, че тогава теглото ми ще бъде съвършеното за мен. Няма да бъде съвършено според съвременните представи за красота, но това вече няма значение.

Bubuto, напротив - никога не съм била по-уверена в себе си. За радост физически нямам здравословен проблем, но психически доскоро бях на ръба. Само човек, който е минал оттам може да го разбере, за всички останали това състояние е абсолютно непонятно. Вярно е - харесвам се с 5 или 10 килограма по-слаба, но вече се харесвам и такава, каквата съм в момента - красива съм независимо какво число показва кантара. Обичам се!

 Hug

Общи условия

Активация на акаунт