защо не искам да осиновя цигане............

  • 28 314
  • 244
  •   2
Отговори
# 45
  • Мнения: 3 634
Ако ти смяташ че ще доведеш ЦИГАНЕ, а не ДЕТЕ у дома имаш проблем и по-добре не го прави.

Използвах заглавието на темата. Личните ми възгледи не допускат подобно разделение.  Peace

# 46
  • Мнения: 2 123
Ако ти смяташ че ще доведеш ЦИГАНЕ, а не ДЕТЕ у дома имаш проблем и по-добре не го прави.

Защо не мога и аз така да пиша ... в едно изречение  newsm10 newsm10

Успех ФърррБъззз  bouquet

# 47
  • Мнения: 1 325
Мата :"повечето не биха осиновили заради обществото, в което живеят. значи ако то се промени, не биха имали никакви предрасъдъци".
Не съм убедена, Мата. Когато някой предразсъдък е трайно вкоренен, зациментиран в теб, пак ще намериш причина да не осиновиш. Но пък и никой не е длъжен....хора разни на тоя свят, това му е интересното.
Всеки приема нещата от своята си "камбанария", повече от нормално. Въпроса е да намерим нещо общо помежду си, откъдето да тръгнем. И бавно и полека, може да се окажем на една "писта" Simple Smile
Мисля, че да се говорим открито по подобни въпроси би било полезно за всички. Недомлъвките, недоизказаните неща, срамните теми създават нещото наречено "негативни обществени нагласи". Говоря по принцип.

# 48
  • Мнения: 737
Мата, мислех да не пиша, лошо ми звучеше темата, ма виж какъв отклик има! Голям провокатор си! Но все пак в тази тема за осиновяването някак по точно ми звучат думите на майките, осиновили деца от ромски произход, мисля че това е по-вярната струна от чукане по масата... И им благодаря, затова и аз искам да споделя за моето ромче и за нещата които всъщност са важни и трудни (Дар, и твоят пост ми харесва - трудностите и страховете трябва да са за по-важни неща).
 
Ще пиша за тези, които се страхуват, да осиновят цигане (не по вътрешно неприемане). Първо защото имам най-прекрасното момче, да знаете! Май някъде писах - да бях намерила най-чудесния татко и да го бях родила, нямаше да е такова чудо! Две семейства преди мен са го отказали без да го видят, мисля, че ако го бяха видели как се усмихва и протяга ръчички щяха да го грабнат и да не го пускат (както аз правя).  

Второ защото произходът не е от значение, той не е проблем, той е богатство! Ще споделя като дете от смесен брак - ми и на мен са ми отказвали лечение, защото ми личи руския произход "тез мръсни комунисти!!!!!....," пък аз съм с 40 градуса... и не само това са ми били дертовете! Но да знаете колко ми е хубаво от усещането в мен на две светоусещания, на два темперамента, на два живеца. И съм различна, и другите го усещат, но не мисля, че това е лошо...

Как ми приемат детето другите? Живеем в голям клюкарски блок - няма някой, който да не ни е спрял с усмивка. Бабите се събират на седянка в двора - и вече са си изградили ритуал. Анди казва: отивам да поздравя моите баби - отива при тях и започва едно взаимно радване...

Онзи ден се карах в детската градина, учителка плашела децата с циганите, че ще идат в циганска група с циганка учителка, която е уж в мазето, звуконепроницаема. Оправдаваше се, че то моето дете не разбрало урока по толерантност към етносите... Приятно ми стана, че след мен дойдоха още три майки (децата не са им ромчета) да поставят въпроса, че това е безобразие...

Мога да разказвам много за моето цигане - за жълтите очи - СЛЪНЧЕВИ. Онзи ден в детската учителката казала, че са светлокафяви, той се обидил - не "слънчеви" били, хи-хи.. За добротата и ума, за огънчето в него, за бързата реакция, за любопитния и бодър дух...

Мисля обаче, че колкото и да е трудно, единствено като видите децата ще усетите - това са деца и те са прекрасни! Вие имате нужда от тях и те имат страхотна нужда от вас. Трудното, най-трудното е да им помогнем да преодолеят своята болка, своята самота, своята травма... Да им помогнем да усетят себе си, крачетата и ръчичките, допира и ласката, да знаят, че могат и да поплачат, че има кой да ги гушне и да им попее и не е нужно да се клатят и люшкат сами за приспиване, че има кой да ги защити и пази и светът така не е страшен, а интересен...

Светът е интересен и непредсказуем, това ще ви припомнят и те... Прекрасно е да го преоткриваме отново заедно.

Просто не си слагайте бариери, а когато станете мами, ще видите, дребните неща избледняват и си отиват далеч, а за важните и трудните като реалното "мамстване" ще ви трябват много сили и физически и психически и вие няма да повярвате, че ще ги имате:  и да обикнете, и да обгрижите, и да приласкаете, и да зарадвате, и да защитите, но това е с всяка мама, мисля... С всяка истинска мама, да уточня.

# 49
  • Мнения: 1 325
Мама Ира, не се стърпях! Страшна писателка си Hug
Аз обожвам моята малка принцеса и благодаря на съдбата или на който и там да решава вместо нас, за редкия шанс да я имам в живота си. Със свещ да я бях търсила нямаше да я намеря такава Simple Smile

# 50
  • Мнения: 3 634
mama-Ira, страшен агитатор си!  thumbsup

# 51
  • Мнения: 737
Благодаря, но не съм, просто съм една много влюбена във своето цигена мама.

Забравих само нещо още, което ми се струва важно да напиша, нещо как да кажа "практично".

Родителите, които отиват да видят детето си - цигане или не, няма значение, те всичките са в много-много трудно положение!

Знайте, че като ги видите - те са деца са в беда, те живеят в болка, те носят в себе си болката! И това най-често е видимо... Знаете ли как ще се променят, как ще разцъфнат, как ще се разхубавят и НАИСТИНА ще променят, ще приемат вашата мимика (но по-хубаво!), вашите интонации (но по сладки), та дори вашия облик (но по прекрасен!)

Кураж!


# 52
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Знайте, че като ги видите - те са деца са в беда, те живеят в болка, те носят в себе си болката! И това най-често е видимо... Знаете ли как ще се променят, как ще разцъфнат, как ще се разхубавят и НАИСТИНА ще променят, ще приемат вашата мимика (но по-хубаво!), вашите интонации (но по сладки), та дори вашия облик (но по прекрасен!)

Мама Ира, разплака ме! Точно така е! Прекрасни са, само трябва да ги погледнете с очите на МАМА и тогава те стават най-прекрасното и незаменимото, смисъла на живота ни.

Последна редакция: вт, 28 апр 2009, 21:36 от Gankata

# 53
  • Мнения: 2 172
"Осиновяването води със себе си изпитания, независимо кога и под каква форма ще дойдат. И е невъзможно да предвидим всичко. Просто се опитваме."


Дарзамен,абсолютно newsm12, ако човек се притеснява от произхода, просто да почака до пубертета и да има за какво наистина да се питеснява Wink

# 54
  • Мнения: 4 124
мама ира, наистина много хубав пост. и темата наистина за огромна моя изненада стана такава, каквато трябваше да бъде, полезна.

заглавието е нарочно провокативно, а и думата ром някак си не ми пасва, откакто се появи, като че ли нарастна и омразата към тези хора.
иска ми се да прочета поне един железен довод, защо наистина някои хора не искат....но до сега това не стана.
чудя се, ако нямаше право на избор, както е тук, в германия, дали толкова хора щяха да искат да осиновят дете.
и в испания нямаш право на избор. от няколко години има и нови правила за осиновяване. всеки, който тръгва да осиновява, знае, че детето, което му предложат ще бъде по всяка вероятност с увреждания. и въпреки това желаещите са ужасно много и се чака с години.........така испанците са решили проблема с домовете и с подбора.
отказите са минимална бройка, защото откажеш ли дете, докато чакаш за ново предложение може да станеш и прабаба.

осиновява се, както се ражда. без право на избор. болно или здраво детенце, каквото ти се падне. а съгласете се, здраволсовното състояние е далеч по-важно от етноса. защото можеш да защитиш донякъде детето си от нападките на околните, но не можеш да се бориш с неща, които са извън тебе и не зависят от теб.

и аз имам непоносимост към определени нации като цяло. не е правилно, но е така и няма какво да си кривя душата. не етноси, а нации.
ако тръгна да осиновявам дете и ако ми кажат, че произхода му е от някоя от тези нации, няма даже да мигна, камо ли да се поколебая. просто детето е дете и след като не съм го родила аз, а искам дете, все някоя жена е трябвало да го роди. това тя от какъв етнос или нация е, няма абсолютно никакво значение. просто не съм аз. и докато не приема това, не съм готова да имам дете.
детето се осиновява, за да бъде обичано. безусловно. ясно е, че не носи нашия генетичен материал и никога няма да го носи, колкото и правим опити да помогнем в тази насока. и ако един ден стане велик човек, това ще е донякъде и наша заслуга. наша и негова, а не на гена. защото не е важно откъде идва едно семенце, него го довява вятъра от някъде. важното е кой го полива и гледа, и го обича, за да се превърне в красиво цвете.

до тези изводи стигнах за много години. много години на колебание и размисли. и пак ситуацията ме свари неподготвена. и ако бях намерила начин, щях да изклинча.
сега се радвам, че не го направих и почти насила станах щастлива.
не, не се считам за достатъчно зряла по тази тема, но се уча в крачка, защото най-големия си страх го преодолях. след това всички въпроси свързани с етнос и здравословно състояние ми се струват много по-лесни за решаване.

завиждам на тези, които са толкова сигурни в себе си преди да тръгнат по пътя и са напълно наясно какво искат, или не искат.
за мен основният въпрос е само искам или не искам дете.

Последна редакция: вт, 28 апр 2009, 20:14 от matakosmata

# 55
  • Мнения: 3 634
Ако темата беше за това защо не бихте осиновили дете с увреждане тогава можех да посоча много конкретни причини да не го правя. Това наистина е по-силно от мен и вероятно така се чувстват и тези, които имат възражения за етноса.

Мисля, че ако имаше закон като този в Испания щяха да бъдат още по-малко осиновяванията. Българския народ има да извърви още дълъг път докато достигне някои нива на зрялост. Освен това тази жилка "он па ше ми ка'е на мене!" ни е много силна.  Laughing

# 56
  • Мнения: 4 124
осиновителите хич не са малко. но искат определени деца. затова е и парадоксът-домовете пълни, осиновителите чакат.......
изключваме децата с неуредени документи.

ами в началото може и да станат по-малко. само че после пак ще станат много. но принудително ще узреят.

Последна редакция: вт, 28 апр 2009, 21:31 от matakosmata

# 57
  • Мнения: 2 172

ами в началото може и да станат по-малко. само че после пак ще станат много. но принудително ще узреят.

Мисля, че майчинският инстинкт е по-силен от другото.

# 58
  • София
  • Мнения: 9 517
Непоносимостта към циганите ми е насадена дълбоко в душата. Не знам защо, мога само да се досещам как. Принципно контакт с цигани не съм имала никога - все съм живяла в квартали, в които са се срещали рядко и само преминаващи от там. Така че идея си нямам кому е било потребно да насади тази непоносимост в мен  newsm78.
Ще си разкажа моята история, на тези които са я чели вече се извинявам, че досаждам.
Когато тръгнахме да осиновяваме бях абсолютно, ама абсолютно убедена, че ще осиновя чисто българче, най-много дете със смесен произход, но в никакъв случай ромски - така и писахме в молбата. После дойде поканата. Няма да си кривя душата - за да е той с нас са виновни социалните - на първата среща ни излъгаха - произход на детето смесен - бащата арабин, майката българка. Детето беше очевидно по-мургаво от останалите, но отдадох това на бащата. В момента, в който го видях - една подвижна топка, в момента в който той обви ръчичките си около мен и ме прегърна, той беше моето дете, нищо друго нямаше значение.
Постепенно, докато оформяхме документите нещата с произхода започнаха да се избистрят - фиктивен брак за постоянно пребиваване в страната, адрес на майката във Факултета. Поля ме като студен душ истината. Няколко нощи не спах, мислих, мислих, мислих. Но аз вече го бях приела в сърцето си - не можех просто да го изхвърля от там само защото е роден от циганка.
Така той дойде у нас. Отново ще бъда откровена - в първите месеци на моята адаптация, често-често ми идваха на ум мисли за произхода му. Отдавах една или друга черта от характера му на етноса му. Бях уплашена, че няма да мога да се справя с това, мислех че съм сбъркала... Тогава, постепенно, не изведнъж, той стана моето дете. Сега го гледам и не мога да повярвам на късмета си - за мен той е най-красивия 4-годишен мъж на този свят. Без него аз не мога да живея, за мен той е моето дете.

# 59
  • Мнения: 1 325
Фоксче, твоята история потвърждава моето вярване, че на всички деца, вкл. и на различните, трябва да се даде шанс. Ето, при теб социалните са спестили информация, в резултат на което ти си видяла и приела сина си. Нека бъдещите осиновители поне видят децата с различен от техния произход преди да решат да ги откажат. Да им дадат някакъв шанс, а не да се вторачват в документите, в това каква е била майката, бащата и т.н. и т.н. По моя път на осиновяване аз допуснах една грешка, повече от неопитност, отколкото от нежелание. Мен толкова не ме беше грижа какъв е произхода на дъщеря ми, просто исках да я видя час по-скоро, че не си направих труда заради нея да препиша или запомня повече подробности от многото страници информация, които ми предоставиха.  Най важното го помня и ще го помня винаги, но част от фактологията ми се губи. Както в много други случаи и моето дете беше отказвано вече само заради произхода, без изобщо някой да си направи труда да я види.

Общи условия

Активация на акаунт