защо не искам да осиновя цигане............

  • 28 369
  • 244
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 2 084
Сисил, точно в асоциациацията е според мен проблема. За мен тази дума носи точно асоциациацията гето. И мисля, че точно това е причина децата, родени от ромска жена да не получават своя шанс.
Идеята ми е, че точно това е причина за огромен процент категоричен отказа дори да видиш дете, със заявен ромски произход.
Никога не съм крила факта, че въпроса за произхода когато изготвяха нашия социален доклад ни накра и двамата да подскочим. Точно заради асоциацията. Аз изобщо не си представих бебе. И за секунда не успях да си представя бебе.
Не зная дали правилно изразявам мисълта си. Самото решение за осиновяване носи много емоции, а точно този въпрос засилва емоцията. Животът в малък провинциален град е в огромна степен обвързан с "какво ще кажат хората" и няма широка скроеност, която да изключи този факт. Така или иначе самото афиширане на факта носи доста емоционални неудобстава, а въпроса с етноса допълнително усложнява нещата и заради холядите невинни реплики, които така или иначе се подмятат.
По отношение на работата... В провинцията сме на етап шуро-баджанащина и на тоя ред май само хора с връзки имат най-реални шансове. На пръсти се броят работодатели, които се интересуват от качества по мои наблюдения.
Липсата на интерес и потребност от образование у ромската общност не означава липса на потенциал. Липсата на пари и физическа възможност у хора, които искат децата им да учат не означава липса на заинтересованост и грижа за децата на роми, с различен начин на мислене.

Последна редакция: вт, 26 май 2009, 18:10 от kalina@

# 136
  • София
  • Мнения: 1 444
Малко  класа липсва на този форум.

Но пък с твоето присъствие тук тази липса моментално се попълни.


Фуси, направо ще ме убиеш.......................скъса ме от смях Laughing

Колкото до толерантността и хорското израстване-не мисля, че има подобно израстване, напротив и вчера дори пуснах тема по случая при осиновените.За съжаление скоро няма да се промени обществото и толерантността ще му е чужда дълго време.Дано децата ни променят нагласата.........................

# 137
  • Мнения: 955
Мили дами и господа,
нека се върнем към началото на темата и на въпроса на авторката:
защо Не искам....

прочетох внимателно всичките 10 страници и намерих следните доводи, с вариации :

1. Защото не е ваша работа. Въпрос на личен избор, който трябва да се уважава. В този смисъл опасенията за ровене в душите са основателни.
2. Защото не обичам циганите и децата им. По най-различни причини.
3. Защото не искам детето ми да бъде различно. Има разни варианти: да не му личи веднага, че е осиновено, да не е два пъти различно, да не е различно от родителите си.
4. Защото се страхувам, че няма да го приема като свое. Поради предразсъдъци, неясни чувства и каквото и да е друго.
5. Защото "какво ще кажат хората" - роднини, други - които ще ми наранят детето. Вариант: ще ми бъде тежко да виждам, че няма равни шансове.
6. Защото не се чувствам призован/а да поправям обществени недъзи и грешките на другите (изоставяне на деца в институции) чрез милостиви и благородни актове.

Ако някой има нови доводи, нека ги допълни.
Останалата част от отговорите са по темата " Защо искам/исках да осиновя цигане" . Друга тема. също много интересна.

Отделно се дразня категорично от думата "цигане". Не е важно какво влагаме ние в нея, важно е какво самите роми чуват. Те искат да се наричат роми, аз уважавам избора им.  Някой не допуска ли, че тук освен майки на ромчета може би четат и роми?
Предлагам да се смени заглавието от уважение към ромите.

# 138
  • Мнения: 3 634
Предлагам да се смени заглавието от уважение към ромите.

Нека Мата реши това, темата е нейна.  Peace Аз израснах във времето когато наричахме ромите цигани и това определение е по-близко до разбиранията ми, дори и да не е политически коректно.

# 139
  • София
  • Мнения: 9 517
Не е по темата, но лично аз не виждам нищо лошо в думата циганин и не съм сигурна, че те искат да ги наричат роми - просто нямам лични наблюдения и без да се заяждам се страхувам, че и ти Маймуна нямаш такива.
Ако човек седне да почете малко класици ще намери много, много страхотни произведения, в които те са цигани, а не роми и да си циганин не е грозно.
За мен ром е изкуствено създадена дума и не ми харесва. Но, естествено авторът има право да каже какво мисли.

# 140
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Останалата част от отговорите са по темата " Защо искам/исках да осиновя цигане" . Друга тема. също много интересна.
Отделно се дразня категорично от думата "цигане". Не е важно какво влагаме ние в нея, важно е какво самите роми чуват. Те искат да се наричат роми, аз уважавам избора им.  Някой не допуска ли, че тук освен майки на ромчета може би четат и роми?
Предлагам да се смени заглавието от уважение към ромите.

Останалите отговори са по темата "Защо осинових цигане" и "Защо нямам нищо против да осиновя цигане". Никой никъде не е казал, че е искал непременно да осинови цигане, а че не е имал претенции към етническия произход на бъдещото си дете, което така или иначе не носи неговите гени. Те са в отговор на доводи 3 и 5 от списъка предимно - т.е детето така или иначе е различно от нас и роднини, приятели и съседи така или иначе ще си говорят.

Бих поспорила и дали циганите държат да се наричат роми. Това е едно изкуствено измислено название в последните 15-ина години. Използва се предимно от хора роми и нероми, които  се възползват от изключително ниската политическа култура на циганите, за да си въртят своите си политически и икономически далавери. Личните ми наблюдения са, че когато не са пред телевизионни камери или микрофони на журналисти по някакъв повод, "ромите" си се наричат "цигани" или с други техни си думи.
Писали сме заедно с Фоксче. Peace

Последна редакция: ср, 27 май 2009, 09:25 от Gankata

# 141
  • Мнения: 4 124
нямам нищо против да сменя заглавието, но думата циганин не е обидна.
произхожда от гръцката atsinganoi, която пък е производна от athinganoi, което се е споменавало като израз - o toùs kaì Aìgyptíous kaì Athingánous. същевременно персииските думи са Ciganch , което означава музикант, танцьор и asinkan, което значи ковач.

роми са само част от хората от този етнос и коректното название е цигани, което е събирателно за всички рома, синти и още доста различни племена от този етнос.

колкото до уважението, аз уважавам еднакво българи, цигани, араби и всякакви други народи и етноси, по простата причина, че уважавам хората като такива и не правя разлика между тях.

последнито десетилетие се наложи думата ром, която не е коректна в никакъв случай, тъй като не определя целия етнос, а само част от него. коректното заглавие би било, защо не искам да осиновя ромче, синтче и така нататък..........

ако заглавието е голям проблем, както казах, мога да го сменя, но не виждам смисъла от тази операция.
заглавието не е признак на науважение, но ако много от списващите се чувстват по някакъв начин дискомфортно от него, ще го заменя с друго..........

колкото до това, дали ромите искат да ги наричат роми, пак е спорно. тенденцията напоследък е, специално за ромите или синти или циганите в българия, че искат да ги наричат турци.

имам близка позната циганка, майка французойка, бащата май е немец. за нея коректното название е циганин и тъй като не е ромка, а синти, за нея е обидно ако я нарека рома. иначе си е германка жената.........

та, в този ред на мисли,

тези хора първо са роми, синти и други, поотделно като племена
после са цигани, като етнос
и най-после са българи, като националост.

Последна редакция: ср, 27 май 2009, 09:41 от matakosmata

# 142
  • Мнения: 1 325
Калина, абсолютно си права, че повечето хора асоциират думата "циганче" с "мръсно, неугледно, арогантно и т.н същество". Така е. Обаче, ако решат да помислят логично, биха открили следното :
Обикновено децата от такъв произход (като всички останали, може би, не знам) се оставят още в родилния дом. От там в ДМСГД. От там, ако имат късмет при мама и при тате. Никъде по тая верига не съществуват предпоставки детето да стане "мръсно, неугледно, арогантно и т.н същество".  Знам, че хората понякога реагират първосигнално, просто казвам, че ако малко се замислят и ще видят, че тези дечица ще са си напълно нормални, гледани, обгрижвани и т.н. деца.
Съгласна съм с тезата ти за малкия провинциален град. Всичко, което казваш е така, спор няма. Това, обаче поне за мен, не е довод да откажа дете, просто защото малкия провинциален град се опитва да диктува на мен и на детето ми как да живеем и какво да правим. Прочетох в една друга тема нещо казано от Фуси, което напълно подкрепям. Беше нещо в този дух :Когато приемаш себе си, детето си и решенията, които вземаш с достатъчно самочувствие и по този начин вдъхваш респект у хората, почти няма да се намерят такива, които да ти подхвърлят реплики или да изказват непоисканото си мнение. Или поне ще го запазят за себе си.
Относно списъка на маймуна, единствено мога да приема т.4, "няма да мога да го приема като свое", поради причината, че когато човек има вътрешни задръжки и бариери, колкото и ирационални и необясни ми да са, когато не може "да върви срещу себе си", е по-добре да не насилва нещата. понякога тези бариери падат, понякога не. 
И изобщо, в крайна сметка всеки си решава. Важното е, както Мата е писала да се уважаме, независимо от етническата си, расова или национална принадлежност. Да приемаме хората заради самите тях, а не по някакви формални белези.

# 143
  • Мнения: 955

Останалите отговори са по темата "Защо осинових цигане" и "Защо нямам нищо против да осиновя цигане". Никой никъде не е казал, че е искал непременно да осинови цигане, а че не е имал претенции към етническия произход на бъдещото си дете, което така или иначе не носи неговите гени. Те са в отговор на доводи 3 и 5 от списъка предимно - т.е детето така или иначе е различно от нас и роднини, приятели и съседи така или иначе ще си говорят.
Съгласна съм, това е по-точно.
За името роми не ми се спори. Показателно е все пак, че за всяко малцинство в света има подобни спорове - негър стана обидна дума, сега се казва Афро-Американец; индианците също не се наричат така и още много други примери.
Самото наричане ги отделя от НАС като ДРУГИ.

# 144
  • Мнения: 4 124
за самостоятелното решаване спор няма. приемам и уважавам доводите на всеки поотделно като добри и уместни, за всеки самостоятелен индивид. и не съдя никого. нищо не ми дава подобно право.

за мен проблемът не е в това, че някой не иска да осинови цветнокожо или с азиатски черти дете, че иска русо дете или кестеняво, или чернокосо. за всекиго поотделно това е ок.
виждам проблемите другаде, а за съжаление нагласата на отделните хора допринася за тях. цялото ни общество реагира на разликите зле. първо на видимите, после на по-другите, които се научават с времето. затова за мен неприемането на различни деца води и до неприемането на нашите принципно. просто има делене. като някакво степенуване става.
родено от родителката дете.
осиновено дете
осиновено дете от друг етнос или раса
здраво осиновено дете
дете със специални нужди родено от родителката
и така нататък...........

става дума за деленето на децата. и не че ние ги делим, осиновителите, а обществото ни. ние делим примерно по етнос, неосиновилите по раждане или нераждане.
задаваме си въпрос, защо делят децата ни, а самите ние също делим. възмущаваме се, че ни делят децата, а когато ние делим го считаме за добре, или поне за нормално.
ми няма как да не делят децата ни. хората, родили своите деца и несблъсквали се с репродуктивни проблеми и осиновяване също имат своите доводи и не считат, че постъпват грешно.
не става дума да съдим някого поотделно, а просто да стигнем до някои изводи за обществото, част от което сме ние, ерго, обществото го правим и ние.
не можем да очакваме то да реагира на нашите лични проблеми и каузи различно, а ние, осиновителите същевременно да делим  на по-елементарно ниво.
не можем да очакваме обществото ни да съзрее и да стане по-добро, ако самите ние не сме готови на това.
докато има каквото и да било делене, ще делят и нашите деца и те ще бъдат различни. независимо дали са белички или мургавки, те ще са осиновени.

аз искам детето ми да живее в общество, за което то не е различно, независимо по каква причина. освен подбудите, които изброих, накарали ме да пусна тази тема, горното е също мой довод за нея.
лично за себе си стигнах до извода, че засега не мога да се надявам детето ми да не бъде приемано като различно и се налага да приема фактите без да се обиждам и сърдя на хората.

темата не засяга само конкретно споменатия въпрос, а е доста комплексна, поне според мен.
надявам се, че бъдещите осиновители ще я четат и може би ще извлекат полза от нея, а това ще е от позла за нас, вече осиновилите и за нашите деца. засега ни остава само да се борим за децата си и за тяхното щастие и спокойствие.

Последна редакция: ср, 27 май 2009, 11:13 от matakosmata

# 145
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Имам чувството, че с постовете си за крещящата "различност" на циганите/ромите от нас (кои сме ние не става ясно) някои съфорумци се опитват да изместят темата от "Защо не искам да осиновя цигане" към "Защо не бива да осиновяваме цигане".

Знаете ли, аз приемам всякакви задръжки на определен кандидат-осиновител или двойка кандидат-осиновители да осиновят дете с ромски произход - лични задръжки, непоносимост към ромите, проблеми с живота в малък град и т.н. Не съм съгласна обаче едва ли не да ми се втълпява, че съм сгрешила при осиновявамето на моите деца, че те нямат шансове в бъдеще и т.н. Просто не е така, защото следосиновителните проблеми на всички ни тук са много сходни и последният е етническата принадлежност на децата ни по рождение.

Категорично не приемам, че съм "майка на ромчета". Те са деца с ромски произход. Пояснявам: Наскоро при разговор с наши приятели, живеещи от 15 години в САЩ (когато заминаха едното дете беше на 3, а другото на 6) стана дума, че те вече са "майка и баща на млади хора с български произход", просто защото техните деца са възприели напълно различен от нашия начин и ритъм на живот и вече не са "българчета". Ето това очаквам да стане и с моите деца. Сигурно ще проявят интерес към корените си, към начина на живот на техните биологични предци, но те вече не са "ромчета", защото въпреки че са родени от циганка, човекът в тях се създава в различна от ромската среда.

# 146
  • Мнения: 1 325
"Сигурно ще проявят интерес към корените си, към начина на живот на техните биологични предци, но те вече не са "ромчета", защото въпреки че са родени от циганка, човекът в тях се създава в различна от ромската среда."
Ганката, с теб май се повтаряме, ама точно същото написах в един от предишните си постове. Ще си направя малко почивка (не че ви интересува Simple Smile), но вече взехме да боксуваме на едно място. Неща, които за теб Ганката, за мен и редица други мами са очевидни истини, за други не са. 
Доводите "срещу" (не че искам да навивам някой) бяха пределно ясно формулирани. Нека четящите кандидат-осиновители да направят своя избор, ако все още не са. И да имат предвид, че няма нищо страшно да си родител на дете от различен от твоя произход. Изобщо не боли, нито сърби, нито е срамно, нито трябва да се оправдаваш пред някой, нито си втора ръка родител, нито детето ти е грозно, мърляво и агресивно, нито е интелектуално изоставащо, нито е чуждо и неприето, а тъкмо обратното - нуждаещо се от ласки, топлина, милувки, гушкане, които никога не са достатъчни, жадно за внимание и обич. От вас зависи дали ще ги дадете или не на дете от ромски произход. 

# 147
  • Мнения: 358
Не бих осиновила. Наречете ме расистка но немога. Далеч съм от мисълта че няма да се впише в средата в която живея или какво ще кажат хората.
Много силни думи се изписаха в тази тема и на много от тях нямам вяра. Вярно е че дацата са си деца но има и едно голямо НО.
НЕ ИСКАМ ДА ОБИДЯ НИКОГО ТУК
НО ако имахте избора както  преди години да осиновите бяло дете или ромче с кое бихте се прибрали у дома.
Четох за много откази от деца но никъде не прочетох да е отказано дете защото е бяло.

# 148
  • Мнения: 4 124
интересен въпрос.......и много на място.
не знам мира. само това мога да отговоря. аз се кумих години наред. страх ме беше. докато срещнах сегашния ми мъж, етноса не ме интересуваше. мисля, че щеше да ми е все едно. но това са само спекулации.
после, когато се събрахме, водихме дълги разговори, той беше ужасен враг на осиновяването на дете от друг етнос. какъвто и да било друг. предполагам, че заради него щях да направя компромис със себе си, но така и не се наложи. в един момент той беше въобще против осиновяването, пътищата ни се разделяха и аз реших сама.
майка ми е против видими отличителни белези на даден етнос или раса. иначе и беше все едно от каква жена ще е родено детето. ама тя е мека мария и безкрайно добър човек, така че след еднодневна обработка щеше да се съгласи с всичко, което и кажа, че ме прави щастлива.
баща ми иска деца, също като мен. за него няма никакво значение как изглеждат, важното е да са деца и да щъкат около него.
така че това са фактите при мен. предполагам, щях да постъпя така, както щеше да е най-добре за близките ми, следователно и за мен.

но тези времена минаха. за 3 години имам създадена твърда позиция, ясни желания и набелязани цели.
никой не се ражда съвършен, времето му помага обаче да насочи духа си и мислите си в правилната посока, която да го направи по-добър и хармоничен човек. да израсне вътрешно, да преодолее предрасъдъците си, ако това са целите и приоритетите му.
известна доза идеализъм е заложена във всеки от нас, при мен е в доста големи количества.
мисля си, че ако аз лично пледирам за равноправие, светът може би ще се промени поне с един микрон в добра насока. а и както вече казах, деленето е принципно и ние делим по един начин, другите хора по друг.
нямаме право да се сърдим на един вид делене, а да оправдаваме друг.

всичко това го пиша с добро. своите изводи от темата за себе си си ги направих. детето ми ще бъде различно в българското общество, това е положението и надеждата нещата да се променят в близките десетина години е минимална.

не става дума за нас, разберете го. става дума за цялото ни общество. темата засяга само  върха на айсберга.
не цели да обиди някого лично, нито с нея се търси сметка на някого, нито той ще бъде осъждан, поне не от мен. ако съм оставила в някого подобно впечатление, моля да бъда извинена.
става дума за сегашната ни нагласа, не за тази отпреди.

# 149
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
НО ако имахте избора както  преди години да осиновите бяло дете или ромче с кое бихте се прибрали у дома.
Четох за много откази от деца но никъде не прочетох да е отказано дете защото е бяло.

Знаеш ли, аз имах избора да осиновя ромче или неромче. Това "бяло дете или ромче" нещо не ми харесва.  Та получихме писмо за Ваньо (БМ категорично се беше самоопределила в доклада - ромка), отидохме, видяхме го и разбрахме, че това си е нашето дете. Докато оформяхме и подавахме документите и чакахме за делото получихме още 5 писма. Никое от тях не беше за ромче - имаше 2 за турчета, 1 за дете с майка-българка и баща неизвестен, 1 за българо-румънче и 1 за българче (според самоопределението на майката). (Пазя си всички писма и документи в една папка и специално погледнах, на карам по спомени) Отказахме всичките без въобще да отидем да видим децата защото ние вече си имахме дете, а и чакахме да минат дела за отнемане на родителски права на БМ за друго дете.

Последна редакция: ср, 27 май 2009, 23:53 от Gankata

Общи условия

Активация на акаунт