Публикувана: 28 апр. 2009, 19:50 ч.
Последно мнение: 1 май 2009, 14:50 ч.

Как се съхранявате около болни/възрастни хора.

4 795
48
1

# 15 28 апр. 2009, 23:01 ч.

Мнения: 3 453

Цитат на: КЛОНКА в вт, 28 апр 2009, 22:40

Липсва ми мигът на прошката, на изкуплението, на сбогуването във времето....

На мен също ми липсва това. Майка си отиде в мига, в който претърпя инсулт. Отиде си съзнанието и, а то съставлява човека. Остана само тялото, което съществуваше още две години. Няма нищо по-тежко, от това, да се вглеждаш, да търсиш признаци на разум, да се подлъгваш по моментен проблясък в очите и същевременно да осъзнаваш, че човека си е отишъл безвъзвратно. Молела съм се тя да си отиде от тоя свят. Изпитах облекчение, когато почина. Най-сетне можех да си позволя да скърбя.

Защо, Хули? И още един въпрос, ако не възразяваш. Децата имат ли право да се набъркват в живота на родителите си, що се касае за тяхното здраве? Баща ми има проблеми, а е упорит и инатлив. Опитвам се да съм деликатна, да не го притискам, но той заема отбранителна позиция всеки път. Confused

10cent's,
фитнес, театър, йога - избери нещо, което да откъсне мислите и емоциите ти поне за час, два.

# 16 28 апр. 2009, 23:29 ч.

София
Мнения: 5 074

Не зная на коя първо да отговоря.
Заляхте ме с въпроси.
Не търсете кой как и защо.
Бъдете себе си.
Живота е странно нещо.
Но има последователност, децата са след родителите си.
Имате право да се намесвате, що се отнася до здравословното им състояние.
Имате право да изисквате , да настоявате и да заемате отбранителни позиции.
Фитнес, театър, йога и малко симфонична музика, която да погали слуха ми bowuu

# 17 28 апр. 2009, 23:45 ч.

usa
Мнения: 2 113

Цитат на: Хули в вт, 28 апр 2009, 23:29

Живота е странно нещо.
Но има последователност, децата са след родителите си.

ето това е рецептата - трябва да си спазваме реда, не да се бутаме и да се пререждаме. иначе мисля, че нямаме право да се месим и да изискваме що се отнася за здравословното състояние на близките си, дори да смятаме, че те грешат. както и аз не обичам да ми се месят и да вземат решения вместо мен. това е тяхното здраве и живот, те имат право да решават какво да правят с тях. можем да споделим мнение, но нямаме право да изискваме да се съобразяват с него.

а по темата, не би ми тежало да бъда около тях, дори да им се сърдя, че си отиват, да се изморявам от грижите по тях, да ми писва от прищевките им на болни. по-скоро ми тежи, че си отиват далеч от мен и не можем да си простим грешките един към друг, да си кажем, че се обичаме, да се подготвим за раздялата Cry

...

# 18 29 апр. 2009, 07:53 ч.

Мнения: 15 619

Няма как да не се съхраниш. Животът продължава и човек би се сринал ако не се захване за нещо ведро, живително, красиво. За всеки то е различно.

Хули, ти си слънчев човек. По моему, точно това си направила ти. bouquet

# 19 29 апр. 2009, 10:40 ч.

Мнения: 800

Много е трудно. Бях на 28 когато татко получи масивен инсулт и 3 месеца след това изкуствено поддържах живота му - т.е. не се примирявах с мнението на лекарите и се борих ... Той почина и ме гледаше в очите с укор (защото не го оставям да си иде, а го държа на сила в живота), после се ожених, родих и се борих с депресията на майка ми, която след смъртта на баща ми не искаше да живее, смяташе че е излишна и ме побъркваше ежедневно ... Накарах я да работи, после и тя се разболя и аз бях в някакъв ад между нея, детето ми, мъжа ми и работата ми ... И с това се справих - майка също почина - това бе нейното желание и този път аз не се борих много, а се съобразих с нея (т.е. не водих лекари през ден както при татко) .... после родих и сина си и сега нямам време дори да се усмихна. Чувствам се поне с 20 години по-възрастна от връстниците си, това е цената която плащам, но това е живота - един умира - друг се ражда, а някои като нас се грижат за хората около себе си и се отдават на това, без да жалят себе си ... което може и да не е най-правилното нещо, ама ...

# 20 29 апр. 2009, 10:49 ч.

Мнения: 467

Аз ще прочвуча като егоист. Когато заминах майка ми се разболя - шизофрения. Лежа дълго по психиатричните клиники, а сега е на село и една моя леля ходи, да и носи лекарствата всеки месец. Никога не съм се чувствала виновна, никога не съм помисляла да се връщам, за да я гледам. За мен всеки трябва да изживее собствения си живот и не мога да допусна да си разваля семейството, заради болен родител, това са отживелици !

# 21 29 апр. 2009, 11:12 ч.

Мнения: 4 300

Въпрос на характер, психика, нагласа ако щеш. Аз съм от хората, които лесно се поддават на депресии и черни дупки. Тази нова година едвам се сдържах да не плача през цялото време и само заради мъжа ми излязох изобщо от вкъщи, тъй като проблемите покрай възрастната ми баба тогава ескалираха. А все пак дори не живеем с нея в един град и не поемам аз основните грижи покрай нея.
Аз лично си мисля, че ако нагласата на обществото , както и моята лична, беше по различна по отношение на старческите домове и такива за болни хора, може би щеше да е различно.
Свикнали сме да се нагъбваме с всичко, да правим всичко лично, приемаме го като синовен дълг. А поколението ми, и особено това на родителите ми, пък приемат всеки физически недъг като край на живота ( когато познат има тежък здравословен проблем баща ми го приема по този начин, а всъщност не е така, много често има път по нататък). Не знам дали успях да го обясня, много ми е объркано все още и търся обяснения и решение лично за себе си. Защото здравия разум ми подсказва, че тези неща ще заемат все по голяма част от живота ми и ако не намеря начин да се справя с тях, ще свърша или в тапицирана стая или самата аз ще имам нужда от грижи.

# 22 29 апр. 2009, 11:22 ч.

Мнения: 467

Цитат на: Рокси в ср, 29 апр 2009, 11:12

Въпрос на характер, психика, нагласа ако щеш.

И аз така си мисля. Thinking

# 23 29 апр. 2009, 15:26 ч.

Мнения: 1 666

А може ли аз да задам въпрос и в една друга посока?
Как съхранявате не само себе си, а и семейството си?
При нас, за съжаление, не става въпрос дори за възрастен човек, но пък болестта е достатъчно страшна.
Себе си съхранявам успешно, защото гледайки по цял ден децата си (в майчинство съм с второто), ще не ща, обръщам внимание повече на хубавото в живота ни.
Но с мъжа ми не е така. Едно, че става въпрос за брат му, който е тежко болен и води ужасна борба с рака, нормално е да му пука повече отколкото на мен. Друго, че по цял ден е на работа, която също го скапава тотално, точно защото преди я работеха с брат си и тази липса го натоварва психически, а се довършва и физически, защото пък не може да си позволи, дори по време на криза да понамали темпото, защото от общия бизнес се издържа и семейството на брат му. И просто усещам как бавно, но сигурно го губя като мъж, като моя мъж. Сигурно скоро ще бъдем предимно приятели, да не кажа и съквартиранти, които споделят някакви общи грижи. Личи си от всичко в живота ни. Ако щете и по разговорите - изчерпват се с темите "как са децата днес", като въпрос от него към мен и "как е брат ти днес", като въпрос от мен към него. Забавленията тотално са изключени от живота ни. Имам чувството, че на фона на случващото се с брат му, мъжът ми сякаш се чувства виновен и гузен да живее собствения си живот.
..... та затова питам - как съхранявате семействата си?

# 24 29 апр. 2009, 22:57 ч.

София
Мнения: 5 074

Много е трудно и си права да си задаваш този въпрос.
Но мисля, че ти си тази, която на този етап трябва да проявиш разбиране.
Нужда от това има съпруга ти. Не мисля, че му е лесно да се справи със ситуацията сам, без твоята помощ.
Пък и защо си свързваме животите, нали за да бъдем и в трудностите заедно Peace

# 25 29 апр. 2009, 23:58 ч.

Мнения: 195

Мисля, че няма начин да се съхраниш. На мен ми се е случвало два пъти, като вторият път беше 5 ужасни години за всички ни. Истината е, че все още нямам 30, но понякога се чувствам като бабичка. Даже съм казала, че няма да гледам още веднъж болен човек или да живея с него/нея, което звучи много жестоко, но за мен това е единственият възможен избор.

# 26 30 апр. 2009, 01:19 ч.

Мнения: X

Елси , Hug

А на въпроса ти,с много търпение.Преди време аз загубих майка си от рак и съпругът ми беше този,който прояви невероятно търпение,разкарваше ни по болници,химиотерапии,операции...
Със сигурност не му е било лесно,три пъти бях на ръба на нервна криза...но той беше до мен.
Знаех,че мога да разчитам за всичко.И да,разговорите не са особено лесни в този период.Аз нямах желание да говоря,а за развлечения и дума не можеше да става.
Просто бъди до него,понякога дори и да помълчите заедно е по-лесно,отколкото да се обяснявате с часове.
Сега,почти две години след това,вече е по-лесно...Но вината може би винаги ще я има...Човек се приспособява,иначе ще полудее.

# 27 30 апр. 2009, 01:20 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 726

Цитат на: nymeria в ср, 29 апр 2009, 23:58

Мисля, че няма начин да се съхраниш.

Тъжно е, но май е така ...

# 28 30 апр. 2009, 02:22 ч.

Мнения: 1 199

10 сентс, интересно ми е дали и в Италия се гледа с лошо око ако болният възрастен човек се даде в старчески дом? Тук в Канада определено не се гледа с лошо око на това, в тези домове (има и частни, много скъпи) условията са добри, въпреки че въпреки може да има злоупотреби с възрастните. Но тук аз лично не съм чула дори човек на средна възраст да се зароби да гледа възрастен, камо ли млад човек. Лично аз съм решила майка си да я гледам, още е в добро здраве за щастие, но възрастовите изменения на характера... Абе натоварващо е. Натоварващо е за цялото ми семейство. Така или иначе решила съм го, тя е правила същото за собствените си родители и гледа на даването в старчески дом, дори когато е скъп и с много добри условия, като на зарязване. От своя страна обаче аз съм решила да не причинявам това на собствените си деца. В никакъв случай. Това за мен не е нормално, да обсебваш живота на един млад човек. Решила съм го, пък дано да мога да си го позволя като му дойде времето.

# 29 30 апр. 2009, 06:39 ч.

Мнения: 871

Ако се наложи ще изпълня дълга си. Това е човешкото. Няма да си задавам въпроси дали не бих могла да си поживея по-щастливо и интересно, вместо да се погрижа за родителите си.

Не одобрявам обаче изнудването спрямо децата, което често виждам сред възрастните хора. Някои родители злоупотребяват Rolling Eyes

Както са ви възпитали, така и ще се погрижите за тях. Съдба и всеки си носи кръста.

Препоръчани теми

Да се погрижим и за родителите си

Провокационен тест с DMPS (тежки метали)

Продавам компромати!

Аз ли несъм наред или....

Причина:

Причина: