Заплашвате ли децата си с глупости-с какво и защо?

Все пак зависи от възрастта на детето. Ако е на 3 и все е пред очите на някой възрастен, няма нужда да се прибягва до торбалан и др. , достатъчно е човек да е малко по-строг и да не се колебае, според мен, но когато детето порастне достатъчно, че да излиза само, може би е добре да бъде информирано за действителните опасности. Всъщност дори и на 3-4 може да му се кажат някои страшни неща. Като се замислим какво пречи на някой чичко наистина да го вземе, докато се крие от нас. Такива неща се случват. Според мен страха пази, а и има разлика между страх и стрес, паника. 

"Ако бягаш от мен / криеш се от мен може някой лош човек да те вземе, да те открадне и повече никога да не ме видиш и край" не е заплашване с глупост. Това си е реална заплаха, която съществува - по- скоро е обясняване на действителна опасност. Също като "ако изтичаш на улицата, без да се огледаш / без да ме държиш за ръка - в зависимост от възрастта - може да те прегази кола и да умреш или много, ама наистина много да те боли, да отидем в болница, да те завържат за леглото и да лежиш там много дни и никакви игри, книжки и забавления" не е заплашване с глупост, а предпазване от нещо истинско.

Не заплашвам с животни (не искам да се страхува от тях), не заплашвам и с измислени герои (не искам да се страхува от приказкаите, които й чета и да сънува кошмари). Единствено я плаша с това, че ще я заведа да я боцка чичо Доктор, само и единствено в случаите, когато прави нещо лошо от хигиенична гледна точка.

Така си е истината много говоря на сина заюото е малко по палав .

Никога не съм заплашвала дъщеря си с хора или животни. На нея й звучи заплашително, че ако не ме слуша за дадено нещо, ще бъде наказана. 

Мааалееей, още не ми се е налагало да "предпазвам", но определено думите ще са различни и описаният трагичен сценарий (с детето в главна роля ) със сигурност ще отсъства. Най-вероятно ще използвам различен метод - вкъщи на спокойствие, с картинки (не от катастрофи и с прегазени хора ), с помощта на книжки ще обясня как стоят нещата, какви са правилата и какво трябва да се избягва. А на живо ще казвам нещо от рода на : "сещаш ли се как се учехме, че не се тича на улицата, опасно е" и т.н. 

По темата - не заплашвам с простотии.

не знам вие какво мислите и с какви наблюдения сте по въпроса,но на мен ми прави впечатление (по това което виждам и чувам навън),че най-много и с най-големи глупости заплашват хората,които не могат по друг начин да се справят с децата...може би са просто глупави ,може би не им се занимава,защото са изморени и нямат нерви,просто така им е по-лесно...
и определено виждам повече баби,които заплашват,не толкова майки...поколението им е такова...и културата.ама е гадно за дечицата...
освен това-едно е човек да обясни нещата,да разясни връзката между причина и следствие и т.н.,съвсем друго е да всява страх...
логично е примерно детето да знае,че не бива да отваря на непознати,а не да тръпне в ужас,че баба Меца/Торбалан/баба Яга/или някой друг подобен пресонаж, ходи и дебне по стълбите...
хората сякаш ги мързи да обясняват не знам...но всеки ден чувам по някоя "велика" глупост по площадките ...явно е масова практика така да заплашват децата...мен самата никога не са ме плашели с нищо и ми е много чужда,тъпа и гадна всяка измислена заплаха....аз знаех какво трябва да правя и защо,а не да постъпвам правилно от страх...

Малееее, Беки, с какви наказания можеш да се похвалиш. Дай нещо и насам

 На мен не ми се е налагало да заплашвам с колите. След като малката видя сгазено гълъбче и разбра, какво му се е случило, бяга до средата на тревните площи, само като чуе бръмченето. Това също малко ме притеснява, въпреки че е по-добрия вариант от тичане към улицата.

Е... сигурно си зависи от темперамента на детето. Давид на годинка и ... 2 - 3 месеца държеше да избяга от мен и да се скрие някъде. Понеже в къщи си играем да се крие. И това, както и хукването към улицата, си бяха внезапни, непредвидими пориви... за колите май най- голям ефект имаше "я виж тя колко е голяма и колко бързо се движи, а ти колко си малък; нея няма да я заболи, но теб много, много ще те заболи и много ще плачеш"...

Ами... на сина ми подробно му обясних, че има хора, които са лоши и искат да го наранят - понеже са лоши. Повечето хора са добри и искат да му е хубаво и на него и изобщо са много добрички, обаче има и лоши. И понеже те приличат на добрите, никога не бива сам да отваря, само с мама, тати, баба, дядо, ... и тук се изброяват подробно всички с "права" на възрастни в неговия свят. И бързо се контрира при всеки опит да включи "и Иси" в тази категория - братовчед му е с 10 месеца по- голям... 

  emibopo наказанията ми не са нещо особено стряскащо, но за дъщеря ми са от голямо значение.  Едно от най - важното за нея е да не й се разсърдя и да спра да й говоря за повече от 30 мин. или да спим отделно една от друга. (тук трябва да вметна, че от както се е родила спим заедно, а и си живеем само двете). Също така много вървежно е наказанието, ако не ме слуша или направи беля няма да си гледа любимото филмче по ТВ или няма да излезе да играе с децата.  Но, никога не съм заплашвала с хора или животни или други глупости от този род.

Не, не я плаша с нищо. Идиотско е. И е подход срещан най-вече у третата възраст. Виждала съм баба и майки, които плашат децата си с лекари. Не зная, как се чувстват такива деца, когато ги водят на лекар. Може би си мислят, че са наказани. А съм чувала бабички да плашат и с полицаи, не зная как един ден тези деца ще потърсят полицейска помощ при нужда.
Да не говорим за простотии от сорта на буболечката ще те изяде или циганина ще те вземе. Най-много детето да получи фобия от насекоми и да започне да се напикава като види циганин. За това не си и помислям да я плаша.

Писах и по- напред в темата, синът ми на две години и осем месеца някъде се качи на дванайската на една от най- натоварените спирки в Бургас около18ч., докато аз му купувах кроасан от павилиончето. Пуснах ръката му за да извадя пари от чантата и когато подавах кроасана надоло и чаках за рестото осъзнах, че няма кой да вземе кифлата. Паникьосах се и започнах да търча като безумна по кръстовището на "Трапезица", бургазлийки разбират за какво иде реч. Накрая застанах на островчето между платната и се разревах с глас незнаейки на къде да хвана, в къщи да звъня на полицията, ами ако през това време той се появи от някъде и мен ме няма. Никога няма да забравя как далече в началото на улицата видях един мъж да води русо момченце за ръка, навело глава и някак си върви на разстояние, за ръчичка, но някак дръпнато и уплашено, после след като разбрах, че е той на бегом и със силен рев ги посрещнах за да го прегърна. Качил се наследника за да ходи в София и след като аз не съм го последвала ревнал, човека слезнал на следващата спирка на "Ботева" и ми го води.
Така и не успях да му благодаря, аз толкова силно плачех, че май го изплаших, или просто си е имал работа човека и след като е свършил едно добро дело си е тръгнал по делата незнам, но по късно се замислих и сериозно се уплаших, че можеше и да не ми го доведе, по какво ще разберат околните, че детето не е негово, вярно, че изглеждаше уплашено и дръпнато, но това мисля го виждах само аз.
След тази случка редовно го плаших с каквото се сетя и най- вече с полицаи, но с уговорката, че те са тези които прибират лошите и бездомните, водят ги в ареста където има наистина зли и безмилостни хора и ги оставят с тях сами в тъмната килия.
Толкова беше впечатлен, че до скоро искаше да става полицай.
Сега се сетих за едно друго момченце от случка преди дни. След като приберем чаветата от яслата се събираме в двора на градината и стоим до като се стъмни. Двора е хубав, тревичка, храсти, дървета и като цяло доста широк. Една от майките извика на дъщеря си да не се отдалечава, че там в храстите има меца, вече се здрачаваше и всички хлапетии на бегом всеки при майка си и за полите, но едно момченце в обратна посока да търси меца и къде е? та къде е? Как да заплашиш такова дете Колумб? Как и да не го заплашваш?

Ако говорим за площадките, то там съм чувала и " Ако правиш така , няма да те обичам повече".Това е по-тъпо и от баба Яга!Аз едно не мога да разбера.Ако заплашваме детето с измислени неща как ще постъпим когато то направи това, което не е редно?От къде ще вземем Торбалан ,който да дойде?И  тогава как детето ни ще е убедено, че когато се провини ще си понесе последствията.
На една позната детото на 5год. прозря измислицата и сама започна да чука по вратата и да казва на майка си" Баба Меца идва." и да се подсмихва.