Дали децата виждат неща невидими за нас?

  • 7 925
  • 93
  •   1
Отговори
# 75
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Да, обяснения какво е било детето ви като е било голямо... са си тръпка.
Интересна тема. За мен най-объркващо е, че всички източници сочат една основна постановка, но тя пък не е напълно представена в най-познатия ни източник.
Между другото за Християнството децата са по-чувствителни до 7мата година, не помяна конкретните обяснения, но мисля не бъркам възрастта.

# 76
  • Мнения: 7
Може да има въображаем компаньон или както някой го наричат- въображаем приятел. Дечицата фантазират още от много малки. Фантазията и магическото мислене са характерни за мисловните процеси на децата на тази възраст. Фактът,че детето,изглежда,говори на въздуха или настоява,че образът наистина е жив,не е признак на патология. Фактически въображаемите компаньони са признак на душевно здраве,те помагат на децата да се справят със самотата,страха или някакви други проблеми.
 Съществуват доказателства,че децата,които имат въображаеми компаньони,са не само по-креативни,но и по-интелигентни,отколкото връстниците им,които нямат, Всъщност родителите трябва да проявяват загриженост само ако детето изглежда,че живее изцяло във фантазен свят и е неспособно да общува и формира взаимоотношения с истинските хора.
  А ако не говорим за въображаеми компаньони,има случай ,в които децата наистина виждат незрими неща. Баща ми например ми е разказвал как като е бил малък е щял да загине в катастрофа и как е очите си е видял ангел,който му е казал да се премести от мястото,на което стои,защото там ще се разбие мотор след секунди. В момента,в който той прави крачка назад,там се забива и въпросният мотор.
  Децата виждат много незрими неща,аз например като малка мисля,че видях извънземни,но не съм сигурна сега дали е било фантазия или е било наистина  Joy

# 77
  • В светлината на слънцето
  • Мнения: 7 926
Абе незнам какво виждат и какво не виждат, защото няма как да го споделят на този етап. Според някои теории, докато е отворена фонтанелата децата имали връзка с нещо си. Доколко е вярно, казва ли ти някой. Но с дъщеря ми се случи нещо интересно, за което съм доста раздвоена в обяснението. Тя беше на два месеца и половина, когато почина баща ми. Той почина в съседната стая, в която тя спеше. И от деня на неговата смърт до 40-ия му ден това бебе не престана да се усмихва и протяга ръчички на нещо, което сякаш висеше над него. Буквално контактуваше с нещо. След 40-ия ден всичко свърши и то си стана отново обичайното бебе. Здравата ми логика веднага опита да намери научно обяснение на поведението, нездравата потърси свръхестествено. Незнам къде е истината, може би някъде там. Grinning

# 78
# 79
# 80
Абе незнам какво виждат и какво не виждат, защото няма как да го споделят на този етап. Според някои теории, докато е отворена фонтанелата децата имали връзка с нещо си. Доколко е вярно, казва ли ти някой. Но с дъщеря ми се случи нещо интересно, за което съм доста раздвоена в обяснението. Тя беше на два месеца и половина, когато почина баща ми. Той почина в съседната стая, в която тя спеше. И от деня на неговата смърт до 40-ия му ден това бебе не престана да се усмихва и протяга ръчички на нещо, което сякаш висеше над него. Буквално контактуваше с нещо. След 40-ия ден всичко свърши и то си стана отново обичайното бебе. Здравата ми логика веднага опита да намери научно обяснение на поведението, нездравата потърси свръхестествено. Незнам къде е истината, може би някъде там. Grinning

Нямам идея в какво вярваш и в какво не , но знай че е виждала нещата които ние също сме виждали до 1 г.. След това ни набиват главите с правила и ние ставаме "част от обществото " т.е. вече нищо хубаво не става от нас ! Едиствено новородени с чисти мисли могат да усетят високите енергиини нива ! Просто дъщеряти е била щастлива от контакт , който е труден за нас !!!

# 81
  • София
  • Мнения: 17 592
Не се присмивайте и не отричайте неща, които просто не разбирате. Приемете, че има и неразбираеми неща. Хубаво е човек да е земен, но не е хубаво да бъде ограничен Peace
Има и неразбираеми неща, да. Някои хора чуват гласове, които ги подтикват към криминални деяния. Някои пък виждат Бог или си говорят с Него... Не ги разбирам, но е факт.
Аз разсъждавам така: за да регистрира окото някакъв обект, той трябва да отразява светлината. Такова е устройството на окото, че иначе не може да стане. А в такъв случай трябва да е видим за всички... Физичните закони важат за всички. Иначе много нещастия можеше да бъдат предотвратени, много неща щяха да бъдат различни, ако имаше възможност те да се заобикалят.
Спомням си, че и аз в детската градина говорех, че някога съм била голяма и разказвах какво съм правела тогава. Да, ама нямам никакви спомени- просто детски фантазии. Майка ми не ми се е връзвала, сигурна съм, че дори не помни тия случаи. Иначе и тя да е повярвала в прераждането...



Ха-ха-ха, да, аз пък бях убедила брат ми, че съм срещнала извънземни... даже извънземно л***о изобретих с малко цимент и флумастери... Майка ми  беше решила, че наистина съм луда - не исках да си призная, разбира се, нали мотаех малкото братче...  Joy

Луда Мара е права, че по-добре да се прочете малко литература, преди да се отрече и заклейми нещо, което не разбираме.

Аз съм чела немалко литература за развитието на бебетата. Също за взаимодействията на материята.
Добре е да се знае каква литература да се чете.

И тогава човек разбира, че виждането на мъртви дядовци не е някаква висша способност на децата, а вик за внимание.

Последна редакция: вт, 12 май 2009, 20:03 от katiABV

# 82
  • В светлината на слънцето
  • Мнения: 7 926
Абе незнам какво виждат и какво не виждат, защото няма как да го споделят на този етап. Според някои теории, докато е отворена фонтанелата децата имали връзка с нещо си. Доколко е вярно, казва ли ти някой. Но с дъщеря ми се случи нещо интересно, за което съм доста раздвоена в обяснението. Тя беше на два месеца и половина, когато почина баща ми. Той почина в съседната стая, в която тя спеше. И от деня на неговата смърт до 40-ия му ден това бебе не престана да се усмихва и протяга ръчички на нещо, което сякаш висеше над него. Буквално контактуваше с нещо. След 40-ия ден всичко свърши и то си стана отново обичайното бебе. Здравата ми логика веднага опита да намери научно обяснение на поведението, нездравата потърси свръхестествено. Незнам къде е истината, може би някъде там. Grinning

Нямам идея в какво вярваш и в какво не , но знай че е виждала нещата които ние също сме виждали до 1 г.. След това ни набиват главите с правила и ние ставаме "част от обществото " т.е. вече нищо хубаво не става от нас ! Едиствено новородени с чисти мисли могат да усетят високите енергиини нива ! Просто дъщеряти е била щастлива от контакт , който е труден за нас !!!

Мъжът ми се интересува много от Изтока и това са точно думи, които и той е казвал неведнъж по различни поводи. Peace

# 83
  • Мнения: 5 173
Интересна тема, заинтригувахте ме и утре ще я прочета цялата. Peace

# 84
  • Варна/Лондон
  • Мнения: 1 441
Запис,че сега открих темата ,от друга подобна Peace

# 85
  • Мнения: 1 085
Съвсем скоро, 5 годишният ми син каза: "Аз това го помня от предишни животи!" Ако не беше съпругът ми в стаята, щях да помисля, че халюцинирам.
Преди 2 години, събуждайки се от сън, посочи в празното пространство и рече: "А, ето го човечето!" и се засмя. Може и да е сънувал нещо, но може и наистина да е видял човече  Laughing

# 86
  • Мнения: 184
От 1,5 - 2 (откакто започна да приказва) до  към 4-5 годишна възраст си имахме дефиниран и именуван невидим приятел - Деси /който ми обйсни, че бил момче, при това доста палав и пакостлив Shocked/
Понякога си мислех, че шизофренясвам... случвало ми се е да сме на разходка с колелото и аз да вървя плътно до него защото тротоара е тесен. Много пъти ми е правил забележка да не вървя пред краката на въпросния Деси от където си вадех извода, че Деси върви или както там се движи редом с него.
Вечер си лягаше с Деси... имаше дни в които се оплакваше, че Деси не е наминавал скоро.
С времето Деси все по-рядко започна да идва, моя дребосък все повече започна да гледа телевизия. И някак си неусетно Деси изчезна от спомените му. Сега е на 11 и като му разказвам тази история на него изобщо не му се вярва... бебешки глупости.
Има много неща които си спомня от 3 4 и 5 годинки, но точно Деси е безвъзвратно забравен.
Аз съм заклет скептик, не мога да си го обясня... предполагам е въпрос на растежа... но темата е интересна. Една анкета би допринесла за яснота по въпроса какъв процент от малките деца имат подобни преживявания.

# 87
  • Мнения: 1 849
Моите деца никога не са проявявали такива симптоми.
Само при синът ми идваха някакви "черни", но се молихме заедно и те все по-рядко идваха...
Децата имат особено развинтена фантазия, дори и думи които са дочули някъде могат да ги впечатлят и да ги включат в игрите си и фантазиите си.
Духовния глад на хората става все по-голям, хората са все по-объркани от липсата на здрава ценностна система и в стремежа си да намерят себе си се хващат за всяко привлекателно учение което им попадне и се опитват да нагласят своите опитности към него, без дори да си зададат въпроса дали няма и друго обяснение... Не всяка книга написана увлекателно е абсолютната истина, тя говори само за това колко добър писател е автора...

# 88
  • Мнения: 94
Не мисля, че "виждат" е точната дума. По-скоро усещат някакъв вид енергия. А колкото до виждането-децата са сто пъти по-наблюдателни от възрастните.  Flutter

# 89
  • Мнения: 40
аууууу, а за думата "рефлекс" - дали сте чували?!
Кви са тия глупости, че виждали това и онова?
Замислете се, откога е най-ранният ви спомен, а да се сещате да сте виждали "духове"? Защото аз не! А първият ми ярък спомен е от възраст 2г. и 2-3 месеца!
Все едно да си мислите, че като подадете пръста си пред очите на бебето и го размърдате, а то започне да се смее - причината е, че вижда други неща...
Ами не! Вижда си вашия пръст! Но не познава света и обръща много внимание на всички светлини, сенки и т.н. около себе си.
А не мислите ли, че плаче, защото вижда някой лош дух?!
Ужас!

Общи условия

Активация на акаунт