Да, говоря му всеки ден, а таткото също се включва 
Приятно ми е и го правя от сърце
Приятно ми е и го правя от сърце - Публикувана: 19 авг. 2005, 11:38 ч.
- Последно мнение: 23 авг. 2005, 15:07 ч.
Говорите ли на неродените си бебета?
Аз много си приказвах с бебчо, докато беше в мен. А всяка вечер мъжът ми също й говореше и ако искате вярвайте, но бебчо като чуеше неговия тембър и започваше да рита. Чела съм за това по книгите, но ето че и на мен ми се случи - в крайна сметка то вече е вашето бебе, а не чак като се роди. 
И аз правех така. Говорех й колко много я обичам и колко много искам да си я гушна. Освен това всеки ден слушах класическа музика. На Равел притихваше, а на Моцарт се въртеше много. Пеех й и песента от Море от любов
Преди 8 години,когато бях бременна със сина ми много му четяхме книжки - като се изморях аз, започваше таткото. "Патиланско царство", "Карлсон,който живее на покрива" , "Хитър Петър"...
Сега синът ми завърши първи клас и много обича да чета(не казвам, че има връзка с това) и затова той чете на бебето, което чакаме. Дори ми отвива корема, че да чува бебо по-добре. А също много му говори, използва пъпа ми за микрофон, решил е че от там го чува по-добре. Детска му работа...
Сега синът ми завърши първи клас и много обича да чета(не казвам, че има връзка с това) и затова той чете на бебето, което чакаме. Дори ми отвива корема, че да чува бебо по-добре. А също много му говори, използва пъпа ми за микрофон, решил е че от там го чува по-добре. Детска му работа...
О, да, говорили сме и на двамата, таткото повече от мен 
И двамата много обичаха да ни слушат, татито чуваха по-добре - така е при всички, т.к. мъжките гласове са по-плътни и се "улавят" много по-бързо
Разказвахме им колко много ги обичаме, как с нетърпение ги чакаме да ги нагушкаме, колко приветлив е светът навън и как копнеем да ги научим на всичко, което ние знаем...
Интересното е, че двамата си имаха любими песни - Дани обичаше по-бързите темпове, а Ивето - обратно, събуждаха се и започваха да ритат, когато си чуеха поздравите от мама и тати.
Когато се ориентирахме кои песни харесват най-много, само тях пускахме.
Дори след като се родиха разпознаваха песните и пак започваха да риткат.
Дани не обичаше силните шумове още, докато беше в коремчето на мама - най-омразно му беше разлепването на тиксото от ролката, направо подскачаше в корема ми - бях го пробвала няколко пъти, и милото, все подскачаше...
Когато стана някъде около месец се сетих за това и реших да го изпробвам дали пак ще реагира - направо се разплака бебчето ни
...
От 8-я месец някъде пусках на Дани музикалната играчка, която бяхме купили за леглото му - слагах музикалната кутия на корема си, близо до главичката му - до минута, след като я пусках се радвижваше, и след малко пак притихваше.
Когато се роди, това беше една от най-любимите му играчки.
А това, което най-много ме изумяваше и при двамата е, че знаеха кога е времето за "масажа" им
- съпругът ми всяка вечер по едно и също време мажеше корема ми с крем.
Бебоците се събуждаха около 5-10 минути преди масажа, и заспиваха пак, чак когато усещаха ръцете на татко си.
И това всеки път по едно и също време.
Ако ни се случеше да не сме у дома по това така специално за тях време, започваха да ритат (в знак на негодувание го приемам аз), докато не се започнеше с процедурата.
Имало е случай, в които са мърдали дори и два часа
, не заспива и т'ва е, чака си то...
И до ден днешен не мога да си обясня, как тези бебета разбираха колко е часа
Друг случай е (последен, обещавам), когато бяхме на тоновете за бебетата - и пак двамата реагираха по един и същи начин.
Тоновете бяха като на заспало бебче до момента, в който тати започваше да говори - тогава изведнъж променяха и силата и честотата - още един факт, че чуват и разпознават гласовете.
Е, това от мен
Поздрави на всички малки, още неродени умничета!
Извинявам се предварително за дългия постинг
И двамата много обичаха да ни слушат, татито чуваха по-добре - така е при всички, т.к. мъжките гласове са по-плътни и се "улавят" много по-бързо
Разказвахме им колко много ги обичаме, как с нетърпение ги чакаме да ги нагушкаме, колко приветлив е светът навън и как копнеем да ги научим на всичко, което ние знаем...
Интересното е, че двамата си имаха любими песни - Дани обичаше по-бързите темпове, а Ивето - обратно, събуждаха се и започваха да ритат, когато си чуеха поздравите от мама и тати
.Когато се ориентирахме кои песни харесват най-много, само тях пускахме.
Дори след като се родиха разпознаваха песните и пак започваха да риткат.
Дани не обичаше силните шумове още, докато беше в коремчето на мама - най-омразно му беше разлепването на тиксото от ролката, направо подскачаше в корема ми - бях го пробвала няколко пъти, и милото, все подскачаше...
Когато стана някъде около месец се сетих за това и реших да го изпробвам дали пак ще реагира - направо се разплака бебчето ни
...От 8-я месец някъде пусках на Дани музикалната играчка, която бяхме купили за леглото му - слагах музикалната кутия на корема си, близо до главичката му - до минута, след като я пусках се радвижваше, и след малко пак притихваше.
Когато се роди, това беше една от най-любимите му играчки.
А това, което най-много ме изумяваше и при двамата е, че знаеха кога е времето за "масажа" им
- съпругът ми всяка вечер по едно и също време мажеше корема ми с крем. Бебоците се събуждаха около 5-10 минути преди масажа, и заспиваха пак, чак когато усещаха ръцете на татко си.
И това всеки път по едно и също време.
Ако ни се случеше да не сме у дома по това така специално за тях време, започваха да ритат (в знак на негодувание го приемам аз), докато не се започнеше с процедурата.
Имало е случай, в които са мърдали дори и два часа
, не заспива и т'ва е, чака си то...И до ден днешен не мога да си обясня, как тези бебета разбираха колко е часа
Друг случай е (последен, обещавам
), когато бяхме на тоновете за бебетата - и пак двамата реагираха по един и същи начин.Тоновете бяха като на заспало бебче до момента, в който тати започваше да говори - тогава изведнъж променяха и силата и честотата - още един факт, че чуват и разпознават гласовете.
Е, това от мен
Поздрави на всички малки, още неродени умничета!
Извинявам се предварително за дългия постинг
Говорех, ама, защото беше по-приемливо, отколкото да твърдя, че си говоря сама. 
Казвах му неща от сорта "Сега какво ще правим, Филипче?" или "Нещо се презорих, Филипче"и пр.
Гледах да му говоря по име, за да свържа думата с него и да си го представя като човек, сега почти не му казвам по име и много ме е яд, но семейни скандали ми отровиха въодушевлението към името и го казвам с притеснение, че раздигам скелетите от гардероба.
Казвах му неща от сорта "Сега какво ще правим, Филипче?" или "Нещо се презорих, Филипче"и пр.
Гледах да му говоря по име, за да свържа думата с него и да си го представя като човек, сега почти не му казвам по име и много ме е яд, но семейни скандали ми отровиха въодушевлението към името и го казвам с притеснение, че раздигам скелетите от гардероба.
Много се забавлявахме ,докато бях бременна.Говорех му,галех го,тренирах го на музика.Баща му -също.Кокерът лягаше върху корема ми ,и той го учеше на разни лоши неща .Най-весело беше,като му се подаваха петичките на корема ми-аз му се скарам и ги гаделичкам,а той....тича до другият край на корема.
.Най-весело беше,като му се подаваха петичките на корема ми-аз му се скарам и ги гаделичкам,а той....тича до другият край на корема.
Аз сам само в 3 месец и от време на време си говоря с бебо, а тати още не съвсем осеферен, както казваше брат му "докато не почна да рита не можех да осъзная, че има бебок", а после неможеш да го махнеш от корема на майка му. Сега брат му целува и моя корем ама знае какво следва 
И после ще си говоря с бебо, дано и тати почне 
И после ще си говоря с бебо, дано и тати почне
Малко ми е странно, като говоря на беба, но вече свиквам и аз, и бъдещия татко.
Като съм сама й казвам какво правя и до къде сме стигнали с подготовката на стаята, какво сме й купили. Мъжът ми също малко се чувстваше неконфортно като й говори, но вече става по-лесно - той говори на беба, а аз отговорям вместо нея и така не се чувства глупаво. Но мисля, че той като говори, тя се събужда и иска да си играе с нас, да участва в семейното веселие.
Сега пък чета една книга и там пише да не правим разлика дали бебето е родено или не, тоест да се отнасяме към нероденото като родено. Освен това като му говорим, то усещало още по-силно любовта. Така че се опитваме да го правим.
Като съм сама й казвам какво правя и до къде сме стигнали с подготовката на стаята, какво сме й купили. Мъжът ми също малко се чувстваше неконфортно като й говори, но вече става по-лесно - той говори на беба, а аз отговорям вместо нея и така не се чувства глупаво. Но мисля, че той като говори, тя се събужда и иска да си играе с нас, да участва в семейното веселие.
Сега пък чета една книга и там пише да не правим разлика дали бебето е родено или не, тоест да се отнасяме към нероденото като родено. Освен това като му говорим, то усещало още по-силно любовта. Така че се опитваме да го правим.
Аз му говоря редовно, особенно като сме купили или наредили нешо за него, а баща си как слу6а, голям майтап, като му се скара ,4е рита и претихва, сутрин като звъни 4есовника на тати за работа Бебо парви се буди и много, ама много оби4а да го галим, как се дупи само .......падам! и все му казваме колко го оби4аме, да папка за да е шишко и да траее още малко.
, но на ум доста съм го правила
Аз и говорех още откакто разбрах, че съм бременна. Когато кървях и трябваше да лежа, по цял ден разправях, че е моето юначе и че заедно ще се справим с това, защото не съм готова да я изгубя. после като взе да рита и казвах "Магаренце" и водех безкрайни монолози с нея като си въобразявах, че ми отговаря с ритане. На мъжа ми по- не му идеше отвътре да и приказва, правеше го, но рядко. И сега и говоря често и като на голям човек. Може би затова ми е такава умница.