Нападали/ограбвали ли са ви насред улицата?

Случи ни се да ни откраднат колата пред очите ни.Мъжът ми ,,докато крадецът маневрираше,се метна отгоре на капака ,уличката беше тясна.Така стоя известно време,запънал боси крака в асфалта/бе с чхли и му паднаха/,докато онзи набра скорост.Аз бременна,крещя ,в шок.Хората наскачаха/бяхме в един ресторант/.Онзи избяга,а мъжа ми хукна да го гони.Като се върна краката му целите кървяха ,беше си свалил кожата на стъпалата,когато стоеше пред колата,а онзи даваше газ.После линейки,чудесии,болници.На легло заради раните.Ужасно беше.
Иначе мен да ми обирали чантата два пъти,а един път ни обраха хотелската стая.

Вече не ходя с чанта, защото ако я дръпнат или ме бутнат - там си оставам.Портмоне,ключове и телефон в джоба на палтото или панталона и ръцете вътре в джобовете.

Преди няколко години тъкмо за Гергьовден ни бяха дали аванс, отивам от работа на едно изследване и в нагъчкания трамвай усещам как чантата ми увисна и ме удари по крака (дръжката беше на капака и като се отвореше закопчалката, чантата увисваше). Веднага си вдигнах ръката с чантата над главата и всички видяха, че виси отворена и се развикаха.Циганките слязоха набързо, слязох и аз, а те се набутаха пак в трамвая, този път от предната врата.Няма начин да не са пребъркали някой.

 Втория път в автобус 77 само чух и усетих как ципа на чантата се отваря, висях на стълбите и имаше едно момче зад мен.Само казах на висок глас: Този зад мен ми бърка в чантата! - и всички се обърнаха към нас, но автобуса спря и оня избяга скоростно.И двата пъти не успяха да ми вземат нищо.

Потресаващи истории прочетох!
В Атина е беше модерно, мотористи да ти дърпат чантата.
Стоях на 1 спирка, минава момче с мотор и ми хваща чантата, ама тя с много къса дръжка и паднах аз, но не успя да ме влачи много, защото хората от спирката веднага скочиха и ме отскубнаха.
Даже 1 мъж успя да го удари, но онзи пак избяга.
Късметлийка бях, че хората на спирката бяха хора и ми помогнаха!

Майка ми в ресторант и обядва с 1 приятелка, когато минава момче, което предлага държавна лотария.
Момчето минало около масата на майка ми и предложило, тя отказала да купи, той и грабва мобилния, който е бил на масата, и избягал.
Скочили всички от персонала и го гонили, но не успели да го хванат.

Зимата ми взеха портмонето от чантата - документи и пари. Случката беше в един ресторант (не закусвалня - ресторант...не съм и предполагала, че там ще ме оберат) моя стол беше опрян гръб в гръб със стола от съседната маса - там 2 момчета, мен чантата ми виси на стола и си говорим с приятелки - може би ги провокира един разговор за годежен пръстен и са решили, че имам много пари - имах около 100лв, но мъката ми беше в документите - почти половин година се разправях и колко висях по РПУ-тата залудо, просто не е истина.... Естествено - нищо не намериха, надявах се поне документите да хвърлят някъде, но не. А през цялото време тези 2-мата се държаха много странно - аз не ги виждах, но другите ми казваха - тия двамата нещо не им е добре, хилят се, единия така се е вторачил в тебе... а то кво се оказа - духнаха с портмонето ми...шанс.


Преди известно време посред бял ден бях паркирала колата си до университета и се бяха опитали да свалят джантите, че те са бая ценни - само че имаше секретни болтове, които няма как да отвият без специален и уникален ключ - бяха стигнали до тях и понеже не са успели да ги отвият бяха взели другите болтове, колкото да не мога да си тръгна - е разбира се извиках милото и пътна помощ - да не съм луда да си оставя там колата - те тва и чакаха сигурно...

Сега се сещам и за друга случка - тръгвам си от студентски и на един от светофарите виждам колата на милото - по номера веднага я познах - и си викам тоя па не ме ли видя... звъня му аз -  спри да ме вземеш бе, що не каза, че си по Студентски? Той - ти луда ли си, разхождах кучето и ся си гледам филмче в нас, ти кога си идваш? Викам - ти кой баламосваш бе?!  Той - ти нещо халюцинираш. Прибирам се аз - колата я няма, викам ся ше ти кажа кой лъжеш. Качвам се - той вкъщи, викам на кой си дал колата? Той - на никой бе, кви ми ги говориш от 1 час тука. И двамата се басирахме, че колата си е отпред - е слязохме, колата не беше отпред - само каза - Откраднали са я.... А аз я видях буквално току-що открадната - пак полиция, щуротии няма да ви разправям бедна ви е фантазията - та се води следствие и дали ние не сме си я откраднали сами, че да искаме пари от застрахователя  Накрая с много малко участие на полицията и голямо участие на автоджамбази, ма от друга група, колата се намери качена на автовоз с пренабити номера - износ за Германия. На тоя автовоз имаше около 15-тина коли - 7-8 крадени, останалите редовни.... 

Абе тия кражби са ужас някакъв! 

Бррр...настръхвам , като ви чета ....не ми се е случвало досега такова нещо....чукам на дърво дано не ми се и случи де...

Върнах се назад в зората на Демокрацията, когато в един съботен ден насред пълната с народ спирка на стадион Васил Левски един ...... незнам как да го нарека, отскубна от врата ми златното ми синджирче подарък от мама. И си спомних как никой не реагира, никой не го подгони, а аз се разплаках от ужас. И до ден днешен помня очите на гадния изрод. Но бях 17-18 годишна и не се оплаках в полицията. Днес бих направила друго, но тогава си замълчах.
Та ми се ще да споделите и вие, случвало ли ви се е подобно нещо?
Както и да сподели който знае какво можем да направим в такъв момент, как да се защитим?

[/quote]Такава гадория и на мен ми се случи преди 10 години на спирката на 94 на канала. Много е гадно. До ден днешен ми държи влага
Сори, че в последно време само за цитати се хващам, ама като има съвпадение за кво да се мъча......имаше май някаква тема за мързела в клюкарника

Преди няколко години на Красно село в 10.00 сутринта на спирката на рейса двама мъже добре изглеждащи и в хубави дрехи ме сбутаха,разкопчаха ми палтото и ме преджобиха.Наоколо беше пълно с хора ,които се направиха че не виждат нищо.Взеха ми всичко:пари ,телефон, документи но не пострадах физически-не съм викала/нямаше смисъл всички видяха но се обърнаха натсрани/.
От тогава изпитвам нечовешки страх,защото си давам сметка че можеха да ми направят абсолютно всичко и никой нямаше да се намеси.Посред бял ден на едно от най-оживените места в София се оказах напълно уязвима.Никой не е застрахован от това.

Като студентка преди десетина години две мангалчета ми свиха златно синджирче от врата, избягаха на порядъчно разстояние от мен и почнаха да се хилят.....След години един ден като  отивах на работа една циганка ми бръкна в чантата и ми взе портмонето, отвори го и видя че вътре имаше само 5 лева и го хвърли на земята с пренебрежение...циганска работа...няма оправия

    Случвало ми се е в далечното минало...беше лятото посред бял ден, на " Витошка" и " Солунска". Нападна ме момче / ок. 16 - 17г./ с вид на наркоман. Не успя да вземе нищо, но го наградих за назидание с един неочакван болезнен ритник. Излишно е да казвам, че минувачите от мъжки пол ме гледаха като полезно изкопаемо и никой с нищо не ми помогна. 

Ужасни истории, а това с полицаите в обедна почивка направо ме разби!
На нас след неколкократни опити ни откраднаха плазмения ТВ от офиса от най-оживеното кръстовище  в Бургас. Отсреща има денонощна закусвалня, където полицаите често стоят. Имаме СОТ, камери - сега си гледаме на записа как крадеца се справя за 10 сек. със ЗАКОВАНИЯ телевизор. Може да го дават по Господари на ефира.

Пиши кога ще е предаването или качи записа в някой сайт - много ми трябва такъв телевизор!

Това определено е болна тема и за мен.
Преди 5 години ми взеха потрфейла от ранницата, возейки се в градския транспорт. Веднага се усетих, викнах, добре че имаше свестни хора и те веднага се развикаха. После някаква мургава ми подаде порфейла, без да липсваше нещо.
Оттогава сякаш нещо се пречупи в мен, станах адски наблюдателна и внимателна за вещите си.

И не само това да се похваля, че спасих три човека от ограбване!
Първата беше една баба - когато видях как един добре облечен мъж се опитва да и разкопчава ципа на чантата, не мога да ви кажа как набрах сила, обаче веднага се развиках и я дръпнах към мен.
Тя се смути, а джебчията, който беше с още един събрат и една мадама изкочиха бързо от рейса и дим да ги няма.
Случката се развиваше в автобус 260. Лицата на тези хора никога няма да ги забравя!

Не щеш след 4-5 месеца гледам пак същата група от джебчии. Рабира се отдалечих се от тях и ги наблюдавах как действат в блъсканица в рейса.
И направо не можах да повярвам, но се бяха присламчили да ограбват един мои приятел.
Е да видите с каква скорост се изтрелях при него и му се обяснявам как да се изместим по-нататък в рейса, а той ми се чуди - на тази какво и става. Е като сляхохме му изясних нещата.

И като за капак тези тримата джебчии пак ги хванах и не можаха да ограбят една мадама - жената бе много добре облечена, носеше лаптоп и дамска чанта.
А "нашите хора" стоят зад нея, единия с кожено яке(а беше юни), което му е параван и се подготвя да си рови из чантата. Най-странното бе, че момичето не бе само, а с мъж.
Приближих се към нея и и казах да внимава, защото зад нея има джебчии, които се опитват да я ограбят. А тя горката така се стресна, явно си помисли, че не съм наред май. Огледа се, а онези явно видяха, че няма да станат нещата и веднага слязоха.

ТАКА ЧЕ СЪВЕТ ОТ МЕН - ВНИМАВАЙТЕ И СИ ПАЗЕТЕ ВЕЩИТЕ, НАВСЯКЪДЕ КЪДЕТО СТЕ - В РЕЙСА, НА УЛИЦАТА, В МОЛА, В КАФЕТО!

да чукна на дърво не

В 83 преди 7-8 пребирйке се от центъра една циганката ми грабва чантата една секунда преди рейса да отвори врати да ама аз Мара бързата слезнах  след нея и тичам като я хванах такъв бой и дръпнах   сигурно още ме помни.  Една история която ни се  случи с мъжа ми преди 2години в рейс 150. Качва ме се от Ц.Гара към Обеля пребираме се той напълно униформен значка пистолет белезниц  и до него(аз бях срещу него) в рейса седна някаква циганка и тръгва да бърка в джоба на униформата ама мъжа ми я наблюдава. В момента в който госпожата започва да вади бавно раката си  от джоба му той я закопча с белезниците а някакакъв човек само седи и  се хили   и я попита можели да е толкова глупава да уграби полицай. 

Да.
Беше преди няколко години.Чаках 78 на Лъвов мост,носех си GSM на връзка на врата (тогава бяха хит).Усетих,че някой ми хваща телефона и си помислих,че е мама (тя беше с мен,но беше влязла в магазина на спирката) и се обърнах.Тогава видях някакъв черен циганин и докато се усетя,той ми дръпна телефона и побягна.Хората наоколо изобщо не реагираха,сякаш нищо не стана.
Последваха писания в районното,2 очни ставки и нищо...
От тогава телефона си го сържа само в предния джоб на дънките.
Лошото е,че половин година не събрах смелост да мина през Лъвов мост.Първия път когато минах от там след случката беше ужасен,имах чувството,че всеки момент някой ще ми дръпне чантата.Ходех и се оглеждах във хората сякаш аз бях крадец...