Да не знаеш какво да ги правиш.
хи4 не им пука , карат , пътуват , не ги интересува пикови 4асове , нищо бе ...
Да не знаеш какво да ги правиш.
хи4 не им пука , карат , пътуват , не ги интересува пикови 4асове , нищо бе ...
Когато задминаваме някоя кола се обръща към другия шофьор, прави муцуни, плези се
Веднъж му вкараха една тупаница, но май му е малко, защото продължава.Управлява волана с коляно, защото ръцете му са заети да си отпусне колана например.Взима София-Варна през Русе за по-малко от 4 часа
. Говори по телефона и в същото време е опънал чаршафа на пътната карта на съседната предна седалка и се дзвери в нея.Всички му пречат по пътищата.Ако реши да пилотира самолет и облаците ще му пречат.На права отсечка се тътри, а на завои не можем да си събереме чарковете на телата от таралянкане-като в шейкър.Шофира и вечно търси нещо из жабката и на задната седалка и последното нещо, което прави е да гледа напред.И най-много се дразни кой им е дал книжка на околните шофьори.Прелита нарочно в различни платна и то на зиг-заг между колите - ей така, за забавление и за кеф! 
Хич не го защитавам, ама хич, но все пак уменията му като шофьор са наистина безспорни - извън споменатите изцепки.Не е слязъл от МПС от 17 годишен и неам думи колко служебни коли е сменил, а лични само три.Във всяка една се чувства като в ръкавица и владее автомобила до болка, до колкото мога да преценя.Най-търпеливия инструктор е - всичко, което съм научила е от него и интересното е, че е доволен от мен.Половината му живот е минал и минава в път, ако това въобще може да е критерий за добит опит.Присъствала съм на такива светкавични и адекватни реакции от негова страна, за да избегне белята заради друга откачалка, че не знам дали и Господ би ни помогнал в случая.Всички тия лигавщини и простотии от предния ми пост ги прави за разтоварване
, за забавление
и не зная вече за какво още
Не разбира, че хич не ми е смешно, че умирам от страх, от стрес, от УЖАС !!!
Втълпявам му, че това е долна пубертетщина и крайна безотговорност към всички ни, говоря, говоря, говоря...Докато пътувам до него често го бия по канчето/буквално/, карам му се, слизала съм от колата насред магестралата, разревавала съм се...
И после пак същото...Не съм съгласна, че трябва да шофира нормално поне и само, когато е с нас.ВИНАГИ ТРЯБВА !!! Ако се размаже някъде, докато е сам - не искам да живеем без него и не искам да отглеждам децата си сама.НЕ ДАЙ БОЖЕ !!! Принудих го, по-точно го изнудих да си направи дебела застраховка, но това нито го накара да се замисли, нито го стресна, а още по-малко ме топли мен и въобще не ме успокоява.В момента пак е на път и аз от време на време му звънкам уж нещо да го питам, а целта ми е да го чувам, че е добре.Неккви идеи за решение или поне опит за последното, хора ?!?!
и вбесява
. То бива забавени реакции, ама... 
.

Хич не се успокоих, но после го попитах :"Ти на Орлов мост ли беше, кво е тва отрицателно време от Пловдив до София !?!?"
Хора, не издържам !!! Ей ся пак ще го проверя дали още диша...
поне така пишеше 