Публикувана: 11 май 2009, 20:14 ч.
Последно мнение: 21 септ. 2020, 22:47 ч.

ПЪРВОЛАЦИТЕ СЪС СОП ЗАВЪРШВАТ,НО КАКВО ЩЕ СЛЕДВА .......

34 711
83
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са следващите стъпки за дете със СОП, което завършва първи клас?
Какви са преживяванията на други родители с деца със специални образователни потребности (СОП) в училище?
Какви са възможностите за обучение на деца със специални образователни потребности (СОП) в специализирани центрове?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са следващите стъпки за дете със СОП, което завършва първи клас?
  
  След завършване на първи клас, следващите стъпки за дете със СОП включват продължаване на борбата и насочване към подходяща учебна среда. Важно е да се осигури подходящо разбиране и подкрепа от учители и училищни администратори. Освен това родителите трябва да проучат възможностите за ресурсен учител и да подадат молба за назначаването му, ако е необходимо.
- Какви са преживяванията на други родители с деца със специални образователни потребности (СОП) в училище?
  
  Родителите на деца със СОП споделят своите преживявания с училища, като някои от тях се сблъскват с предизвикателства при получаването на разбиране и подкрепа от учителите и администраторите. Някои са срещнали трудности при осигуряването на назначения за ресурсни учители и са се нуждаели от постоянни надзор и застъпничество, за да гарантират, че техните деца получават подходящо образование.
- Какви са възможностите за обучение на деца със специални образователни потребности (СОП) в специализирани центрове?
  
  Специализираните центрове предлагат обучение за деца със СОП, включително хиперактивни деца. Тарифите за такива центрове могат да бъдат високи и услугите включват логопед и евентуално психолог. Родителите се консултират и споделят опит при избора на подходящи центрове за обучение.
- Какви са изискванията за записване на деца със специални образователни потребности (СОП) в първи клас?
- Какви са препоръките за работа с деца със синдром на Даун в училище?

# 30 28 авг. 2009, 22:29 ч.

Мнения: 30

наближава училището и направо не смея да си помисля какво ни чака.Макар че имам документ от комисията за защита от дискриминация, през която минах директорката на училището/която една сутрин не го пусна в училището ,защото детето е хиперактивно и пречело на другите/ ,в който се задължава добро отношение към детето и семейството си мисля че няма да срещнеме такова.Написах поредната молба за ресурсен учител ,но отговор все още няма.Детето ми ще е във втори клас. Мисля че новата министърка е свясна жена и ние като майки трябва да се обединим и да нправим нещо за нашите деца ,ане само да приказваме.

# 31 1 септ. 2009, 19:04 ч.

Мнения: 199

Здравейте смели мами,все повече наближава новата учебна година и аз меко казано все повече #Crazy

,в насока на помощния педагог който издирвах през изминалата година се сблъсках с огромното НЕЖЕЛАНИЕ на безработните "педагози" записани в бюрото по труда да "обслужват" деца със СОП.Опитах и варианта с наемане на жена,която да играе ролята на личен асистент- на МОЯ издръжка,без финансова подкрепа от някоя програма,просто исках най-доброто за детето си- както всяка една от вас,но тогава се сблъсках с нови проблеми-скандали от страна на придружителката с директорката на училището,караници с класната и т.н.-няма смисъл да ви занимавам с всички гадости през изминалата година,след това трябваше да влезем в болница през декември месец и след това се задържахме у дома,като в последствие и по препоръка естествено минахме на индивидуална програма в училище,което за мен лично беше най-лошото,от гледна точка на отделянето на детето ми от останалите,което ествествено се отрази на промяна в поведението и и още много други дребни детайлчета,но това беше.В края на учебната година след хиляди спорове и номера от страна на класната и др. моята дъщеря си получи свидетелство за завършен първи клас с покрит минимум от знания.За съжаление обаче определено сме много далече от някакви знания,а пък за писане и смятане не ми се говори защото сме на пресечната нула,въпреки огромните усилия и скандали и т.н. -на края е едно голямо нищо... А новата година наближава и нямам идея как ще е newsm78

# 32 1 септ. 2009, 22:35 ч.

Мнения: 30

Оди ние сме на същият хал.По същият начин изминалата година взех жена на лична издръжка да седи и помага на дъщеря ми която също беше първи клас ,тъй като ресурсен учител така и не се появи, но директорката я изгони защото закона не позволявал да влизат не държавни учители.А днес срещнах учителката на дъщеря ми която каза освен, че няма ресурсен учител и психолога напуснал защото работел на пооловин щат за 118 лева. Също като вас и ние не знаем на къде сме ,зашото тя пък си има приятелчета в този клас те са заедно от децката градина ,а знаеш колко трудно приемат различните на ново място.

# 33 2 септ. 2009, 00:38 ч.

Мнения: leet

Относно безработните "педагози" , записани в бюрото по труда да "обслужват" деца със СОП, идеята беше добра, но проектът на Програмата, беше обречен на провал още от самото начало.
Програмата "Заетост на учители в обучение на деца с увреждания", чието последно изменение и допълнение е от 02.02.2009 г.

Ето и програмата от 12.02.2008 г., където е посочен годишен бюджет от 224 761 лв. за цялата година, за цялата страна, за всички безработни учители, които желаят да обучават деца със СОП, вместо да отидат да работят в частни училища, школи, центрове или нещо друго в пъти по- платено от близо 120- те лв. месечно, които би им отпуснало Социалното министерство по Програмата, след като подадат всички необходими документи и ги одобрят:
http://www.mlsp.government.bg/bg/projects/Uchiteli_National_Program.doc

Ето изменената и допълнена програма от тази година, в която обаче бюджет изобщо не е посочен, тъй като вероятно е още по- скромен:
http://www.az.government.bg/Projects/Prog/OtherProg/UchiteliUvr.htm

Програмата стартира 2005 год. и е към Министерството на труда и социалната политика, обслужва се от Агенцията по заетостта и таргета на Програмата са не децата със СОП, а безработните учители. За безработните учители, социалното министерство отпуска определена и много ограничена сума годишно и безработните учители могат да кандидатстват по Програмата в Агенцията по заетостта, след което трябва да бъдат одобрени и Програмата ги насочва към държавни и общински училища, където се обучават деца със СОП.

За тази година, не е посочен бюджет в Програмата, но от миналогодишния от 224 761 лв. , се вижда, че месечно, Програмата разполага с 18 730,08 лв. за всички безработни учители от цялата страна, като се разпределят, поради ограничения бюджет по 5 учителя средно на 3 общини. Т. е на община се падат някъде около 1 000 лв. за заплати на тези учители.
Самата идея е порочна. Ясно е, как може да се реализира това и колко деца може да обхване, дори като идея. Ако съвсем случайно се намери и одобри такъв безработен учител, то той получава около 100- 150 лв. месечно, т. е- ще има около 2 часа седмично да подпомага някое дете със СОП.
На практика обаче и това не се случва. Не се е чуло за безработен учител, който да е зает по програмата за заетост на учители в обучение на деца с увреждания.
Така или иначе, децата със СОП не могат да кандидатстват за учител по програмата, защото той трябва да бъде насочен от програмата към училище, в което се обучават деца със СОП, но ние имаме право да искаме отчет, макар, че децата ни не са таргета на програмата, те са обекта на таргета на програмата и ние бихме могли да искаме отчет как се разходва ограничения бюджет на програмата. Защото ежегодно се прави отчет за разходваните средства, така че, да продължи и следващата година Социалното министерство да финансира програмата за безработните учители.

# 34 2 септ. 2009, 00:46 ч.

Мнения: leet

А иначе и на нас ни предстои 2 клас след 2 седмици. Проекта, който имам за детето, е да продължи да се обучава в индивидуална форма на обучение по български и математика, защото получава доста добри знания при тази форма, като учителката се занимава индивидуално и само с него по 2 часа на ден. Не че вкъщи не продължаваме обучението Simple Smile

А по останалите предмети, се готвя, да се преборя, да влиза с децата в клас. Пуснала съм си отпсук за първата седмица и се зареждам с енергия, за да мога да се преборя.
Така в смесената форма на обучение, поне в нашия случай, виждам най- сполучливо да се получи интеграция, от една страна и обучение, от друга. Защото пък без доброто обучение, децата биха си отпаднали сами по някое време от системата и не би могла да се получи социлизацията, към която се стремим...
Стискайте палци!

# 35 18 ноем. 2009, 09:57 ч.

Нека да споделя нещо. По времето, когато аз завършвах основното си образование, нямаше нито психолог, нито ресурсен учител, нито комисия за защита от дискриминация, нито нищо. И сега, като ви чета тук, как сте седнали да се правите на интересни с обсъждането колко не ви "помагат", избухвам. Буквално. Нещо повече, БЯСНА СЪМ. Защото ви чета и оставам с впечатлението, че въобще си нямате представа какво е да си дете и да имаш потребности, различни от тези на останалите. Не е важно ВИЕ какво искате. Въобще.

И ще се аргументирам защо, като за целта ще разкажа миналото си. Дано това ви помогне да си разберете децата с различни потребности и да спрете с празните приказки.

Като дете се озовах в болница. Причината е, че нищо не чувах. Родителите ми до последно чакали, че то детето не може да не е като другите. Лекарите се борили и отчасти ми върнали слуха. Но само отчасти. Родителите ми отказали слухов апарат. Какво ще си помислели хората.

Аз също бях в едно училище с "приятелчетата" от някогашната детската градина. И както писах вече, нямаше нито ресурсен учител, който да ме обучава по съобразена с проблема ми индивидуална програма, нито психолог, на който да се оплача, нито комисии, нито нищо. И това, че думата "приятелчета" е в кавички въобще не е случайно. Вие знаете ли и изобщо давате ли си сметка какво точно отнася едно дете, което другите деца го усещат като различно? Сега има и бодигардове в училище. Но някога нямаше. Мен другите деца не просто са ми се подигравали заради проблема ми. ПРЕБИВАЛИ СА МЕ ДО КРЪВ. И нямаше, наистина нямаше изход от този начин на живот. Накрая на съвместното учение с тези "приятелчета" ефекта беше, че такава тежка депресия отнесох, такова нежелание имах както за живот, така и за общуване с който и да е, че съм си посягала на 14 години на живота с мисълта, че от мен нищо не става и всички ме мразят и ингорират.

Аз първо в клас НИЩО не успявах да науча. Ама кой ви е излъгал вас, че стоенето в клас с други деца с нормални потребности е от полза за дете, което има някакви проблеми? Кой ви е казал на вас подобно БЕЗУМИЕ?! Аз едва завърших 8 клас. И не защото съм тъпа, а защото това НЕ БЕШЕ начин, по който аз мога да реализирам потенциала си. Аз не чувах всичко, което се преподава. От там после и не разбирах матерала. Не можех да го усвоя. Радвах се на тройки. За сравнение с променена система на обучение от университета. Аз си реализирах потенциала в университета, когато се комбинирахме с едни слепи колеги и с един диктофон лекциите се записваха, прослушваха се и се преписваха и на база на двойна работа по обработката на лекциите аз завърших УНСС с успех над 5. Така че слабият ми успех в основното образование се дължеше изцяло на несъобразено с потребностите ми обучение, наложено ми по каналния ред. Родителите ми така са си решили, че това е "най-доброто". И не знаят до ден днешен на мен какво ми е струвало тяхното "най-доброто".

Чета тук сега някои да решават "най-доброто". Държавата ви е дала изход за децата ви, какъвто на мен не ми е бил предоставен. Аз, ако имах право да избера индивидуална програма, сигурно щях да си спестя всичките тези травми, които отнесох. Затова, едно от малкото неща, които одобрявам като промени в образователната система, това е именно въвеждането на тези индивидуални програми, които дават шанс на децата, които са различни, да получават учебния материал във форма, удобна им да го усвоят, без да им се налага да търпят "приятелчета". И наистина много се ядосвам, когато чета разни родители да вземат решения според това те какво искат и какво си представят, че е животът на децата им, които са по-различни било заради здравословен проблем, било заради увреждане на сетивата.

Апелът ми към всички вас, които имате такива деца, е да слезнете на земята, ако поне малко държите на децата си.

# 36 18 ноем. 2009, 10:26 ч.

в моя свят
Мнения: 849

nel 123 съжелявам за това,което ти се е случило,но всичко,което си написала за интеграцията на деца с някакви дефицити е най-голямата глупост,която съм чела.Мога да коментирам това цели няколко страници,но не виждам смисъл....
Само да спомена,че моето дете също е с намален слух,но никой не го пребива в у-ще и се моля това да не му се случва.И ако не дай си боже се случи аз няма да го оставя и минута повече в това у-ще.И за проблемите,които ти си имала в у-ще са виновни родителите ти.Съжелявам,че ти го казвам,но е така.И е грешно да слагаш всички родители на деца с проблеми под един знаменател,защото не всички са такива.Защото аз виждам колко е щастливо детето ми,когато е сред връстниците си и целта на всички ни тук в тази тема е да намерим най-добрата среда за децата ни.Защото тук не става въпрос да хвърлим децата си в масовото у-ще просто така както са направили с теб.Ние търсим най-подходящото у-ще за децата си,където ще срещат разбиране от учители и ученици.В у-щето,където детето ми беше 1-ви клас аз не срещнах това разбиране за проблема,който има със слуха и съответно детето ми изостана много с материала.Но целта ми не е била просто да ходи на у-ще и съответно сменихме у-щето.Сега детето ми учи с желание и учителите се съобразяват с проблема му,съучениците му са му и приятели и детето ми се чувства добре в у-ще.Знам,че не навсякъде ще срещам това разбиране,но нали точно за това се борим.Детето ми е още малко и до завършване на поне средното му образование ще сменяме още у-ща,но аз съм родител точно за това,за да изслушвам детето си и да го разбирам.Водя се не по моите амбиции за у-ще на детето си без да ме интересува там как ще се отнасят с него.Ето това твоите родители не са правили,не са те научили да споделяш и да търсиш подкрепа в тях.Защото аз говоря с детето си и се стремя да му дам увереност,че какъвто и проблем да има може да ми го сподели и аз ще му помогна да го решим и винаги ще го подкрепям.Но това вече е съвсем друга тема.

# 37 18 ноем. 2009, 11:06 ч.

София и там където не се пуши
Мнения: 12 148

Да допълня, че според мен - не ти си имала проблем, а децата които са те пребивали. И си помисли всички ли бяха или някакви определени.

Аз също съм бита - от един съученик.
Е майка ми не го остави.

Аз ползувам ресурсен и много, много съм доволна от нея, тя самата е имала дете, което е интегрирала успешно, но има и такива, които не си вършат работата.

Тук сме родители, които споделяме и децата ни определено вървят напред. Ние сме до тях.

Иначе добре дошла и се регистрирай, защото има родители и на деца със слухове проблеми, а те биха ти задали въпроси - определено съм сигурна, че искат виртуално да контактуват с хора, подобни на тяхните.

# 38 18 ноем. 2009, 12:07 ч.

Мнения: 4

@me4ta22
Извинявай, но ми звучиш като човек, разсъждаващ от позицията "На чужд гръб и хиляда тояги са малко". Глупост, казваш, е мнението ми, при условие, че аз говоря от личен опит? Най-малкото от написаното от теб оставам с впечатлението, че не си осмислила какво пиша.

Твоето дете живее във време, различно от моето. Сега мерките, които се вземат срещу насилието в училищата са повече от по мое време, което може само да ме радва. Но може би не е чак толкова различно, колкото би ми се искало.

Веднъж от една паралелка в друга се местих, заради избор на специализирани предмети за изучаване и още веднъж след основното образование смених училището. Искаш ли да се опиташ да си представиш чувството, когато за пореден път се сблъскаш с нетолерантност? Но не от гл.т. опита на възрастния, който има търпение, познания и упоритост и знае как е правилният начин да изглежда света. Пробвай се. Тук не те приемат, местиш се, там не те приемат, местиш се, еди къде си не те приемат, местиш се... Споделяш- местиш се и отначало. И добави детското мислене, според които това местене е затворен кръг с еднакъв краен изход. Личните ми наблюдения са, че българското общество не е готово да приема различните деца, нито различните деца са готови за обществото в този му вид.

Пишеш:

Цитат

Детето ми е още малко и до завършване на поне средното му образование ще сменяме още у-ща

Това ли ти е планът? Казваш, че детето ти е малко. Е, ще порасне. Така ли искаш да порасне- в бягане от проблема чрез местене от училище на училище. Не е нужно да ми отговаряш, просто си го представи, но не от твоя гл. т., а от гл.т. на детето си. Детската гл.т. е правилната гл.т.

# 39 18 ноем. 2009, 12:31 ч.

Мнения: 4

@(х) Dorothy

По мое време нямаше достатъчно обществен дискурс по тези въпроси. Беше много по неизградено в училищата и университетите в това отношение от сега. Спомням си много добре учебниците, дето пишеше, че децата с увредени сетива са с нарушения във възприятията и това ги прави умствено изоставащи. И от там и отношението като второ качество човек, защото етикетът вече е залепен.

Личната ми позиция е, че трябва да се говори за тези неща, да се популяризират проблемите, да се търсят правилните спрямо децата решения. Да се получи вписването им на тези деца в обществото, но по начин, който да не е болезнен за тези деца.

Не искам на никое дете да се случва да повтаря това, което аз съм изживяла, дори в някаква редуцирана форма, затова и споделих какво е било.

Поздравления за ресурсния учител.

# 40 18 ноем. 2009, 12:33 ч.

в моя свят
Мнения: 849

nel123 не казвам,че е глупост всичко това което си преживяла в училищните години.Дори напротив,не ме разбирай погрешно.За мен глупост е това:

Цитат на: nel 123 в ср, 18 ное 2009, 09:57

Ама кой ви е излъгал вас, че стоенето в клас с други деца с нормални потребности е от полза за дете, което има някакви проблеми? Кой ви е казал на вас подобно БЕЗУМИЕ?!
Чета тук сега някои да решават "най-доброто". Държавата ви е дала изход за децата ви, какъвто на мен не ми е бил предоставен. Аз, ако имах право да избера индивидуална програма, сигурно щях да си спестя всичките тези травми, които отнесох................... И наистина много се ядосвам, когато чета разни родители да вземат решения според това те какво искат и какво си представят, че е животът на децата им, които са по-различни било заради здравословен проблем, било заради увреждане на сетивата.

Апелът ми към всички вас, които имате такива деца, е да слезнете на земята, ако поне малко държите на децата си.

Точно тези ти крайни изводи за мен са глупости.Абсолютно не съм съгласна,че за дете с проблеми няма никаква полза да бъде с останалите деца.Индивидуалната форма на обучение е вариант,който се радвам,че има.Има деца,които се възползват от това и то е най-доброто за тях в момента.Но ще дойде ден когато тези деца ще са преодолели дефицитите си в някаква степен и за тях ще е много добре да имат шанса да се върнат в у-ще сред връстниците си.Има и деца,които макар и по трудно от останалите,но се справят с материала по начина по който се преподава в у-ще.Защо тези деца да бъдат отделени и да се обучават само на индивидуална форма?Та не са ли и те деца,не искат ли и те да общуват с връстниците си?Със всичко това искам да кажа,че ние родителите тук не говорим "празни приказки",а обсъждаме и се борим за децата ни да има избор и много варианти на обучение.От твоите думи разбирам,че според теб единственият правилен вариант е индивидуалната форма,но ти изхождаш само от твоя наистина много горчив опит.Обаче всички деца са различни и имат различни потребности и за много от децата със СОП да бъдат заедно с всички в училище не е безумие.

А,че българското общество не е готово за това да приеме различните никой не го оспорва.За това я има и тази тема и още много други за проблемите при интеграцията на децата със СОП.И планът ми не е да науча детето ми да бяга от проблемите.По същата логика и твоето мнение за единствен вариант индивидуалната форма на обучение е бягство,защото така детето си стои в къщи само с родителите и как тогава ще се научи да се защитава и как ще разбере,че има различни хора и различни характери..........
Не разчитам на местене от у-ще на у-ще,но си давам ясна сметка,че може да се наложи да се мести.И когато избирам у-ще бих говорила предварително с учителите и ако не срещна разбиране от тяхна страна не бих записала детето си там.

# 41 18 ноем. 2009, 18:02 ч.

Мнения: 4

@me4ta22

Заглавието на темата е такова- СОП- Специални Образователни Потребности. Чисто логически погледнато, какво да означава това?

Кои са децата, които имат нужда от специално образование? Очевидно не всички, които имат някакво заболяване или увреждане, са деца, които се нуждаят от такова нещо.

За мен е грешно само защото има някаква лека форма на нещо, дали заболяване или лека увреда на сетиво, а особено, ако има някакво средство за коригиране, да се води такова дете като със СОП.

Със СОП са, пак чисто логически погледнато, деца, на които уврежданията им, заболяванията им, са по-значими. И предизвикват определени НУЖДИ, на които трябва да се отговори, за да се схванат обясненията на учителя. Аз не чувах добре обясненията на учебния материал. От там произтичаха осезаеми проблеми с усвояването му. Това го пиша като пример за НУЖДА от специфична форма на обучение.

Обучението в обикновен клас не е пригодено за отговор на тези специфични нужди. Очевидно е, че там изискванията са други, понеже програмата е правена да отговаря на общоприети нужди, а не на специфични такива.

Основният мотив, който ми се излага против тезата ми, това са приятелчета. Само че... Основната функция на училището не са приятелчетата, а ученето. Самата дума "УЧИЛИЩЕ", произхожда очевидно от "УЧА", а не от нещо друго. Едно дете следва да отива на училище ДА УЧИ. Посредством УЧЕНЕТО си развива ИНТЕЛЕКТА. А този ИНТЕЛЕКТ е това, което е необходимо на едно дете, за да се превърне в пълноценен възрастен човек.

Сега още нещо в тази връзка. Защо ми се изопачават така думите, едва ли не, ако детето е с индивидуална форма на обучение и КРАЙ С ПРИЯТЕЛЧЕТАТА. Като има приятелчета в училище, то всяко междучасие ще ги вижда, защото един ресурсен учител преподава в училище, до колкото зная, а освен това в извънучебно време едно дете няма пречка да си среща с приятелчета колкото си иска, нали така? Въобще и дума не става за прекъсване на връзки с връстници, освен ако родител не затвори такова дете, образно казано, в буркан.

# 42 18 ноем. 2009, 20:37 ч.

в моя свят
Мнения: 849

Наистина е трудно да се води дискусия писменно,все някой остава неразбран.Аз също не съм казала,че всички деца с някакъв проблем имат специални образователни потребности.Моето дете също има намален слух и пропуска половината от казаното от учителя,а това което е чул също не разбира напълно,защото има нужда да му бъде "преведено" по разбираем за него начих.Освен това има хиперактивност с дефицит на концентрация и поведенчески проблеми.Напълно се вписва в определението за дете със СОП,но това в никакъв случай не значи,че не трябва да се опита да се интегрира в у-ще.И не само аз искам това,а го иска и детето.Наваксваме материала в къщи с моя помощ и 3 пъти седмично при логопед.Съгласна съм,че по времето когато ти си била на у-ще е нямало такива специалисти-логопед,специален педагог,сурдопедагог.Сега има такива и те са подготвени да работят именно с такива деца.Колкото до ресурсното подпомагане това е помощ на която имат право само децата от масовите у-ща,ние сме ползвали услугите на Ресурсен център 2 години и аз също съм била доволна от някой от специалистите работили с детето ми.Тези деца ползващи ресурсно подпомагане не са на индивидуален план,а учат в час с всички други.Имат ресурсен учител,който влиза в час с детето по основните предмети,за да му помага и да му превежда инструкциите.Понякога може да го вземе и след часовете да работят индивидуално в кабинет.Към ресурсното подпомагане има и логопед и психолог за деца,които имат нужда и от такива специалисти и те също работят с тях след часовете.А когато едно дете е на индивидуална форма на обучение то няма право на ресурсна помощ.Има график,който е след часовете на съучениците му по 2-3 учебни часа на ден когато му преподава учител индивидуално и то само по основните предмети,защото часовете,които се отпускат за индивидуален план са крайно недостатъчни за часове като музика,рисуване,език и т.н. и по тези предмети детето остава неоценено и съответно не получава степен на образование.
И отново стигаме до там,че за деца със СОП трябва да има няколко варианта за обучение.Макар и под един знаменател СОП това са деца с различни дефицити и имат различни образователни потребности.Освен ресурсно подпомагане и индивидуален план трябва да има и специализирани паралелки в у-щата както и специализирани у-ща,за да може да се посрещат адекватно различните нужди на всички деца със СОП.

# 43 19 ноем. 2009, 12:19 ч.

Мнения: 4

@ me4ta22

Несъмнено има още много какво да се желае, за да е пълноценно образованието на децата със СОП в България. Thinking

# 44 3 дек. 2009, 22:59 ч.

Мнения: 204

Цитат на: (х) Dorothy в ср, 18 ное 2009, 11:06

Тук сме родители, които споделяме и децата ни определено вървят напред. Ние сме до тях.

Записвам се да следя темата. Ние сме в началото на пътя. Първи клас. Даже не съм сигурна дали сме със СОП! Определено имаме 2 хронични заболявания и срещаме засега дискретни затруднения с учението.

Препоръчани теми

Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

Почивните станции на "Български пощи"

Преместване на дете от специализирано в масово училище (индивидуално обучение) - Варна

Предучилищна подготовка за дете със СОП в Младост София

Причина:

Причина: