Ако ми позволиш малко да допълня, Вероника. За да стане напълно ясно, сопоред транзакционния анализ, човек не винаги анализира поведението си. Прави го, когато е в състояние Възрастен. Когато реагираш, без да мислиш, ти си в състояние Родител (т.е. копираш поведението на собствените си родители в идентична ситуация) или Дете (състояние, което зависи само от вътрешните реакции и емоции- "аз искам"). Колкото по- зрял е един човек, толкова по- често го виждаме в състояние Възрастен. Колкото по- незрял е- в Родител или Дете. Това е най- просто казано.
- Публикувана: 13 май 2009, 16:30 ч.
- Последно мнение: 13 юни 2009, 20:37 ч.
Децата-убийци
Авторитетите някак се дистанцират, затова и в детския свят виждаме един много зрял модел на поведение. Във всички аспекти.
Авторитетите някак се дистанцират, затова и в детския свят виждаме един много зрял модел на поведение. Във всички аспекти.
Какво наричате зрял модел на поведение? Аз наблюдавам инфантилно поведение все по- често и у възрастните, а не съм забелязала зрялост у децата, но това според моите разбирания за зрялост- самостоятелност на личността не само спрямо родителите, а и спрямо останалите хора, на първо място. авторитетите не могат да се дистанцират, защото решението да се дистанцират не е тяхно, а на децата им. Когато едно дете стане самостоятелна личност то се дистанцира и мисли самостоятелно, а когато родителите се дистанцират детето си намира други авторитети- приятели, телевизия, идоли от шоубизнеса. Като цяло посттоталитарните общества са съставени от по- инфантилни личности, които търсят силни фигури, които да ги управляват и да вземат решения вместо тях. Затова все по- често избора в политиката клони към авторитарен тип политици като Волен Сидеров или Бойко Борисов.
Имах предвид, че все по-често децата реагират като възрастни, от гледна точка на манипулации, жестокост, авторитарност, та дори до изобретяване на стратегии за надмощие, в които се натрапват модели на възрастните, а не на тези от детския свят.
Отдавам това на факта, че те имат крайно неограничен достъп до информация и с тях се обсъждат и "споделят" проблеми, които те реално не могат да осмислят в нюансите им, но ги възприемат и то в първичната им, понякога брутална същност.
Изобщо не мисля, че днешните деца са инфантилни. Те са може би по-несамостоятелни, неспособни да поемат отговорности, но за сметка на това са безкрайно изобретателни в усвояването и прилагането на техники, с които се налагат в своето общество и дори в това на възрастните.
Неслучайно всички тук се втрещяват, когато някое девойче съвсем спокойно излага своите възгледи за живота, дори с доза цинизъм и без следа от мисъл за съобразяване с някакви авторитети. За днешните деца родителите са по-скоро източник на средства за налагане на собствените им правила, отколкото авторитет.
Отдавам това на факта, че те имат крайно неограничен достъп до информация и с тях се обсъждат и "споделят" проблеми, които те реално не могат да осмислят в нюансите им, но ги възприемат и то в първичната им, понякога брутална същност.
Изобщо не мисля, че днешните деца са инфантилни. Те са може би по-несамостоятелни, неспособни да поемат отговорности, но за сметка на това са безкрайно изобретателни в усвояването и прилагането на техники, с които се налагат в своето общество и дори в това на възрастните.
Неслучайно всички тук се втрещяват, когато някое девойче съвсем спокойно излага своите възгледи за живота, дори с доза цинизъм и без следа от мисъл за съобразяване с някакви авторитети. За днешните деца родителите са по-скоро източник на средства за налагане на собствените им правила, отколкото авторитет.
С това съм съгласна, но това наистина не е зрялост, а различен тип игра. Факта, че на 12- 13 години правят секс или малтретират други хора просто е извратена игра, с която подражават на големите. Родителите няма как да са авторитети, защото са инфантили. Децата смело излагат тук скандалните си възгледи, защото имат нужда от съпротива от авторитети, за да се самоопределят. Самите деца са и могат да останат инфантили, защото нямат възможност да видят модели на зрялост, на които да подражават или да се опълчат. Родителите им нехаят или са неспособни да бъдат зрели и те търсят други авторитети сред други родители тук.
Колкото до манипулациите, те винаги са били сред специалитетите на децата и дори бебетата. Те не го правят и съзнателно, но винаги знаят какво и как ще мине.
Колкото до манипулациите, те винаги са били сред специалитетите на децата и дори бебетата. Те не го правят и съзнателно, но винаги знаят какво и как ще мине.
Но целия клас (в това число и аз) се дразнехме от това нейно безполезно присъствие и като ни беше скучно започвахме да се гаврим с нея 
Да й режем дългата коса, да й хвърляме чантата и обувките през прозореца, да й бием шамари и още по-гадни неща сме правили...
Да й режем дългата коса, да й хвърляме чантата и обувките през прозореца, да й бием шамари и още по-гадни неща сме правили... 
Инфантилно или не, за съжаление е факт 
.
Беше факт и преди 20 и кусур години, когато аз съм била ученичка, било е факт и много преди това.
Ив Сен Лоран например също е бил тормозен в училище, във всяка една биографична справка за него не са пропуснали да го споменат.
Тълпата не обича различните, особено когато на техен фон лъсва собствената й посредственост.
.Беше факт и преди 20 и кусур години, когато аз съм била ученичка, било е факт и много преди това.
Ив Сен Лоран например също е бил тормозен в училище, във всяка една биографична справка за него не са пропуснали да го споменат.
Тълпата не обича различните, особено когато на техен фон лъсва собствената й посредственост.
На поколението на Прехода му се наложи да порасва по-отрано, но за сметка на това по-продължително. При положение, че възрастните не са способни да си хванат живота в ръце и да са авторитет за децата, децата се справят както намерят за добре.
Кои набори визираш горе-долу? Имам приятел дето и той си е изградил стройна теорийка за хората около 71-78 набор. Той е 73. Смята, че тези поколения са ощетени.
Не искам да излиза, че съм пристрастна, но набор 70-71 бяхме изцяло възпитани по старата система. И тъкмо завършихме гимназия, взе че всичко се разбута. Нямахме никакво време за адаптация и буквално за отрицателно време трябваше да се преориентираме. Ние изнесохме цялата тежест на прехода. Хеб трябваше да си стъпим на краката, а сега хем се грижим за децата си, хем и ще започнат грижите за родителите. Много хора не успяха да се адаптират, по-старите поколения се чувстваха тотално изгубени в прехода.
Бонбонката със сигурност не е малтретирана, не я мислете. Бях на 18 преди има-няма 8 годинки, но имах честта и уменията да уча в елитен клас, където тихото, скромно и мълчаливо съучениче не беше закачано, в резултат на което стана гениален информатик. В другите училища, обаче, важеше законът на джунглата - ''famous$,Paris и Пловдив'' носи достатъчно информация в себе си - мацката, парцалките, слабичка, падаща си по батковци, нецепеща се от колективно забития клас, харесваща определена средиземноморска музика и т.н. Четете ги тия аватари, бе хора, всичко си го пише в тях..
Не е насилник, съвсем средностатистическа девойка от техникум или СОУ.
Не е насилник, съвсем средностатистическа девойка от техникум или СОУ.
В стария ми клас (1-7) дойде едно момче последната година. Много странен, много мълчалив. Опитахме се да го приобщим ама той явно не искаше. Както и да е, умно беше момчето, влезе в английската гимназия.
И запознавам се аз с едно момиче, казва ми тя, че учи там, започваме да говорим за общи познати и се сещам за него. Започна да се смее и да ми обяснява колко бил смотан, как постоянно го биели и някакви такива неща. Дори ми показа снимка как лежи на земята набит
Стана ми ужасно неприятно...Друг пример, за който се сещам, най-умното момиче в класа и тя влиза там. Срещам я година по-късно и не мога да я позная. След кратък разговор разбирам, че се е променила, за да оцелее.
Доста подробна станах, за което се извинявам, но исках да посоча конкретни неща. И с мнението си исках да кажа, че няма значение в какво училище учиш. Всичко си е до човека.
И съм абсолютно съгласна с мнението на Lyanna Stark!
В реалния живот те са невидими, незначителни, свити, несмеещи гласно да заявят своята позиция и неуспяващи да се справят с конкуренцията на техните връстници. Трупат в себе си гняв и болка, които никой не вижда и не предполага дори. Сигурно се сещате за поне едно такова дете в класа си? Подритвано, отхвърляно, подигравано, нагрубявано и затворено в себе си....
Да, това е добра характеристика на мен ...