Публикувана: 18 май 2009, 22:52 ч.
Последно мнение: 10 септ. 2010, 11:14 ч.

Осиновители или приемни родители?

11 945
125
1

# 15 21 май 2009, 21:08 ч.

Мнения: 3 634

Аз лично приемам по-позитивно приемната грижа. Това дава посока на тази връзка и най-тежкият момент (според мен) в осиновяването е предварително решен. Не бих приела терзанието да кажа или не, на каква възраст и т.н. Това би било огромно бреме и няма да мога да се насладя пълноценно на отношенията си с детето.

Със съпругът ми планираме да станем приемни родители, но имаме лек спор. Аз предпочитам дете между 3-6год., а той бебе. Не пришпорвам нещата, ще оставя да стигнем до решение постепенно. Дотогава може и синът ми да е поотраснал и ще съм безкрайно щастлива, ако тримата вземем това решение. Аз бях на 6год. когато родителите ми заговориха за осиновяване и се чувствах много щастлива, че мението ми е от значение. За съжаление не се получи както искахме, но се надявам ние да успеем.

# 16 21 май 2009, 21:12 ч.

Мнения: 13 512

Споделям казаното от Стилнесс. И аз взех това решение след като 2 години ходех в този дом поне веднъж в месеца познавах децата, виждах как растат, как живеят, прекарвах часове там. И си дадох сметка, че много ще ми е мъчно като тези деца отидат в следващия дом от 7-18 години, където е .мнооого по-различно. И реших,че трябва да помогна на Еми като я взема у нас. Получих моменталното, буквално мменталното одобрение на децата ми, родителите,приятелите. Познавайки ме добре, всики ме подкрепиха, за което много им благодаря защото много улесниха избора ми. И макар ,че сама се грижа за децата си от 10 години, съм безкрайно щастлива от решението, което взех.

# 17 21 май 2009, 21:37 ч.

Мнения: 1 466

Понеже говорехме за брой... погледнах си бележките, които си бях нахвърлила на втората национална среща на приемните родители (30-31 октомври 2008г.). Та от там:
Доброволните приемни семейства са 147, 94 са професионалните и общо има настанени 208 деца. Доколкото си спомням, приемната грижа в този си вид стартира през 2004 година, а професионалната през 2007. Може би заради тези данни не мога да я приема по-позитивно. Все търся обяснения за малкия брой настанени деца и за съжаление го намирам. Виждам, че дори осиновителите се сблъскват с хорските възклицания от рода на "това дете е голям щастливец" или "трябва да ви е много благодарно"...
За сега виждам, че личния пример е най-добрия начин да се популяризира и разбере този вид грижа.Не съм успяла да убедя никого, но не съм се и опитвала и все пак много хора се замислиха.

Фър-р-р Бъз-з-з, по повод това:

Цитат

Това дава посока на тази връзка и най-тежкият момент (според мен) в осиновяването е предварително решен.

Ако желанието ви всъщност е да осиновите дете, не ви съветвам да станете приемни родители. Заради опасенията, че приемната грижа може да се превърне в мост към осиновяване, на подобни желания не се гледа с добро. Ако наистина искате да осиновите, по-добре кандидатствайте за осиновяване. По-бавно е, но пък за в бъдеще спестява много разбити сърца от погрешни очаквания и трагедии от неоправдани надежди.

Последна редакция: чт, 21 май 2009, 21:45 от Stillness

# 18 21 май 2009, 22:10 ч.

Мнения: 13 512

Цитат на: Stillness в чт, 21 май 2009, 21:37

това е и моят съвет. Не приемайте приемната грижа като заместител на осиновяването.

# 19 21 май 2009, 22:25 ч.

Мнения: 3 634

Явно не съм се изразила добре. Peace

Изобщо не ме влече осиновяването. Приемам много тежко дилемата с разкриването или не на истината пред детето. Предпочитам приемната грижа защото този въпрос автоматично отпада. Искренно желая да бъда употребена (в най-добрия смисъл, без очаквания) от едно дете и да му дам подходящ старт в живота. В семейството ми има няколко случая на деца-сираци отгледани от далечни роднини и мисля, че подобна роля ми подхожда най-добре.

# 20 21 май 2009, 22:27 ч.

Мнения: 13 512

Щом нямаш колебание за осиновяването, вече е друг въпрос.
Подготви си документите, подай ги и сартирай процедурата

# 21 21 май 2009, 22:32 ч.

Мнения: 3 634

Цитат на: monda в чт, 21 май 2009, 22:27

Подготви си документите, подай ги и сартирай процедурата

Обмислили сме всичко със съпругът ми, но не сме на едно мнение за възрастта, както вече споменах. Не желая никой да се чуства притискан и ще обмисляме още малко този аспект. Надявам се и други потребителки да се разпишат с повече желание за информация.

# 22 21 май 2009, 22:41 ч.

Мнения: 13 512

В това ви решение не мога да дам съвет Не знам как е с по-малко дете. Около мен са все с деца на 7-8 години.
Стилнес е с малко дете, няка тя да ти каже какви са предимствата според нея.

# 23 22 май 2009, 11:31 ч.

Да го отгледат доброволно пък би ги накарала само показността, т.е. "вижте ме, аз помагам". Но точно тези деца нямат нужда от подобни "спасители". Децата просто имат нужда от мама и тате, а ние, българите имаме нужда от смяна на манталитета.

Не бях влизала скоро тук, а и едва ли пак ще го направя. Аз съм доброволен приемен родител и не мога да не реагирам на горното изказване. Някои сме прекарали доста време по университети, положили сме усилия за да имаме добра профисия и развитие и не виждам причина да зарежа всичко, което съм постигнала при положението, че не е проблем да съчетавам отглеждането на детето и кариерата си. Моето дете скоро ще стане на 4 год., през седмицата ходи на детска градина като децата на колегите ми например и също като тях си има и мама и тати. Със същите тези деца вечер и през почивните дни играе на площадките. Хората, които за мен са важни ме познават и аз не изпитвам потребност да им се ПОКАЗВАМ. Не изпитвам потребност и от смяна на манталитета си.
Фър-р-р Бъз-з-з желая ти успех Hug

Не съм избирала детето си, приех първото, което ми предложиха. Нищо не знам за неговия произход, не познавам родителите. той е прекрасно, мило и слънчево дете bowuu

Познавах живота на децата в институции поне 10 год. преди да предприема това. Каквото и решение да вземеш важното е, че още едно детенце ще има по- добър живот Hug

# 24 22 май 2009, 12:25 ч.

Мнения: 1 466

О, не, мила. Не си ме разбрала правилно. Това, което си цитирала го казах за хората които не искат да станат приемни родители, не ги интересува съдбата на децата в домовете и дори презират тези деца, т.е. говоря за "обикновения" българин.

Приемните родители (независимо дали доброволни или професионални), осиновители, хора, помагащи по какъвто и да е начин на дете, за мен са необикновени.

Та думите ми в никакъв случай не са насочени срещу теб, дори напротив, смятам че си една истинска МАЙКА, дори и приемна. bouquet

Последна редакция: пт, 22 май 2009, 12:58 от Stillness

# 25 26 май 2009, 00:45 ч.

Мнения: 2 084

Сладка хапка, благодаря!

За мен изобщо не е имало вариант приемен родител. Само че за децата с "неуредени документи" е важно да има хора, за които това да е вариант. А единственото важно са едно дете и това да има на кого да каже мама и тате.

Последна редакция: вт, 26 май 2009, 00:53 от kalina@

# 26 27 май 2009, 17:44 ч.

Мнения: 955

Честно казано, напоследък си мисля все по-често за вариант "приемен родител", точно поради опита с осиновяването. Знам, че статистиките тука са недолюбвани, но в редица западни страни се наблюдава тенденция на намаляне на осиновяванията и увеличаване на броя на приемните родители.
Следя темата с интерес, защото много искам да науча за плюсовете и минусите на приемното родителстване. Най-много ме притеснява опеката на социалните служби. Няма да ми харесва да ми се бъркат за щяло и нещяло. Или са наистина от помощ?
Ще се радвам да чуя мнения от опитните приемни мами (и татковци?).
Има ли случайно родители с осиновени и приемни деца в едно семейство?

# 27 27 май 2009, 22:57 ч.

Мнения: 6 243

Участието на социалните е различно - според конкретния социален, както и според практиките в града.

В Стара Загора, както съм писала и преди, имаме и Отдел по приемна грижа, който е изграден от специалисти от една НПО, явяваща се "доставчик на социални услуги". Та поради това имаме 1 социална от Д "СП" - ОЗД и 2 от отдела "Приемна грижа". Идват веднъж месечно. Месене няма, опека - също. Текущо наблюдение - да, но ние със съпруга ми го приемаме като част от ситуацията.

Коментирала съм с тях колко често ги търсят по принцип и явно е много индивидуално, но о бщо-взето, професионалните приемни родители били склонни по-често да търсят съдействие или помощ от тях.

За нас контактите са 1 път месечно за около час. Не се е налагало ние да ги търсим по-често. Освен това ние ги помолихме да не правим по-чести срещи и те се съобразиха.

# 28 28 май 2009, 00:15 ч.

Мнения: 2 084

Сладка хапка, вие сте с най-добре представената приемна грижа май за цялата страна. С традиции и професионализъм. Това улеснява много нещата за хората, които биха предприели тая стъпка.