- Публикувана: 19 май 2009, 07:56 ч.
- Последно мнение: 16 юни 2009, 21:23 ч.
Емоционални последствия от секциото, когато НЕ е по желание
Права си. Промених опцията просто на "По-скоро отрицателни, въпреки че съм уверена, че секциото спаси мен и/или бебето."
Мерси, сега гласувах
И при мен няма емоционални последствия.Родих месец по-рано-не бях почнала още да се страхувам.Когато ме уведомиха че се налага секцио си отдъхнах малко.По-скоро ме беше страх за живота ни.Седмица след операцията пък се чудех дали и от ест.раждане боли толкова много-много ме болеше и трудно се раздвижих.Сега от дистанцията на времето отговарям с втора опция.Винаги ще си мисля,че съм имала късмет този ден.
Честно казано ме беше малко страх от естественото раждане и бях решила да е с упойка, та дори ми олекна като ми съобщиха новината /4 дни преди операцията/, че трябва да "играе" скалпела . И както казва моята лекарка: "Нормално е раждането, при което и бебето и майката са добре" 
. И както казва моята лекарка: "Нормално е раждането, при което и бебето и майката са добре"
Гласувах с тази опция-"По-скоро отрицателни, въпреки че съм уверена, че секциото спаси мен и/или бебето."
За мен няма по-хубаво от естествените неща и някак си се пренавих с това убеждение, и за раждането.Родих дъщеричката си нормално и се надявах и синът ми да се роди така.Но в края на раждането при пълно ръзкритие(тъй като изчаках в къщи почти до края-8 см.)се наложи спешно секцио.Новината силно ме шокира,дори документите подписа мъжа ми,честно да си призная шашнах се,дори се наложи да ме приспят докато приключат,за да не преча(не бях подготвена и го показах по всякакъв начин).Благодарна съм ,че го има този метод ,защото спаси детето ми,но се усетих първите дни след раждането да казвам неща от сорта:на лекарката ,която ми обясняваше причините за секциото-"Аз не го родих,Вие го извадихте",след дългогодишната си практика тя беше
.Няколко пъти ,като ми честитяха изстрелях"Ама секцио".Последствията обаче останаха в РД ,сега съм щастлива и благодарна мама на още едно здраво и прекрасно дете.
За мен няма по-хубаво от естествените неща и някак си се пренавих с това убеждение, и за раждането.Родих дъщеричката си нормално и се надявах и синът ми да се роди така.Но в края на раждането при пълно ръзкритие(тъй като изчаках в къщи почти до края-8 см.)се наложи спешно секцио.Новината силно ме шокира,дори документите подписа мъжа ми,честно да си призная шашнах се,дори се наложи да ме приспят докато приключат,за да не преча(не бях подготвена и го показах по всякакъв начин).Благодарна съм ,че го има този метод ,защото спаси детето ми,но се усетих първите дни след раждането да казвам неща от сорта:на лекарката ,която ми обясняваше причините за секциото-"Аз не го родих,Вие го извадихте",след дългогодишната си практика тя беше
.Няколко пъти ,като ми честитяха изстрелях"Ама секцио".Последствията обаче останаха в РД ,сега съм щастлива и благодарна мама на още едно здраво и прекрасно дете.
А какво значи 'трябва ли' 
Най-добре би било да няма, но фактите показват друго - вижда се и в момента, въпреки малкото отговорили.
Най-добре би било да няма, но фактите показват друго - вижда се и в момента, въпреки малкото отговорили.
"Трябва ли да има?" означава, че болшинството от майките не са се замислили до момента, в който ти не ги попита ТОЧНО по този начин... Личното ми мнение е, че темата е преднамерено поднесена и няма да доведе до нищо добро... Дано да не съм прав...
И не, не се вижда от малкото отговорили, че такива последици има... Болшинството се примиряват, че е ТРЯБВАЛО и не се товарят излишно с допълнителни съждения... Това се вижда от отговорилите
до тук...
Ако искаш опитай да родиш за да разбереш.Въпрост ти е много "на място".Може да трябва, може да не трябва.При някои няма, при някои има......Ако искаш да се опитаме да обясняваме още
Искам, ама никой не ми дава да раждам... А и колкото и да ми обяснявате, друго си е "око да види, ръка да пипне"... Ще чакам развитието на науката... Па дано дойде моя ред и за да родя четвъртото дете в семейството...
Като гледам май болшинството майки, след като раждането вече е в миналото (и е било успешно и безпроблемно, макар и неочаквано с операция) просто мислят за бебето и гледат на самото раждане единствено като ... ами, минало. Необходима, но не и сама по себе си съществена стъпка към гушкането на бебчето.
Така гласувах:
По-скоро отрицателни. Мисля, че раждането със секцио не беше оптималният вариант и съжалявам, че лекарите решиха така.
Причините... В края на 8ми месец лекарката ми ме прати на очен лекар за тест на Голдман, защото имам придобито късогледство и разлика от 2 диоптъра между двете очи. Според очната лекарка имах силни дегенерации на ретините и на двете и се налагаше лазерна терапия за заздравяването им. И двете бяха категорично против нормално раждане. Неказвам, че не са били прави, но се чудя защо в България масово на бременни жени с такъв проблем се препоръчва раждане със секцио, а не се обяснява, че могат да родят нормално като се обучат да напъват по начин, който не повишава налягането на очните дъна и не застрашава зрението на жената. Доколкото знам в САЩ, например, подобни дегенерации не са причина за секцио и не знам защо у нас е така.. може би на акушерките не им се занимава с такива родилки, понеже изискват малко повече внимание и затова лекарите масово си спестяват усилията.
В крайна сметка детето ми се роди живо и здраво, но заради секциото кърменто не потръгна гладко и това, в компект с разни други "екстри" ми докара ужасна следродилна депресия.. та първите 2 месеца след раждането не искам дори да си ги спомням.
По-скоро отрицателни. Мисля, че раждането със секцио не беше оптималният вариант и съжалявам, че лекарите решиха така.
Причините... В края на 8ми месец лекарката ми ме прати на очен лекар за тест на Голдман, защото имам придобито късогледство и разлика от 2 диоптъра между двете очи. Според очната лекарка имах силни дегенерации на ретините и на двете и се налагаше лазерна терапия за заздравяването им. И двете бяха категорично против нормално раждане. Неказвам, че не са били прави, но се чудя защо в България масово на бременни жени с такъв проблем се препоръчва раждане със секцио, а не се обяснява, че могат да родят нормално като се обучат да напъват по начин, който не повишава налягането на очните дъна и не застрашава зрението на жената. Доколкото знам в САЩ, например, подобни дегенерации не са причина за секцио и не знам защо у нас е така.. може би на акушерките не им се занимава с такива родилки, понеже изискват малко повече внимание и затова лекарите масово си спестяват усилията.
В крайна сметка детето ми се роди живо и здраво, но заради секциото кърменто не потръгна гладко и това, в компект с разни други "екстри" ми докара ужасна следродилна депресия.. та първите 2 месеца след раждането не искам дори да си ги спомням.
Не мисля , че нещо ми е отнето. Наложи се , секцио. Направиха го . Спасиха детето ми и това беше най-важното.
Нито положителни, нито отрицателни. Приех, че така се е наложило, и не съм разсъждавала повече по темата.
Този отговор,с изключението че аз съм разсъждавала и продължавам да разсъждавам по темата.
Исках нормално,започна нормално,достигнах пълно разкритие,бебето-високо и не слиза,водите изтекоха...мина време...секцио по спешност.Признавам си - не очаквах.През цялата си бременност не ми е минавала мисъл за секцио дори по спешност,бях убедена че ще родя нормално,най-вече че 5 дена преди мен роди сестра ми-нормално,бебе с абсолютно същите размери като моето.
Въпреки това не смятам,че съм се провалила или че нещо ми е отнето.Просто приемам случилото се.
Този отговор,с изключението че аз съм разсъждавала и продължавам да разсъждавам по темата.
Исках нормално,започна нормално,достигнах пълно разкритие,бебето-високо и не слиза,водите изтекоха...мина време...секцио по спешност.Признавам си - не очаквах.През цялата си бременност не ми е минавала мисъл за секцио дори по спешност,бях убедена че ще родя нормално,най-вече че 5 дена преди мен роди сестра ми-нормално,бебе с абсолютно същите размери като моето.
Въпреки това не смятам,че съм се провалила или че нещо ми е отнето.Просто приемам случилото се.
1 опция.
До последно ме убеждаваха, че проблемите ми не са пречка за нормално раждане и в тази болница много държаха на него, в крайна сметка нямах друг избор, освен да се настроя, че ще раждам нормално. Раждането тръгна 3 дни след термина и в хода му дежурния екип реши - секцио
До последно ме убеждаваха, че проблемите ми не са пречка за нормално раждане и в тази болница много държаха на него, в крайна сметка нямах друг избор, освен да се настроя, че ще раждам нормално. Раждането тръгна 3 дни след термина и в хода му дежурния екип реши - секцио
