Отново за агресията при децата

ЗНаеш ли защо родителите на невъзпитаните деца не се виждат?За да не се червят пред другите родители,когато отрочето им направи някой "гаф"

Моя син беше така до две годинки и нещо, все му дърпаха играчките от ръчичките и той отначало вземаше друга и не обръщаше внимание. После започна да гледа жално и да търси помощ от мен, започна всеки път да реве , кагато негово приятелче(съседче) му дърпаше играчките и да идва при мен за помощ. На мен ми се късаше сърцето като го гледам, защото е по слебичък и не успява да си я издърпа, обяснявам да другото детенце, но то не възприема и започва да се тръшка, все пак би обърнало повече внимание на майка си и всеки път аз успокоявам моето, защото другото натделява без намесата на майка си. И така до преди няколко месеца, когато и той реши че ще се защити както може и когато го нападне грубо някое детенце, той започва да го удяр или скубе. Искам само да отбележа, че не се гордеа точно с това и ,че синът ми се държи така само с едно ,две определени дечица, който подхождат агресивно към него.
Явно децата сами се усещат след време и се отнасят така както се отнасят и с тях. Поне при нас вече е така, мил е и се играе кротко с дечица като него, но щом го тормозят и той се опитва да отвръща.

Нищо чудно ......или просто смятат, че децата вече могат сами да се оправят.

п.п. Онзи ден бях свидетел как три деца, нападнаха едно друго, още с излизането му от входа. Понеже ги познавам и трите, веднага ги спрях, защото те го бутнаха и почнаха да му дърпат колелото.
Издърпах ги на страни и ги попитах защо го правят? Отговорът им беше: Защото не иска да си играе с нас.
Играта на тези трите е: да драскат по входовете, да късат листа и да ги сипват от високите етажи върху хората и т.н. Втори клас са.

Познавам на две от тях роднините.
Майката на едното, съм сигурна, че ако и кажа, само ще я напердаши и то зверски и ще се приключи.
На другото, майката и бабата са невероятно възпитани и мили жени, НО няма да ми повярват! Говорила съм с тях за детето им, знам как го смятат за ангелче и че ако направи беля, то ще е нещо дребно, или ще е САМО, защото е подтикнато от някое друго.....т.е. от всичко това ефект няма да има!

Така чеее всичко е толкова вързано, толкова трудно, че каквото и да си пишем, има неща, които понякога самите ние изпускаме, без да знаем.

    Да ви кажа, Крис до миналата есен беше така кротък, точно така, както вашете деца. Вземат му играчките - той стои или плаче и нарежда "Той ми взе...", бият го, блъскат го, не отвръща дори да се защити, да избута детето, което го блъска, не стои и плаче. Много ми беше жал, казвах му, че не е хубаво да се удря, но поне да бяга, да се опитва да отбягва ударите. Есента обаче се промени - когато му дърпат играчката и той я дърпа, за да си я задържи, когато го нападат се опитва да се защити - размахва много смешно ръце и вече е Голям собственик - не си дава лесно играчките и не на всички деца, той решава кои и на кого.
Променят се нещата. Така или иначе не е грубо и агресивно дете, гледа да гушне, да хване за ръчичка някое детенце... Виж дъщерята от сега хапе, скубе, бута, от сега се наказваме. Ща видя как ще се развият нещата като порасне.

така поне ще видиш и двете страни на монетата
Но съм сигурна ,че майките които споделяме в тази тема дори и да са ни агресивни децата бихме направили нещо по въпроса и няма да стоим безучастно и да гледаме, бихе им говорили, обяснявали , дори и наказвали. Никоя от нас не би седяла отстрани докато нейното дете тормози другите и да се радва ,че е толкова буйно и "така добре ще се справи в живота, на никой нама да се даде".

Здравейте дами, ровех се из форумите и търсех точно тази тема но аз стоя от другата страна на проблема за разлика от повечето майки тук. Моето дете е агресивно. Синът ми е на година и половина и проявява агресия във всеки момент когато нещо не се случва така както той иска-лошото е, че удря хората на поразии включително и мен. Причината според мен без да се оправдавам е в това, че живеем в кооперация на три етажа и всички сме роднини. И всички много го обичат и го глезят. Аз не можах да овладея това положение и сега ситуацията е извън контрол. Исках да се посъветвам с психолог за да съм наясно какво мога да направя, но във форумите не намирам такъв. Моля Ви ако някоя от вас има подобен проблем или иска да ми даде някакъв съвет- пишете ми. Защото имам нужда от помощ. Благодаря.

Радослава, има такава тема във форума. Заповядай: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=301363.0

Радослава, аз не съм психолог, но мога да ти предложа нещо.
Детето вече е достатъчно голямо, за да разбира. А и то е усетило, че всички го глезят и му е позволено всичко.
Инструктирай и останалите роднини да му отказват, да му правят забележка, когато започне да ги удря. Тези удари върху вас, много бързо ще се пренесат и върху другите деца, а тогава наистина ще си имате проблеми.
Не е добре нито за околните, нито за самото дете.

Радослава И аз не съм психолог, но съм социолог и имам дете на същата възраст. Нормално е това поведение- детето се опитва да види до къде може да стигне и какво поведение какъв резултат ще има. В глезенето /не знам какво точно имаш предвид/ няма лошо, но всяко дете трябва да има граници поставени от родителите и да не ги преминава без да това да бъде отбелязано. Трябва да свириш фал, образно казано, когато ги прекрачи. Първо, веднага го отстраняваш от себе си или другия човек обект на нападението, второ обясняваш, че причинява болка и това не е хубаво, трето, обясняваш, че постъпката е неправилна, но детето е добро и ти го обичаш. Инструктираш всички възрастни, с които живеете да не позволяват удари, хапане, щипане и тн, да го отстраняват спокойно и да обясняват, че така боли. Много е важно, спокойно да се реагира, защото ако има емоции това може да провокира детето да удря още повече, за види реакциите, които предизвиква. В никакъв случай не го удряй, защото ще влезеш в противоречие с думите си и ще дадеш лош пример. Така ще спре да удря вас, но ще удря другите деца и хора, когато ви няма.

Тази възраст и тази фаза са изключително полезни и важни за развитието на личността, според социологията. Родителите могат да помогнат деликатно, но твърдо, като са последователни в забраните и ограниченията- всеки път едно и също поведение да има едни и същи последствия. Така детето запазва желанието си да е активно и да иска, но осъзнава какви са правилата в обществото, и че другите хора също са важни.


За да извиня отклонението си ще кажа по темата нещо, което снощи ми каза един мой преподавател при случайна среща на улицата- Лошото е, че има педагогика, но няма андрагогика /т.е. възпитание за възрастните/. За мен целият проблем, а и не само той идва от това. възрастните не са достатъчно зрели и се поддават на различни импулси и чувства, които им пречат да виждат нещата малко по- обективно и да вземат съответните адекватни мерки.

Боряна Ламбер, последното, което си написала (думите на твоят преподавател) са нещо изключително точно и вярно. Само че....кой да учи родителите как да се държат с децата си!? Защото поне половината нямат умението да "възпитават" дете.

Всеки се учи в движение как да бъде родител на своето дете, защото децата са различни, а и родителите са различни като хора, като ценности, идеи, поведение. Въпросът е да сме достатъчно наясно със себе си, да сме зрели като мислене, да сме преодолели вътрешните си колебания и да сме свели комплексите си до безболезнено ниво. Така няма да прехвърлим по инерция своите проблеми като личности на децата и ще им дадем възможност да бъдат себе си, като само подпомагаме процеса на порастване и насочваме там, където е необходимо. Лошото е, че обществените ценности са неясни и няма как обществото да подпомогне родителите като им даде здравословни посоки. Ето, учим децата си да не се бият, да не обиждат и тн, но как можем да им подберем среда от деца възпитани в подобни ценности, след като много родители имат съвсем различни виждания по въпроса и поощряват децата си да се държат неприемливо. В едно здраво общество подобни прояви са маргинализирани и могат да се толерират в гетата или в определени райони. Тук се сблъскваме с дилеми като "Да отвърне ли детето ми на удара с удар, да отговори ли на обидата с обида?" и говорим за деца до 4-5 годишна възраст.

Агресивните хора са и по- агресивни и в желанието си да наложат своите правила в обществото, а останалите не знаят как да реагират. За мен, рецептата е в това "здравите сили" да се противопоставят, културно, но непрестанно да заявяват своята позиция и да не се примиряват с положението. Аз все още се сблъсквам с по- дребни несгоди, но донякъде успях да убедя пушачите на една от площадките да пушат далече от децата. Лека- полека, с мир, но постоянство може да наложим по- здрави норми, но трябва да се включат повече хора като, например, не позволяват именно битото дете да си тръгне от площадката, за да се предпази от още удари.

Бояна ,съгласявам се с това,което казваш на 100%.И ако повече хора почнат да отстояват позициите си,да мислят разумно,да сведат както казваш комплексите си до минимума...То тогава теми като тази ще са рядкост.
И аз мисля,че този,който трябва да се изнесе от пясъчника(примерно) е агресивното ,не пострадалото дете.
Но как да накараш родителите на агресивни деца да го направят??Днес е последния такъв пример:две девойки на по 4-5 години,агресивни,груби,които съскаха на малката ми дъщеря ,която им се усмихваше и ги канеше на игра,бутаха я ,блъскаха ...Постоянно трябваше да вися там,за да предотвратя отиването на дъщеря ми обратно там.Чудно ми е какво толкова я привлече в тея груби деца....Майката на едното е...как да кажа...от непукистките.Не съм я чула да направи забележка на детето си за каквото и да било.Говори й на "ма" и постоянно й крещи.РАзбрах ,че е нейна майка чак след няколко дни срещи из площадката...така се беше покривала....И питам...какво да направя аз като майка на пострадалото дете?Да се изнесем?Ми няма да стане.

 

Китана, стана ми мъчно за детенцето. А за тези по-големите деца, които са се държали така с малката ми е жал. Жал ми е, защото, както описваш майката на едното, това дете не го чака нищо добро. Може би... може да и кажеш на малката, че има различни хора - добри, лоши (на тази възраст така се разделят хората, нещата около тях) и че е по-добре да отбягва лошите, каквито са тези деца. Зная, че трябва да ги учим да се справят с различните ситуации, хора, но може би е по-добре да им спестяваме такива срещи. Ако има къде, защо не си я водиш на друго място, може да откриете нови приятелчета, с родители с по-адекватно поведение.
Зная, че ти е мъчно  за детенцето, но да знаеш, че на децата бързо им минава, затова и все при тях се е връщало детенцето за игра. Ти не се товари, какви хора има да срещате...

Happymammy,вече почнах да свиквам.
След случката с двете девойки дойде едно момиченце,на 6 год.(питах я на колко е ),което хвана малката под ръка и се разхождаха из детската площадка.После каката й помогна да се качи на една от пързалките,подавайки й ръка и я чакаше долу ,за да я хване.Мисля,че след такъв контраст,дъщеря ми е схванала идеята за "добрите " и "лошите" хора.А на мен ми стана,....много мило.Малката така се усмихваше,че чак сияеше...Умира за игра с други деца.
Обичам да общувам с децата и забелязвам,че все по-често се случва не малки групи да се скупчват около нас на пясъчника.Дори и децата,които преди това са отблъсквали малката.

И на мен ми е жал за децата на такива родители....Обричат ги да общуват само със себеподобни ,лишават ги от възможността да видят и усетят нещо красиво.Постоянно са намръщени,усмивката бяга с писъци от тях....Наистина има защо да ни е жал за тях!