Отново за агресията при децата

А посягането първо да удари, да наплюе, да оскубе, да обиди? Това си е модел на поведение, точно взаимстван от поведението на родителите /с или без ноктопластика , всъщност не е смешно/.

Според "Динамика и диагностика на психичното развитие" от Виолета Борисова и Райна Арнаудова, агресивното справяне не е "природно заложено", а е научено, на база агресивния нагон в човешката природа.

Майките, които посягат, пък и тези, които само говорят и отстраняват детето, но без да има дългосрочен ефект, явно си противоречат в очите на детето: то си мисли следното "Да, тя сега ме дръпна, но онзи ден като ошамарих Митко нищо не ми каза". Другият вариант е да не са последователни в забраните си. Третият вариант е да е налице скрит у дома агресивен фон.

Относно ранното тръгване на ясла и агресивните настроения. /Пак ще обвиня възрастните наоколо, но и ще дам пример/ Колкото е по-малко детето, толкова възпитанието е по-подлежащо на развитие, при подходящи стимули. Обаче в яслите, когато е налице неадекватно присъствие и включване от страна на възрастните, децата се учат да защитават "своята играчка" до кръв, без да могат да го оценят това като лошо поведение. Не казвам, че навсякъде е така, обаче при липса на грижа и внимание децата се справят едно с друго чрез сила /малки са, за да им идват от самосебе си други идеи за справяне/.

Мишона, това не значи, че майката нехае и тича за фризура.Майката така умее-факт е, че полага някакви усилия според това, кое за нея е Добро в различни ситуации.Хората са различни.И реагират различно.Да отдръпнеш детето принципно е правилно, според ситуацията.

Пенелопа, стига с тези фризури.

Не мисля, че агресията и вследствие от родителското поведение (лично заключение). Съседското момиче постоянно напада и бие моя син (и двамата са на 3г), родителете му не проявяват никаква агресия към него, даже не смеят да му се скарат да не би да заплаче. Онзи ден го удари с една много тежка играчка по главата, а моят син по никакъв начин не я напада и не е агресивен, въпреки, че ние с баща му понякога го потупваме по дупето, и проявяваме някаква агресия спрямо него. Тоест, според мен ако проблема беше в родителите, то моя син трябваше да е агресивен, а не съседското момиче.
Моето мнение по въпроса е че това е период в израстването на някой деца, някаква защитна реакция към играчки, към собственост.

Вероятно говорим за различни неща. Агресията има много измерения. Ще дам пример с моят син, за да не засегна косвено други хора, а и да съм максимално ясна. Той е на година и половина и не говори достатъчно, за да може да изрази желанията си. Ако друго дете играе с играчка, която той иска се опитва да му я вземе. не го удря, но дърпа играчката. Ако иска да играе с друго дете или да го заведе някъде го дърпа, защото не може да го извика. това е агресия, макар че не се бие в буквалния смисъл на думата. Позитивното в тази агресия е, че се заявява като личност и се опитва да удовлетвори желанията си. Работата на родителя тук, според мен, е да обясни, че има други начини да получи желаното, и че причиняването на болка е неприемливо. Ако родителя реагира агресивно влиза в противоречие с думите си и дава онзи пример, за който говориш.

Този период е много ценен, но и крие опасности. Ако детето бъде оставено да наранява другите му се създава грешна представа за света и после ще бъде трудно да бъде накарано да приеме, че такова поведение не е допустимо. Ако, пък, детето бъде смачкано и наказано, първо ще започне да изпитва вина, когато иска нещо, второ няма да смее да бъде или да заяви желанията си, трето ще се ориентира към приемлива пасивност и автоагресия. Овладяването на импулсите и и физиологично обусловено, и наистина трябва време, за да стигне от разбиране на забраните до изпълнението им и култивиране на задръжки. Това върви паралелно с процеса на осъзнаване и самоопределяне на детето като отделна личност, благодарение, на което в определена възраст чуваме само "Не", например.

Нервните деца и физически активните не са един и същ случай. Децата в различните възрасти и етапи също.

А мен най-ме озадачава не толкова агресивното поведение на децата, колкото липсата на реакция у родителя, когато вижда, че се случва нещо нередно, провокирано от детето му. Преди няколко дни едно момиченце, на 3,5 години започна да души - буквално - души Кристиян. Натиска с двете ръце гърлото и силно, докато стигна да разбера какво се случва Крис пищеше. Майката стоеше много по-наблизо от мен - стои и не реагира, смее се, говори с другите родители... Направо ме изуми. След минути същото детенце отиде до Миа, която беше в количката и започна и нея да души, аз се опитах да я дръпна, но то държи здраво и тежи, детето е едричко, мъжа ми дойде и я отскубна от бебето (вече сме на годинка, но аз ... "бебето") Майката пак неразбрала, говори си с познати! Още първият път - питах детето, защо така, защо го душиш, така не е хубаво, опасно е, така не се прави, майката стои, гледа, нищо...

Ние пък с малки деца на 1-2 години не сме имали проблем. Случвало се е някое да удари моето дете, често без да иска, но майката бързо се намесва. Моето дете пък се  е научило да дърпа играчки от ръцете на другите деца, аз винаги бързам да възстановя справедливостта. Обаче по-големите деца на най-близката до нас площадка са проблем. Три-четири годишни си присвояват пясъчника и викат -"махайте се, противни бебета", веднъж едни ритаха една количка на моето дете и докато видя какво правят, я бяха счупили. Вчера едно поне седемгодишно най-безцеремонно блъскаше малките по пързалката. Аз вече се разправям и с деца ( внимателно, но не търпя възражения) и с майки (не толкова внимателно) и усещам с каква неприязън ме гледат, когато се появя там. Снощи синът ми не заспа до 3 часа след полунощ, искаше да ляга при нас на спалнята, аз го вземах, но той не можеше да заспи. Според мен се беше стреснал от агресивния батко на пързалката. Сега спи, но направо се чудя къде да го заведа, когато се събуди. Предиобед ходим в един парк, където не съм срещала такива деца, но ми е далеч и не ми се ходи пак дотам.

  Описаната ситуация изобщо не е позитивна, щом въпреки опита ти да пренасочваш набезите на детето, то продължава "да се заявява като личност". Но това е трой проблем, а и на майките, върху чиито деца - личности ще се заяви твоето дете. Прочети ми първия постинг - това е бъдещето.

Защо да е проблем на другите майки, след като обясних, че не допускам да нарани друго дете или да го агресира? Какъв метод предлагаш? На какво се базира иронията по повод израза "заявява се като личност"? Осъзнаваш ли, че последното е вид агресия?

Няма нищо против да се заявява като личност, но не и пред моите деца, особено ако е предупредено. Защото тогава те ще му се заявят като личности.

 
Имаш страхотно чувство за хумор. Вие ме погнахте без въобще да прочетете какво казвам. Моето момче не бие деца. Като дете на година и половина не осъзнава, че има свои и чужди играчки и се опитва да вземе играчката от ръцете на друго дете. Аз не стоя отстрани да се хиля като пача и да черпя, че се заявява като личност, все пак. за последното получавам доста упреци от други родители, които твърдят, че не му давам свобода. Ако му дам свобода, пък, означава да го оставя да дърпа играчки и волно или неволно да нарани някой, защото е некоординиран.
И пак питам, ако смятате, че методът ми е неработещ дайте идеи. Ако е възможно да не включват опцията да го набия.
Хайде да си обсъждаме без да се заплашваме, може ли?

ПП Дадох своето дете за пример, за да не засегна косвено други, като междувременно създавам впечатление, че в наше село такива неща не са нито виждани, нито чувани. И го казах в поста си.

Абе, не ми приказва ти, че дете на година и половина не осъзнава, че има свои и чужди.  По-скоро за него всички играчки са свои и няма чужди! Да ги беше видяла моите какво чудо бяха - а съм имала глупостта да ги оставя сами за две минути, а са се сдърпали за играчки и някой от тях реве!
 Със своите деца все намирах някакъв компромис като стоях с тях почти неотлъчно и въдворявах някакъв ред. Обаче с чуждите деца не е така и затова просто не ги събирах с техни връстници по площадките. На тази малка възраст "дружната" игра с връстници е рецепта за конфликт. Затова си го спестявах. Като попораснаха положението се промени и го забелязах първо в отношенията помежду им.

Това е точно нещото което не бива да правиш /ти си го знаеш /
Моят син е от "шматките" бяга от агресията и крясъците един единстван път си дръпна играчката ,която се опитваха да му вземат .
Ако не стане нещо по неговата се опитва да ме удря тогава започвам да го питам ако него го ударят и го заболи това ще му хареса ли отговора естествено е "не" .
Темата ми беше по -скоро за това как да реагираме като сме /децата ни / обект на агресия и родителите на другото дете не се впечатляват.Аз не направих нищо ,а явно трябваше да кажа на другото детенце да изчака малко ............и да не махам моето от количката ,но коя съм аз за да възпитавам чуждо дете.
Дали обаче по този начин не оказвам негативно влияние в/у моето т.е. бягаш от насилника и става по неговата  

Днес се случи да ударят малката за пръв път така,че да дойде плачейки и да се гушне в мен.МОмичето,което я удари беше по-голямо поне с две години(което ще рече най-малко 4 г)и се държеше отвратително изобщо.Казах й,че ако още веднъж я удари ще я ударя аз.Ядосах се много.Детето разбра,(има си хас да не разбере)майка му го изкара от пясъчника тихомълком и то повече не се появи.
Имаше две момиченца на около 3 и нещо годинки,които се биеха и наричаха взаимно "глупачки".Ужасно грозно беше просто...Чудя се каква е средата им вкъщи...

Iliana_ Съжалявам, че отклоних темата в различна посока. Просто, исках да дам и другата страна, а и да почерпя идеи. По твоята тема вече казах, но ще повторя мнението си. Всеки родител на агресивно или "заявяващо себе си" дете е длъжен да го озаптява и да предотвратява нараняване на други деца или грубости. Това, независимо от възрастта на детето. И аз не приемам родители, които кротко си пушат цигара и си разговарят по пейките докато отрочетата им вилнеят из градинката и премазват малки и големи.


И аз започнах да клоня към този извод, а и всичко казано от теб доста ме успокоява. Благодаря!   Засега го събирам с познати деца на голям терен и след първите пет минути на преразпределение на играчките всеки си играе сам. На тази възраст те и без това не умеят да играят заедно, а едни до други.