Какво сте преживяли?

На 10г. -  прясно оперирана от апандисит отказаха да ме заведат да видя за последно любимия си дядо. След доста рев и настояване се съгласиха, за да не ми се отвори операцията. Когато си вземах последно сбогом и целунах дядо си по бузата е паднала сълза на лицето му...баба ми ме обвини, че така съм се присмивала на мъртвеца. Преживях го доста тежко.
На 15г. -  бях изнасилена, но нещастието не идва само..Момичето, което единствено успя да стигне до това, което беше останало от мен и ме спаси не само физически, но и душевно. Тъкмо когато пожелах да живея.. на нея и отнеха живота. Блъсна я кола..аз с нищо не можех да и помогна..останаха ми само нейната Библия и тя на 17г. в сърцето ми.
На 17г. -  "лекар" ми заявява, че не мога да имам деца.
На 23г. - аборт.
На 26г. - сватба.
На 27г. - живо и здраво детенце.
На 28г. - на (тогава) 8 месечното ми детенце трябваше да отстранят 2 хемандиома. Когато го взеха от ръцете ми за операция мислех, че умирам. Но когато ми го върнаха и казаха, че всичко е минало добре...мислех, че ще си докарам инфаркт от щастие.
Детето ми, съпругът ми..те са моето щастие!

Не мога да напиша всичко, затова ще споделя само някои:
Когато кошмарите ми се сбъднаха и сина падна от третия етаж.Когато голямата ми дъщеря я изнасилиха на 14,а после едва оживя след няколко изпадания в коми, операции, перитонити и токсичен сепсис.Когато излизайки на нашия балкон видях малката на година и половина да се люлее като везна на перилото на балкона в баба ми. Не можех да викна, за да не падне. Грабнах ключовете, изтичах в баба, приближих се тихо и я хванах за крака.После и с братовчед и ги видях(на 4 и на 5 г) да си седят на една решетка пред балкона и да си клатят краката, без да мислят, какво ще стане,ако паднат от четвъртия етаж. Когато голямата дъщеря и сина се изгубиха, а се оказа, че чакали на линията да видят влака(на 4 и 5г), а аз с големия тумбак и прокървяване обикалях из квартала да ги търся няколко часа, докато добър човек, който ги намерил не ги доведе.Всеки път когато малката ми дъщеря минаваше от балкон на балкон  и то от външната страна на блока, дори и бременна - ей така за кеф, да ми гледа ужасената физиономия.Докато чаках да разбера ще оживеят ли малката и внучето след секцото.И нещо ,което разбрах късно, защото скоро ми казаха.Малката се подхлъзнала и паднала в един канал и водатя я повлякла.Ако не е бил там един приятел на брат и да я измъкне , водата е щяла да я завлече в закрит канал и никой да не може да я открие. Когато след операция от жлъчка, се наложи втора операция след 5 дни, за да ми извадят дренажите, които хлътнаха в корема ми. Когато след операцията от рак на щитовидната жлеза, се оказа, че операцията бере и след две седмици ме оперираха пак, да извадят забравената марля. Последно когато бременна с второто в 8-ми месец хванах мъжа ми в леглото при сестра ми в другата стая, мислели си,че аз спя.

Мога цял роман да напиша ,но не ми се връща в гадни спомени.Сама се чудя как още съм жива.

Един от най-щастливите ми моменти е рожденият ми ден миналата година, когато моят син ми подари нарисувана от него тайно картина, на която са двамата със сестра си. И понеже аз все натяквах, че се притеснявам , когато закъсняват вечер, думите му бяха "да ни гледаш когато ни няма"
И най-кошмарния точно една седмица след това , когато  моят непрежалим  Ангел ни напусна внезапно, нелепо, неочаквано, нелогично, неприемливо, непоносимо, невъзвратимо, непрежалимо, жестоко!!!!
Животът е мъка!

1.На 19 загубих годеника си при катастрофа.Гледах го в ковчега и не можех да повярвам,че е истина...
2.На 25.05 стават две години,откакто мама си отиде ,от рак,само на 59 години...Още не мога да го приема.
А щастливите са много...но най-вече съм благодарна,че срещнах моя прекрасен съпруг.
Не мисля,че чувствата  могат да се опишат с думи...

Тайна , mpetkova ,        

Тайна, прегръщам те виртуално  . Разплака ме.

TessaMon, краси.мира, благодаря ви!Но има и по-страшни неща, като на mpetkova! Нека Господ бди над всички ВАС!Амин!

Като загубих баща си някак си като че бях подготвен, но сега във времето много осезателно чувствам липсата му най-вече от гледна точка на това че и аз като баща искам да му покажа какво съм постигнал и да го зарадвам, ама...гадост, все да те гризе това. Голям шок преживях на три пъти - първия за около 5 секунди щях да пукна - видях пред себе си първата си приятелка година след като тя почина - оказа се грешка в тъмното, ама докато се установи че е така.... Втория беше и аз не знам как да го опиша - в 7 сутринта ми звънят да ми кажат че моята приятелка е починала в болницата... как съм отишъл до там и как съм се облякъл не знам, но в болницата ме гледаха като изкопаемо!!?? Оказа се първо съвпадение на имената, ... а после номер   Имаше и един случай - след половин месец прекрасен съвместен живот, когато както казвам аз "си сипал много бензин в резервоара" да ти кажат - ами разделяме се... Последната беше със сегашната ми съпруга - пак рано сутрин в просъница чувам че ме вика - бавно ставам да видя какво става и чувам трясъци в кухнята. Влизам, а тя лежи бяла като чаршаф, главата и между караката на стола и не мърда - Разтреперах се, но мозъка ми работи, питям я какво и е, а тя никаква реакция, просто виждам как си заминава. Взех да я вдигам - цялата беше във студена пот и в момента в който я вдигам започна да хърка, нещо такова, но все едно не може да диша. Реших че си е глътнала езика, мъча се да и отворя устата, никакъв шанс. Пак се разтреперах, но скочих и взех един кухненски нож от по-яките да и отварям устата и да и вадя езика. сетих се за една манипулация /как и аз не знам/ да се издърпа силно главата назад. Пробвах и това. Като реших че нищо не става, защото цвета на лицето и се променяше като в дискотека реших да пробвам с ножа. О, небеса, в следващия момент тя ми проговори - как стана незнам, но само я вдигнах и сложих на леглото и седах да рева. След 2-3 часа като дойдоха майка и и баща и, защото трябваше да и помагат да гледа през деня бебето, тя видя ножа в кухнята на земята и ме пита защо и как е така на земята. Е, а давай обяснени....Кофти случки!
Най-великия момент в добрата светлина беше като видях, чух и преживях първия плач на втория ми син - не знаех на кой свят се намирам от щастие и ако не беше оксфордското ми възпитание, щях да запрегръщам всички доктори и да разцелувам сестричките, ама геройски се държах на положение  
п.п. Защо ми прави впечатление че лошите случки са повече от хубавите или така ми се струва!?

Хубавите минават и заминават, забравят се, идват и други. Но лошите се запечатват в паметта за цял живот.

Господи, колко мъка има на този свят!
Няма да забравя, когато ми съобщиха, че 8-месечното ми момченце е със счупен крак и е бил така цял един ден, без никой дори да подозира, откъде идва болката и писъците му.
Няма да забравя, когато майка ми ми съобщи по телефона, че баща ми е болен от рак.
Най-хубавите моменти са свързани с раждането на сина ни и успехите, които сме постигнали с мъжа ми.
Има още много лоши преживявания, които са твърде лични, за да ги споделя.

Най-кошмарните ми моменти
- катастрофа с мотор на 19 г. - резулатът шофьорът (моето гадже) мъртъв, аз само със счупвания и разбита глава и сърце;
- масивен инсулт на баща ми и два месеца грижи за него като за малко дете;
- рака на майка, 3 години мъки;
- първото ми раждане - на обикновен преглед в 34 седмица ме изпратиха в МА "за по-сигурно", а там ми казаха че детето е с глава 34 г.с., бедро - 26 г.с. и т.н., спешно секцио в 22 ч. и никой не иска да ми даде информация цяла нощ за детето - дали е нормално, дали е живо; сега хубавицата е на 5 г. и половина и чукам на дърво добре;
- командировка съм (на 26 г.) сама с колата на някакво шосе между Шумен и Търговище - двама маскирани ме спират, връзват ръцете ми за волана, вземат пари, лаптоп, телефон и ровят по багажа ми, добре че бог ме е пазил явно тогава след около 30 минути кошмар дойде някакъв джип и спря, стрелба с пистолет (аз със затворени очи), след това помня полицаите и докторите;
Най-красивите моменти:
- когато гушнах дъщеря си (след около месец и половина гледане в кувиоза и страх всеки ден на обяд когато дават сведения и вечер когато се молех да ме пуснат да я видя макар и през стъклата);
- когато ми показаха сина след второто секцио и той ме наплю;
- когато дечицата ми казват "обичам те!"

Прекланям се пред силата ви мили момичета

Смъртта на сестра ми,обстоятелствата около нея, и последствията .... ... и двете бяхме на 18г. Тъкмо бях родила сина си, тя чакаше нейния да се роди .....
Когато се прибирах от работа с дъщеря ми, тя беше на около година и малко. Захласна се - без видима причина. Просто спря да диша, после започна да посинява ... имах чувството че умира в ръцете ми. Всичко трая около 2 минути - най-дългите в живота ми, остарях сигурно с 20 години тогава  . Един човек от улицата я взе от ръцете ми и я разтърси, не си спомням много ясно дори как се прибрах у нас ...

Нали казват, че Господ дава  само толкова нещастия, колкото човек може да понесе. Човека е най-издръжливото създание на земята.

Така е Тайна не напразно са казали,че това което не те убива , те прави по силен.

Понякога човек може да изгуби човешкото в себе си от толкова много страдания.
Пожелавам ти само хубаво, защото си изчерпила лимита на лошото за няколко живота наведнъж.