Oooo, най-сетне да се появиш! Сега остава и Дирокова да отчете присъствие. 
Каква ботаничестка дискусия? Аз не участвах в така разлютения спор за копъра.
Или искаш да кажеш, че и ти чувстваш, че "Земята те вика" и имаш желание да окосиш някоя полянка?
Днес в градината имахме сцена на рев, дърпане за крачола и "мамма, мамма"
Цяла седмица си ходи с такова желание и без проблеми, но явно сега вече се е усетил как работи системата и ревна, че ще го оставям.
Предполагам (даже съм сигурна), че всичко това влиза в рамките на нормалните реакции.
Но това, което не смути, беше реакцията на възпитателките......
Ще ви разкажа ситуацията и ще ви замоля да давате акъл.
Значи ревна детето и ме дърпаше към вратата и "андиамо, андиамо" искаше да си се прибираме вкъщи. Никакво желание да остане в градината и дори да погледне преподавателката. Не ми даде да му събуя обувките и да му сложа пантофи, разпищя се. Ок, решихме да го оставим с обувки и да ги сменим, когато се успокои. Заведох го в стаята за игри с надеждата, че като види децата ще се заиграе и ще му хареса. Да, но и вътре беше неспокоен и ревеше, започна малко да се зазяпва по едни колички, но постоянно ме следеше къде съм, не искаше другите деца да го доближават много, много и плачеше. А по принцип той е адски дружелюбен и обожава да играе с други деца, с играчки! Мислех да изчакам, докато го видя, че започва да се успокоява, че количките започват да го занимават, че започва да реагира по-приятелски на присъствието на другите деца, и тогава да си тръгна. 5 мин, след като бях там, дойде една преподавателка и каза: "Моля ви, оставете ни да си вършим работата. Сега си тръгвайте." и каза на една друга преподавателка да отведе Андреа на горния етаж. Момичето го взе и го отнесоха пищящ в истерия.
Преподавателката седна да ми обяснява, че никога нямало било да млъкне, ако съм седяла там, че те нямалко как да си поемат функциите в мое присъствие и т.н. Сигурно има нещо вярно, ок, но някак не мога да приема, че това насилствено дърпане и изобщо тази стресова сцена са добър педагогически подход за интегриране на детето към нова среда. Още повече, че сравнявайки с т. нар. inserimento graduale, което се практукува в абсолютно всички италиански и швейцарски ясли, които познавам, изобщо не бях подготвена за такава реакция от страна на преподавателките, които малко така си ме изгониха.
Половин час по-късно ми звъннаха по телефона да ми кажат, че се е успокоил и си играе все едно нищо не е било.
Не знам. Кажете сега вие, аз ли се впечатлявам прекалено много от малко плач? Прави ли са да искат да изчезвам моментално, дори и да реве, защото така или иначе по някое време ще му мине? Тези от вас, които са минавали през подобни ситуации, какъв опит могат да ми споделят?
Помагайте, понеже аз определено се впечатлих от днешната сцена и ми е терсене.
Каква ботаничестка дискусия? Аз не участвах в така разлютения спор за копъра.
Или искаш да кажеш, че и ти чувстваш, че "Земята те вика" и имаш желание да окосиш някоя полянка?
Днес в градината имахме сцена на рев, дърпане за крачола и "мамма, мамма"
Цяла седмица си ходи с такова желание и без проблеми, но явно сега вече се е усетил как работи системата и ревна, че ще го оставям.
Предполагам (даже съм сигурна), че всичко това влиза в рамките на нормалните реакции.
Но това, което не смути, беше реакцията на възпитателките......
Ще ви разкажа ситуацията и ще ви замоля да давате акъл.
Значи ревна детето и ме дърпаше към вратата и "андиамо, андиамо" искаше да си се прибираме вкъщи. Никакво желание да остане в градината и дори да погледне преподавателката. Не ми даде да му събуя обувките и да му сложа пантофи, разпищя се. Ок, решихме да го оставим с обувки и да ги сменим, когато се успокои. Заведох го в стаята за игри с надеждата, че като види децата ще се заиграе и ще му хареса. Да, но и вътре беше неспокоен и ревеше, започна малко да се зазяпва по едни колички, но постоянно ме следеше къде съм, не искаше другите деца да го доближават много, много и плачеше. А по принцип той е адски дружелюбен и обожава да играе с други деца, с играчки! Мислех да изчакам, докато го видя, че започва да се успокоява, че количките започват да го занимават, че започва да реагира по-приятелски на присъствието на другите деца, и тогава да си тръгна. 5 мин, след като бях там, дойде една преподавателка и каза: "Моля ви, оставете ни да си вършим работата. Сега си тръгвайте." и каза на една друга преподавателка да отведе Андреа на горния етаж. Момичето го взе и го отнесоха пищящ в истерия.
Преподавателката седна да ми обяснява, че никога нямало било да млъкне, ако съм седяла там, че те нямалко как да си поемат функциите в мое присъствие и т.н. Сигурно има нещо вярно, ок, но някак не мога да приема, че това насилствено дърпане и изобщо тази стресова сцена са добър педагогически подход за интегриране на детето към нова среда. Още повече, че сравнявайки с т. нар. inserimento graduale, което се практукува в абсолютно всички италиански и швейцарски ясли, които познавам, изобщо не бях подготвена за такава реакция от страна на преподавателките, които малко така си ме изгониха. Половин час по-късно ми звъннаха по телефона да ми кажат, че се е успокоил и си играе все едно нищо не е било.
Не знам. Кажете сега вие, аз ли се впечатлявам прекалено много от малко плач? Прави ли са да искат да изчезвам моментално, дори и да реве, защото така или иначе по някое време ще му мине? Тези от вас, които са минавали през подобни ситуации, какъв опит могат да ми споделят?
Помагайте, понеже аз определено се впечатлих от днешната сцена и ми е терсене.
майтапиШ ли се с мен?
нямам изобЩо такива наклонности
(искаШ да кажеШ, 4е не си ти, тази която с едно изре4ение обяснява Що е копър?
отивам да видяа )за детето, аз съгласен с преподавателките. дигай си 4укалата и се изнасяй. ако искаШ, остани отвън, където детето не те вижда, за си дадеШ сметка с каква скорострелна скорост Ще спре да пла4е
минала 2 пъти по този път и нямам садисти4ни наклонности
с втората даже бяхме принудени да я води баЩа и, дори периодът на адаптация го приклЮ4и той, мен ме изгониха след първата седмица, Щот госпоицата не ми се отлепяШе от краката
съвсем се изгуби, как сте с малката?