До многодетните мами!

И на мен ми е тук мястото!Имам 4 деца
1-1985г-момче
2-1986г-момче
--------развод,децата с мен естествено-----------после втори брак след 5год.
3-1992г-момиче,но тя е осиновена през 1997гкогато беше вече на 5г/намах намерение да раждам /
4-2002г-момче
Трябваше да дойдем да живеем в Горна Оряховица преди 7 год.,тогава бяха три децата.Големият остана във Варна с татко си за да учи в спортното,след две -три години и второто птиче отиде там че тук не му понасяше малкият град-и той в спортното.Реших ,че трябва да родя,побърквах се без децата край мен да са постоянно,само дъщерята остана.Така се роди пак момченце.Сега е вече на 3г 4м див и за четеримата взети заедно.Баби около нас за помощ не съм имала с малкият-сами се справяме-майка ми е във Варна,свекито тук, но то на нея да има кой да и помага трябва!Пък и вече нали съм вряла и кипяла-справих се без проблеми!Мъжът ми от предният си брак има  три деца,вече и двама внука.Преди години две от децата му дойдоха у нас да живеят и беше дядовата ръкавичка-новата им мащеха нали варненка и пък е добричка,че и внучето от голямата му щерка доведоха,просто бяхме идилия!Но сърце да е широко!Хубаво е да има деца в един дом.Съжалявам тия дето остават с по едно дете по собствено желание-но пък то си е и до нагласата на човека!Радвам се, че тук има много майки с повечко дечица!Сега ще дигам момичето ни да иде до тоалетната ,че си влачи още напикаването от дома,и си лягам!но ще наглеждам темата

Как ви се радвам мамчетаааааа  !

Аз пък от около година вече съм с надеждата да станем петима в къщи ама ..... , за сега си оставам с надеждата , че нали тя умирала последна .
И аз ще следя темата с огромен интерес , че ако пък дай боже вземе , че ми се сбъдне мечтичката , ще ми е от полза вашия споделен опит  .

Да са ви живи и здрави дечицата и мамите и татковците им  !

Добро утро и от мен!Като ви чета съм доста по-спокойна.Ще станем голям отбор от многодетни майки и деца.Като те чета Didi3 в къщи е като при вас.Уж все се опитвам да подредя нещата та да ми е по-лесно,но не винаги се получава.но най-трудно се справям с прането и гладенето/особено през лятото/.нищо че и жена за помощ в домакинството си имам.като се върна вечер от работа винаги има нещо което трябва де се свърши.....

Аз да си издам моите тайни на спрявяне:)
Аз баби не съм помирисвала от години, защото живеем на края на света та си имам някои тайни

Вечер като си дойда от работа готвя винаги неща които стават за 10-15тина минути - толкова , колкото да сложа момчетата във ваната и да им извадя чисти дрехи от шкафа. Ядем макарони с кашкавал отгоре, пици, замразени храни, готови супи, спагети ...все неща които се праят сами и веднага. така децата не стават нервни и пригладнели, а аз имам време докато се варят нещата и децата се къпят да измия чиниите от предишната вечер
прането се събира в пералнята независимо от цвят и произход(но аз не купувам дрехи които пускат или немогат да се перат в пералня) и през ден два се пускам пералнята. Удоволствието простиране го прави сушилнята която е върху пералнята, А от там всички дрехи попадат в коша за дрехи който 1 път седмично чистачката идва и оглажда, нагъва и прибира по гардеробите.
Така аз не готвя и не се мажа с манджи а имам време да седнем с децата и да прекараме няколко часа заедно без да не нервим за домакинството.  Събота и неделя винаги излизаме семейно навън на открито, а през времето когато сме в нас децата докато играят в градината аз готвя, спя и тати ги наглежда и се глезим с крем карамели, сладкиши и завъртяни манджи.  На къщата не робувам, играчки не събирам, не се карам кой къде си хвърля нито маратонките нито чорапите. Понеделник идва жената да чисти нас докато ни няма и измива баните, стените, подрежда, глади и т.н. Къшата съм я разчистила до минимум - дори и пердетата съм изхвърлила за да не ми отнема време и тяхното пране та караме на щори ...
ама много време ми трябваше да проумея, че за да не съм майката дето постоянно чисти и слугува и се ядосва кой кое къде оставил или направил кални стъпки по пода,  трябва просто да реша да започна да се наслаждавам на семейството си. И парите които давам за чистачката си заслужават всяка стотинка...защото радостта и времето за децата не се купуват с пари.

Е, това май ще е и моето място скоро
Чакаме трето детенце през октомври. Има няма 2 месеца.
Винаги съм казвала - искам 3 деца. Дори скоро една съученичка която не бях виждала от 10 години ме срещна и вика"Браво - изпълни си мечтата"
Но докато растяха Къци и Мимка, някак тази мечта остана на заден план. Но времето така бързо лети че изведнъж се озовахме с пораснали деца Той е вече на 12, Тя на 10. Всеки си има свои интереси и забавления, и ние се почуствахме "остарели" И изведнъж осъзнахме че е време да сбъднем мечтата си за трето бебче. За наша голяма радост стана от раз и сега с нетърпение чакаме новото попълнение в семейството. Не мога да позная себе си. Явно годините си казват думата/родих първото на 20, второто на 22/ бързах да пораснат, да излизам с приятелки, по дискотеки.../ Сега не бързам за никъде. Наслаждавам се на всеки миг от бременността си. С любов и желание приготвям всичко за бебчо.
Уших и оплетох толкова много и красиви неща за него. Говоря му през целият ден, нищо че още ходя на работа. Дори таткото се съгласи да направим стаята, нищо че е толкова рано. С желание избираме всеки детайл и дрешка. /Надявам се само че не дърпаме дявола за опашката/
Мога спокойно да кажа - децата са моят живот. Щастлива съм

Действително се налага човек да свикне с идеята че при повечко дечурлига не може да има много ред вкъщи, но и аз престанах да се ядосвам и най-важното престанах да бъда перфекционистка. Бел, за прането - вече ги карам те да сгъват и си подреждат дрехите в гардероба сами, а и намалих драстично гладенето 
Мили мами, имам такъв въпрос - забелязвате ли промени в средното си дете? Питам защото големия ми син, който откакто бе изместен от мястото си на най-малък се промени - търси повече внимание и то основно като дразни малкия и съответно мен. Имаше и един период в който много не му се учеше, слава богу това отмина. Малко се притеснявам, като че ли страда, не може да си намери мястото - ще ми е интересно да споделите и вие за така-наречения "синдром на средното дете."

Добро утро и от мен!С удоволствие прочетох постингите ви.Деси браво!!!!И аз като теб се опитвам да организирам домакинството ,но все нещо ми куца :sick:JuliS изобщо не мисля ,че "дърпате на дявола опашката".Аз с първата бременност нищо не купих както е по бабишките разписания,така беше и с втората/за радост на бабите/-ефекта купища непотребни неща ,дрехи а най-необходимите липсващи.Затова по време на третото си бременеене си купувах и приготвях всичко сама.имах възможност да ходя няколко пъти до чужбина и си купувах каквото ми хареса.С тати приготвихме стаята на малката/за ужас на бабите,които този път не бяха включени/и два месеца преди да родя си се бях приготвила.Ефекта -родих  съвсем нормално,голямо и здраво бебче,татито не се притесняваше за нищо нито пък аз,и огромното удоволствие на другите две дечица да подреждат играчките на неродената/тогава/ им сестричка.
Didi3и при нас се получи нещо такова и то не веднага а може би бебето като стана на 10м.Имаше сърдене ,въпросии отговори от типа "ти не ме обичаш ,обичаш повече сестра ми,никой не ми обръща внимание..Сповече усмивка и спокойствие,с доста обяснения и най-вече с времето нещата си дойдоха на мястото. Оф ,че дълго стана -дано не съм ви досадила
Чао!лек ден!

добре дошла в редиците на семействата с много смях...
Да писала съм си с Искрица надежда-страхотен човек,майка на която и прилича да има много деца/дано само някой не ми се разсърди/.предполагам ,че по-късно ще се влючат и останалите мами.

да ви попитам: Как тръгвате на почивка? дали сте като мен-тридневна подготовка на багаж и изнасяне на почети цялата къща?

не 
и какво толкова носиш
четка за зъби, 3 чифта бельо и чорапки, 2-3 дрешки за топло, 2-3 за студено....
Хайде, на малките се мъкнат и  играчки и памперси и шишета, ама чак пък цяла къща....
Аз мразя да нося багаж, дори наремето като заминахме за чужбината за постоянно тръгнах с 1 сак само....
Е, освен ако не отиваш на палатка - там сигурно много багаж се носи, знам ли...

Ето включвам се и аз
Майка на 3 момичета-15г.-10г.и малката на2г,3м.
Винаги сам искала да имам три деца,не винаги ние лесно сами си ги гледаме но сме много щастливи.Каките помагат и си знаят задълженията но все пак са деца,гледам да неги натоварвам недържа в къщи всичко да е под конец.

Здравейте и от мен! Ей от това лято много,много не влизах във форума,а ето че то имало тема по моята част!!!!!!Аз преди време бях предложила да имаме свой форум - многодетните,но не се прие! Така,че мили дами - майки на повече от 2 деца,нека вземем нещата в ръце и да си споделяме опит! Аз след няколко дена се прибирам - в момента сме все още при родителите ми в Добрич и като се върнем в Благоевград ще се включа най-активно в темата!
Иначе там няма помощ,тук 2 месеца майка ми направи живота песен! Почти нямах никакви ангажименти и с децата и с домакинството и дори успях да подишам и поживея като мома  !!!!! Не ми се беше случвала подобна идилия от години!!!!!! Прочетох набързо,че има питане за прането,за почивката. Мога само зда кажа,че напр. рядко гладя,все пера,но и децата помагат. Прибират прането,слагат дрехите в пералнята и т.н. А за почивката бяхме с 2 сака. Дрехи за по-студено време,летни и един сак с хавлии и дреболии. Установих,че половината дрехи сме сложили напразно - времето бе хубаво и плътните дрехи въобще не влязоха в употреба,а заемат място. Но успокоението ми е,че нас ни заведоха до бунгалата и ни върнаха с кола - баща ми и багажа не ми е бил проблем! А там си изкарахме страхотно на морето,децата не ни създаваха проблеми и завързахме приятелства и те си играха с дрегите деца на воля,а и в морето не ни е бил проблема колко ще стоят напр. защото аз от водата не излизам по принцип и в това отношение си приличаме с децата! А и бонес ни бе,че рож. ден на Рая се падна на морето и си направихме един по различен рож. ден!!!! Не е страшно да имаш повече от 3 деца! Аз се гордея с този факт.
Е и сега - един голям кашон от бойлер имаме пълен с дрехи,татито го изпратихме предварително с 2 големи сака с автобуса и ще ни чака на гарата - въобще като тръгнем на път половината къща я местим с нас! Да се похваля иначе - дадоха ми дрехи за децата и малко си подпомогнахме с дрехите за зимата - не отказвам дрехи от други хора! И багажа ни се увеличи в сравнение с това,което дойдохме! Но сърце да е широко! Оправяме се,а и ако всичко е тип-топ няма да е интересно! Интригата на живота е в тръпката да не заспиш от скука! А с повече от три деца понякога и вечерно време трудно заспиваш,камо ли през деня!
Искрица още не се е включила в тази тема,а и искам да питам - имаше една мама,която чакаше четвърто дете - къде е тя? Да се появи и да се отчете! Галче,радвам се да прочета,че всичко е наред с теб и с Джулис е така! Очакмат ви такива радосдтни мигове,че направо ви завиждам благородно!!!!! Още малко остана,почивайте,че след това почивката е лукс - поне в началото!
Поздравявам ви всички с повече от 2 деца! Прегръщам ви и ви казвам - Живота е хубав,независимо от моментните трудности! След зимата идва лятото,след нощта иде ден! Така че - горе главата,от всяка ситуация има изход,най-важното и хебаво нещо на този свят - това са нашите деца! Те са ни Слънчицата,те са ни Животът! Всичко останало са подробности и не заслужават внимание - дали е подредено,наготвено,изгладено - това са подборности! Главното сме ние,мамите,татито и Децата,около нас!

Ще пиша пак! До писане!

Здравейте!
Тихичко и почти незабележимо минавам оттук, за да ви поздравя за ентусиазма и положителната енергия, която се усеща във вашите постинги.    
Аз засега съм мама само на една красива принцеска, но с мъжа ми планираме още две сладурчета, които да ни радват вкъщи. Иска ми се да нямат голяма разлика помежду си- да е около 5-6 години между Криси и следващите муцунки
Радвам се много, че има и други " луди" (поне мен ме обявиха за такава, когато обявих на всеослушание намеренията ни за повечко дечица). Приятно ми е да чета вашата тема
Поздрави

вече не гладя  ! Приготвям багажа за 1 час (разбира се забравям да сложа някои особенно важни неща  -последния път кафето и много плаках). А когато взема много дрехи не ползваме и половината, но реша ли да тръгна с по лек багаж  На последната екскурзия ни валя такъв дъжд, джавакахме в такава кал, че на втория ден вече носихме дрехи, които малко мокри- голяма работа, много кални не ни пука. но за сметка на това ни беше много весело.
И аз забелязвам промяна в средния си син- стана като, че ли по- неуверен, по-зависим от мен. Дано успеем да се справим с това.
Това е за сега, отивам да готвя защото довечера чакам фамилията на гости, която повярвайте никак не е малка  .
И да не забравяте темата  !

Ехо и от мен отново! Вече сме в Благоевград и имам честа да съм на линия!
За средното дете! Незнам дали защото при нас се пада момиченце и то сред момченца,сякаш че ли няма разлика в поведението и! Тя максимално се възползва от ситуацията на Принцеса в семейството и видимо е добре! Е, има моменти когато капризничи и е недоволна,но те и тримата са все недоволни от нещо,а и гледам да не поощрявам мънканията,че тогава ще ми се качат на главите! С таткото се стремим всяко дете да е задоволено и поощрено по свой начин - което не винаги е поравно! Ето пример - на баткото,тъй като е любознателен за Нова година и рож. му ден,тъй като са много наблизо, му правим един подарък,но скъп - напр. енциклопедия за 50лв.,защото той това иска! За каката тази година тортата бе скъпа - 28лв. - или поне за нас е скъпа -  и един по скромен подарък - кукла за 14лв. с уговорката,че ако я пази,за Нова година ще и купим по хубава и с повече аксесоари Барби! А за Йоанката нали е бебе и не разбира все още - той остана без подарък! Просто времената са такива - но това не означава,че бебето не го обичаме ..... напротив - той не разбира все още и обръщаме от финансова гледна точка повече внимание на по-големите! Но те не са останали гладни и жадни и без играчки. След последното пренареждане на играчките,те се оказаха 3 кашона! Поне един сме хвърлили като опасни поради счупване и малки частици! По принцип не винаги,но понякога ме е жал за баткото,че той като голям му гласувам повече задачи и на него му идва нанагорно и мънка,но няма начин! Сами сме и сме длъжни сами да се оправяме,а това не винаги е свързано с приятни изживявания!  Смятам,че доста от проблемите биха се разрешили ако обесняваме и говорим на децата си! Те разбират достатъчно много,не са толкова малки за колкото ги мислим и дори и да сме сбъркали - винаги можем да се извиним и да поискаме прошка!
Това е майчета! Още малко остана до училище .....  Ох,не искам да започва,че пак трябва рано да ставам,да приготвям разбойниците и т.н.,курс на баткото,прибиране от детска на каката,но това е живота! Иначе ще заспим и ще престаним да сме живи! А така всяка секунда разбирам,че живея и дишам и че ме има на този свят! Поздрави на всички!