Много ме беше страх , как ще мине самото раждане , дали всичко с мен и бебето ще е наред. Но като се почна мислех само за бебка и колко искам вече да я видя.
- Публикувана: 24 май 2009, 20:22 ч.
- Последно мнение: 13 юни 2009, 14:08 ч.
Какво изпитвахте преди първото раждане.......
През цялата бременност изпитвах ужас да не се случи нещо/ имах спонтанен аборт преди това/, а деня когато в седмия месец Томова ме посъветва да махна бебето, понеже по нейните думи му липсва част от аортата, превърна в кошмар останалите месеци до раждането. Изпитвах ужас и от раждането и от момента в който най-вероятно ще трябва да се простя с бебето. Слава богу всичко беше ОК. Преди второто раждане изпитвах само нетърпение.Нямаше помен от страх и негативни мисли.
От момента в който разбрах че съм бременна бях много щастлива но и много ме беше страх от раждането.В началото на 8-ми месец се останови че плацентата ми е зряла 3-та степен и се започна едно следене на тонове всеки ден и на доплер през ден и страха беше още по-голям не само от раждането но и от това дали всичко е наред.Накрая беба се завъртя с челото напред и се наложи планово секцио.Вечерта не мигнах като знаех какво ме чака ,сутринта в борницата докъто ме приемаха т.е. попълвахме документите припаднах от страх.След това в предродилна на записа на тоновете пак незнам какво ми беше станало и бях планувана да съм 3-та за деня но след като екипа видя как треперя от страх ме наредиха в операционна първа 
Не съм лигла или нещо такова защото имаше такава мацка в реанимация с мен полудях цяла вечер от нейните лигавщини и превземки.
Не съм лигла или нещо такова защото имаше такава мацка в реанимация с мен полудях цяла вечер от нейните лигавщини и превземки.
бях абсолютно убедена,че няма да го преживея и накарах най-добрата ми приятелка да ми обещае,че ще се грижи за детето ми 
.Отидох да раждам с мисълта,че ще ме изнесат от там с краката напред ,толкова бях уплашена(и наплашена от приятелки и роднини 
),че докато чаках да се гътна взех че родих без никакви проблеми и усложнения 
.Отидох да раждам с мисълта,че ще ме изнесат от там с краката напред ,толкова бях уплашена(и наплашена от приятелки и роднини ),че докато чаках да се гътна взех че родих без никакви проблеми и усложнения 
Страх голям брах през цялата бременност. Имах трудна бременност, за мен 9тте месеца бяха борба да не загубя бебето. Повръщане, ниско кръвно, хипогликимични кризи, контакции и т.н. екстри. От самото раждане не ме беше страх, въпреки, че се наложи да родя със секцио по спешност, исках само да се роди живо и здраво бебето.
Страх не изпитвах, докато не започнаха сериозните болки. И тогава незнам дали се страхувах, но болеше и то яко, по едно време ми мина мисълта, че няма да мога да родя 
Не бях се наплашила даже за миг,напротив,нямах търпение.Ако щеш бях и любопитна да усетя прословутите предрпдилни болки....Е усетих ги,макар и за кратко.Тъй като ми бяха изтекли водите две седмици преди термина,се наложи да ми предизвикат рждането,та три дена бях на системи,свещи4ки,които отшумяваха а няколко 4аса ,....и когатоконтракциите ми стигнаха до 70,се 
,...но до тук....все пак разкритие само 3 см......и цезарово.Та направо ми омръзна от 4акане,по-скоро мога да кажа,4е бях любопитна,отколкото изплашена.Дори когато пристигнах в клиниката,взех да се уговарям с доктора,кога да запо4нем,та да се паднело на еди коя си дата бл бла бла 
.Е, раждането си носи страхотни емоции все пак,били те хубави или лоши и не се забравят
,...но до тук....все пак разкритие само 3 см......и цезарово.Та направо ми омръзна от 4акане,по-скоро мога да кажа,4е бях любопитна,отколкото изплашена.Дори когато пристигнах в клиниката,взех да се уговарям с доктора,кога да запо4нем,та да се паднело на еди коя си дата бл бла бла .Е, раждането си носи страхотни емоции все пак,били те хубави или лоши и не се забравят
Бях в страхотна еуфория!Толкова много исках да имам бебче ,че често си казвах "И слон да ме гази ще го изтърпя!" По време на раждането наистина ме гази слон ,но си повтарях: Ще изтърпя ,ще изтърпя ,все пак какво раждане е без болка?! Мисълта за срещата с бебето е най-големия стимул да се противопоставиш на всички негативни мисли. 
Успех на всички бъдещи мами!
Както казваше лекторката на "С 9м. на училище" : Раждането е нещо наистина много тежко ,но истински тежко става в следващите няколко месеца!
Успех на всички бъдещи мами!
Както казваше лекторката на "С 9м. на училище" : Раждането е нещо наистина много тежко ,но истински тежко става в следващите няколко месеца!
