Още ми е рано и съм спокойна.Колкото по-вече наближава сигурно ще имам моменти на паника
- Публикувана: 24 май 2009, 20:22 ч.
- Последно мнение: 13 юни 2009, 14:08 ч.
Какво изпитвахте преди първото раждане.......
Бях много уплашена.Даже ужасена.Страхувах се как ще се справя с раждането/не съм от най-смелите/и после с гледането.ЗНаех,че е огромна отговорност,но само го знаех не го усещах като такава,нямаше я и огромната любов към бебето за която бях само чувала.Това ме караше да се обвинявам,че не ставам за майка и няма да се справя.
Сега обаче.............
Сега обаче.............
И всичко мина леко и бързо!Успех!
По време на първата си бременност изпитвах странна смесица от нетърпение и лек страх от самото раждане. Истинският страх обаче усетих в мига, в който видях операционната маса и трябваше да легна на нея. Тогава си казах: о, Боже, искам да си се прибера вкъщи и съм готова още 9 м. да нося това дете.
Сега с втората си бременност обаче изпитвам много повече страх - дори на този етап, в който съм далеч от раждането (ноември живот и здраве). Страх ме е от самата бременност - за раждането изобщо не мисля още...
Сега с втората си бременност обаче изпитвам много повече страх - дори на този етап, в който съм далеч от раждането (ноември живот и здраве). Страх ме е от самата бременност - за раждането изобщо не мисля още...
Никога не ме е било страх.
И най-много ме беше яд, когато съседки, познати и т.н. се подхилкваха ехидно, че не ме било страх, защото "не зам какво е".
Направо откачах.
Е, след тридневно раждане после им казвах, че като забременея с второто пак няма да ме е страх, защото пък вече "знам какво е".
Гледаха ме като полезно изкопаемо.
Та, така - никога не ме е било страх.
Исках само да е живо и здраво бебето и всичко да е наред с него.
Нищо повече.
И най-много ме беше яд, когато съседки, познати и т.н. се подхилкваха ехидно, че не ме било страх, защото "не зам какво е".
Направо откачах.
Е, след тридневно раждане после им казвах, че като забременея с второто пак няма да ме е страх, защото пък вече "знам какво е".
Гледаха ме като полезно изкопаемо.
Та, така - никога не ме е било страх.
Исках само да е живо и здраво бебето и всичко да е наред с него.
Нищо повече.
Изпитвах неистов ужас от раждането. Молех се горещо някак да стане така, че да родя със секцио. Така се и случи. Страшно се радвам, че съдбата ми направи този подарък. Така бях застрахована, че и бъдещо второ раждане, също ще е със секцио.
Бях също така и страшно любопитна да си видя детето.
Бях също така и страшно любопитна да си видя детето.
Как се чувствахте преди да родите първото си дете.Изпитвахте ли страх и изобщо как се справихте със ситуацията.
Чувствах се перфектно и нито за миг не съм се страхувала! Както и Джуличка е писала, много ми се подиграваха. "Щяла съм да видя аз..." Е, видях какво е! При това, никак добре не се развиха нещата и свърших със секцио. Но това по никакъв начин не промени отношението ми към бременността и раждането... Само към докторите... в отрицателен смисъл!
: