имате ли наченки на депресия?

крайностите в настроенията и мен не ме подминаха,но определено от кротък и неконфликтен човек станах агресивна и заядлива "зла" жена,

на всичко отгоре и ревлива

това ме държа докъм 4 тия месец от раждането

така,че споко ,всичко е наред

Абсолютно никаква промяна няма при мен от това, че съм бременна. Лошото е обаче, че много се ядосвам в работата. Шефа ми е напълно изкрейзил и ме е страх нервите ми да не се отразят на бебето. Как мислите?

Аууууу! няма такова чудо като мен ревлива , заядлива и агресивна не се понасям ,а на околните не им завиждам

аз до колкото знам е нормално и с това се успокоявам защото и аз съм си ревла но на последък приемам нещата много на вътре а знам , че не е хубаво защото си влияем на бебчетата и си казвам защо пък да обръщам внимание на това онова та бебчето ми е най-важното нещо! Мисли си за това и така ще я караш по добре , е винаги се намира някой който да те засегне и да ти вдига нервите я мъж я свекърва я някой друг не им обръщай внимание !!!

ооо не си сама такъв рев му хвърлях,че и моя мъж седна да чете книги и на филми ревях и на книги и ,че не си е изял цялата вечеря ще мине

Леле! Мислех, че ми е рано и проблемът е в мен, но щом и при вас е така... И аз рева за щяло и нещяло, понякога започвам да плача просто ей така - без да има някаква явна причина, дори не е нужно да има нещо затрогващо.  Дотук добре, ама лошото е, че често имам истерични пристъпи, като не е мойта и лудвам. Сякаш очаквам цялото внимание да е за мен, и ако дори за миг някой ме пренебрегне превъртам!   
Лошото е, че след "подкрепата" на моя човек, изразяваща се снощи в "писна ми от твоите настроения", го изгоних от къщи!!! 

Имам!! Държа се ужасно с мъжа си, който е най-милия човек! На всеки съм готова да скоча. Вчера как не пробих дупки в един дето не ми отстъпи място.

Правя идиотщини от сорта да сготвя нещо дето не се получи и той човека не стига, че го яде, ами аз му казвам а не ми прави фасони и да не го яде като не ще.

Кошмарна вещица съм Забелязах, че съм особено зла като не съм ходила по голяма нужда заради ленивите бременни черва

Е, аз пък съм така откакто забременях и все още!!!
Минава - и с първото бях така...

мили маи, като чета вашите истории не знам дали да плача или да се смея. и аз съм на насторения, ама АДСКИ ГАДНИ НАСТРОЕНИЯ. както си седя в къщи решавам, че вече ми е скучно и излизам и правя глупости - копувам неща, копито не ми трябва, а после вечерта рева, че съм изхарчила пари за глупости. за телевизич да не говорим - новини и драми не гледам, обаче имам някъкъв зверски афинитет към филми с убииства или от типа разкриване на отвличания, убийств и т.н. а има и един филм за съдебни локари по холмарк - всчка вечер го чакам с интерес. иначе ревя на какво ли не: че съм прегоряла манджата, че съм надебеляла и не се харесвам, че никой не ме обича. за всичко, а когато няма причина - май си я измислям.
и другата крайност е еуфорията - радост да има, пук за какво? малко като лудите ми се срува, че се хиля понякога.
и другото нещо е, когато ми писне да домакинствам - оставам чиниите по 2 дена в мивката, отказвам да готвя и да оправям къщата и по цял ден чета книжки или си ровя нещица в интернет. а  мъжа ми като се върне от работа и ме пита що не съм оправила отоговарям, че не съм имала време.
искам да дойде беба и всичко да е наред и като погледна назад само да се смея на себе си. и искам отново да стана спокоен и уравновесен човек, какъвто бях преди.
вече ми е чсно, че по време на бременност нищо не е както преди, но някак тези резки скоци в настроенията и чувствата ми ме объркват - не е ли по-добре да сме спокоини и дори дебилни понякога - така силните емоции няма да се отразяват на бебетата ни?
може би защото по принцип днешните жени сме по-напрегнати - учене, работа и т.н. бременеенето ни прави и още по-чувствителни.

Здравейте, момичета и от мен! Реших и аз най-накрая да се включа и да ви пиша за моята лудост. Не, че преди бременността бях по-спокойна - сега просто убивам с думи! Преди треперех от яд, а сега още преди да съм избухнала ги наговарям едни... И май се чувствам по-добре. Дано тази "лудост" не ми изиграе някоя лоша шега 

май е по-хубаво да внимаваме какви ги дрънкаме понеже аз не бих си държала устата затворена на някой дето е ужасен и груб, та дори да е бременна т.е. ако се поставя в положението на околоните е кофти. та гледам да се извинявам или просто да седна тихо и да гледам 10 минути в една точка докато слушам класическа музика, понякога помага...
между другото, точката точно между веждите е  много мощен регулатор на нивата на хормони - опитайте да си държите там палеца и да натискате примерно за една минута...
(каза една ревлива врясла на друга  )

Аз родих преди има-няма17 дни. Е що рев изревах за тези дни, още в болницата се започна. какво ще правя сега, всичко се променя. После се успокоих. Прибрахме се вкъщи с бебенцето, ами вкъщи още по-голям рев. То не било лесно. Вързан си по цял ден. добре, че е хубаво времето. Такав депресия ме беше обзела. 15 дни не мога нито цветята да си полея, нито прахосмукачка да пусна. Не знам къде се намирам. Нищо не ми се прави, и рева, рева, рева. За такава депресия четох тук във форума преди да родя. В интерес на истината се чудех, ама нека ми е!! е как може да реват тези жени?! За какъв дявол пък реват? Нали всичко е минало благополучно и си получил божия дар?! Да, обаче си има за какво да си ревеш. Всъщност за каквото си се сетиш все ти се плаче. Поспрях от няколко дни. Да видим до кога. Изнервям се. Мъжа ми казва, че все пак 9 месеца тези хормони са се настройвали на една вълна, сега докато за месец се върнат обратно.... лошо ми се пише  . Но, всичко минава. Надявам се и това да мине скоро.....

Ревах си цялата бременност, но не беше депресия. Ревах на тъжни неща, ревах от радост, от телевизора (т.е.  някои предавания, новини...), песни, книги... каквото се сетиш. Родих и спрях да рева - нямам време ни за рев, ни за депресия, ни за ТВ, ни за книга Сега рева да не ми  е малко кърмата, беба добре ли е... Първите дни след раждането така се престарах в обличане на беба, че и покачи температурата до 37,1 от претопляне - тогава да видиш рев, че реших че била болна! Абе луда работа - майка! 

Здравейте,
И при мен положението не е цветущо. По принцип съм си малко нервна и доста чувствителна и страхлива, но сега всичко това понякога минава границите. Често плача на филми, изнервям се когато шофирам и някой се мотае пред мен, онзи ден се разплаках заради един съсвсем обикновен разговор с мъжа ми, не знам какво толкова обидно видях в думите му и му наприказвах едни...лошото е, че като почна да плача,  трудно се успокоявам и доста се задъхвам, та чак се притеснявам да не ми стане нещо.  Проблем ми е също и спането, тъй като лесно се разбуждам, а пък ходя често до тоалетната, доста нощи гледам ТВ, а си доспивам през деня, точно заради това и от доста време не спя при мъжа ми, а в хола, което не му се нрави особенно.