търговийка в класната стая

  • 2 603
  • 27
  •   1
Отговори
# 15
  • There I was on a July morning
  • Мнения: 4 575
Не е редно да се извършва търговска дейност в училищата, но това не се спазва.
Дъщеря ми като беше по-малка понякога купуваше стоки от търговци, които си предлагаха стоките там - детски книжки, глинени фигурки за оцетяване.

# 16
  • Мнения: 229
Наистина не можем да изолираме децата си от външния свят и търговската дейност е съществена част от този свят, ама не ми се вижда редно да става в училище - там е най-лесно манипулиращата се част от обществото. Аз бих предложила като ще е търговия, да е като хората, по правилата. Да има уречен час, че да не се пречи на занятията, да се доказва произхода на стоките, да се издават касови бележки и прочие - нека и малките търговчета да усвояват правила и спазват изискванията на закона. Simple Smile Струва ми се, че това би ги отказало или пък поне биха се научили, че и в търговията има правила за спазване.

# 17
  • Мнения: 155
Виждам,че темата е застинала, но сега попаднах на нея. Аз съм майка на "търговче". В първи клас от мерак ставах 1 час по-рано да му приготвя сандвичи с прясно изпечени хлебчета. Още топли му ги слагах в кутията, отделно водичка, сокче, нещо сладичко, абе както си му е реда. Естествено джобни не давах, живеем на 100 метра от училището, баба му и тя е на толкова от там. Един ден случайно разбрах, че в училище продава сандвичите по 1 лв парчето и с парите на лавката. Излишно е да казвам, че започнах да поспивам повечко сутрин, а младежът се принуди да си яде полагащата му се закуска в междучасието.
След една година продаваше отварачките от алуминиевите кутии, сега някакви стикери. Разберете ме правилно, даваме му нормални джобни пари, от друга страна толкова сме му говорили, че в училище е за да учи, че не трябва да прави така, но не става

# 18
  • Мнения: 497
Намирам го за ужасно, честно казано.
Синът ми е във втори клас и миналата година имаше едно такова момче, което не само че въртеше търговийката, ми и беше организирал цял един бизнес модел, в който няколко деца-приятелчета продаваха заедно (с дъвки се развиваше действието). Та моят син беше от тия приятелчета, понеже е добър по математика, той събираше парите.
В момента, в който ми го разказа седнахме, поговорихме, че не се ходи на училище за това и категорично му забраних да продължава. Бях готова да говоря с родителите на момчето, ако не се разберат сами. За късмет, на другия ден синът ми се върна и разказа, че и на всички други деца от "бизнеса" родителите им са забранили и работата се разпаднала.

А на това детенце родителите дали са наясно с тая търговийка?

Вие го намирате за ужасно, но това дете може да е някой бъдещ Рокфелер или Сорос. Рокфелер (ако не бъркам, или той или някой друг от големите) точно така е започнал-бонбоните от вкъщи ги опаковал в разноцветни хартийки и ги продавал на .....братята и сестрите си.
Забравете какво е било по ваше/наше време. Сега времената са други, децата са други. Свиквайте. В по горните класове се продават вече не дреболийки, а знания. Joy Joy

# 19
  • Мнения: 25 619
..........
Разберете ме правилно, даваме му нормални джобни пари, от друга страна толкова сме му говорили, че в училище е за да учи, че не трябва да прави така, но не става

 Joy
Мдам, има бизнес-нюх детето. Ами, развивайте го, не се борете срещу него. Насочвайте го отсега към подходящо образование. Laughing

# 20
  • София
  • Мнения: 62 595
За бизнеснюх не знам, ама явно повече му се е ядяло от лавката, отколкото сандвичите на мама. И понеже не са му давали пари и го е било срам да поиска е намерило начин.

# 21
  • Мнения: 155
Andariel, не е от срамежливите определено, а и той си поръчваше с какво да му ги правя Когато го попитах защо, той ми отговори, че може да си ги яде и в къщи, а децата много му ги харесвали А пари не давах, защото точно тогава имаше много случай, в които по-големи деца биеха първокласниците и им взимаха паричките

# 22
  • Мнения: 2 124
Аз пък като бях 6-7 клас продавах в клас ластици за коса, които майка ми беше шила от различни кадифета - тогава все още нямаше китайски стоки под път и над път, да не говорим, че бяха уникати един вид. Но първо беше инцидентно, а не системно, после не си спомням някоя от съученичките ми да се е чувствала заставена да купува.

Напълно подкрепям поста на "някой си" - гост в темата

# 23
  • Пловдив
  • Мнения: 14 065
Търговията в училище винаги се е имала. В повечето случаи без знанието на родителите. В първи клас на моят син едно от децата продаваше на майка си дезодорантити и ключодържатели на баща си. После казвало на децата, че са му скъсали някоя блузка (предизвиква сборичкване, показва леко разпран шев и кара да му платят блузата) и те от страх да не им се карат му дават по няколко дена джобните. Накрая в четвърти клас направи големия удар - събра по 10 лв от целия клас за подарък и купи на учителката една плажна хавлия и един дезодорант  Mr. Green За съжаление в повечето случаи децата не се оплакват и са потърпевши.
А синът на една приятелка в  6 клас намери друг начин за забогатяване. Всъщност няколко начина - бяха го избрали за отговорник да проверява кой има и кой няма домашни. И срещу 50 стотинки не казвал на госпожата, че някой си няма домашна. За 20 стотинки разрешавал да му препишат домашната междучасието. Освен това когато му искали листове от тетрадка ги продавал по 10 стотинки малък и 20 стотинки голям формат. "Наемът" за химикал бил 5 стотинки. Това случайно го научих от моя син, който замечтано един ден каза: "Ех, защо и аз не проверявах домашните като Андрей, за да си изкарвам допълнително пари", та го подложих на разпит. След дълги колебания дали да го издам казах на майката, която естествено си нямаше и понятие от това, което прави синковеца и.  ooooh!

# 24
  • Мнения: 5 173
Хаха, това дете е родено за търговец. Crazy.

# 25
  • Мнения: 150
Аз малко встрани от основната тема се сетих за нашата бизнестратегия в 3-4ти клас..Купувахме фолио за бележници, лични карти, тетрадки..баща ми имаше изостанали неща от една книжарница и взимах от неговите, после рисувахме разни картинки, анимационни герои, поръчки също приемахме и после ги продавахме с примерно 20,30 стотинки печалба..забавлявахме се, развивахме си уменията..малко след това баща ми ми подари Книжка на младия бизнесмен, голямо забавление падаше, почнахме и картички да правим и други работи..
Нито веднъж не сме получили оплакване, повечето родители ни се радваха, че развиваме така да се каже "бизнес нюх" и ни поощряваха..
Просто ме връхлетя спомен  и исках да споделя Simple Smile

# 26
  • Пловдив
  • Мнения: 14 065
А и в света в който живеем (и в който ще живеят децата ни) е недалновидно да ги учим, че тръговията и бизнесът са нещо срамно, долно, нередно и пр. Тези, които мислят така няма много да прокопсат един ден...

Търговията и бизнесът не са нещо срамно, долно и нередно, но мястото им не е в класната стая. А ако се печели за сметка на храната на децата вече си е нередно.

# 27
  • Мнения: 320
В класа на дъщеря ми имаше едно момиче.Тогава бяха 4-5 клас.Родителите й продават вестници и точно тогава всички бяха на вълна стикери ШРЕК.И момичето носеше такива и ги продаваше,но със скромното увеличение от 5 ст. Laughing Спря,защото някой съобщи на класната.Все пак такава "търговийка" в училище е забранена.  newsm10

Общи условия

Активация на акаунт