Публикувана: 27 май 2009, 14:28 ч.
Последно мнение: 30 юни 2009, 14:42 ч.

Кога го намразихте?

9 537
106
1

Гост

# 15 28 май 2009, 21:39 ч.

Мнения: 2 723

Намразих го за известен период от време.
Сега вече не го мразя.
Бях го хванала, че спи с гаджето на братовчед ми, поразрових се и видях какви писания и праща.
Искал да имат една малка къдрава кукличка, превъплащание на любовта им.
По това време големият ни син беше не 8 месеца.
Пак по това време се изтипоса в един порно сайт със снимка на мъжката си гордост и текст, че търси жени на средната и над средната възраст за взаимни удоволствия.
Отвратих се ...
Това далеч не беше всичко, което този човек успя да сътвори, но това са двете неща, които ми задействаха инстинкта за самосъхранени Sick

# 16 29 май 2009, 14:07 ч.

Пловдив
Мнения: 9 709

Не знам дали съм го мразила изобщо. Омразата е грозно чувство. Но ме болеше много, особено заради детето. Вече ми е безразличен, все ми е едно какво прави. Колкото по-рядко го чувам и виждам, толкова по-добре се чувствам. Но ми трябваше много време, за да стигна до тук.

# 17 29 май 2009, 21:34 ч.

Мнения: 2 175

Омраза никога не съм изпитвала..

В началото беше болка..после: разочарование, надежда, отчаяние..отвращение, съжаление и накрая безразличие..
Сега, след месеци раздяла, изпитвам единствено чисто приятелски и добронамерени чувства към него..той също се държи така..май накрая започнахме да комуникираме нормално.. Sunglasses

# 18 30 май 2009, 11:34 ч.

Варна
Мнения: 3 953

Не съм го мразила, яд ме беше на него, за известно време,
но пък той как не може да ме диша не е истина...

# 19 30 май 2009, 20:57 ч.

София
Мнения: 1 320

Мразех го, когато детето му се молеше да дойде да се видят, а той лъжеше!
Мразех го, когато ме изнудваше, чрез детето за да бъде неговото!
Мразех го и го мразя във всичките моменти, когато няма смелостта като мъж да каже истината, а лъже като п...а!

# 20 30 май 2009, 21:54 ч.

Мнения: 2 660

Намразих го в края на одисеята ни, когато предателствата станаха твърде много. С времето ще ми стане безразличен, защото е човек, който не си заслужава.

# 21 31 май 2009, 09:28 ч.

Мнения: 1 226

И аз не го мразя. Прекалено много го обичах цели 11 години. Не го и обичам, обаче вече. Дори му предложих да останем приятели, заради детето.

Цитат на: magarence в пт, 29 май 2009, 21:34

Последното ми се иска да го постигна, заради дъщеря си.

# 22 31 май 2009, 14:30 ч.

Добре де! От известно време забелязвам, че много двойки с деца се разделят. Факт като гледам тоя форум.

Виждам, че по една или друга причина мразите или ненавиждате мъжете си! Случвало ли Ви се е седейки на дивана и гледайки детето Ви как играе, да изпитате някаква лека нотка на омраза, затова че това дете е от човека който мразите. Минавала ли Ви е такава мисъл, че това дете винаги ще Ви свързва с нещо, с което не искате да имате общо?

Едва ли ще сте честни, но поне пробвайте да сте честни пред себе си.
А да! За мен ли? Нямам деца нито половинка. А какъв пол съм, вероятно няма значение.

# 23 31 май 2009, 14:59 ч.

Мнения: 910

В повечето постове твърденията са, че не мразят бившите си. А що се отнася до децата-НЕ, категорично не съм изпитвала и зачатък на нотка на омраза заради това че са негови деца. Ако ти "Аман от никове" имаше деца щеше със сигурност да знаеш, че това няма как да стане.

# 24 31 май 2009, 15:15 ч.

Разбирам, че при теб няма как да се вмести това което казвам. Честно казано това, което казах съществува, именно затова Ви питах при вас как е? Wink

# 25 31 май 2009, 15:24 ч.

София
Мнения: 1 320

Няма как да мразя детето си, заради това, че е негов син. Напратив, сина ми е единственото нещо за което бих могла да съм благодарна на бившия!
Няма как да мразя детето си, заради грешките на бившия, както и моите!

И ако имаше дете, щеше да знаеш отговора на този въпрос!

# 26 31 май 2009, 15:45 ч.

Мнения: 390

Така като гледам съотношението е 50/50, долу-горе.
За какво да го мразя? Имаме се.
Вчера се замислих, ако не беше общото ни дете дали щях да говоря още с него.Оказа се, че не бих, но не от омраза.Просто той е толкова далеч от мъжа, който искам да имам...Толкова далеч от мен...
Ще кажете: Как тогава си живяла с него? Не само живяла, ами бях луда по него.В огъня влизах...
Защо сега стана така?...Не знам.
Не, не изпитвам носталгия.Чудя се как тази любов, която мислиш за единствена, става никоя.Защо да го мразя тогава?

# 27 31 май 2009, 16:00 ч.

Мнения: 411

И аз имах пари от наШите колкото за гарсониера по онова време с лихвото4ките,които даваха.
когато детето беШе на 6 мес.ми поиска парите уж на заем после Щял да ги възстанови,аз естествено не исках,зна4и не съм го била оби4ала и аз глупа4ката му ги дадох.но и парите от сватбата ги похар4и той.

оба4е го намразих,когато детето стоя до 02,30 4аса на нова година(3 годиШен)баЩа му да си дойде,а той не благоволи,заЩото лиубовницата ве4е беШе бременна,а пък и живееШе толкова дале4е(в блока отсреЩа) 4е просто не му бе по силите да я остави дори за 5 мин.

въпреки вси4ко в деня на развода му пожелах Щастие,като не предполагах 4е до такава степен Ще забрави 4е сина му съЩествува.обажда се на рожден ден за да му 4естити,но съм уверена 4е го подсеЩа или майка му или настояЩата му съпруга(тогаваШна лиубовница)

не си давай парите,може да ти потрябват

# 28 31 май 2009, 16:05 ч.

Мнения: 6 442

Цитат на: Аман от никове в нд, 31 май 2009, 14:30

Ти сериозно ли?И защо да не сме честни?
Ако по-старателно прочетеш отговорите ще видиш,че повечето пишат,че не са ги намразили.Аз също.
Но ако за малко предположа,че съм го намразила,няма как да намразя детето си.
Явно наистина нямаш деца,за да питаш подобни безумни неща.

# 29 31 май 2009, 16:17 ч.

Мнения: 613

Цитат на: Аман от н … 1 май 2009, 14:30

Случвало ли Ви се е седейки на дивана и гледайки детето Ви как играе, да изпитате някаква лека нотка на омраза, затова че това дете е от човека който мразите. Минавала ли Ви е такава мисъл, че това дете винаги ще Ви свързва с нещо, с което не искате да имате общо?[/color][/b]

Никога. Обичам дъщеря си безпределно.
Не съм срещала такива случаи.
Аз не мога да си го представя. Дъщеря ми е най-прекрасното нещо, което ми
се е случило или с други думи най-хубавия подарък, за който бившият е помогнал да получа Wink

Радвам се на получената комбинация от нас двамата, всеки ден и с цялото си сърце Simple Smile

и през ум не ми
минава да "пренасям" отрицателни чувства.

А, за връзката с него - първо, колкото повече растат децата, толкова по-малка става тази връзка.
И друго, толкова много връзки с хора, се налага да има един човек през живота си,
които не са му много на сърце. Изобщо не се изчерпват само с бившия (примерно).
Част от живота е, не го приемам трагично.

Препоръчани теми

Нормален размер за издръжка

Издръжка със задна дата

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Консултации с адвокат

Причина:

Причина: