Арабско дъбке и БГ хоро танцуваме умело,заповядайте при нас ,по-смело-117

Здравейтеееее,направо ми напълнихте душата с таз нова темичка,от кога чакам аз за танци да се заговори,това ми е в сърцето на мен.... Айде някой да ме покани на арабска сватба дееееее...
Андиииииии ,добре дошла,аз съм изпуснала толкова много,че вече не знам къде съм...(добро изречение)....както и да е,липсваше ми....да разказваш как беше..
Всички едни вкусотии пускате,направо срам ме хваща,че не съм пробвала нещо да направя и аз....ама май аз към танците се ориентирам повече...
Отивам да гледам снимки...

Олд  то4но оттам сменявам езИка  ама това мИ се полу4ава 

Още не сме тръгнаЛИ  за гъбкИте  4акаме другарИте кюрдИ да се наспят И да дойдат да ходИм заедно 

Да ти кажа честно от  всичко  което съм опитала в Пакистан нищо не е лютиво.В региона Пешавар кухнята не е луюта.Семейството на съпруга ми не готви лютиви неща.И той не обича много spicy food.Някои от индийските ястия обаче са ....олеле .Като Мадрас ястията или Виндалоо-тва не се яде.Начина по които готвят в Пакистан много напомня българската кухня-запържени ястия с домати лук и .т.н.Да не споменавам че има толкова много думи които са същите като в БГ-чай кайма/кеема/, курбан,лъщик,барут-за тези се сещам сега

яхни също  (яхния).

Ха добър ден!  

Шилан да внимавате с тези гъби. Мен винаги ме е било страх, не че много ги обичам ама...

Найра вчера случайно те видях из града.  

Делта   то майтап няма....бая здрав бъбрек трябва за това нещо  

Лили и според мен този дето е с бялата роба е момче, но е с дълга коса... мъж е 100%
Като ги видях в чудо останах.... колко е извратено само...тука нашите моми дето се въртят по пилоните в дискотеките ряпа да ядат при тез изпълнения.   Да пази Господ!

Лили снощи те сънувах.   Бяхте у нас на гости с принцеските ти и бяхме седнали аз, мама, сестра ми, ти и щерките ти и си приказвахме ...много хубав сън беше. Кхейр иншалла!
Как са кукличките?   малката кой знае колко много е порастнала.   Да ги нацелуваш от мен.  

Дуа   ще ходите ли пак в Ливан скоро?

Moonsoonche при вас продават ли манго jam? тук в UK няма а това е любимото сладко на мъж ми.Обърнах интернет наопаки-не мога да намеря да му купя в UK.

Панда, с манго чътни не става ли  
Кате, ясно - не знаех, че си го открила..но предполагам,че все пак е улеснение. Успех в гъбарството!
Лили, Деси - радвайте се на ваканцията. Поне не трябва да проверявате домашни и да изпитвате  
НСЕ, къде остана тортата, с която щеше да ни черпиш  
Дезърт, тоя танц с тягата съм го играла и аз - ама не с бастунчето, а с тоягата. Веднъж забавлявахме гостите и го играхме - с дама колеги - те с тояги, а аз се кълчех грациозно; обаче втория път единият колега не можеше да се включи и се наложи да го заместя -доста тежичка е тая тояга.И за капак на финала ми се закачи за ръкава на галабеята, та едва довърших танца...как не се филмирах тогава...да ви го пусна сега, да се забавлявате  
За сметка на това поприключих писанието си за бедуините - бая труд се получи, дано да имате търпение да го изчетете. Сериозен е въпросът и аз сериозно подходих, а това е само накратко   На който не му е интересно - да прескача. Ще го разделя в няколко поста  
Само да уточня, че мисълта ми е за бедуините на Синайския полуостров.

Ето карта:

Исторически Синай е земята на bedu, хората на пустинята. Племената, населили полуострова, идват от Арабския полуостров и Bilad ash-Sham(Levant). Днес около 15 различни племена населяват Синай и управляват териториите си според обичайното племенно право и по-малко според установеното право в държавата. Едно от племената – Al Azazma населява територии в Йордания, Палестина и Египет. В южната част на полуострова основната група е Tuwara, представляваща конфедерация на няколко племена, населяващи района на Шарм ел Шейх, околните планини и най-вече района около Дахаб (друг курорт, по-малко лъскав, по-„народен”). Друго важно племе е Tarabin – обитаващо района на Nuwaiba (също превърнат в курорт) и най-вече териториите на север, вкл. и онези размирни земи(хайде да не им споменавам имената,да не бликне пак някой скандал).

Като цяло става дума за истинска мозайка от хора, традиции, начин на препитание и дори езици. Племето Jibaliyya например даже не е с арабски корени, а с македонски – навремето са изпратени там от Османската Империя да охраняват района. Там те приемат Исляма и днес се идентифицират като бедуини, но съхраняват своята уникалност до голяма степен благодарение на свързаността си с туристическите маршрути в околността и най-вече с манастира Св. Катерина (основна забележителност на Синайския полустров; един от най-старите христянски манастири, построен по времето на Царица Елена и синът и Константин и укрепен и разширен по времето на Юстиниян; разположен е в подножието на Mount Sinai – там, където се вярва, че Моисей е получил Десетте Божи Заповеди).

Една част от бедуините са палестинци. Има и такива, преселили се от Нубия – територията, обхващаща земите след Асуан и част от Судан.

Значителна част от бедуините по тези земи са без гражданство или в най-добрият случай имат синайски лични карти. Кашата в това отношение е голяма. А нерегистрираният като гражданин на държавата бедуин няма право на образование. В някои места неграмотността сред бедуините достига 90%...

Точният брой на бедуините е неизвестен. Предполага са, че са над 300 600 за целия полуостров.
Макар земите им да са арена на множество политически (и не само) битки, а бедуините - трън в окото на не един и двама управляващи, те разполагат с ценни знания и умения, култивирани през вековете. Познаването на пустинните пътища и уменията им на водачи през пустинята са изпозлвани както от някогашните търговци за техните  кервани, така и днес – ООН например ангажира едно бедуинско племе да транспортира от Бенгази помощите за бедстващите судански бежанци в Източен Чад. 
Бедуините имат славата и на добри воини. Когато става дума за гарантиране на териториална сигурност, те често са предпочитани – първият крал на Саудитска Арабия Абдул Азиз се жени за бедуинка от могъщото племе Shammar, за да осгури спокойствие на северната си граница.

Смея да кажа, че не ми се е случвало да се напивам. За 35 години живот съм пила веднъж бяло вино – за рождения ден на приятел – с едни спагети, по чаша шампанско за Нова Година – не ми хареса и бири. Но твърд алкохол – не. Не ми се е налагало да пия, за да разпусна, да ме „приемат” в компанията или за какъвто и да е било повод, за да си кажат, че съм готина. И в онези години, в барчето на секцията имаше уискита – баща ми работеше зад граница, но не са се опасявали, че ще пия примерно. А водка не знам какъв вкус има. Затова ми е много необяснимо да се набутам, макар и служебно в следната ситуация: тези дни не сме в Босна. Дойдоха нови, чисто нови колеги, някои много млади и ще ги обучим на първоначален инструктаж и ще ги пратим – кой в Украйна, кой в Босна, кой в Еритрея, кой в България, кой в Румъния. 68 човека са.
Ние трябваше да се приберем в нашата си пуста и отдалечена база на 06.06.
Вчера беше събота, нали. През деня имаше занятия едната група. Всички сме в хотел. Семейните – в апартаменти с кухня. От доста време насам разказваме на хората, които обучаваме, че можем да ги върнем административно – на секундата да ги отстраним, при определени случаи, някои от които: нерегламентиран прием на лекарства; дори и слух, че някой взима наркотици или пуши трева, пиене като под „без мярка” се счита всичко над чаша вино или чаша бира.
Както обикновено, около нас са не само краткосрочно наетите – НИЕ, а и програмният екип.
Знаем, че е събота. Млади хора са. Те знаят също, че ги гледаме под лупа. Отстранят ли те административно – после няма работа в хубава организация, години наред, а в тази организация – никога повече.
По-буйничките, на които им се услажда нощния живот и знаят, че не могат да се контролират, идват в „апартаментите”, питат „Има ли някой да готви?” и хапнат на 2 на 3, поговорят си с нас, макар и да не им се говори, проверят си пощата – под надзор става това – на 10 минути се сваля отчета на сървъра, поплаче си някой за вкъщи, приберат се. Излезлите трябва да са в хотела в 22 часа и се подписват, а стане ли нещо с тях след този час, извън хотела, ги отстраняват административно.
Медицинско лице е дежурно и има и други 2 служебни телефона винаги. Единият е у нас, понеже сме правили това и друг път. Ако стане бой, има проблем със замесени наши хора, ние отиваме.
Мдаааа. Легнахме си. В 10 часа. По едно време се събуждам от звън. Мъжът ми казва „Ти говори, че ако имат акцент или са пийнали не мога да ги разбера!” Междувременно се облича и той. Едни хорица на дискотека в 12 часа. Казват ми, че са се загубили. Лошо ми стана. Около града са планини. Как да ги търсим и къде. Звънили и на другите служебни телефони, хахахахха, загубили се в центъра на града, пред дискотека, нека я наречем „Амброзия”. Казвам им, че ще дойдем да ги вземем, нищо да не пипат и да не участват в бой, но те казаха, че вече са се сбили, понеже се скарали за .... извинявам се, но се скарали за Израел. Сбили се. Някои от тях се бият добре, ако може да се похвали някой с такова умение.
Отидохме 4 човека. Прибрахме си ги. За да е по-весело единият каза „Никъде няма да ходя! Аз тези /нас/ не ги познавам, искам в Америка!” Милият, едва ли подозира колко бързо ще му се изпълни желанието. В суматохата една от участничките – и момиче имаше пияно, иначе предишните дни се представи като ревностна протестантка от The Church of Christ /не съм ги чувала/, каза, че са й откраднали пари – и не знаем дали е така. Тази същата мома неколкократно каза, че е възпитана като добра християнка, не искаше да я пращаме в муслим страна, или в муслим общност, понеже не знае дали ще са враждебно настроени към религията й и страдаше на интервюто, че не може да ходи на църква, гледай ти. Сега пияна- не знам от колко, но не беше адекватна.   
Да се носят пари така те знаят, че е забранено. Този номер „Откраднаха ми милиони те” го чуваме поне по 10 пъти всяка година със всяка нова група.
Поприбрахме ги. Понеже се сбили де, имаше и полиция. Подписваха се протоколи. Имаше хора, които говорят официалния език на страната, в която сме.
Обратно в хотела един момък от филипински произход внесъл бира. Не само внесъл бира ами и изпуснал шишето на крака на една друга /какво са правили не знам/ и я порязъл. По закона на Мърфи, текнала кръв, една от старите тренерки видяла и се обадила на доктора.
Мога да кажа, че филипинецът се записал да работи в тази правителствена програма, за да подпомогне семейството си – нови имигранти. Сега и той, и дискотекаджиите, и The Church of Christ и още 3-ма човека си отиват още утре сутринта. А момчето с филипинското семейство така се насади на пачи яйца.
Много бясна група, а ние си отиваме в ”нашата база” още в сряда. В патакламата, не пропусна мъжът ми да ми каже „Като сме само ние как не стават глупости!”
Новото попълнение – нашият любимец и той е тук. Но за 7 години в армията, той е колегата-мечта. Много стабилен. Снощи и той тръгна с групата за прибиране на пиянки, макар че не му беше дежурство, не знам защо реши, че ще е полезен, понеже не се знае на какво ще попаднем. Но може би за негово съжаление, не се наложи да се бият мъжете. Вече си бяха разменили шамари вражеските лагери.           

Охо, Кате, голям екшън е било снощи, разнообразили сте си живота   Щом няма серизоно пострадали, значи всичко е в рамките на нормалното. Който не става за тази работа - да си се прибира вкъщи и да си вади поука (ако може).

От мен продължението за бедуините  

Всяка държава в Близкия Изток с бедуинско население се е опитвала да го накара да води уседнал живот, да ги „укроти” (грубо казано), така както Европейските държави – ромите. За съжаление  начинът, по който египетските власти се опитват да прекроят живота на бедуините  е доста брутален...Няма да влизам във водите на политиката, че са дълбоки (но мога да се мотивирам в случай на нужда, не говоря наизуст).

Разрастването на туристическата индустрия и промяната в климата водят до загубата на препитание за много бедуини и семействата им, занимаващи се с отглеждане на камили.Има случаи, при които племето губи цялото си стадо. Същевременно бедуините са изключени от участие в туристическия „бум” от последните 15 години. Строителството на курорти по крайбрежието изтласква бедуините все по-навътре в пустинята. Безработицата сред тях е огромна, но независимо от това им се отказва достъп до образование и придобиване на знания и умения, които биха им позволили да започнат малък бизнес в услуга на туристите примерно. Само през 2002г. 110 хотела създават между 10 и 30 хиляди работни места, които обаче се заемат почти изцяло от египтяни от други краища на страната – държавата насърчава преместването на Синайския полуостров на работници от Кайро и градовете поркай Делтата с цел намаляване на безработицата и пренаселеността в тези градове. В момента на бедуините дори е забранено да работят като туристически гидове в пустинята. Аз лично не съм се натъквала на нито един служител-бедуин в трите големи хотела, в които съм работила в Шарм.

За бедуините, които се препитават с риболов, нещата също не са по-добри. Развитието на еко-туризма в Южен Синай е за сметка на изолирането на бедуините от крайбрежието и изтласкването им във вътрешността на полуострова, която е пустинна.
Някои по-млади бедуини се опитват да се приспособяват към новите реалности(като отглеждат и търгуват с марихуана примерно...), но по-възрастните с право се безпокоят, че освен да носи пари, това приспособяване води и до обезличаване на традициите и ценностите на бедуинските племена.

Всяко разумно политическо и икономическо решение би се опитало да интегрира ловящия риба бедуин (примерно) в туристическия продукт, най-малкото заради приходите, които би донесла екзотиката и живописната гледка.

В Южен Синай действително начинът, по който част от бедуините изкарват някакви пари, е превръщайки себе си в туристическа атракция. Официалните туристически брошури са пълни с пъстроцветни снимки на бедуини...Но в Северен Синай туризмът почти не съществува. Вместо да бъде обогатен съществувалия бедуински музей в Ел Ариш например, се открива нов, посветен на фараонското наследство (независимо от това, че по тези земи точно има минимум открити артефакти). Децата на бедуини, които ходят на училище, не биват запознавани със собственото си културно наследство и уникалност, а ако родителите направят това, биват привиквани в училището и мъмрени. И в тази част на полуострова, както често се случва в Египет – грандиозни планове за развите се пишат на книга, но нищо не се случва на практика...

Панда, при нас пакистанците се броят на пръсти,нито индийци се забелязват, съответно сме принудени да се обслужваме от марокански магазини...Но в Барселона има цял пакистански квартал. За манго мармалада в нашата махала в Лондон има един индийски магазин, продават манго чътни. То е точно като мармалад с някакви съвсем леко лютички елементи, мога да изям няколко бурканчета едно след друго...сестра ми като ни идва на гости и тя така го хареса, че замъкна няколко бурканчета към БГ. Към есента трябва да ходим в Лондон, ако искаш ще ти пратя. Знам, че в британията чътнито едва ли не е станало национално ястие, но имам предвид, че точно на това място е наистина мнооого вкусно. фирмата май се казваше Раджа.

Да те питам знаеш ли как се превежда джаму, на български или английски няма значение. Това е един черен плод, с леко стипчив вкус, но такава вкусотия, като вкусих за първи път му осетих въздействието чак до крайниците си. Расте по едни високи дървета, берат го със стълби направени от огромен бамбук. В Англия го продават ужасно скъпо, та в пакистан като дойде сезона познай как се тъпках на корем.

прибрах се в русе  нагушках си детенце не съм ви чела вечерта повече

Здравейте,
Нне съм чела няколко странички назад, така че отивам да го сторя...
Междинно обаче видях, че Шехи е питала за тортата. Сега основният корпус се стяга в хладилника, чак утре сутрин ще правя трансфера на фигурката и останалите украси...Както по-назад писах, отказах се от фотодекорацията.Утре ще снимам и ще ви черпя
Отивам да чета....
След това отивам на родителска среща в курса, в който каката ходи.Ама ще трябва да влача и ремаркетата , че няма на кого да ги завещая у дома.Майка ми духна  по семейни дела към Видин и аз увиснах сама  като прани гащи, а не съм свикнала така  Оттам пък трябва да ида към 7 часа и до автогарата да получа  поредния куфар от нашия тати...После само като си представя ровичкането и разглеждането на подаръци, свят ми се завива от перспективата.Вместо да седне да учи за класното по математика и викторината утре, каката също ще се присламчи.. Да ви се жална аз от тази викторина.Тя включва 4 предмета - история, биология, география и български..Провежда се между 3-те  шести класа, по 3 представителя от всеки. Ще се провежда на принципа на "Стани богат", само наградата няма да е парична, а само потупване по рамото. Лошото е обаче, че за помощ от приятел момата дала моя телефон.Ужас...Като се окаже че не зная  отговора /което е силно вероятно/, цялото й даскало ще научи за сеира ми... Дано не ми звъни въобще!
Бягам....че пак се отнесох.

Олдич
Мактубче
Аз притварям очи и ви слушам........отново ме пренесохте във приказките
Момичета, Благодаря ви

беба момо-права си за това, че немкинчето ви е мандахерцало цели 60 мин само за едно движение и просто си представям колко ви е било досадно

нсе-късмет за викторината, дано не се налага да те търси малката. А ако се наложи дай Боже да знаеш за каквото те е помолила за помощ. Направо си е за изтръпване ако не знаеш отговора

 


най-ядосаните и бесни човечета не могат да изразят фрустрацията ми

не съм такваз перфикционистка като Катето, ама тез течове, вече ми идват в повечеко. Понеже не мога през нощта да ставам на всеки час да пресушавам езерцето познайте в какъв потоп се събуждаме, после всичко влачно, кални стъпки по пода, малкия както си шляпа във водата така мигом се мята на леглото с обувките, ужас, ужас, ужас

ако утре не дойде водопроводчика 

после ще ви чета, сега съм 

МОНСУНЧИК-
тоз водопроводчик до кога ще се мотка бе? Вие нали се обадихте за повредата, дойде, провери, видя, че не се майтапите. Или и те като кубинците като обещаят нещо и после-маняна.
Ми то ваща маняна май стана повече от седмица