Различният първи юни

Различността винаги има две страни- кой е различният- прието е да се приемат за различни тези, които са малцинство.
Бях чела веднъж статия за различния начин на възприемане и мислене на мозъка на аутиста- да, различен е от този намасата.
Но чий начин на преработка на информацията е по- чист и непорочен, непредубеден, непризнаващ маски и учещ се да се научи да "слага" и "разпознава" маските върху лицата на хората- естествено, това е аутистичния мозък.
Още преди да знам, че синът ми е аутист, бях забелязала, че без да се съобразява, говори за хората пред тях, нап. "На тази жена защо й е голяма главата" или "Защо е лош този?", така ги вижда и тогава отдавах на крехката му възраст и въпреки обясненията ми, че е невъзпитано, и въпреки ежедневните терапии, това продължава в голяма степен и до днес. Както чуем да се говори за някой "Каквото му е на сърце, това му е на уста", най- вероятно в детството си той е имал детски аутизъм, голяма част от който е преодолял, но е останало едно- невинното и чисто- трудно да крие това, което му е на сърце, трудно да слага маската на лицето и най- сериозното- трудно да разпознава маската върху лицата на хората. Такъв човек е винаги обсипан с проблеми, поради горните причини.
Та питам кой е различния- чистия и невинен мозък и реакция на аутиста или този, който лесно и от само себе си се учи, наблюдавайки само околните как по- лесно и добре се борави, когато всичко е покрито с маска и който борави с лъжата под- добре, отколкото с ножа и вилицата?
Макар да казвам на родителите на приетите за "деца в норма", че детето ми е различно,  дълбоко в себе си знам, че не мойто е различното, просто мойто дете е непорочното. Ще излъжа ако не призная обаче, че ме е страх да не остане такова, защото трябва все пак да се "впише" в гнусния и мръсен маскиран свят тогава, когато мене няма да ме има.

Да не те отчайвам, но и при нас продължава и до днес. Опитвам се да кажа нещо, също на висок глас, в полза ва обсъждания. В случая бих му казал например, че жената навярно е много умна.
Даже и посочва с пръст, в неделя беше, един рокер. Казах му, че е рокер, има хубав мотоциклет Ямаха, и кожени дрехи, и каска на космонавт, и че баткото се кефи. При което рокерът му даде да надене шлема си.
Аутистите не могат да лъжат. Каквото и да изкопча, знам, че е истина. Поне истина в неговите очи.

И аз съм майка на различно дете. Красиво момиченце на 7... Животът ни не е лесен, преминава в ежедневна борба за нея, тичане по психолози, логопеди, опити да обясним на обществото... Учителите не ме разбират, директорката на училището, в което я записах също... Излизам от кабинетът и, сълзите ми текат... Слагам слънчевите очила, за да не ме гледат хората по улиците... Пак съм "паднала", но знам, че трябва да се изправя. Дъщеря ми се нуждае от мен. Тя не трябва да усеща моите терзания, не бива да вижда сълзите ми. Защото връзката ни е много силна и моите емоционални състояния я изнервят. Влизам у дома. На стълбите ме посреща моето момиче - толкова слабичка и нежна... като фея. Усмихвам се, протягам ръце за прегръдка. Няма и следа от сълзите, сърцето и душата ми плачат, но тя не бива да знае. И вече знам, пак ще се боря! Заради нея! Защото тя е моят свят. В нейният аз не мога да вляза. Не ме пуска. Но пък без да знае, ме научи да бъда Човек. Вече умея много. Да бъда търпелива и добра, разбираща и раздаваща се, да бъда истинска и себе си... винаги! Да се радвам на дребните неща и да разчитам уроците, на които ме учи Господ. Да бъда по-мъдра и над нещата. Да отсявам истински важните неща.
Вече получих първият си букет цветя откъснат от ръцете на моето момиче. Може би трудно ще разберете радостта ми от това, защото вашите деца са го направили отдавна. Наистина е неописуема. Сега си мечтая един ден спонтанно да ми каже: "Мамо, обичам те!".
Тя вече говори, макар все още да изостава от връстниците си. Но трудно комуникира с децата. А те някак разбират, че е различна и я отбягват. Силно вярвам, че един ден нещата ще се променят. И също така силно се надявам да успея да възпитам и предам ценните уроци, които научих и на малката си дъщеричка...
Благодаря, че ме изчетохте...
А темата е прекрасна!

Марияна

От сега номинирам темата за "Тема на годината" при следващите годишни номинации.

Аз съм от тези, които не знаят как трябва да се постъпва.
 В класа на сина ми има две деца с някакви проблеми. Какви, как - не знам. Синът ми го обясни това и ми даде пример как единия си събул гащите пред дъската. Какво да препоръчам на моето дете, освен да не ги дразни, да не им се присмива? Аз, честно си признавам, не зная какво трябва да е подходящото държане, за да науча моя син на него. Чудя се само, защо учителите всяка година обясняват на останалите от класа - не зная дали в присъствието на  самите деца - че, ето и тази година ... и .......(имената на двете деца) ще преминат, но догодина вече ще ги оставят да повтарят, защото не  са научили материала. Толкова ли е трудно да се каже на 12 годишни деца,  че  едикой си и едикой си  са постигнали много в сравнение с миналата година и затова преминават нататък - защото имат голям личен напредък.
 Понякога ми е трудна комуникацията дори с малки деца  "в норма" - опитваш се да го зарадваш, а то се разревава .Какво да правиш - деца! Всяко е различна вселена! Затова имам нужда от вашите думи, за да знам, за да мога да науча децата си.
 И не от лошотия, а от незнание когато  с дъщеря ми видяхме голямо дете в количка, я дръпнах да не се заглежда и тихо и обясних, че детето е болно и затова е така.

В моя клас имам такова дете,класна съм на 7 клас.Момчето от първи клас е заедно с този колектив и нямам никакви проблеми в отношението на децата и на колегите към него.Детето се чувства спокойно и много рядко изпада в кризи,но дори и тогава абсолютно всички са толерантни към него.Днес даже го помолих да ми помогне да пренеса едни столове и той го направи.Поставям му нарочно някакви задачи,за да вида как ще реагира.
На 24 май ми донесе огромен букет и веднага избяга,без да мога да го целуна!Обичам това дете!

Преразказвам с мои думи
Аутизъм това е генерализирано разстройство на развитието.Тоест хората с тази специфика възприемат света по различен начин.Нещо такова - това което усещат при допир, това което чуват, това което виждат, това което помирисват им влиза в главите разбъркано и там не се намества по начина по който се намества при хората в норма.Когато се наложи да използват това което е влезнало в главата им - не могат да го изровят и се панират вероятно.Затова им е по лесно да не се мъчат да го използват.Нашата работа като родители, с помощта на терапевтите е да наместим постъпващата в главата им информация, като крайната цел е да ги провокираме да се научат да я използват сами.Никой не може да прогнозира до къде ще се намести, и дали и доколко ще съумее детето да се социализира.Ние родителите правим огромни усилия да ги научим да общуват, и повярвайте изключително много се стараем децата ни да не са в пречка на другите деца.Осъзнаваме, че, никой не е длъжен да кара детето си да играе с дете с което детето му не желае.Ако дете с проблем е агресивно към друго дете - естествено всеки родител ще си защити детето, но не е необходимо да се използват реплики от сорта - "ами като не ви е добре детето си го дръжте в къщи, или го водете там където няма деца".И най гадното е след като родителя си изнесе ревящото от градинката дете да се почнат коментарите - от сорта "има си клиники, да си му дава лекарства, да си го връща на село" и т.н.
Осъзнавам прекрасно, че такива коментари се правят именно от това, че обществото не е наясно с диагнози - не че е длъжен да знае някой де 
Какво да се направи при среща с дете с проблем и родител.Следва се поведението на родителя - ако майката каже той още не говори - ами прекратете веднага опитите да го накарате да си каже името, ако майката го пази да не го докосва някой - не правете опити да го гушкате или успокоявате.В паркове и градинки винаги личи аутиста по това, че майката кръжи в радиус от метър - два до него.Винаги  .Не случайно е там - тя предпазва най вече чуждите деца от своето дете, като се опитва заедно с това и да накара и своето да се включи в игрите.Ако в училище има дете с проблем - не питайте учителката - попитайте майката на детето какво да обясните на своето дете.Най вероятно е първоначално тя да приеме защитна реакция и да се засегне - не случайно ние очакваме обикновено критики и нападки - това ни е ежедневието и не сме свикнали с нормален диалог - не и се сърдете - със сигурност обаче тя иска да обясни, иска но не знае как да подхване разговора.Трудно ни е, защото почти никога не искат да ни изслушат и това очакваме по традиция 
Ако обаче с майката не постигнете консенсус, защото майката на дете с проблем не е задължително да е симпатичен човек - ами просто се опитайте да игнорирате проблема.Обяснете на детето си, че има диагноза аутизъм, и му дайте да попрочете един два поста от тази тема.Дете на 12 год. е готово да преосмисли само информацията.
Покрай детето си поизчетох камари литература по психология - не е лошо, най малкото и заради другото ми дете  .Та от прочетеното ви казвам детето на каквато и възраст да е трябва да знае истината поднесена според възраста му.Децата усещат лъжата още от кърмаческа възраст.На моето различно дете му обясних още на 5- 6 год. възраст, че има тази и тази диагноза - това означава това и това.........точно както и го написах тук.Не съм сигурно, че е разбрал и едно изречение даже, но му обясних.Обясних същото нещо и на сестра му - тогава 8-9 год.Разбра мче много добре да ви кажа, не и се отрази така както очаквах - напротив благодари ми, че най накрая и обясних защо брат и е различен от другите деца.Това я накара да приеме ролята на бодигард и преводач от аутистски на български 
Сиреч вашите деца няма да се стресират, ако научат за диагноза аутизъм или която и да е друга диагноза на техен връстник, когото познават.

Да споделя и аз!
В центъра където ходеше дъщеря ми имаше момченче на 3,5г,което имаше черти от аутистичния спектър.
В началото се случваше да са заедно с нея на занятия и с времето той започа да и обръща внимание ,започна се от подаване на карта за игра,до прегръдка и целувка.  Сега вече са големи приятели.
Специалистите от детския център много се радват на техния контакт!
Но за 2г. работа детето ,започна да говори и стана много по спокойно.
Всеки е индивидуален!

наистина много полезна тема. 
за всички родители.

аз лично разбрах доста неща, за които преди не съм имала обяснение.
наскоро прочетох биографията на Сезан и макар никъде в книгата Анри Перюшо да не споменава думата "аутизъм" съм почти сигурна, че този толкова талантлив художник е имал някаква форма на аутизъм. нежеланието му да бъде докосван, асоциалното му на моменти поведение, странностите му ме навеждат на тази мисъл. макар че за развитието му голяма роля са изиграли и родители, и общество по онова време. предполагам, че предвид времето даже е по-добре, че не е диагностициран. всички знаем тогава какво се е случвало с хора с някакви отклонения от нормите. нямаше сега да има негови картини в най-известните музеи, а само име, фигуриращо в някоя статистика в някоя болница.....
може и да бъркам за Сезан, разбира се.

Катина
Благодаря и на другите майки, които споделят.
Ако нямаме информация, колкото и добронамерени да сме, не може да се очаква от неинформирани хора адекватно поведение.Дори и в обикновените контакти има по-делиатни хора, има и по-безцеремонни, без да са задължително лоши или зли.
Но в случая с контактите с деца със специални нужди/ моля, да не се приема като етикиране, просто понякога има необходимост от обозначаване на проблема,за да стане ясно за какво се говори/, за да се очаква правилна реакция от околните, вероятно просто е необходимо да се съобщи проблема.

По-горе някой спомена, че номинира темата за тема на годината, за мен това е  една от най-ценните теми на които съм попадала.

За мен също.

Всяка от вас изказва своята гледна точка и е права.  Моята гледна точка е, че това не са деца с проблеми. Проблемите им са създавани от начина, по който се възприемат. Но монетата винаги има две страни.


Но ако изведнъж на дете, което са поставили диагноза "аутист" започне да рисува като професионален художник, или да свири виртуозно на пияно... Тогава как се възприема тази различност? Детето пак си е с диагноза "аутист", но има вече едно НО. Следователно...

Да! Чисти са защото начина, по който възприемат информацията не им позволява да се влияят от мнението на възрастните.
Ще ви дам само един пример: "нормални деца" (на около 6 г. - 7 г.) наричаха друго различно дете "луд". Кажете ми как са разбрали тези деца, че това другото дете е "луд"? От къде знаят значението на думата "луд"? Дали не е от родителите си? Иначе същите тези деца си играят с това "различното дете". Това са етикетите.

И само още два въпроса:
"Нормално" ли е отношението към тези деца от "нормалните" хора?
Кой от тази гледна точка е "нормалният"?

Sedada 
Силно ви гушкам всички  , защото съм усетила какво е да се живее с такова дете в нашето незряло общество. Виждала съм сълзите в очите на майката когато погледнат детето й странно; чувала съм въпросите, които си задава... Вие сте изключително силни и волеви родители! Възхищавам ви се!

Аутизмът е нещо, което всички носим в себе си.
Когато ни се случи да ни изненада някакъв спор или конфликт, мислите ни са разбъркани, тъй като ни идва изневиделица и макра и правото да е на наша страна, на всеки от нас се е случвало, да не можем да обелим и дума и да оставим опонента да ни обори и завре в миша дупка. Минути само, след като напуснем мястото, думите и фактите в главата ни се подреждат и ние се сещаме какво точно е трябвало да кажем, така че да докажем правотата си.
Е, в този момент, в момента на потъването си, когато сме били тотално оборени, въпреки нашата убеденост за правота, в този момент ние сме имали Аутизъм.
А аутистичните личности се чувстват така всяка свкунда, както ние сме се чувствали по време на разгрома ни в петминутния спор.
Ние, родителите, спомощта на учителите, терапевтите, приятелите си и колегите, се опитваме с 24 часове терапия на ден да запълним празнините и нещата да идват по- лесно на мястото си, в нужния момент, т. е. - учим децата на простите неща, които другите знаят от само себе си, а след това ги учим да се преструват, че от само себе си им идва да знаят кога да поздарят, кога да замълчат, къде да се изпишкат, вместо да свялт гащите на черната дъска, защото точно в този момент им се е допишкало, кога да отговорят и какво значи да се отговаря на въпроса с отговор по темата, вместо по- лесното- да дадат за отговор нещо, което в момента вълнува мислите им и е на космични години от зададения въпрос, което ги прави да изглеждат глупави и смешни в очите на "нормално фукнциониращите мозъци".
По какво се различава човека, който ги доближава, за да ги погали от човека, който ги доближава с остър предмет, за да ги нарани....това е много трудно за аутистичния мозък....но смятането с двойни и тройни интерали за сметка на това, е детска игра. Моето дете от 3 годишно разпознава безпогрешно фазите на луната, те са от темите номер едно, пречупването на светлината, светлоотражението, отражението във всичките му форми, перспективата е тема номер 2.
От 2 седмици си повтаря, за да се убеждава сам "Когато някой ме пита как съм, аз не трябва да говоря за слънцето, а за себе си и винаги трябва да казвам, че съм добре." И след малко когато гопопитам нещо, за най- лесно ми отговаря с нещо от филмите и книгите "Лесно е да мечтаеш, трудно е да го постигнеш."
Биологично мозъкът на аутиста е напълно здрав, различното е в структурата му.
За да може една копринена материя да изпълнява функцията на вълнена, трябва бая вата да й се подложи.

А, вижте довечера от 20.00 по Нова  нашият поглед към Аутизма и живота ни с него, във Вип Брадър-  нашата кауза.

Какво значение има как ги наричаме.
Розата и да не се казва роза,
пак така прекрасно ще ухае.

А това са деца с проблеми. И родители с още по-големи проблеми. Каква полза да си затваряме очите?