Различният първи юни

Аз съм доста корава, но точно в момента ми застана една буца на гърлото, за малко блеснаха и сълзи, ама само за малко. Не успяха да потекат.
Може би в събота ще имам работа.

Не мисля, че има "Ние" и "Вие", защото няма да знам аз от кои съм?
И да, искрен съм, защото съм го изживял с брат ми, когато Даун имаше само в книгите.
И да, искрен съм, защото децата ми са от тези в норма и аз съм ги учил малко по малко, стъпка по стъпка.
Защото и двете ми деца са ме питали защо чичо им е по-различен.
Защото и двете ми деца са били на срещи на "специалните" деца.
Защото и двете ми деца делят децата не на "в норма" и "специални", а на такива, с които се разбират и на такива, които не са агресивни.


Думата "Толерантност" не само че не трябва да "изчезне", а напротив, трябва да се "вкара" в главите на всеки.
За тези, при които става "со кротце, со благо" е тази тема.
За другите ще трябва да има закони, които да бъдат спазвани.
В крайна сметка и в днешно време има расисти, но и те проявяват задължителната толерантност.

И още: Аз винаги съм отстоявал своите интереси и тези на семейството ми, стига те да са допустими от правилата - юридически и морални.

Винаги е имало дразнители, винаги е имало конфронтации, някои теми са били заключвани, но дори един човек да се научи на толерантност, пак ще е достатъчно. А за другите, малко по малко, макар и след време ... и това ще стане ... по лесният или по трудният начин (чрез правила за спазване)  ... защото нито в САЩ, нито в Канада, нито в Англия, нито в Германия, нито във Франция, нито в Австрия, нито в Италия, нито в Гърция видях някой, да оскърбява по какъвто и да е начин някого ... за някои може и да е т.к. нямат пари за глоби, но всички се усмихват един на друг ... може и да е лицемерно, но е приятно да гледаш усмихнати хора.

Катина мисля си ,че не си права.Не пишете само"вие" И какво е това ние-вие,това не прави мостовете по стабилни .
Аз казах и преди-тази тема наистина промени виждането ми и сякаш "прогледнах"за много неща около мен и децата ми.

Ето какво искам да ви споделя
Никога няма да забравя далечната  1998-ма година.Тогава правихме репортаж за децата от Карин дом. Първо снимахме малчуганите с Даун ,децата с церебрална парализа, влязохме в специалните кабинети, където се обучаваха деца със зрителни и слухови проблеми.
Най-накрая решиха да ни покажат още един кабинет -някак плахо.Опитаха се да ни обяснят ,че трябва да сме тихи ,да не се опитваме да осъществяваме контакт с момченцето вътре.
И тогава вратата се отвори и пред нас застана -ТО ,едно момченца на около 9-10 години.Детето стоеше в центъра на кабинета ,гледаше в нищото ,викаше силно /сякаш изпитваше панически ужас от нещо/ и се удряше така силно ,че направо изпаднахме в шок/или нещо подобно/.Ами да-виджах за първи път дете  аутист.Момченцето беше с баба си ,която от време на време правеше опити да го погали или нещо такова.
Тогава не знаех нищо за аутизма,-затова и се шокирах.,макар и за кратко. сега наистина знам много повече,разбирам много повече....Е  далеч не колкото мамите,принудени  да станат спецове ,ноооо..все пак.
Та мисълта ми е ,че колкото повече човек ЗНАЕ за "специалните деца",/как трябва да се подходи към дадено дете,какво трябва или не да се прави/толкова по адекватно реагира  и си дава шанса да бъде Човек.
п.п.След около година видях същото това момченце -разхождаше се с баба си по алеята в Морската градина,държаха се за ръка,то беше спокойно,а тя усмихната.Какво се е променило за ТЯХ през тази година аз незнам .Знам обаче ,че "срещата "с момчето от Карин  дом преобърна нещо в мен.Наистина.

Да ви разкажа една случка от днес. Пред община. Стигна човекът с количка, върти се гледа - рампата по-тясна от количката. Да не говорим, че е от ония релси, дето за нищо не стават.  Хванаха се двама мъже и го дигнаха. А можехме да седим, да обсъждаме и да псуваме.  И да цитираме как е в Германия, Франция и по света.

Ами по света имат рампи и асансьори, ние имаме българи-юнаци   

Преди няколко години ходихме до Мальовица.
Това, което най-много ме порази там, беше един младеж с количка, когото неговите приятели бяха качили горе, а после го свалиха по същите тези камънаци, по които аз дето нищо не носех, едва успях да се смъкна...
И си казах - ето този човек има ПРИЯТЕЛИ!

Увреждането е своеобразен дар - с него знаеш, че може да имаш малко приятели, но те са истински.

Мисля, че разбрах какво имаш предвид.Дано и другите те разберат.

По нагоре разказах как се държи една моя приятелка с детето ми - за мен това е правилното поведение.Нито искам някой да ми се мазни около него и да му угодничи, нито искам да им преминава погледа през него, сакаш го няма.Ако видя дете в количка, няма да тичам след него да питам майка му какво му е, или него да го питам защо не ходиш.Ще завържа разговор с него или майка му така както с всяка друга майка около мен.Ако дете в пясъчника започне да замеря моето с камъни или да хвърля пясък - ще клекна до него, ще кажа със уверен и спокоен тон - СПРИ.Ако не помогне - ще го хвана за раменете или ръцете и ще му кажа спри да хвърляш.До три секунди ще кацне майката до мен.Ако се забави - значи вероятно не е дете с проблем, или тя не знае все още че е с проблем.Когато тя долети - няма да и се нахвърля, че не е възпитано детето, а ще кажа нещо от сорта - вероятно му се спи, или се изнерви от навалицата или слънцето.Не се притеснявайте - ще му мине на детето ми пясъка в очите или цицината от камъка.И наистина ще му мине.(Същата вероятност има и дете в норма да го целне с камък - тогава и да викам и да не викам - по добре да търча до Пирогов).

Наесен детето ми ще е в предучилищна група в училище .Отлагам го от първи клас, като вече изкара една предучилищна в ДГ - даже има свидетелство за училищна готовност,  че и оценка отличен (ще се пръсна от гордост).Силно се надявам вече да е готов за това, и нашето пребиваване там да не създава взаимни проблеми.Надявам се да се държат с него децата така както се държат и със другите деца.Да го бият умерено, да му се радват умерено, да му се подиграват умерено, да играят с него по собствено желание.Надявам се бъдещата му госпожа да го опознае преди да се опита да го изрита от там.Надявам се родителите на бъдещите му съученици да направят поне едномесечен опит да общуват с него, и чак тогава да преценяват дали е тъп или лош, или добър или умен.

Джедай е въртял меча, ама все пак някои мои писания са останали
 

не бях влизала в темата през последния ден-два и съм хем малко изненадана, хем - не толкова.
по някакъв особен начин разбирам защо се получава този "конфликт" и ми се струва, че всички са прави по своему.

само искам да ви кажа, че не е вярно, че сте сами - не сте, четем ви /понякога със закъснение/, но не винаги имаме какво да кажем.
освен всеки да прави нещо мъничко всеки ден - да говори с децата си, да гледат детски с участието на различни деца /като "Улица Сезам" напр./, да слушат прекрасния глас на Андреа Бочели, да обсъждат проблемите на хората с увреждания......освен това, не знам дали винаги има смисъл да се пише.....може би има, може би вие имате нужда.
но аз понякога се притеснявам да не се получи ефекта на "много пиша и съм страшно толерантен на думи, но малко правя", затова предпочитам да ви чета, да се образовам, да си мълча и да се опитвам да променям поне моят живот и този на децата ми.

   

Подписа ти говори много повече от написаното   

Признавам си, че понякога ми се губи нишката и си пиша само както аз виждам нещата. Но поне моята гледна точка е доста по различна от това изказване "че щом детето ни е с увреждане и обществото ни е длъжник - е не е".

Аз като част от това общество съм длъжник на децата с увреждане, защото моето дете преминава покрай уврежданията вече почти 5 години. Първо премина през ретинопатията и аз съм длъжник на всички деца и родители с очни проблеми, защото върху тях лекарите се научиха, така че моето беше излекувано.
После премина през двигателни рехабилитации и съм длъжник на всички деца с ДЦП, защото благодарение на техните усилия да направят най-доброто за децата си, лекарите са измислили начин за ранна рехабилитация.
От там ни намекнаха, че детето се нуждае от неврологична рехабилитация и съм много благодарна на родителите, които са водили децата си преди нас на занимания, така че специалистите имат знания и умения.
И през това време се вглеждах в очите на родителите и бабите, които си носеха децата, повечето бяха точно като мен, имали са същите мечти, може би сме учили в един и същи университет, но сега очите им са тъжни и мечтите им са съвсем други.

И за мен децата с увреждания и техните семейства са по някакъв начин двигател на медицината. Няколко месеца след като се роди дъщеря ми една жена с много опит при ранните раждания ми каза: "щастливи сме в сегашните времена, преди 50-60 години подобни деца са ги топели в кофи с вода веднага след раждането".  Аз я попитах дали това е древен начин да се заменят кувьозите, а тя си замълча.

Понеже аз съм от тия, дето се "оплакаха" в темата, искам да кажа нещо последно в тази връзка, пък после ще се опитам да участвам в разговора така, както се очаква.
Нали в темата все се повтаря, че хората сме различни. Е, какво непонятно има в това, че на някои от нас им е дошло в повече безумието, в което живеем и са споделили именно това, което ги вълнува?! Нали говорим и за това, че ние, родителите, сме отговорни за децата си, защото не умеем да общуваме помежду си и така им пречим на тях да общуват. Да, де. Ама като се отвори дума за нещата, които преживяваме, май риалитото идва на всички в повече. А така живеем ние. Понякога имаме по-леки периоди, понякога става особено тежко, но ние някак си сме се научили да живеем така. Ако на някой не му се говори за тези неща, значи не е готов за това, за което е темата. Така мисля аз.
По въпроса за това, че смятаме, че обществото ни е длъжно - е, как пък в цивилизованите страни може да се осигурява достоен живот на хората с увреждания, а тук звучи сякаш сме някакви търтеи, защото искаме да е така и при нас!!! Това не го разбрах, честно.

Ieppe абсолютно съгласна съм с теб. И аз така се "оплаках", а излезе, че хората не са ми симпатични.
Защо така не се разбираме? Уж говорим, а.....

  Tочно така! Не мога да разбера, защо се очаква в темата да се пише по точно определен начин, всички сме хора, със своите емоции, разбирания и възприятия, не можем и не трябва да мислим еднакво. Точно в различните мнения, но казани честно, искрено и добронамерено, с цел диалог, е истината и начина да разберем повече едни за други. Ако на всяка цена държим да се пише само по определен начин в темата, ще стане все едно сме на събрание на ЦК на БКП, дето всички са на едно мнение. И най-важното, което се написа, няма НИЕ, няма ВИЕ! Всички сме родители и всеки от нас знае много добре какво означава това. Просто трябва да се опитваме да се поставяме на мястото на другите и да си помагаме, който както смята, че би могъл да е най-полезен и каквото може да направи. Истината е във всеки един написан пост, защото всички ние сме "обществото", а ние искаме да променим именно него, т.е. нас.

Катина:"Как ли ще ни помогне не разбирам, точно тази тема -  оплакването от липсата на закони.Как ли ще ни помогне хуленето на правителство и т.н.Искаме човешко разбиране, а не да вдигаме бунт срещу правителството от тук нали."

Аз не искам да се оплаквам ,нито да вдигам бунт-искам и крещя за помощ от обществото,защото с детето и обществото нямам проблеми-БЛАГОДАРЯ на всички,които са ми помагали и ще го правят,имам проблем с некадърно написаните закони поради,които аз(и много като мен) влачат на гръб детето си,за да се образова,прося от врата на врата,за да му осигуря пълноценно лечение,за да ЖИВЕЕ след като аз си отида и много други такива дребни и незначителни наглед неща,които има здравото ми дете.ВИКАМ,защото сама или с неколцината като мен можем да си осигурим само едно-надеждата,че ще надживеем децата  си.
Викам,защото когато съм усмихната ,мила и добра получавам поредния шут от някоя некомпетентна писарушка,за която моето дете е просто цифра в статистиката.
Викам,защото ми писна да виждам някоя от нас във всяка новинарска емисия как се опитва да спаси детето си,а тези,от които зависят тези неща просто да нехаят,и нехаят,защото няма кой да застане и крещи с нас докато ни чуят.
И да-никой нищо не ми дължи,аз съм здрава и докато съм такава ще се боря заедно с всеки,който иска да променим нещата за бъдещето на тези,които сами няма как да се борят за него.
Викам и ще продължа да го правя докато всеки разбере,че неговият проблем е мой и обратното,защото много от нас вече нямат сили дори да извикат.
Викам и да,сега ще се оплача-синът ми има рожден ден и е САМ(само със сестра си),защото специалните му приятели няма кой да ги доведе,а сами няма как да дойдат:(
Благодаря,че ме изтърпяхте.

Ама защо пак не прочетете какво съм написала в тази тема бе хора.Прочетете го с нагласата, че не се заяждам с никого, а искам да помогна.Само така ще разберете какво ви казвам.Не намеквам, а казвам.Не хващайте конкретен пасаж като куче кокал, а помислете.Гледам от двете посоки на дете в предпубертет и дете със СОП.

Наистина сме  вие и  ние-  нямах време да си подбирам думите и така го написах, но знам, че е така от липсата на информация.Надявам се с тази тема да станем всичките ние.И наистина смятам, че всеки е прав за себе си.

pogar , да ти е жив и здрав сина.Честит Рожден ден   Знам как се чувстваш, защото и моят син е сам на рождените си дни.Но той е сам, не защото не могат да дойдат приятелите му, а просто защото няма такива.Има само приятелите на сестра му, които го търпят заради нея.

Най добрите ми приятелки са майките на деца с увреждания - различни увреждания.Запозната съм прекрасно с повечето диагнози, защото изживяваме заедно мъката си.Пиша тук не за да се заяждам, а защото ми пука.Надявам се да ви накарам да се усмихнете и така да преборите тъгата, а вие просто си търсехте върху кого да си изкарате яда с подбрани пасажи - четейки ги според това как ви изнася.

На мен като ми накипи се емвам с някоя продавачка на женския пазар