Различният първи юни

По повод на въпроса за Монтесори и другите частни детски градини - децата с проблеми не са приети добре в частните детски градини, особено сега когато и при тях няма места. При първите кризи детето се изхвърля. Има и няколко добри примера, но към настоящият момент частните детски градини си подбират децата. Миналата година като обикалях в една ЧДГ ми казаха, че детето  има 10 дни изпитателн срок, за да свикне. Чух и за други случаи на изхвърлени деца, защото не се адаптират. А все пак и таксата не е малка и семейството трябва да отдели още толкова средства за допълнителни терапии.

Спомням си по-нагоре споделяхте как премеждията ни помагат да видим малките и обикновени неща. Според мен ни учат и на още нещо, че при децата не можеш да си решиш проблемите сам. Има едно разпространено схващане, че ако имаш пари ще се излекуваш. Е при децата не е така, с времето разбираш, че подкрепящата среда е много важна, а тя не може да се купи с пари, зависи само от добротата и разбирането на хората.

Има няколко състояния които са обединени под една шапка - Аутистичен спектър. В него са от ниско функциониращи до високо функциониращи деца, от говорещи до неговорещи... Някои от състоянията имат рагреса като незименна част.
Детето се развива съвсем нормално и по някое време/обикновено около 3тата година/ детето започва да губи навици, реч и т.н. Това става толкова постепенно, че понякога се усеща чак след една година.  

При всичките ни деца има опасност от регрес по всяко време. Тригера за всяко дете е различен, примерно при моето сензорното претоварване е това което го "изключва" и се връща назад. За да не се случва това се налага да има постоянни терапии с окюпейшънал терапевт, който да стимулира вестибуларния му апарат и да прави терапия която понижава сетивността му... Неща като да го четкаме по 8 пъти на ден и да правим дълбоко пресоване на ставите са част от дневния ни режим...  Част от децата в спектъра са на диета - Без глутен, без казеин - което ще рече, че немогат да се хранят с нищо млечно и нищо приготвено с брашно.... т.е бисквитките, шоколадите, филията с масло, кремчетата, коричката хляб, сладоледа и т.н. и т.н. са неща които децата ни не трябва да приемат. Като се замислиш във почти всичко има глутен или казеин, което сериозно ограничава храната им. Като добавим към това и предпочитанията към храната на аутистите/обикновенно те харесват и приемат едва няколко храни/ става една голяма каша - чудим се и се маем с какво да ги нахраним... Моя син повече от 2 години се изхранваше САМО с месо и соево мляко. И понеже не се хранеше в градината си го водех сутрин нахранен в 8 часа и следващото му хранене беше вечерта в 18:00    Детето се чувстваше добре, докато една учителка не реши да го нахрани.... резултата от което беше, че си го взех свит в ъгъла, където беше седнал сам и забил глава в коленете си... От тогава не иска да сяда на масичките с децата дори по време на занятие. Учителката не го е насилила или заставила да яде. Молила го е. Обяснявала колко е вкусно и колко е вредно да стои гладен....  Чувствала се е зле, че детето гладува по цял ден.... Не е знаела, че това би променило "нещо" в ежедневието му и би предизвикало стрес за детето. Подобни "грешки" и аз съм правила. Докато се научих колко е важно "непроменянето" на ежедневието и навиците. И че това трябва да става мноооого бавно. Примерно шишето с биберон изоставихме на 6 години. /Детето ми на 2.5 години беше спряло да го ползва, но след регрес започна да пие пак от него малко преди да стане на 4г./
Стреса при всичките ни деца може да провокира регрес. И защо толкова се тревожим - защото за да направят крачка напред децата ни коства много усилия и продължителна работа... а крачката назад става буквално за секунди...

Липсата на терапии определено води до проблеми. Медицината нищо не може да обясни, защото Аутизъм не е болест. Това е състояние. Начин по който човек мисли и функционира. Не е и психологичен проблем. Нито психиатрично заболяване. Не знаят какво го предизвиква, нито какво го провокира да се отключи. Има го измежду всички раси и социални слоеве. Преди 30 години се е срещал веднъж на 10000 деца... Днес едно на всеки 150 деца е в спектъра  

Благодаря за разяснението, [desi]  
Искам да попитам тези деца освободени ли са от ваксини? Защото съм чела, че според много проучвания една от причините за отключването на Аутизма са някои съставки във ваксините.

firebird - благодаря ти за подаръка който ми направи, със споделянето на света на твоето дете и твоя също. Благодаря на всички, които приемат различните деца, и макар и моето да е нормално го уча да не се подиграва на различните деца, защото всички те са благословени от бога и всяко има своето място на земята.   

Аутизъмът е едно от неизяснените неща в медицината. Няма родителско поведение, което би могло да провокира аутистично поведение у детето, включително и насилие.
Версиите са много- една от сериозните бяха ваксините, много родители са забелязали първите аутистични и несвойствени прояви след тройната ваксина. До 2001 г. ваксините съдържаха живах и според теорията, организмът на някои деца не го изхвърлял, а се отлагал като тежки метали в организма. Презумцията е, че аутистичното поведение при децата много напомня поведението при възрастни, отровени с тежки метали. Но е само теория, никой не е успял да я докаже научно. От 2001 г. насам ваксините не съдържат живак, но броят на аутистичните деца расте, което от само себе си оборва теорията за натравянето с тежки метали от ваксините.
В по- далечното минало, откривателят на детския аутизъм, мистър Канер изработва теорията за майката- хладилник, която не обръща достатъчно внимание на пеленачето и предизвиква у него аутистично поведение. Но тази теория отдавна е разбита на пух и прах, повечето от майките на аутисти, са им отдадени на 120 % от самото раждане.
Най- силна е теорията за гена. Аутистично поведение не се унаследява, но се унаследява тип нервна система. Най- вероятно родителите на аутистични деца са няколко идеи по- наивни от връстниците си, с по- нисък праг на търпимост, по- бързо се объркват в заплетени ситуации и издържат по- продължително време на дълъг преход, имат повече енергия, някои логорея ( продължително говорене без особен смисъл), по- манипулируеми са и по- поддатливи на чужди влияния. По- трудно признават авторитети и имат по- силно изразено чувство за справедлияост.
Обикновено за родителите на аутистични деца важи с пълна сила "За лудо работи, за лудо не стой" и "Каквото му е на сърцето, това му е на устата."
Няма родител на аутист, който да може да се ложи в графата "пресметлив", "лукав", "гледа те и ти крои шапката", "докати се усетиш и те вкарал в кошарата", а "хитър" и "родител на аутист", са две несъвместими неща.
Познавам безброй родители на аутистични деца, ако има изключение, то просто си е изключение.
Все още нямам обаче Нобелова награда  в областта, така че на последното да не се вярва на 100 %

Доня Туфиня, не са освободени. А и всички знаят, че в детска градина не приемат без направени ваксини.  Лично аз бих спестила някои, по принцип смятам че са ненужни, а специално моето дете реагира на ваксина с ужасно поведение в следващите няколко дни.

Децата с аутизъм порастват и стават юноши, и възрастно с аутизъм.И ако при малките странното им поведение може да мине за каприз и повод за укорителен коментар,то при 1,70 метров индивид, клатещите и подскачащи движения,махането на ръце и пръсти,неуместна веселост и неконтролиран глас предизвикват страх в непознатите,че стоят пред луд.И идва трудността такъв човек да създаде каквито и да е контакти,камо ли пълноценни.Отделно,интересите им са в някаква определена област в която може да имат енциклопедични познания,но за друго не им е интересно да разговарят и това трудно задържа събеседници.А те искат приятели,искат общуване ,но такова е почти невъзможно с връстници .
Моят син е на 18.Аутист.Понякога казва-мамо ,ще опиташ ли да ми намериш приятели.Измънквам нещо.И му предлагам да се видим с мои приятели.Защото те го познават,и знаят че въпреки странностите си е забавен и добър човек,а не луд.

Ako заболяването е "генетично", то тогава защо е "състояние"?... "Състоянието" не е ли препратка към психологически аспект на проблема?... 

По отношение на (съвременните) ваксини: не мисля, че биха могли да са причина, а и доколкото схващам, първите признаци трудно се забелязват/възприемат от родителите, така че надали старта им може да се обозначи с поставена ваксина... 

Зад фармацевтиката и в частност ваксините стоят иззключително мощни финансови потоци.
По изгодно е да се запуши устата на такъв откривател, отколкото да се обезщетят
исковете на родители. Това би довело до фалит на здравни каси и осигурителни системи на държави.

Вълк, с цялото ми уважение, и това е хипотеза...

Разбира се, че е хипотеза. С риск да изглеждам параноик, ако имам пари,
мога да потдържам което и да е твърдение на стадий хипотеза.
Това вече се е случвало. Един английски учен сподели някакви изследвания -
хиляди американци подадоха искове към тяхната си здравне каса - англичанинът
се отметна, институтът се измъкна, че резултатите от изследванията не били завършени. Някой да е чул повече нещо?
Не ме топли изобщо дали едно твърдение е аксиома, теорема или хипотеза. Или дали едно твърдение от хиротезите ще бъде преместено в множеството на доказаните твърдения.

pogar, така ме угнети поведението на тази директорка. Не знам дали това ще те успокои, но си мисля, че тя си е такъв ограничен човек и сигурно изкарва извън нерви и майки на здрави деца, които нещо не и се вписват в представите.
1 на 150 ли казахте, това за САЩ ли се отнася? Всички те над 3 годишни ли са? Делът ми се струва ужасяващо висок. Всъщност от кога се говори за аутизъм и преди как е бил наричан?

Не ми се спори за ваксините, но наистина при доста деца се забелязва различно поведение след тази тройната ваксина. (Поне по мое наблюдение и разговори с родители на такива деца.) И още нещо да уточня доста от ваксините все още съдържат живачен консервант, но има ограничения за количеството, което може да се съдържа в една ваксина. А и живакът не е единствената опасна съставка във ваксината.

До колкото съм разбрала от някои родители забелязва се и промяна в поведението и говорни смущения на децата им в следствие на някакъв изживян огромен стрес.

А някой правил ли е изследване на детето си за тежки метали? Защото според мен има голяма зависимост между тези "състояния" и натрупването на тежки метали в организма. (Пак лично наблюдение.)

Надявам се, че с тази публикация не разводнявам темата.

Очевидно, всички имаме необходимост да разговаряме по темата. Ще си позволя да задам още един въпрос. При нашите приятели с аутистично дете, се случи така, че в продължение на 2-3 години никой не можа да изясни какъв точно е проблемът и така загубиха доста ценно време. То не бяха невролози, психиатри, психолози, логопеди, комисии всякакви. Така и не разбрах, кой в крайна сметка казва тежката дума. Кой определя, че конкретно поведение на детето е възрастова или характерова особеност в норма, или проява в аутистичния спектър? Ако в последните години този въпрос е изчистен, моля споделете, за да не се лутат хората, които имат известни съмнения.

Аутизмът не е болест, а е състояние, защото не засяга увреждане на орган, а различна структура на мозъка. Няма лечение, а се терапевтира. За рака също няма лечение, но има увреждане на тъкан и затова е болест. За СПИНа няма лечение, но всяка година излизат нови ретровирусни лекарства, които удължават живота на заразения с по още няколко години, мисля, че към момента са около 30.
А продължителността на живота на аутиста не страда от състоянието, страда качеството и затова родители, учители, терапевти и приятели се борим с помощта на терапията да подобрим качеството на живота на аутиста. Аутиста не се нуждае от спешна трансплантация, операция, кръвопреливане, животоспасяващи лекарства. Една от най- активните майки, която пише тук и ако реши, ще каже направи на детето си аутист първата в България трансплантация на стволови клетки. Лекарите я бяха предупредили да не очаква кой знае какво, защото няма увредени клетки, на мястото на които да застанат здравите, но след трансплантацията трябва ежедневно да работи с логопед и психолог. И детето дръпна страшно много и до ден днешен продължава да се развива все по- добре и е доста уравновесен, контактен, орговаря по същество на въпросите, има търпение да изчаква, сравнително и с добър праг на търпимост. Но никой не може да твърди, че резултата е от трансплантацията, по- вероятно е да е от ежедневната работа с терапевти, която е ежедневна и до ден днешен и на когото са посветени цялото семейство в терапевтичното поведение.