Последно - събота, 10.30, езерцето с лилиите!
- Публикувана: 1 юни 2009, 11:00 ч.
- Последно мнение: 16 юли 2009, 11:19 ч.
Различният първи юни
Последно - събота, 10.30, езерцето с лилиите!
Спирам, че стана дълго, пък и едва ли Ви интересуват проблемите на децата с дистрофия.
Напротив, мама Раче, точно това ни интересува, поне мен. Защото всяко дете си има различни проблеми и колкото повече знаем, по-добре.
А за безхаберието на държавата, недомислията в инфраструктурата, сгради и съоръжения всички знаем.
Момичета, следя темата внимателно, но след първите опити не смея да пиша вече, за да не провокирам промяна на позитивния уклон, който Firebird даде. Това, което ме тревожи, е че всеки тълкува думата "толерантност" за себе си и за съжаление Goody е права. Вчера успях да прочета постовете и не разбирам защо ги изтри.
Майките на "нормални"деца (няма такива деца, не знам защо продължаваме да използваме тази дума) гледат майките на деца с проблеми и се кръстят да не се случи и на тях. Нормално ли е? Нормално е...
Майките на деца, които срещат затруднение в едно или друго отношение, са готови да минат през огън и вода, но да дадат на детето си максимално от това, което заслужава, дори и ако е за сметка на нечий интерес. Нормално ли е? Нормално е, естествено.
Всеки в борбата си за справедливост и равнопоставеност всъщност се бори за своята собствена кауза, малцина са тези, които отварят сърцата си за проблеми, които не са тяхна лична болка. В тази тема има и такива и аз съм изключително впечатлена от тях, защото са малцинство. А на живо май не познавам такъв човек...
По-назад в темите стана ясно, че приемането на дете със специални потребности автоматично означава намаляване на общата квота за съответното детско заведение, ако помня правилно с 10 деца по-малко. Виждате противоречието - справедливото за едни е абсолютна несправедливост за други. Представете си семейство в тежко финансово положение, което няма друг изход освен да включи детето в група в държавна детска градина, за да работят и двамата родители. Представете си 10 такива семейства. Не можем да очакваме от тях разбиране, точно както не можем да очакваме разбиране и от родителите на детето със специални образователни потребности да прояват разбиране към "нормалните".
Такива сме хората, така ни е устроено обществото. Когато ресурсите са ограничени (както е с местата в детските градини), всички дърпаме към себе си окъсяла черга, която нищо не покрива.
Изходът за мен е една обща кауза, която да е насочена към въвеждане на ясни и максимално справедливи правила и след това - спазване на тези правила. Спазване от всички обаче, без "гъвкаво" тълкуване. Мисля, че там трябва да се канализира цялата обществена енергия, която се събужда напоследък, за да има някакъв ефект.
Мен лично много ме боли като гледам улиците с разбити тротоари и накацали по тях коли. Ето нещо простичко, което зависи от всички нас - ако това правило се спазва безусловно, градската среда ще стане една идея по-проходима за хората с увреждания. Могат да се дадат много такива примери, все неща, които са свързани единствено с това да спазваме правилата, дори ако те не са в момента най-изгодни за нас.
И още нещо - всеки има своята битка, всеки има своите трудности и те не трябва да бъдат омаловажавани. Просто трябва да свикнем с мисълта, че никой не е повече от никой друг и не е "в неговите обувки", за да слага етикети и да дава наставления. Стана дълго и объркано, но виждам, че сега пък се делим на родители на деца с увреждания и на такива без. А нали идеята беше просто да съжителстваме всички заедно, да се разбираме едни други, да сме толерантни.
Майките на "нормални"деца (няма такива деца, не знам защо продължаваме да използваме тази дума) гледат майките на деца с проблеми и се кръстят да не се случи и на тях. Нормално ли е? Нормално е...
Майките на деца, които срещат затруднение в едно или друго отношение, са готови да минат през огън и вода, но да дадат на детето си максимално от това, което заслужава, дори и ако е за сметка на нечий интерес. Нормално ли е? Нормално е, естествено.
Всеки в борбата си за справедливост и равнопоставеност всъщност се бори за своята собствена кауза, малцина са тези, които отварят сърцата си за проблеми, които не са тяхна лична болка. В тази тема има и такива и аз съм изключително впечатлена от тях, защото са малцинство. А на живо май не познавам такъв човек...
По-назад в темите стана ясно, че приемането на дете със специални потребности автоматично означава намаляване на общата квота за съответното детско заведение, ако помня правилно с 10 деца по-малко. Виждате противоречието - справедливото за едни е абсолютна несправедливост за други. Представете си семейство в тежко финансово положение, което няма друг изход освен да включи детето в група в държавна детска градина, за да работят и двамата родители. Представете си 10 такива семейства. Не можем да очакваме от тях разбиране, точно както не можем да очакваме разбиране и от родителите на детето със специални образователни потребности да прояват разбиране към "нормалните".
Такива сме хората, така ни е устроено обществото. Когато ресурсите са ограничени (както е с местата в детските градини), всички дърпаме към себе си окъсяла черга, която нищо не покрива.
Изходът за мен е една обща кауза, която да е насочена към въвеждане на ясни и максимално справедливи правила и след това - спазване на тези правила. Спазване от всички обаче, без "гъвкаво" тълкуване. Мисля, че там трябва да се канализира цялата обществена енергия, която се събужда напоследък, за да има някакъв ефект.
Мен лично много ме боли като гледам улиците с разбити тротоари и накацали по тях коли. Ето нещо простичко, което зависи от всички нас - ако това правило се спазва безусловно, градската среда ще стане една идея по-проходима за хората с увреждания. Могат да се дадат много такива примери, все неща, които са свързани единствено с това да спазваме правилата, дори ако те не са в момента най-изгодни за нас.
И още нещо - всеки има своята битка, всеки има своите трудности и те не трябва да бъдат омаловажавани. Просто трябва да свикнем с мисълта, че никой не е повече от никой друг и не е "в неговите обувки", за да слага етикети и да дава наставления. Стана дълго и объркано, но виждам, че сега пък се делим на родители на деца с увреждания и на такива без. А нали идеята беше просто да съжителстваме всички заедно, да се разбираме едни други, да сме толерантни.
Dandelion -много ми харесва поста ти.Да си толерантен, това значи да си толеарнтен към всички, не само към децата с проблеми.
Аз също не разбрах защо се нахвърлиха в/у Гууди(прочетох постовете и), но да не подхващаме отново тази тема , защото темата ще се измести в друга насока.
Аз също не разбрах защо се нахвърлиха в/у Гууди(прочетох постовете и), но да не подхващаме отново тази тема , защото темата ще се измести в друга насока.
Може би ще е добре, ако всеки от нас бъде промяната, която иска да види... Защото иначе и тази тема ще оформи два фронта, в които никой не иска съзнателно да попада: на жертвите и на лицемерите! "Не всичко е това, което е" и по-добре да не нагазваме в дълбоките води на чуждата мотивация и гледна точка специално в конкретната тема.
Изпълних обещанието си.
Бъдете здрави!
Бъдете здрави!
И аз
Goody,
нямаше да пиша, но това ме провокира - обещавам ще изтрия и него довечера, а до тогава МОЛЯ да остане, заедно с коментара ми
Този пост най-точно илюстрира това, за което съм писала по-горе: всички са разбиращи и състрадателни докато решат, че може би техните интереси са засегнати. В моя случай с алергените, във вашите с отделянето на повече внимание.
Точно затова ми се иска нещата да ся ясно регламентирани, а не да се разчита на разбиране от страна на другите.
И специално за "Ами вероятно щом всички са скочили срещу твоето искане - най ...."
всички, с които говорих бяха съгласни с мен. До срещата. Няколко ме срещнаха и се извиниха след нея. Не искали да се намесват, защото "учителките ще имат различно отношение към детето им след това".
Дебело искам да подчертая: Нашият проблем е решен. Ние сме в друга градинка, където няма и няма да има климатик. Поне докато е тази Директорка.
Но как ще се реши той при вас в Добрич?
Или в София, където е по-сложно да стане преместването, само заради "фантазиите
" на майките?
Усмихвам се!
допълвам: Не ги съдя и не ги обвинявам. Те правят най-доброто за своите деца. Което, съвсем случайно не е добро за моето.
Ако имаше закони нямаше да стигаме до дискусии и спорове. Може би.
Чета темата от първия ден. Не пиша. Не знам какво. И защо.
Не вярвам в повечето неща, които чета.
Вече.
Сега ще се опитам да обясня защо, а довечера ще изтрия поста си.
От сега имам чувството, че е излишно.
Да обяснявам. Да се надявам. И изобщо нещо да очаквам.
Но ще опитам. Заради моето дете (как беше термина?) в норма . Което е специално.
Той не е със СОП, не е с Даун, няма тези страшни и страшно звучащи проблеми.
Но и той и неговата малка приятелка са с алергии. Неясно към какво. Малки са за изследванията. Реагират ли на нещо се отключва реакция към всичко. При него с астматични пристъпи и кашлици. При нея по-страшно. Той си остава в къщи за седмица-две за да се изчисти, а тя влиза в болница - за да може да диша.
Така няколко пъти. Докато разберем, че в яслата, в спалното помещение има климатик. За който директорката не знае, филтрите не се почистват от прах и не се обработва срещу акари.
Помолих за родителска среща, лично говорих и обяснявах на повечето майки защо я искаме и какво очакваме от нея. Защо изискваме да няма климатик там и защо молим да се свалят пердетата (които не са задължителни и според изискванията трябва да се перат два пъти годишно).
Срещата се състоя. Изводите от нея бяха, че аз имам прекалено много претенции, че като има проблеми детето трябва да си стои у дома, и че финансите ни позволяват да си наема жена да го гледа.
Майките, които открито ме нападаха там пишат и тук. В темите чета колко мили, добри, състрадателни и разбиращи са. Сигурно са такива.
Затова не вярвам на изразяваното разбиране, съчувствие, състрадание.
Искам закони. Вярно е, че не знам как, но това е единствения начин за мен. Ако някъде беше написано че не се разрешават климатици моето дете нямаше да е на хистамини цял месец.
Ако бяше написано, че се забраняват пердетата нямаше на две години да се повлиява само от лекарства за 6 и повече годишни.
И още много ако...
Хубаво е, че срещате форумска подкрепа. Тя е важна, но не решава проблемите.
Прекрасно е, че има такива градинки, каквато е описала Катина, но те са лично решение на един или друг директор, а когато той/тя бъдат сменени?
Не вярвам в повечето неща, които чета.
Вече.
Сега ще се опитам да обясня защо, а довечера ще изтрия поста си.
От сега имам чувството, че е излишно.
Да обяснявам. Да се надявам. И изобщо нещо да очаквам.
Но ще опитам. Заради моето дете (как беше термина?) в норма
. Което е специално.Той не е със СОП, не е с Даун, няма тези страшни и страшно звучащи проблеми.
Но и той и неговата малка приятелка са с алергии. Неясно към какво. Малки са за изследванията. Реагират ли на нещо се отключва реакция към всичко. При него с астматични пристъпи и кашлици. При нея по-страшно. Той си остава в къщи за седмица-две за да се изчисти, а тя влиза в болница - за да може да диша.
Така няколко пъти. Докато разберем, че в яслата, в спалното помещение има климатик. За който директорката не знае, филтрите не се почистват от прах и не се обработва срещу акари.
Помолих за родителска среща, лично говорих и обяснявах на повечето майки защо я искаме и какво очакваме от нея. Защо изискваме да няма климатик там и защо молим да се свалят пердетата (които не са задължителни и според изискванията трябва да се перат два пъти годишно).
Срещата се състоя. Изводите от нея бяха, че аз имам прекалено много претенции, че като има проблеми детето трябва да си стои у дома, и че финансите ни позволяват да си наема жена да го гледа.
Майките, които открито ме нападаха там пишат и тук. В темите чета колко мили, добри, състрадателни и разбиращи са. Сигурно са такива.
Затова не вярвам на изразяваното разбиране, съчувствие, състрадание.
Искам закони. Вярно е, че не знам как, но това е единствения начин за мен. Ако някъде беше написано че не се разрешават климатици моето дете нямаше да е на хистамини цял месец.
Ако бяше написано, че се забраняват пердетата нямаше на две години да се повлиява само от лекарства за 6 и повече годишни.
И още много ако...
Хубаво е, че срещате форумска подкрепа. Тя е важна, но не решава проблемите.
Прекрасно е, че има такива градинки, каквато е описала Катина, но те са лично решение на един или друг директор, а когато той/тя бъдат сменени?
Хайде стига с тези оплаквания и с този негативизъм бе хора 
Ами разбира се, че не може всички да са доволни.Предполагам голяма част от родителите в групата на детето ти са предоволни от това, че децата им няма да се прегряват.Има и огромно значение как точно си поискала да се смени този климатик.Ако си тръгнала с рогата напред и да заплашваш - най естественото нещо на света е съответно защитна реакция породена от тона ти.Сега ще ми кажеш разбира се, че си била миличка, любезна, глас не си повишила, ама те са лоши зверове и няма да ти влязат всичките в положението.Ами вероятно щом всички са скочили срещу твоето искане - най логично е да не си подбрала тона си.Не се явявам защитник на климатиците, да не ме разберете погрешно
Хората не са зверове - аз също знам, че някои хора пишещи тук са в по голямата си част лицемери, но също така знам, че не всички са такива.Хората имат сърца, имат деца и знаят, че никой не е застрахован от нищо.Никой няма да дърпа дявола за опашката като се подиграва безсърдечно на хора в неравностойно положение - още повече деца.Не слагай всички под общ знаменател, и не плюй срещу вятъра.Не руши стени, а ги създавай.
Усмихни се бе човек.
Ами разбира се, че не може всички да са доволни.Предполагам голяма част от родителите в групата на детето ти са предоволни от това, че децата им няма да се прегряват.Има и огромно значение как точно си поискала да се смени този климатик.Ако си тръгнала с рогата напред и да заплашваш - най естественото нещо на света е съответно защитна реакция породена от тона ти.Сега ще ми кажеш разбира се, че си била миличка, любезна, глас не си повишила, ама те са лоши зверове и няма да ти влязат всичките в положението.Ами вероятно щом всички са скочили срещу твоето искане - най логично е да не си подбрала тона си.Не се явявам защитник на климатиците, да не ме разберете погрешно
Хората не са зверове - аз също знам, че някои хора пишещи тук са в по голямата си част лицемери, но също така знам, че не всички са такива.Хората имат сърца, имат деца и знаят, че никой не е застрахован от нищо.Никой няма да дърпа дявола за опашката като се подиграва безсърдечно на хора в неравностойно положение - още повече деца.Не слагай всички под общ знаменател, и не плюй срещу вятъра.Не руши стени, а ги създавай.
Усмихни се бе човек.
нямаше да пиша, но това ме провокира - обещавам ще изтрия и него довечера, а до тогава МОЛЯ да остане, заедно с коментара ми
Този пост най-точно илюстрира това, за което съм писала по-горе: всички са разбиращи и състрадателни докато решат, че може би техните интереси са засегнати. В моя случай с алергените, във вашите с отделянето на повече внимание.
Точно затова ми се иска нещата да ся ясно регламентирани, а не да се разчита на разбиране от страна на другите.
И специално за "Ами вероятно щом всички са скочили срещу твоето искане - най ...."
всички, с които говорих бяха съгласни с мен. До срещата. Няколко ме срещнаха и се извиниха след нея. Не искали да се намесват, защото "учителките ще имат различно отношение към детето им след това". Дебело искам да подчертая: Нашият проблем е решен. Ние сме в друга градинка, където няма и няма да има климатик. Поне докато е тази Директорка.
Но как ще се реши той при вас в Добрич?
Или в София, където е по-сложно да стане преместването, само заради "фантазиите
" на майките? Усмихвам се! допълвам: Не ги съдя и не ги обвинявам. Те правят най-доброто за своите деца. Което, съвсем случайно не е добро за моето.
Ако имаше закони нямаше да стигаме до дискусии и спорове. Може би.
... Защо трябва да стоя в къщи, или защо ме гледат като извънземен като изляза с количката и ме наричат бебе...
Моите деца знаят отговора и не биха си позволили "нелепи" коментари ... вярвам, че малко по малко, може и след години ...
Искам да дам няколко "странични" примера:
в Канада на входа на едно училище има надпис "Нулева толерантност към насилието". И се спазва, т.к.
в Канада има глобен, т.к. не е спазвал правилата и не се е държал за лентата на екскалатора.
Когато има ясно написани правила и тези правила се спазват, теми, като тази са ненужни.
Нормално е някой да не е "съгласен", когато детето му не е записано в детска градина, т.к. мястото му е "изядено" поради квотен принцип 1=10.
Но АЗ бих насочил гнева си не към родителите на детето "изяло" мястото, а към тези, които ТРЯБВА да усигурят място за всички деца.
Ееееееееееееееееееееее! - някой ще ми каже ли къде започва да е идеята?
1. Да разберем, че има и други;
2. Да разберем тези други;
3. Да научим децата си, че има и други
ами ... май е това
Ееееееееееееееееееееее! - някой ще ми каже ли къде започва да е идеята?
1. Да разберем, че има и други;
2. Да разберем тези други;
3. Да научим децата си, че има и други
ами ... май е това
Хубаво. Но може ли да не изпадаме в крайности? Както знаем, крайностите не водят до нищо конструктивно.
Част от родителите на "специални" деца, определен период от време са били родители и на "дете в норма", преди да научат за специалното състояние на детето си и това са родителите на децата- аутисти. Аутизма не се диагностисицра почти никога пред и 3 годишма възраст и до тогава, родителите на детето живеят с мисълта, че са родители на "дете в норма".
И никой родител на "специално дете" не го е искал и не го е очаквал. Всеки вярва, че лошите неща застигатсамо другите другите( това е остатък от социалистическото ни наследствоІ.
Такова дете изисква наистина повече внимание, специално отношение и подход и затова от започването на първи клас, започнах разяснителната кампмания на останалите родители ( на тези, които не си преместиха децата, след като съобщих, че детето ми е "различно:), започнах разяснителна и обучителна кампания и на класната на детето, продружена с книги, статии и филми. Получихме с детето най- страхотната и разбираща класна на света! Започнах да обяснявам на децата от класа, че ние с детето ми, се нуждаем от тяхното съдейсвтие, да ги каня на детски партита вкъщи, с уговорката, че те трябва да го учат да играе. Едно от децата не беше спало цяла нощ да мисли с каква най- лесна игра да започне. Родителите ме питаха често дали се нуждаем от нещо, в смисъл съдействие и отношение.
Моето убеждение е, че хората са добри, когато тези, които се нуждаят от тяхното разбиране и съдействие, го поискат.
Хората вярват само на това, за което имат информация, на това, което не виждат, не вярват.
И никой родител на "специално дете" не го е искал и не го е очаквал. Всеки вярва, че лошите неща застигатсамо другите другите( това е остатък от социалистическото ни наследствоІ.
Такова дете изисква наистина повече внимание, специално отношение и подход и затова от започването на първи клас, започнах разяснителната кампмания на останалите родители ( на тези, които не си преместиха децата, след като съобщих, че детето ми е "различно:), започнах разяснителна и обучителна кампания и на класната на детето, продружена с книги, статии и филми. Получихме с детето най- страхотната и разбираща класна на света! Започнах да обяснявам на децата от класа, че ние с детето ми, се нуждаем от тяхното съдейсвтие, да ги каня на детски партита вкъщи, с уговорката, че те трябва да го учат да играе. Едно от децата не беше спало цяла нощ да мисли с каква най- лесна игра да започне. Родителите ме питаха често дали се нуждаем от нещо, в смисъл съдействие и отношение.
Моето убеждение е, че хората са добри, когато тези, които се нуждаят от тяхното разбиране и съдействие, го поискат.
Хората вярват само на това, за което имат информация, на това, което не виждат, не вярват.
Ееееееееееееееееееееее! - някой ще ми каже ли къде започва да е идеята?
1. Да разберем, че има и други;
2. Да разберем тези други;
3. Да научим децата си, че има и други
ами ... май е това
Хубаво. Но може ли да не изпадаме в крайности? Както знаем, крайностите не водят до нищо конструктивно.
Аз самият не съм привърженик на крайностите, поради което изцяло подкрепям желанието ти, да не се стига до крайности.
И въобще думата "толерантост" според мене, трябва да бъде извърлена от всякакви речници и е измислена от някой комунист в световен мащаб.
Най- естественото нещо е човек да мислипърво за себе си и за собстеното си дете, а от там да има широтата да изхожда и "мисли" и за останалите.
Като дете имах много тежка алергия, свързана с кашлица и в продължение на 2- 3 години майка ми ме водеше ежемесечно по изследвания за алергени, а инжекции ми поставяха всяка сутрин, и така- 2 години, докато го "израстнах". Родителите на приятелите ми се притесняваха за децата си, да не би кашлицата ми да е заразна и да заразя децата им. Майка ми обясняваше на всеки поотделно за алергията ( по онова време алергията за България беше като аутизма сега за страната ни), и родителите постепенно се отпуснаха, видяха, че минава повече от година, а аз все си кашлям, но не умирам, значи не се умира, поуспокоиха се, приятелите ми си бяха отново мои и си играехме...докато отшумя проблема. Същи и на море, на планина, навсякъде, където ходехме, майка ми провеждашще разяснителна кампания на хората, за да не се страхуват от кашлицата ми и за да си играят децата им с мене.
И от дете ми е останала мисълта "И това ще мине."
Най- естественото нещо е човек да мислипърво за себе си и за собстеното си дете, а от там да има широтата да изхожда и "мисли" и за останалите.
Като дете имах много тежка алергия, свързана с кашлица и в продължение на 2- 3 години майка ми ме водеше ежемесечно по изследвания за алергени, а инжекции ми поставяха всяка сутрин, и така- 2 години, докато го "израстнах". Родителите на приятелите ми се притесняваха за децата си, да не би кашлицата ми да е заразна и да заразя децата им. Майка ми обясняваше на всеки поотделно за алергията ( по онова време алергията за България беше като аутизма сега за страната ни), и родителите постепенно се отпуснаха, видяха, че минава повече от година, а аз все си кашлям, но не умирам, значи не се умира, поуспокоиха се, приятелите ми си бяха отново мои и си играехме...докато отшумя проблема. Същи и на море, на планина, навсякъде, където ходехме, майка ми провеждашще разяснителна кампания на хората, за да не се страхуват от кашлицата ми и за да си играят децата им с мене.
И от дете ми е останала мисълта "И това ще мине."
Ееееееееееееееееееееее! - някой ще ми каже ли къде започва да е идеята?
1. Да разберем, че има и други;
2. Да разберем тези други;
3. Да научим децата си, че има и други
ами ... май е това
Темата стана следната - ние родителите на различните се оплакваме от родителите на децата в норма, като последните са например госпожите на нашите деца, лелките, другите майки в градинките.Те също са родители.В началото бяха информиращи съобщителни изречения с разяснения на различните проблеми при различните диагнози, но стана оплаквания от другите (част от тях четат за себе си).В последните страници преобладават само постове на нас родители от подфорум "родители на деца с увреждания и хронични заболявания" с едно две изключения на страница.
Ние прекрасно си се справяме с оплакванията от другите, от живота, от съдбата, от бюрокрацията и от беззаконието в собствения си подфорум.Имаме Н - на брой такива теми.Ами да се измитаме от тук вероятно съвсем скоро някой мод ще се сети да ни изрита от клюкарника.
Много малка част от нас родителите сме наясно със възможностите на децата си.Аз също.Склонни сме да ги надценяваме ( родителско сърце - нормално е), на всяка цена да ги интегрираме независимо, как би се отразило на онези нетолерантните.Пак повтарям не всяко дете подлежи във всеки един момент на интеграцията така както ни се иска.Нужни са им Н на брой условия за да е в масов клас, или група.И ако детето ни е в масов клас - ще се сбъркаме от изисквания за тяхното удобство, което често е в противорез с останалите 20 и кусур деца.Самите ние сме нетолерантни, а изискващи, оплакващи се, и смятаме, че щом детето ни е с увреждане и обществото ни е длъжник - е не е.
А сега ме изяжте
