Публикувана: 1 юни 2009, 15:14 ч.
Последно мнение: 8 юни 2009, 13:39 ч.

Защо толкова рядко казваме на родителите си че ги обичаме?

2 288
50
1

# 15 1 юни 2009, 16:57 ч.

Варна
Мнения: 728

Цитат на: gost1 в пн, 01 юни 2009, 16:45

И аз съм от не научените да казвам обичам. Не съм го чувала в детството си и сега като възрастна не мога да го кажа. Живяла съм в свят на студенина и не обич и съм се научила, че да изразяваш чувства е грешно. Моите родители изпитват чувства и влагат много в сина ми, но аз никога не получих чувства от тях. Това което получих от тях е в детството мъка породена от неприсъствието им в моя живот, а сега ........... по лошо е от преди. Изградих семейството си по този модел - студенина и мълчание- двама човека в една къща но в два отделни свята. Е ..... не се получи. Опитвам се да обясня на сина ми, че няма нищо лошо да изразиш това което чувстваш но не ми се получава много. Обичам безкрайно много и сина си и съпруга си, а не може да ми се пречупи езика за да го изкажа с думи. Не мога да кажа на родителите ми, че ги обичам, не знам дали ги обичам, но дори и да ги обичам не бих могла да им кажа нещо което те никога не казаха на мен и не ме научиха да казвам.

Аз също понякога съм се чувствала сама, но не мисля че за това са били виновни родителите ми, по скоро моя собсвен характер. Аз съм си по принцип малко аутсайдер. А и ако можех да им кажа всички тези чувства, едва ли щях да ги изказвам тука в форума. Но защо да ги съдим за това което ние можем или неможем, след като си мислим че сме станали по добри от тях, значи можем да направим първата крачка. Но както писаха по нагоре всичко е въпрос и на характер, и на семейство. В крайна сметка няма идеално семейство, както няма огън без дим, човек трябва да умее да прощава особено на родителите си. В крайна сметка те не могат да ни научат на всичко, някои неща трябва да научим сами

# 16 1 юни 2009, 17:14 ч.

Мнения: 92

Последните няколко години много често казвам думата “обичам те” на хората, който я заслужават,
в това число и майка ми.
Но, понякога ми става мъчно,
че не можах да кажа “обичам те” на баща ми ( той почина внезапно) Cry

Затова не щадете любовта си, а я раздавайте безвъзмездно на всички, който я заслужават!!!!!

# 17 1 юни 2009, 17:22 ч.

Мнения: 212

Аз им го казвам всеки ден,по няколко пъти. Не от гузна съвест,не от страх,че нямам достатъчно време да им го кажа. Просто ги обичам и им го казвам!

# 18 1 юни 2009, 17:27 ч.

Мнения: 1 317

Никога не са ми казвали, че ме обичат. Съответно и аз никога не съм знаела как да им го кажа.
Честно казано, изпитвала съм нужда да го кажа на майка ми. Стояла съм и съм си казвала "Ей сега ще й кажа", но не съм събирала смелост. А всъщност го заслужава - много при това.
Уви, баща ми някакси не може да ме трогне и да извика такива чуства в мен. Не че не го обичам. СИгурно го обичам по един или друг начин, просто не изпитвам желание да му го кажа.
Той е типичния представител на поколението си - никога не ни е питал с брат ми как сме, добре ли сме, тежи ли ни нещо, искаме ли да поговорим, искаме ли да поиграем, щастливи ли сме, тъжни ли сме. Ако се случеше някой от нас в пубертета да се разплаче за нещо, чувахме "Стига си ревала". Нямахме право на чуства. Tired

Емоции се демонтстрираха често от негова страна, но бяха обикновено крещене, караници и разправии.
След 10 години си е все същия. Не е мръднал и на йота в отношението си към нас. Майка ми - тя казва, че му е свикнала и не му обръща внимание. Tired

# 19 1 юни 2009, 18:20 ч.

Мнения: 1 507

Цитат на: eleonor@ в пн, 01 юни 2009, 17:27

Той е типичния представител на поколението си - никога не ни е питал с брат ми как сме, добре ли сме, тежи ли ни нещо, искаме ли да поговорим, искаме ли да поиграем, щастливи ли сме, тъжни ли сме.

Същата история. Всичките ми пубертетски проблеми, компании - с кого излизам, кога ще се прибера, връзки, забременяването ми, после раздялата с БНД - винаги майка ми е била моята стена. Опирам се на нея за всичко и много я обичам. Смятам, че често й го казвам.
С баща ми, както стана ясно, положението е по-различно Rolling Eyes

# 20 1 юни 2009, 18:24 ч.

Мнения: 63

Удари ме и мен в сърцето точно. Въпреки че, аз имам разногласия и то сериозни, от близо година с родителите си, и до сега им казвам, че ги обичам. Аз съм такъв човек, че трябва да си излея чувствата. И до ден днешен ще си неразбирателството ни вече ще си остане рана, която все още трудно приемам, и не вярвам дори, че нещата са се развили така. Те са били и ще са си моя свят, моята опора. От малка винаги съм ги мислила, и съм се притеснявала за тях, може да звучи смешно но е така, незнам дали дори понякога любовта ми не е болна. Много често се замислям за самата връзка м/у родители и деца, жена и мъж, въобще за живота като цяло и взаимотношенията на хората. Както и да е, това е друга тема, просто ме накара пак да се замисля, и направо ме жъгна в сърцето с тая тема. Cry

Обичам ги от все сърце, и се надявам Господ да има дава дълголетие и здраве! Praynig

Казвам го и на мама и на татко, и те са ми го казвали, и аз мисля, че човек трябва да го казва, и да раздава обичта си на близките си. Гледам максимално да го казвам на детенцето си, просто да си знае, че я обичам. И сестра си много обичам, и децата и също и на тях го казвам. И виждам, и че децата ни го казват на нас.

Последна редакция: пн, 01 юни 2009, 18:35 от didi_dexters

# 21 1 юни 2009, 19:36 ч.

Мнения: 107

Днес казах на майка си, че я обичам, и децата ми казаха, колко мноооого ме обичат Hug

# 22 1 юни 2009, 19:50 ч.

Мнения: 2 622

Може би защото ги приемаме за даденост,защото мислим,че ще са вечни,че винаги ще ни помагат,ще се отзовават....Майка ми е около мен и над мен от както се помня.Винаги е готова да се притече на помощ,да застане зад мен.Наясно съм,че един ден ще си отиде от света и колкото повече осъзнавам този факт,толкова по-мила и свидна ми става Cry

# 23 1 юни 2009, 21:24 ч.

Мнения: 1 168

Цитат на: jmoto в пн, 01 юни 2009, 15:24

Защото така сме възпитани,колкото и грозно да звучи.Обичам родителите си,но съм възпитана да не показвам и да не разказвам за чувствата си.На въпроса ти:"Защо толкова рядко казваме на родителите си че ги обичаме?" бих отговорила :"Защо толкова рядко родителите ни си признават че ни обичат?".За теб не знам,но като се замисля и аз не съм чувала тези думи много отдавна от тях.

Аз изобщо не си спомням да съм го чувала и аз не си спомням да съм го казвала. Пишем си го по картички Laughing

# 24 1 юни 2009, 21:28 ч.

Мнения: 194

Често им казвам и им показвам, също.

# 25 1 юни 2009, 21:57 ч.

София
Мнения: 7 242

Децата са като огледала (дори и порасналите). каквото получат, това "връщат". Ако не са ти казвали, че те обичат, няма как да го кажеш и ти (или най-малкото ще звучи странно и неискрено). Ако пък си чувал (и усещал) "Обичам те!", надали ще забравиш и ти да го покажеш и кажеш. Затова постъпвайте към децата си така, както искате и те да постъпват с вас след време... Е, малко префърцунено се изразих, но ще прощавате - спи ми се, а и не си падам по такива теми Grinning

# 26 1 юни 2009, 22:01 ч.

Варна
Мнения: 728

Цитат на: dimi73 в пн, 01 юни 2009, 19:50

А тва че те не са ни го казвали, достатъчно основание ли е и ние да не го правим. Смисал според мен това е нещо като оправдание за пред самите нас, а не толкова някаква обида че несме получавали тези думи.

# 27 1 юни 2009, 22:07 ч.

някъде другаде
Мнения: 629

И аз се чувам почти всеки ден с родителите си , но никога не си казваме , че се обичаме. Аз ги обичам , а и те мене също.
До днес не съм се и замисляла за това . А може би трябва да започна да им го казвам. На децата си го казвам по няколко пъти на ден и те ми отвръщат "И аз те обичам"

# 28 1 юни 2009, 22:19 ч.

Мнения: 96

Лекси,уцели десетката.На мен никога не са ми казвали ,че ме обичат ,затова и на мен ми е неестествено да го кажа на майка ми.Казвам ,обаче на съпруга си и на децата ми,защото го чувам от тях всекидневно.Е най-малкото не го казва ,но ми е достатъчно силно да ме гушне.......

# 29 1 юни 2009, 22:29 ч.

Мнения: 2 757

Аз много често казвам на децата си, че ги обичам и мъжът ми се чуди. Той не е научен също да го казва и не го казва на децата си. На мен майка ми го е казвала. Но делата и др нейни думи не го потвърждават. Аз лично не съм сигурна, че я обичам по ред причини и ако и кажа, че я обичам, ще е лъжа. Иначе не ми е проблем да кажа на някой че го обичам, ако наистина го чувствам.
Аз наистина приемам това, което родителите ми са направили за мен за даденост. Както и това, което давам на децата си е подарък е не очаквам нищо в замяна.

Препоръчани теми

Не знам как да продължа и какво е редно

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

С какво ви дразнят свекървите? – 156

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Причина:

Причина: