Публикувана: 2 юни 2009, 21:31 ч.
Последно мнение: 26 авг. 2009, 13:31 ч.

Родителските ни грешки

8 908
156
1

# 15 3 юни 2009, 10:17 ч.

Мнения: 2 237

Грешката ми е, че я възпитавам доста свободно.Оставям я да прави каквото си иска.А като ми се качи на главата си го изкарвам на нея, макар че вината е моя.Позволяваме си да се караме с мъжът ми пред нея, в резултат на което имаме едно нервно дете.
Че съм гръмогласна и много викам, то е ясно.И това е голяма грешка, но просто не мога да се сдържам.
Въобще като се замисля каква майка съм и тръпки ме побиват от мене си Confused

# 16 3 юни 2009, 10:39 ч.

Мнения: 5 401

Всички ССФ в изповедалнята... Wink

Всичко, което ще напиша в този пост, съм го осъзнала отдавна, но не намирам начин да се справя. Confused

1. Често губя търпение и контрол над реакциите си. Би ми се искало да съм с няколко степени по-спокойна.

2. Откакто се запролети, не ни остава време да поиграем вкъщи, понякога дори не успявам и книжка да прочета. Embarassed

3. Забранявам и ограничавам прекалено много неща, защото мисля, че са за негово добро и защото имам преки наблюдения как не трябва да се възпитава дете. Говоря по много и на често, за да не изпадам в синдрома "не" и за да го науча, че всяко действие носи след себе си последствие. Надявам се средата, в която ще попадне тепърва, да не му обърка тотално наложените от мен представи.

4. Случвало се е в градинката да действам в ущърб на самия него - например друго дете иска да се полюлее на люлката и аз веднага свалям Калоян, независимо, че се е качил преди 2-3 минути и иска още да се люлее. ooooh!

Струва ми се, че съм развила фобия към ревящи, пищящи, настояващи чужди деца...

5. Баща му често изпада в пререкания с мен когато не е съгласен с моя забележка. Уж знаем, че трябва да сме единни в отстояването на правилата, а сами развиваме подривна дейност. Tired

Спането и при нас е проблем - нямаме отделна детска стая, но не мисля, че това може да спадне към родителските грешки.

# 17 3 юни 2009, 10:49 ч.

Мнения: 544

Колко много си приличаме в повечето грешки. Май ключовата дума е търпение.

# 18 3 юни 2009, 10:53 ч.

Мнения: 1 155

Понякога й повишавам тон... опитвам се да запазя спокойствие,...но не винаги се получава. Разрешавам й много неща и тя започва да се глези и да прави каквото си иска. Грешка беше, че я къпехме до 1.6 г. в корито и не позволявах, да й падне една капка вода по лицето, а сега се дере като магаре, когато й мием косата.

# 19 3 юни 2009, 11:00 ч.

Мнения: 3 929

Цитат на: Клото в ср, 03 юни 2009, 09:21

Когато почна да викам, не мога сама да се трая. Опитвам се да се преборя с това, защото определено няма полза.
Но най-лошото е, че неусетно допуснах синът ми да очаква, че винаги е на първо място, над всичко и всички. Неговите нужди винаги са били над нашите, което е правилно, стига да не се натрапва в съзнанието на детето.
Сега си бера плодовете и го уча на толерантност и мярка.

И при нас е така. Сега ми се налага пък да му натяквам, че не е центърът на вселената и трябва и той да се съобразява с хората около него.
Като грешка отчитам и това, че си позволявах да го пошляпвам.
Като грешка отчитам също някои неща, свързани със здравето му - това, че се доверявах "сляпо" на педиатърката, без да проверявам нещата и без да се информирам повече, както и това, че не го закалявах, а слушах всеки друг и позволявах да ми се намесва в отглеждането.

# 20 3 юни 2009, 11:03 ч.

Мнения: 1 897

Цитат на: Бръмбазела в ср, 03 юни 2009, 10:39

1. Често губя търпение и контрол над реакциите си. Би ми се искало да съм с няколко степени по-спокойна.

3. Забранявам и ограничавам прекалено много неща, защото мисля, че са за негово добро и защото имам преки наблюдения как не трябва да се възпитава дете.

4. Случвало се е в градинката да действам в ущърб на самия него - например друго дете иска да се полюлее на люлката и аз веднага свалям Калоян, независимо, че се е качил преди 2-3 минути и иска още да се люлее.

Това.
Освен това ми се е случвало да му отказвам да си играем заедно, защото в момента имам нещо друго 'по-спешно' за вършене, като вместо това му предлагам да гледа диск с приказка, докато свърша своята си работа и намеря време да му отделя внимание. Embarassed

# 21 3 юни 2009, 11:26 ч.

София
Мнения: 7 038

Основна грешка ми е, че понякога не се сдържам и започвам да крещя. Купувам му прекалено много играчки и той не цени нищо, а само продължава да иска - в момента е на ограничен режим. В стремежа си да имам възпитано дете, много често при спор на сина ми с друго дете за играчка, люлка и т.н. ощетявам моето дете в полза на другото. А грешките, които съм допускала като беше бебе, относно захранване, режими и други такива са много.

# 22 3 юни 2009, 11:28 ч.

Мнения: 284

Уф,много са.Голямата ми дъщеря я гледах до 4 годинки,много се занимавх с нея,беше центъра на вселената.Но за малкото ми слънце нямам това време и нерви.За да свърша всичко в къщи вечер,й пускам компютъра,за да имам време.Преди сън прочитам набързо някоя приказка.И като се скарат двете,няма нерви да обяснявам,и викам.
Грешка е,че изпадам в паника при всеки здравословен проблем,че стресирах малката от непрекъснатото вманиячване за храненето,защото е с хранителни алергий,и то милото някой ако му даде например вафла,която не е яла,ме пита-"мамо,може ли да я ям,има ли яйца,мамо?"
Поради липса на баби,които да ги гледат от време на време,децата са изключително привързани към нас,болезнено привързани.

# 23 3 юни 2009, 11:36 ч.

С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
Мнения: 6 406

Грешки бол при нас.
Основна, като на повечето, е че губя търпение понякога и викам.
Отчитам като грешка и, че на 4 месеца му дадох пюре, от което той получи разстройство, колики и тн., та прекратих захранването за 2 месеца.
Предполагам е грешка и, че го оставям доста свободен, но пък той е мн темпераментен и трябва някъде да си хаби енергията и изобщо не знам как да подходя, което също си е грешка.
Абе, много са грешките, не мога да ги изброя всичките, а и може да се депресирам накрая от себе си.

# 24 3 юни 2009, 11:46 ч.

Мнения: 48

и малко офф но няма как да не споделя нещо с Вас (мисля, че има връзка с темата тъй като забелязвам, че всички майки и родители като цяло страдаме от един всеобщ проблем а именно липсата на търпение и спокойсвие) аз лично много се впечатлих и много ми повлия това видео - осъзнавам за себе си, че основният ми проблем, на който дължа ужасно много проблеми в живота си не само в отношението с детето си е липсата на търпение и импулсивността ми - което пък е резултат от възпитанието и грешките, които са правили моите родители - иска ми се аз да се справя като всеки родител по добре във възпитанието на моето дете и се опитвам да уча от тия грешки - това видео ми беше много полезно и се надявам да ви хареса а може би ще повлияе и на вас

http://www.vbox7.com/play:6e093311

# 25 3 юни 2009, 11:57 ч.

Мнения: 544

За този експеримент съм чела в някоя книга за детска психология, но не си спомням коя.
За да възпитаваме търпение у децата, трябва да им даваме личен пример. Така че пак топката е у нас, родителите.

# 26 3 юни 2009, 12:07 ч.

Мнения: 1 085

Като ви чета, виждам че допускам повечето от вашите грешки Embarassed

Цитат на: m-sunny в ср, 03 юни 2009, 11:46

...
http://www.vbox7.com/play:6e093311
...

Хубаво, но как да ги научим на самоконтрол?

# 27 3 юни 2009, 12:10 ч.

Пловдив
Мнения: 2 141

Като най-голяма грешка отчитам това, че когато не съм съгласна с нещо по отношение на тяхното възпитание с баща им си позволявам да го коментирам пред тях и да споря с него. Това е недопустимо, винаги съм го отчитала като абсолютно вредно, и въпреки това не успявам да се сдържам. Това е объркващо за тях /всъщност, те отлично се ориентират и успяват безпогрешно да се възползват де/ и е много вредно.

Аз също понякога викам, нямам необходимото търпение, правя остра забележка, без да съм права, защото не съм доразбрала или оценила правилно ситуацията, отказвам на молба за игра на скрабъл или монополи, защото имам друг ангажимент в момента, но нямам особени угризения в това отношение. Нямам притеснение да се извиня мигновено, да обсъдим случката и да продължим нататък. Все пак аз не съм робот, нямам претенциите да съм идеална майка, нито от тук нататък се очаква те да се срещат все с идеални хора. Аз също имам своите моменти, а и децата не са богопомазани и не мисля, че всичко трябва да им се спестява. Даже считам, че за тях е по-полезно така, отколкото да съм във всеки миг на 100% концентрирана да съм търпелива, разбираща, толерантна и задоволяваща всяка тяхна молба.

# 28 3 юни 2009, 12:10 ч.

Мнения: 1 181

Имам две големи грешки и множество малки. Ясно е, че няма майка, която да не вика, да не губи търпение или да се изнервя. Това го разбирам и ми е ясно още преди да родя. Знам и осъзнавам принципа на тихото говорене - че едно дете много повече се респектира от тих, строг тон, отколкото от крясъци. (Нагледен пример имам, баща ми) Но точно това е едната ми голяма грешка, че аз съм или в едната, или в другата крайност. Или говоря тихо, имам търпение, обяснявам по 5 пъти, показвам, категорична съм в мнението си, наказанието и т.н., или викам, крещя и се карам с истеричен тон. Смятам, че точно това лутане от единия полюс на другия безкрайно обърква детето ми Confused

Втората ми голяма грешка са вечните "Ей сега, маме", "След малко", "Като свърша с еди какво си" и пр. Нагърбила съм се с много неща, задачи и задължения, времето вечно не ми стига. На моменти мисля, че малкия страда от липса на внимание и затова е палав и върши бели, за да привлече вниманието към себе си.

# 29 3 юни 2009, 12:29 ч.

Мнения: 48

Цитат на: corset в ср, 03 юни 2009, 12:07

Като ви чета, виждам че допускам повечето от вашите грешки Embarassed

Цитат на: m-sunny в ср, 03 юни 2009, 11:46

...
http://www.vbox7.com/play:6e093311
...

Хубаво, но как да ги научим на самоконтрол?

нещо което ми се случи в неделя - бяхме в зоологическата и малката чакаше ред за влакчето въпреки че бяхме най отпред в момента в който трябваше да се качи на първото вагонче с камбанката за което така жадуваше изтича едно много нахално дете и я пререди - тя категорично отказваше да седне отзад тъй като чакаше за мястото отпред реших да не споря и да не обяснявам на родители че е било наш ред просто обясних на детето че ако изчака още едно извъртяване на влакчето ще бъде тя отпред - тя се съгласи и изчака аз заех стратегическа позиция и вторият път не позволих на никой да ни пререди - малката беше супер щастлива и търпелива - иска ми се да я възпитам на търпение - често купуваме от магазина вафличка след градина и вече успявам да я уговоря да я изяде след като си изяде вечерята, имаше момент в който постигахме консенсус тъй като много я искаше точно на секундата разрешавах да изяде половината а другата половина след вечеря не вярвах че ще успее но тя се справи след като изяждаше половината спираше завиваше остатъка и си го пазеше - това е малко извън темата но за мен има огромна връзка с моята припряност и нетърпение и ми е голяма цел да не допускам детето ми да стане като мен

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: