Взискателна съм, но в рамките на нормалното.Иначе насила я накарах да започне плуване мойта.От танците имаше болки в краката и така ме посъветваха 2 ма лекари.Сега , след 2 години, мисля че ми е благодарна, но не си признава 
- Публикувана: 2 юни 2009, 21:31 ч.
- Последно мнение: 26 авг. 2009, 13:31 ч.
Родителските ни грешки
Една грешка, но никога няма да си я простя.
"Маме, сега правя нещо важно".
"Маме, сега нямам време".
"Маме, сега не мога, уморена съм".
"После, мамо, сега ходи си пусни телевизора".
Отвратително!
"Маме, сега правя нещо важно".
"Маме, сега нямам време".
"Маме, сега не мога, уморена съм".
"После, мамо, сега ходи си пусни телевизора".
Отвратително!
И аз не мога да се понасям заради това
Честичко си чета това стихче и си вземам поука.
Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.
Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".
Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.
Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.
Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.
Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"
Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.
Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".
Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.
Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.
Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.
Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"
Е ,не.......това стихотворение ме разплака 
Много е хубаво и е адски смислено.
Много грешки допускам и аз във възпитанието на детето ми.Осъзнавам ги ,но понякога е късно да се поправят нещата.Когато сина ми тръгна на градина само и само да не реве му обещавах ,че като свърша работа и отида да го взема ,ще получи изненада.Всеки ден ме пита какво съм му купила(и това много ме дразни ,но не е виновен той ,ами аз съм за бой)Казва на баща си ,че предпочита аз да го взимам от градината(познайте защо)
Прибирайки се от работа ,изморена ,гледам да му пусна филмче за да мога да свърша домакинската работа ,а на детето му се играе с мама.Охххх ,това е само една малка част от грешките ,които допускам в тази трудна ''професия ''-родител
Много е хубаво и е адски смислено.Много грешки допускам и аз във възпитанието на детето ми.Осъзнавам ги ,но понякога е късно да се поправят нещата.Когато сина ми тръгна на градина само и само да не реве му обещавах ,че като свърша работа и отида да го взема ,ще получи изненада.Всеки ден ме пита какво съм му купила(и това много ме дразни ,но не е виновен той ,ами аз съм за бой)Казва на баща си ,че предпочита аз да го взимам от градината(познайте защо)
Прибирайки се от работа ,изморена ,гледам да му пусна филмче за да мога да свърша домакинската работа ,а на детето му се играе с мама.Охххх ,това е само една малка част от грешките ,които допускам в тази трудна ''професия ''-родител
Нането, тук има семейни центрове, към общината.
Но тук никой даже и не смята за нужна една такава услуга или както искаш там го наречи. Ходи се само ако има проблем, а за консултации сигурно ще ми се изсмеят....
Не са много, но за сметка на това - генерални и качествени !
Не викам и не се карам, само гледам лошо на моменти... и тя се сеща
отдавна спрях непрекъснато да й купувам неща, спи си от 4 месечна в нейната стая, в нейното си легло... Явно най - често срещаните грешки не съм ги направила...
НО пък за сметка на това......затрупвах я "интелектулни" играчки, филми и книги от бебешка възраст....на учих я на толкова безмислени неща за възрастта й, претрупах я с информация, вторчвах се в здравето й..... и явно така жестоко съм я блокрала, че детето още не може да проговори нормално за възрастта си...
Така че - от тази ми камбанария, много щях да се радвам, ако бяхх викала, ако още спеше при нас и гледаше тв по цял ден.....
! Не викам и не се карам, само гледам лошо на моменти... и тя се сеща
отдавна спрях непрекъснато да й купувам неща, спи си от 4 месечна в нейната стая, в нейното си легло... Явно най - често срещаните грешки не съм ги направила...
НО пък за сметка на това......затрупвах я "интелектулни" играчки, филми и книги от бебешка възраст....на учих я на толкова безмислени неща за възрастта й, претрупах я с информация, вторчвах се в здравето й..... и явно така жестоко съм я блокрала, че детето още не може да проговори нормално за възрастта си...
Така че - от тази ми камбанария, много щях да се радвам, ако бяхх викала, ако още спеше при нас и гледаше тв по цял ден.....
Когато почна да викам, не мога сама да се трая.
И аз така
Лошото е че детето се научи,че ако не повиша тон,значи има още време да прави напук,докато не викна.
.Като голяма моя грешка също отчитам, че съм силно критична към нея. Много забрани и "не"-та
...без адекватни обяснения от моя страна.А моята девойка и при повишен тон не се трогва. Сега е любопитна за всяко нещо и най-актуалният въпрос е ЗАЩО? Опитвам се да давам смислени и разумни обяснения на всички въпроси.
Понякога след поредното ЗАЩО, отговарям "Защото така", тогава следва ЗАЩО ТАКА?
Ха,грешки много,но най-мъчителната ми за момента е че ги свикнах ги да ги забвлявам непрестанно и че винаги е отворен мама луна-парк,сега до вц не мога да ида без да ми е съвестно и някой да протестира.
И моята грешка е същата.
Още от раждането на дъщеря ми аз искам да я развивам и занимавам. Все песни, танци, разговори, игри. В резултат не мога да изпия чаша вода без тя да ме дърпа да си играем. Рядко се заиграва сама и тогава гледам да не я закачам и се радвам на момента. И другата крайност е зле - да не си поглеждаш детето, но и това моето е....изморително.
Мери, страхотно стихче. Самата истина.
Ха,грешки много,но най-мъчителната ми за момента е че ги свикнах ги да ги забвлявам непрестанно и че винаги е отворен мама луна-парк,сега до вц не мога да ида без да ми е съвестно и някой да протестира.
И моята грешка е същата.
Още от раждането на дъщеря ми аз искам да я развивам и занимавам. Все песни, танци, разговори, игри. В резултат не мога да изпия чаша вода без тя да ме дърпа да си играем. Рядко се заиграва сама и тогава гледам да не я закачам и се радвам на момента. И другата крайност е зле - да не си поглеждаш детето, но и това моето е....изморително.
Мери, страхотно стихче. Самата истина.
сега е много трудно да го накарам да се занимава сам...знае много и не съжалявам,че съм направила необходимото детето да развие добре заложените му от природата възможности,обаче точно на всяка чаша вода ме дърпа да си играем,да четем и т.н.
най-добре е нещата да са по средата ама това много трудно се постига...
а стихчето е страхотно наистина,благодаря,че ни го напомни!
много пъти съм го чувала,ама така и никой не можа да каже от кого е написано,вие знаете ли?
Понеже страдаше от хроничен запек и акането беше малък празник у нас.Слагах я на гърнето в очакване и в едната си ръка държа шоколадово яйце като примамка.Само да се изака и то е нейно - ГОЛЯМА простотия.Коства ми ужасни нерви да я отуча но имам напредък.
А след десетките въпроси - ЗАЩО в един момент или викам или казвам - незнам вече и аз защо.Не се понасям в момен на викане по детето сякаш ми е виновно за нещо.
А след десетките въпроси - ЗАЩО в един момент или викам или казвам - незнам вече и аз защо.Не се понасям в момен на викане по детето сякаш ми е виновно за нещо.