Защо сме различни?

Мислих,мислих дали да пиша тук и накрая се реших.
Може да съм голям егоист,но аз се чувствам чудесно,че не ми се наложи да съм бременна 9 месеца,да раждам,да лежа в болница(не съм лежала никога) ,а направо имам най-прекрасното слънчице на света!Каква ти болка-чувстваме се на седмото небе с мъжа ми и всички близки около нас.
Аз не държа да се възпроизвеждам биологически,не съм сигурна,че имам толкова идеални гени.Единственото,от което се страхувам,е болката на сина ми в по-късна възраст и някак тайничко се надявам да няма болка.

не си представям как публикация в интернет или където и да е другаде, ще ме разколебае да имам дете...

И аз така.

И той усеща, че ти се страхуваш от тази болка и тайничко ще се опита да ти я спести...

Не да имам, а начина по който да се сдобия с него. Различно е гаче ли.

ами емоционално за мен не е различно, но няма да споря, коригирам се

не си представям как публикация в интернет или където и да е другаде, ще ме разколебае да осиновя дете...

Ето това винаги ме е притеснявало - как някой, който те познава от 10-тина поста знае как се чувстваш, как се чувства детето ти, което никога не е виждал и какво точно ще се случи в бъдеще.

Различни сме, хорааа, различно ни боли и от различни неща! И децата ни са различни.

За всички  

Къде виждаш някой да твърди подобно нещо?
Перифразирам: децата изобщо усещат болките на родителите изобщо и се опитват да им ги спестят изобщо. И осиновени, и всякакви, но осиновените май са още по-старателни в това начинание. Отделно намирам това за вярно от личен опит, мой и на децата ми. Различен и уникален опит, несъмнено.

Не съм съгласна, че децата изобщо се опитват да спестят болките на родителите си, особено във възрастта на пубертета. Ако прочетеш по-назад във форума, пък и не само там, ще видиш, че едни деца наистина спестяват болката на родителите си, обаче много други изживяват болката бурно и експлозивно, дори самоубийствено, разрушавайки всичко около себе си. Дори познавам такива хора лично.
Не знам децата ми как ще изживеят същинското осъзнаване и от този момент ме е старах, признавам. От това, което наблюдавам у тях съм склонна да мисля, че ще преживеем и двата варианта.

Ганка,

аз пък мисля, че много подценяваш децата.

Децата са изключително сетивни. Особено малките. При които невербалната комуникация е доста развита.

А реакциите им в пубертета са плод на всичко случило се преди настъпването на пубертета.

Т.е. всичко, което те са усетили, но ние си мислим, че не са, избива.

Точно така мисля и аз, при всички деца, не само осиновените.

Магьоснико, съгласна съм с теб.

Съгласна съм и с маймуна, че децата изобщо усещат болките и проблемите на родителите си изобщо. Реакциите са различни, в зависимост от характера и от много други фактори.

Много неща са се случили на нашите деца преди ние да ги срещнем, което е довело до изграждането на характерите им в голяма степен. Дори и да успеем да отработим или преработим собствените си болки това няма как да променим. То рано или късно ще изплува от подсъзнанието им. Аз именно от това се страхувам.

А темата ти е полезна за размисъл, благодаря ти за нея!  

Това е ясно Теа. Сама казваш, че за помощ при вас-специалистите идват хора с проблеми и болка ... и изследванията и заключенията се базират на тези случаи.

Убедена съм обаче, че има "изроди" като мен които никога не са се борили за възможността да имат "биологично" дете. Пили са хапчета за да се предпазят. Никога не са имали такава задача на дневен ред  . Нямам влечение да кърмя осиновените си деца.
Каква болка отработваме този вид осиновители питам?

И тези , за които мислиш, че не се опитват, и те се опитват, но просто не успяват. Е това "бурно и експлозивно", което си представяш, че не е опит да се спести на родителите, си е баш опит, но детски, мъчителен и неуспешен, понякога трагичен. Ти не си била в къщите на пуберите, от които тук се жалят, та няма как да знаеш и аз няма как да знам. Само знам, че това, че някой се жали от пубер (и как пуберът не пощадил по-малката си сестричка и родителите си и т.н.) не е достатъчно за да се направят изводи и още по-малко за да се страхувате масово какво ви чака.

Ами нищо драматично и супер-фатално не ви чака. Същите деца и същите отношения, но вече на ново ниво по спиралата на еволюцията.
 Гъни, към теб се закачам заради коментара ти, нищо лошо не ти казвам, да не се засегнеш или да го вземеш за упрек към теб .

Каквото и да кажа минава някоя и подмята, че всичко казано от мен се дължи само и единствено на лична болка, и никаква връзка с реални неща няма, та загубих всякаква сила да пиша, но тук не се сдържам и влизам.

Мили млади мами, Маг никога и никъде не казал, че не не е щастлив, или че вие не сте или не следва да сте и пр. и пр.
За мен те с Април са доста по- близо до позитивизма, здравето и оптимизма от другия тип мнения, но това си е мое усещане и никого не ангажирам с него.

Кльомба винаги ми е допадала като интелект и много други неща, но тук е мястото да напомня, че тя има усещания и убеждения по темата много преди да осинови и преди да стане възрастен човек и те са за мен доминиращи в изказванията и в темата.  Новите във форума предполагат, че тя пише само като мама, но си позволявам да обърна внимание, че това не е така. Нищо, споделено лично, не откривам, основавам се на публикуваните постове. За дама като нея в три изречения  думи "лайно" и "психопати" и пр. означават само огромна съпротива, емоция, болка и вина, но не във връзка с детето и осиновяването на детето и. Затова не мерете с метъра на мами писанията и, за мен пише дете под непомерната тежест на вменена чужда вина. Аз това усещам. Ангажирам само себе си.

Маг , днес благодарение на теб и на темата ти удържах спокойно да дам на стенещото бебче у  мен миг спокойствие и нежност без да го отричам или да се упреквам за това, а после спокойствие и  сили да се върна към жената у мен и да реагирам като професионалист, а не като детенце.  Нещо се случи и вместо да постъпя незряло, постъпих разумно. Конкретно нямат значение подробностите, но не търсих отговор на въпроса :"Ти приемаш ли ме? и Има ли място за мен тук, нормално е да няма ... ", а търсих отговор на житейска ситуация по повод работата. Излушах бебчето у мен до край, подържах го в прегръдките си, а после обмислих и постъпих като зрял човек. Другият вариант (то стене, аз го затискам с клишета и постъпвам, имитирайки възрастен, опиваща се от внушения как страхотно се справям, как не ме интересува бебчето и как въобще го няма)  не струва, повярвайте ми, правила съм го 2-3 десетилетия.
  
И мен темата много ме разтърси. За мен е била табу за коментиране.
Като изворна вода в горещ летен ден, когато си и потънал в прах и пот, ми дойде постингът на Април . Напих се с чиста вода и много и благодаря, няколко пъти го чета и взимам здраве и оптимизъм от думите и. Никак не ми е песимистично изказването и.
 
Не знам как да кажа, че Маг на никого не пречи да е щастлив, в никакъв случай не визира хора, които по подобни стечения на обстоятелствата като Ганкиния мъж, не са били насочени към мисли за деца и пр. Гъни, вашият случай е рядък  няма как да бъде обхванат от обощението на Маг.
Гъни ,
А за мъжа ти си помислих, че той може и затова да е така спокойно и слънчево отдаден на децата ти сега именно защото си е изпълнил дълга към болната жена когато му е било времето и няма какво да го гнети сега по този повод. Малко като съня - три часа безметежен са сто пъти по-полезни от 12 часа трескав.  

За всички  
Ако не разбирате точно какво казва Маг защото сте на друга вълна, или на друг етап ила в друго море и пр., то със сигурност той нищо лошо и нищо песимистично не казва.
Както и никой и никога не е забравил и не оспорва, че хората са различни по характер, нагласи, темперамент и по много други неща и няма нужда, ако нямате какво да кажете, да казвате именно това, вместо, че ви е непоносимо да четете подобни мнения или  да си представите, че има наблизо хора, които мислят така или иначе.

 
Виж сега - аз страхове, болки и емоции имам многоооооо и повечето са съврзани с изоставяне, осиновяване, намиране... Споделяла съм ги тук. В тази тема коментирам само, че колкото и да се ровя в душата си не намирам точно такава рана - от "невъзможността" да родя и кърмя. Да потърся ли помощ?
Кавичките ги слагам, защото не направих почти нищо за да го променя. Може би това е резултата, от това, за което ти говориш. Ама много сложно ми стана, а и сигурно ще ме изгонят от работа, защото цял ден вися тук.

За лайното - не съм го измислила аз. Стар български народен лаф.

Много ми е приятно, че при всеки удобен случай ме анализираш така обстойно.