Става въпрос за зрели хора ? 
И партньора те обича,а ти случайно се влюбваш в друг?!
И партньора те обича,а ти случайно се влюбваш в друг?!
- Публикувана: 5 юни 2009, 09:09 ч.
- Последно мнение: 9 юни 2009, 20:33 ч.
Според вас как трябва да се постъпи, ако...
Когато А си отговори на тези въпроси ще му/и стане ясно..... Щом се е наврял в тази ситуация, значи сега ще постъпи зряло след като не си е дал сметка на време какво сътворява. Трябвало е да се чуди навреме. Сега изходите са два, наранените 3-ма, а виновникът един. Не искам да ми се случва да съм на мястото на А. И няма защото се познавам достатъчно добре.
Ами не мога да отговоря със сигурност, понеже човек едно си мисли, но ако дойде истинска ситуация, тя върви комплект с много други условности, които в един момент могат да променят решението, но преди време по повод тема за Мостовете на Медисън писах и все още го мисля, че по скоро бих се впуснала в тайно изконсумиране на въпросната любов и ако времето покаже, че имам шанс и децата не са малки, може би бих си тръгнала. Веднага да напусна, не.
Някой сега ще каже, че това би било лъжа към този, който ме обича, но аз оставайки с него необичайки го и стискайки зъби, също го лъжа, защото ако му кажа директно в очите, не те обичам, искаш ли да продължиш въпреки това с мен (без да се замесвам с друг) кой знае дали ще иска да живее с мен и тази истина.
Понякога премълчаните неща помагат в моменти на колебание.
Някой сега ще каже, че това би било лъжа към този, който ме обича, но аз оставайки с него необичайки го и стискайки зъби, също го лъжа, защото ако му кажа директно в очите, не те обичам, искаш ли да продължиш въпреки това с мен (без да се замесвам с друг) кой знае дали ще иска да живее с мен и тази истина.
Понякога премълчаните неща помагат в моменти на колебание.
Сигурно е гадно един ден да осъзнаеш че вече не обичаш човека до себе си. Едно е да си го осъзнал след като вече си срещнал друг и ако ситуацията е такава, трябва сериозно да се осмисли всичко. Но ако любовта си е отишла преди новото влюбване тогава..... и аз не знам как трябва да се постъпи. При всички случаи ако А не се чувства щастлив , това няма как да не се усети и от детето. Но детето пък няма как да проумее че А ще е по-щастлив с новата любов. То ще си иска мама и татко да са заедно.
Според мен трябва да си отговориш на въпроса каква е била поредността на събитията:
а) осъзнавам, че не обичам партньора си - влюбвам се в друг човек;
б) влюбвам се в друг човек - осъзнавам, че не обичам партньора си;
Защото по-често срещаната ситуация е втората и за съжаление е съпроводена с не толкова точната преценка на влюбения. Когато човек е влюбен, е склонен да идеализира новия обект на чувствата си и да игнорира всички прекрасни качества, които дългогодишният му партньор притежава. Все пак сте имали много хубави моменти, нали?
Аз не бих зарязала всичко, което съм градила с години. Всеки може да се влюби и да обогати сърцето и възприятията си, но дотам! Трябва да знаеш кога да сложиш точка и да пренасочиш своите обогатени чувства към майката/бащата на детето си, коя(й)то е направил житейските си планове е теб и е вложил години за постигането им. Пък и тя/той би трябвало да притежава качества, заради които сте създали семейство! Моят съвет е да ги преоткриеш!
а) осъзнавам, че не обичам партньора си - влюбвам се в друг човек;
б) влюбвам се в друг човек - осъзнавам, че не обичам партньора си;
Защото по-често срещаната ситуация е втората и за съжаление е съпроводена с не толкова точната преценка на влюбения. Когато човек е влюбен, е склонен да идеализира новия обект на чувствата си и да игнорира всички прекрасни качества, които дългогодишният му партньор притежава. Все пак сте имали много хубави моменти, нали?
Аз не бих зарязала всичко, което съм градила с години. Всеки може да се влюби и да обогати сърцето и възприятията си, но дотам! Трябва да знаеш кога да сложиш точка и да пренасочиш своите обогатени чувства към майката/бащата на детето си, коя(й)то е направил житейските си планове е теб и е вложил години за постигането им. Пък и тя/той би трябвало да притежава качества, заради които сте създали семейство! Моят съвет е да ги преоткриеш!
Аз лично не искам и не мога да си представя да ОБИЧАШ някой с цялото си сърце, да му се кълнеш, че вечно ще бъде така, да милваш лицето, устните, ръцете...., да споделяш легло, покрив, храна с него, да преживеете добри и лоши моменти, пътувания, разходки, вечери с компания....РАЖДАНЕ на дете.............и в ЕДИН момент да решиш, че ВЕЧЕ НЕ ОБИЧАШ ТОЗИ ЧОВЕК!
И все пак има и изключения - Когато човека с когото си преживял гореспоменатите неща се - промени коренно в лоша посока, започне да тормози любимия физически или психически и т.н и т.н - Да тогава приемам, че потърпевшия може да си тръгне и всичко ДА СВЪРШИ!
И все пак има и изключения - Когато човека с когото си преживял гореспоменатите неща се - промени коренно в лоша посока, започне да тормози любимия физически или психически и т.н и т.н - Да тогава приемам, че потърпевшия може да си тръгне и всичко ДА СВЪРШИ!
Не мисля, че само промяна в лоша посока може да е причина да спреш да обичаш. За мен е по-страшно, когато няма промяна. Хората се развиват, приоритети се пренареждат и ако не вървите заедно е много вероятно пътищата безвъзвратно да се разделят.
Тогава е гадно - това е същия човек, споделяли сте много, обича те, но просто вече не сте на една и съща вълна.
Ако съм на мястото на Б, предпочитам А да не живее вече с мен, щом не ме обича. А относно детето - по-добре ли е да живее в лъжа за родитлите си? Така никой от потърпевшите няма да остане щастлив. А ако Б толкова обича А - нека го пусне да бъде щастлив някъде другаде.
Ако авторката/авторът на темата беше сигурен, че ще е щастлив(а) някъде другаде, нямаше да задава въпроси тук.
Ако съм на мястото на Б, предпочитам А да не живее вече с мен, щом не ме обича. А относно детето - по-добре ли е да живее в лъжа за родитлите си? Така никой от потърпевшите няма да остане щастлив. А ако Б толкова обича А - нека го пусне да бъде щастлив някъде другаде.
Ако съм на мястото на Б, предпочитам А да не живее вече с мен, щом не ме обича. А относно детето - по-добре ли е да живее в лъжа за родитлите си? Така никой от потърпевшите няма да остане щастлив. А ако Б толкова обича А - нека го пусне да бъде щастлив някъде другаде.
Ако авторката/авторът на темата беше сигурен, че ще е щастлив(а) някъде другаде, нямаше да задава въпроси тук.
Е, просто проучва мненията, но нали се сещаш, че с тях и без тях ще си действа както реши.
Северина, клише е може би да "пуснеш" човека, но аз лично не искам подаяния - все пак и аз имам право на щастие примерно.
а) осъзнавам, че не обичам партньора си - влюбвам се в друг човек;
б) влюбвам се в друг човек - осъзнавам, че не обичам партньора си;
Защото по-често срещаната ситуация е втората и за съжаление е съпроводена с не толкова точната преценка на влюбения. Когато човек е влюбен, е склонен да идеализира новия обект на чувствата си и да игнорира всички прекрасни качества, които дългогодишният му партньор притежава. Все пак сте имали много хубави моменти, нали?
Аз не бих зарязала всичко, което съм градила с години. Всеки може да се влюби и да обогати сърцето и възприятията си, но дотам! Трябва да знаеш кога да сложиш точка и да пренасочиш своите обогатени чувства към майката/бащата на детето си, коя(й)то е направил житейските си планове е теб и е вложил години за постигането им. Пък и тя/той би трябвало да притежава качества, заради които сте създали семейство! Моят съвет е да ги преоткриеш!
Ами кое му е по често срещано на втората ситуация, не вярвам много на такива неща както обичаш някого и хоп изневиделица се влюбваш в друг. Това да не е като да се спънеш в някой камък по улицата?
И да речем, че срещаш друг, поддаваш се, той(тя) те обогатява, прави те да откриеш много неща в себе си, които твоя дългогодишен партньор не е успял да извади на повърхността, но само защото си имате общи деца, да теглиш една майна на този нов човек все едно е парче дърво и да ги насочиш към "правилния" ?!
Този , който е живял с теб с годините може и да те е отблъснал, а може и да е останал на едно ниво, а самия ти да си се променил, не го вярвам това, че всичко прави за теб, старае се да те подкрепя, имали сте хубави моменти и хоп спираш да го обичаш.
Който иска да е толкова честен да каже в очите какво е почувствал, защо мисли че му се е изпарила любовта и да видим тогава кой и дали всъщност го обича и приема.
doby80 Е, как ще го пуснеш толкова лесно!? Ами ако увлечението му е временно? Ако не е нищо сериозно, но той все още не го знае?
Надежда винаги има, нима ще се откажеш толкова бързо от любовта си, няма да се бориш, да и дадеш още един шанс? Просто ще махнеш с ръка и ще си отидеш ли? Не вярвам....
Надежда винаги има, нима ще се откажеш толкова бързо от любовта си, няма да се бориш, да и дадеш още един шанс? Просто ще махнеш с ръка и ще си отидеш ли? Не вярвам....
Всеки има право на щастие. Ако не обичаш един човек защо да стоиш с него? А този човек няма ли да усети, че ти не го обичаш? И как ще се почувства като разбере, такава тайна е се пази до живот.
То един живот ще е да живееш нещастен в един брак.
Детето ще разбере, сега или по късно. По ли ще е щастливо детето в семейство където няма взаимна любов. Детенцето ще вижда това и ще порасне мислейки, че тези отношения в семейството са нормални.
Моите родители са разведени. Мисля, че това е било най доброто нещо което са направили. Бях на 8 години като се разделиха.
И пак казвам, историята е много къса, за да знаем точно какво се е случило между тези хора.
Но в Брак без любов
не оставай. Ще съжаляваш след години.
То един живот ще е да живееш нещастен в един брак.
Детето ще разбере, сега или по късно. По ли ще е щастливо детето в семейство където няма взаимна любов. Детенцето ще вижда това и ще порасне мислейки, че тези отношения в семейството са нормални.
Моите родители са разведени. Мисля, че това е било най доброто нещо което са направили. Бях на 8 години като се разделиха.
И пак казвам, историята е много къса, за да знаем точно какво се е случило между тези хора.
Но в Брак без любов
не оставай. Ще съжаляваш след години.