Кризата ни удари съвсем скоро и доста тежко. Баща ми го съкратиха и сега си стои вкъщи без работа. Опитва се да кандидатства на обяви, опитва с връзки тук таме-нищо. Той не е млад вече и работа на неговите години по-трудно се намира. Майка ми само работи, аз съм в университет и уча. Нещата никак не са добре тъй като имаме и заем. Само дето нашите нещо са се отчаяли. Положението на майка ми също не е розово, и на нейното работно място говорят за съкращения, та всички са на тръни. Ако и тя спре работа не ми се мисли. Въпросът е там че нищо не предприемат. Аз мисля непрекъснато затова и макар да не разбирам толкова много от икономика, все си мисля че може да се понамалят разходите. Оттук и оттам да спестим, да се ограничим. Майка ми обаче вика-дето ще спестим 100 лв то не е работа. 100 лева за никъде не са. Аз казвам че може и повече да се спести, ама тя не вярва. Значи вкъщи не се прави месечен бюджет. Много пъти съм питала колко харчим месечно- отговора е ами различно, ама доста. Добре казвам си нека да видим кои са неотложните нужди, пък да намалим другите. Не съм разбирала, малка съм била още (20 години ) и така. Викам им дайте да преградим апартамента на две има възможност и да даваме две стаи под наем- не сега не му било времето.
После викам да си намеря и аз нещо да работя, вярно че съм редовно обучение, ама все нещо почасово ще намеря, я деца да гледам , я нещо друго- отговорът- ти сега учи, образованието е по-важно. Аз разбирам че не искат да ме товарят ама не знам какво ще правим ако се влошат нещата. Моля помогнете ми, как да им вдъхна малко смелост и вяра и борбеност, те съвсем са се отчаяли. Трябва нещо да се направи иначе няма да има какво да ядем . Моля ви дайте ми съвет какво да правя.