В горещините ПАЗАРДЖИшкото дете се стяга за планина или море

Със сигурност вниманието не е това, на което беше свикнала преди да се появи бебето, но пък и не съм определено човек, който смята, че като има бебе вкъщи и целият свят трябва да се върти около него , в никакъв случай.....
пък и баща й цяла вечер само с каката се занимава, спят в една стая, говорят си, разказват си приказки......гледаме да компенсираме, но знам, че моето внимание си е мое внимание, бащата си е баща

Ето малко снимчици от нас.Е не са най-доброто качесво,но...  
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=386356
 

Много ти е сладък   Не знам защо имам слабост към дечица с големи, леко тъжни очи

Честит Рожден Ден на Ваня (паликарова)       


Ванчо ,  като му видях абоката на ръчичката и 

Нинка...моето скромно мнение е....че поведението на каката няма връзка със смъртта, по -скоро е провокация от нейна страна спрямо вас...провокация подтикната от някакъв вид ревност, заради малката...

Ники дори имаше период в който ни е ревнувала с татко и заради ПАПАГАЛА 
Че сме го обичали повече, че той ни обичал повече от нея...че се бил радвал на нас, не на нея...но всичко го надживя с времето. Даже по едно време го наричаше "братче"
Беше на 8год. и тогава за пръв път и заговорихме за бебе - тя тогава се скъса от рев...и защо???? Защото, цитирам нейните думи: в приказките винаги по-големите деца са по-глупави, по-грозни..и т.н. а малкте винаги са по-умни, по-хубави, по-обичани... - ние с баща и бяхме като    И тогава естествено забранихме приказките в къщи....говорихме много, ама нея я обземаше дори паника, че няма да я обичаме...Затова взехме папагала. Тя му се отдаде, до момента в който пък започна да ни ревнува от него....Справихме се като "аз" започнах да се държа грубо с пилето, да се заканвам че ще му отворя прозореца и т.н. Аз бях "лошата", тате "добрия" Влезнаха в коалиция и тогава тя започна да се грижи за папагала...и така май "проболедува" и идеята за бебе. Даже последната година преди да забременея, тя ни даваше зор: защо още нямаме бебе, кога ще имаме бебе, от какво зависи...
Мисля че трябва да и отвлечеш вниманието дори и да не е ревност, поне ще я ангажира .Полезно е за самите деца ТЕ да носят отговорност за някой.
А и както казваш ти вбебеняването...иска и се на каката да е на мястото на малката - аз така си превеждам всичко...
Ооооох трябва да се стъпва "на пръсти" и всичко да много добре обмислено, за да не се стъпи на криво..

Гери, мноооооого благодаря! Уф, и при вас хич не е било леко.

Сега да кажа аз какво направих, това не значи обаче, че вярвам безпрекословно в това, което ми казаха.
Питах една стара колежка от университета, пуснах й мейл. Тя не познава ситуацията в семейството, но първото което ме попита , беше "Думите с бебешки тон ли са?" Имайки предвид това, което щерката казва на други хора - Мама, Тати.  Отговарям - да! Даже не казва тате, ми - тата....имитира едно познато детенце ....  Каза ми следното нещо - " Чиста проба ревност, просто неагресивна ревност, защото явно детето ти е кротко." Когато се спираме навън при познати, всеки се радва на бебето, рядко някой казва добра похвална дума за каката, нали? Казвам - да, в повечето случаи е така   То си е нормално, хората не се усещат......
Също така било общо взето нормално вниманието вече да не е изцяло насочено към първото дете, когато се появи второто. Но да се намери баланс. Препоръча ми да си имаме часове, в които да сме си само двете (бебето да го гледа за малко бащата или друг)....
Ние го правим, но много рядко....  
Попита ме кой яде най-много кавгата вкъщи   Аз съвсем честничко отговорих, че най-много викам по Цецо , (не пред децата) ,щото гледам да не викам по децата Не че не се наказваме , де.....

Всъщност понякога се "карам" на бебето - познати неща от сорта на Неееееее, Стига дееее и такива изтървани думички. Но не си позволявам да крещя на нито една от тях (макар че понякога ми идва да метна някой през терасата )

Александра в момента мие чинии---- Ама аз помагам ли, мамо!  Аз й казах - Това не е твое задължение, но съм ти много благодарна, че ми помагаш...... Ти даже когато си играеш с бебето (приятно й е) пак ми помагаш..... И когато не слушаш, пак те обичам.... Все такива й ги говоря....дано пък не съм минала в другата граница......Казвам й - спирай, мамо... Тя искала още да мие

Съвсем се оплетох, но......  със сигурност било нормална ситуация , когато се появи второ дете.......Важното е (както казваш, Гери) да се намери подход , обич, време, баланс с двете деца......

(като се сетя как съм викала в лицето на майка ми - Мразя те!  Не искам да си ми майка!..... когато веднъж не ме пусна на дискотека..... да се и.... в щурия пубер......)

Ревността и при нас я имаше въпреки малката разлика от18м,то и сега даже ги чувам понякога да подмятат,че обичам едната повече от другата но и двете искат да си имат едно братче, но  ние сме твърдо не

Нинка, дъщеря ми е на възрастта на Александра. При нас ,въпреки  че няма друго дете се появяват същите въпроси. Мисля, че това е период в израстването и свързан с чувствителността на детето.

Честит рожден ден на Ваня !!!

Ох, една депресия пък мен ме е подгонила

Наде,  !

и аз нещо съм се депресирала.....много ме мори жегата, а с бебето у нас ме е страх да пускам климатика.....
Тази нощ в спалнята не беше топло....... беше 27.5 градуса .......

Александра продължава да дебне всяка чашка или лъжичка, която се появява в мивката и се почва великото миене
Като всяко чудо, и това ще е за три дни......(горе-долу го смятам така - 3 дни - половин градски басейн вода )

Защо вече много хора не пишат - Пали, Стефанива, Сончето, Зора рядко , Нелина (само с гушки се включва - може би щото е краят на уч. година ), Виви пише рядко.....

пиша рядко,но ви чета всеки ден,айде лек ден,че аз потеглям за работа 

Винаги имало периоди в които някой е писал повече, другия по малко.
Мечка Малинарка
За детенце не бих коментирала така наизуст не познавайки теб, мъже ти и детето, считам че не е професионално да те консултирам през интернет или телефон.
Мога само да кажа че "компенсаторния метод" не е от най добрите.
Няма за що да се извиняваш на дъщеря ти и да компенсирате със съпруга, не знам на колко годинки е, но децата най добре усещат чувството за вина.
Ти имаш второ дете не само за себе си, вероятно една от причините да родиш второ, там в далечното и трудно бъдеще, дъщеря ти да не е сама. По повод вниманието което се отделя за по малкото бебе, то е беззащитно и не може без него и децата това го знаят(на физическо ниво), започват да се бъркат, най вече тогава, когато родителите изпитват чувство за вина. Казвам ти го не само като психолог, но и мога конкретен пример да ти преведа.
Когато съпруга ми се разведе със бившата му жена,  в началото неговите отношения с децата бяха трудни, по една проста причина че се чувстваше виновен.
Проведохме с него доста разговори, за това какво нужно на децата, за това че  не трябва да се чувстваш виновен  защото обичаш иначе и децата ще го приемат така в бъдеще, че чувството за вина води до най големите проблеми в едно семейство и т.н.
Сега имаме страхотни отношения с децата и когато става на въпрос Петър винаги ми е признателен за това.
Пожелавам ти да се справиш и с това препятствие.
Успех.

Благодаря!
Попрочетох мъничко и също срещнах мнение, че не е добре да се показваме несигурни и виновни пред децата.......На мене ми е малко трудно да го правя и да го приема, защото винаги съм се отнасяла към тях не като към деца, а като към възрастни...може би това ми е грешката.....
От два-дни насам не е правила така - но много често ме пита - Мамо, аз помагам ли?! Не знам откъде идва този въпрос. Никога не съм повтаряла, че никой не ми помага вкъщи, защото не е така. Мъжът ми много помага, даже повече , отколкото е редно....
Опитвам се сега да й казвам, че не е длъжна да мие чиниите, но пък ми се ще да не й спра ентусиазма.... Чула, че Деси миела чинии, пък Деси била и тя на 6 години..... Ние със сестра ми сме били много глезени, майка ми нищо не ни е давала да пипнем вкъщи... Позавъртя ни живота и се научихме...... Как да намеря баланса с детето?!?! Нещо психясвам съвсем   Засега се опитвам да й обясня, че нейната работа е да си държи подредени играчките и дрехите..... Подава по някой памперс или ходи да залисва бебето като мрънка,  без да й казвам да го прави.....

Според мен прекалявам...... наистина прекалявам  в терзанията си.....

Но и аз искам онази България, за която Лили и Мирна говореха...... , а тя ще тръгне И от децата ни.....

Още един проблем имам - Хич не съм детешар.... Да играя  детски игри , хич ме няма... Цецо се лигочи вкъщи.... Аз обичам да говоря , да изслушвам, въобще, държа се с детето като с възрастен....а е лошо така......
И наистина родих второ бебе, за да си има каката дружинка....

Лили, ще бъда благодарна да ми обясниш за този "компенсаторен метод" , как да го избегна.....