С какво се гордеете?

  • 6 387
  • 110
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 3 917
В тая редица моята гордост е толко тривиална, бих казала дори жалка! Weary
И моята е твърде тривиална. Гордея се с родителите си. И то не толкова, че са били някакви перфектни личности, напротив.

Гордея се с това, че като бях малка са си давали зор да ми казват кой е Елвис и защо така му казват  "краля на рока", а не са ми пускали бясни сръбски песнявки.

Гордея се и с един спонтанен първи урок като как да гледам на труда. Бригада за грозде в 7 клас. Татко ми казва: "Виж сега, да ти кажа само нещо. И да се скатаваш от брането по-рано няма да можеш да се прибереш, така че по-добре си работи - по-бързо ще ти мине времето. Ама не се и напъвай прекалено - все пак гроздето не е наше".

Ужасно съм горда, че ме оставяха да чета на воля каквито си искам книжки и дори ме подстрекаваха към четене. Пробвай да прочетеш "Кръстникът". В 4-ти клас. Естествено нищо не разбрах и си го казах. Казаха ми - нищо, другото лято пак ще пробваш.
 
Сега разбирам, че дори повече е трябвало да ме подбутват за четене. Светът е толкова голям и пъстър, хората - толкова различни. Не можеш да опознаеш, видиш всичко. Нооо... можеш да прочетеш.

Последна редакция: нд, 07 юни 2009, 11:42 от stefka.k

# 16
  • Мнения: 2 133
С много неща се гордея, но първо с излизането ми от упойката на секциото и , в последствие, отглеждането на здраво дете!Че всичко сами сме градили, въпреки препятствията, и успяваме!
В друга тема съм писала, че се гордея и с успехите ми в танците , както и на щерката.А на мъжо - се гордея с работата и съвместния ни бизнес Peace

# 17
  • София
  • Мнения: 3 099
Щях да се гордея, ако бях открила нещо велико, което би променило света.
Нещата, които съм постигнала, радват само мен и близките ми, та в този смисъл - чак гордост не бих го нарекла...

Според мен, гордост е, ако има и множество, което се възхищава на постижението. Всичко друго бих нарекла простичко "задоволство, удовлетвореност".

# 18
  • Мнения: 13 512
С много неща се гордея, но първо с излизането ми от упойката на секциото
е и това ли е повод за гордост? Ти имаш ли заслуга за това? Не знам, просто питам, стана ми интересно,че муотдаваш такова голямо значение като повод за гордост.

# 19
  • Мнения: 13 512
С много неща се гордея, но първо с излизането ми от упойката на секциото и , в последствие, отглеждането на здраво дете!Че всичко сами сме градили, въпреки препятствията, и успяваме!
В друга тема съм писала, че се гордея и с успехите ми в танците , както и на щерката.А на мъжо - се гордея с работата и съвместния ни бизнес Peace
чета.чета и не мога да се сдържа! А ако отглеждаше болно дете  щеше да се срамуваш ли? Смяташ,че заслугата да родиш здраво дете е изцяло твоя и е повод за гордост ли?!

# 20
  • Мнения: 2 401
Гордостта не е порок. Колкото повече горди хора-толкова по-добре.
Ивонска, защо нещата, които радват само и единствено теб примерно да не могат да бъдат повод да се чувстваш горда?

# 21
  • Мнения: 2 133
С много неща се гордея, но първо с излизането ми от упойката на секциото и , в последствие, отглеждането на здраво дете!Че всичко сами сме градили, въпреки препятствията, и успяваме!
В друга тема съм писала, че се гордея и с успехите ми в танците , както и на щерката.А на мъжо - се гордея с работата и съвместния ни бизнес Peace
чета.чета и не мога да се сдържа! А ако отглеждаше болно дете  щеше да се срамуваш ли? Смяташ,че заслугата да родиш здраво дете е изцяло твоя и е повод за гордост ли?!
Да, щом организма е успял!Не коментирам лекарите и анестезиолозите- има си тема за тях!А за детето, аз не се изказах правилно- в смисъл, че аз съм се възстановила и съм успяла в отглеждането на детето, а не е попаднало в чужди ръце Peace

# 22
  • Мнения: 1 517
Без да се заяждам...темата беше за гордостта от себе си, а не че се годреем с мама, татко или детето (не че е лошо - аз се гордея с талантливия си син, но не за това е темата)  Peace

Ивонска, не го давай толкова скромно; няма лошо според мен човек да се гордее и с малко - зависи какво му е струвало това. Макар, че другите чувства, които ти визираш: задоволство и т.н. са част от "гордеенето".

# 23
  • Мнения: 3 917
Без да се заяждам...темата беше за гордостта от себе си, а не че се годреем с мама, татко или детето (не че е лошо - аз се гордея с талантливия си син, но не за това е темата)  Peace
Е, защо? Децата или родителите - това е все пак част и от твоето "Аз", от това, което си ти. Станал, благодарение на родителите и предал на твоя наследник. Да, не е нещо, което ще бъде аплодирано от десетки други, но не пречи да чустваш в себе си гордост. Или задосволство, хайде. Може би наистина по-правилната дума.  Peace

# 24
  • София
  • Мнения: 3 099
...
Ивонска, защо нещата, които радват само и единствено теб примерно да не могат да бъдат повод да се чувстваш горда?

Въпрос на тълкуване. "Горда съм" прави препратка към глобално и гениално... Моите гордости са локални и нормални. (усмих)

# 25
  • Мнения: 13 512
Много неща са ме направили и ме правят щастлива. Но горда... с нищо не се гордея.

# 26
  • Мнения: 4 292
Единственото което понякога ме кара да изпитвам лека гордост, е способността ми да се контролирам в особени ситуации. Всъщност, не съм сигурна, че "гордост" е точната дума.

# 27
  • Мнения: 494
 Горда съм с децата си! Наистина! Ще се пукна от гордост и хич не ме е срам да го казвам наляво и надясно:)!
 Гордея се с това, което знам и увереността ми, че другото, което не знам, мога да го науча и разбера. Защо не?
 Гордея се, че съм достатъчно обективна да си признавам грешките и че мога да се променям, когато трябва.
 Гордея се, че на 32 г. изглеждам, както изглеждам.
 Гордея се, че готвя страхотни постни манджи.
 Гордея се, че отделям пари за книги, вместо да ги дам за поредните обувки, в които съм се влюбила (да речем) вчера и че мога да играя приличен футбол, за да правя компания на хлапето! Simple Smile
 Гордея се, че мога да казвам какво искам и какво не и че не смятам излишната скромност за добродетел.
 Ей, такива неща...

# 28
  • Мнения: 7 947
Ми за сега съм горда, че имам семейство и дете и че в повечето случай успявам да се справя с проблемите, които пусто над път и под път изникват - просто съм по-силната половинка.

# 29
  • Мнения: 59
Гордея се,че се научих да вярвам в себе си.
Гордея се,че се научих да прощавам.

Общи условия

Активация на акаунт