Гордея се с това, че като бях малка са си давали зор да ми казват кой е Елвис и защо така му казват "краля на рока", а не са ми пускали бясни сръбски песнявки.
Гордея се и с един спонтанен първи урок като как да гледам на труда. Бригада за грозде в 7 клас. Татко ми казва: "Виж сега, да ти кажа само нещо. И да се скатаваш от брането по-рано няма да можеш да се прибереш, така че по-добре си работи - по-бързо ще ти мине времето. Ама не се и напъвай прекалено - все пак гроздето не е наше".
Ужасно съм горда, че ме оставяха да чета на воля каквито си искам книжки и дори ме подстрекаваха към четене. Пробвай да прочетеш "Кръстникът". В 4-ти клас. Естествено нищо не разбрах и си го казах. Казаха ми - нищо, другото лято пак ще пробваш.
Сега разбирам, че дори повече е трябвало да ме подбутват за четене. Светът е толкова голям и пъстър, хората - толкова различни. Не можеш да опознаеш, видиш всичко. Нооо... можеш да прочетеш.