Публикувана: 6 юни 2009, 11:35 ч.
Последно мнение: 23 юли 2009, 21:52 ч.

За и против присъствието на деца на погребение

16 431
167
1

# 15 6 юни 2009, 12:14 ч.

на майната си
Мнения: 425

Твърдо против. Преди 2 месеца заведох дъщеря ми на погребението на баба и - в църквата направо. Тя е на 8 и преди това я попитах - сметнах, че е редно. Не се справи детето и го изведох бързо, при това беше бабата с която никога не е била близка.
Травмиращо е - атмосферата е такава, че дори външен човек ще се разплаче. Не я водя на гробища - не мисля че е подходящо място за дете.

# 16 6 юни 2009, 12:15 ч.

Русе
Мнения: 7 794

Зависи колко близък е бил починалият. Вчера бяхме на погребение но не казах на големия ми син че едикой си е починал. Няма да усети липсата. Последно време малкият е много чувствителен и не виждах смисъл да го травмирам. Инъче сме си говорили че хората умират и т.н. Предната година нямаше на кого да го оставя и го взех с нас. Намерих наблизо една позната която го гледаше докато траеше опелото. Добре че той не се трогна.
А и честно казано на бг погребенията бабите като започнат да вият ooooh!

, не от мъка а защото така се прави, на мен ми се изправя косата а пък за детето.... ooooh!

Не, мерси.

# 17 6 юни 2009, 12:15 ч.

Мнения: 46 518

Беше на 2 г., когато почина дядото на мъжа ми.
Присъстваше.
И по-малка да беше, пак щеше да присъства.
Това са нещата от живота, за сега приема смъртта като бещо естествено.

За по-голямо дете, ако не е водено, предполагам ще е доста травмиращо.

# 18 6 юни 2009, 12:17 ч.

Мнения: 2

Ако самото дете настоява, по-добре го заведете. Все пак на 10-12 години не е толкова малко.
Е, разбира се добре би било да няма оплаквачки, да прецените добре дали да се сбогува с починалия или да се приближи до гроба след зариването и т.н.

# 19 6 юни 2009, 12:21 ч.

Мнения: 158

Цитат на: Как` Сийка в сб, 06 юни 2009, 11:56

Не бих завела малко дете на погребение. Травмиращо е даже и за възрастни хора, особено ако се случи някоя жена да почне да вие...
Но на гробищата на помен - да. Синът ми го заведохме за първи път, когато беше на 3 години - интересно му беше да пали свещите и да казва "здравей" на дядо си, който спи там...

# 20 6 юни 2009, 12:22 ч.

Мнения: 156

за воденето ан гробища не съм сигурна, защото нямам деца и не знам какво е. но съм сигурна, че на детето трянва да му се обясни какво означава някой да умре. така, както му се обяснява за птичките и пчеличките, трябва да му се обясни и за смъртта. с думи прости и съобразено с възрастта му. за погребение не знам... много зависи от самото дете, от родителя, от страшно много неща. в някои случаи сигурно е уместно, в други - не newsm78

. снощи пих бира в парка с една позната на 30, която миналата събота е погребала баба си. наложило се е всичко да прави съвсема сама, с малко помощ от една съседка. било е първото погребение, на което е присъствала в живота си. беше ужасно травмирана и се наложи дълго да говорим за това. като дете растях на село и както знаете, там хората не спестяват тези неща на децата. не съм била шокирана или травмирана от тези неща и съм убедена, че заслугата за това е на семейството ми.

# 21 6 юни 2009, 13:06 ч.

Мнения: 2 111

Уф, не знам за погребенията, нямам деца и не знам как би се отразило на детската психика. Но и аз като foreplay смятам, че трябва да се разяснява на децата за смъртта. За пример ще дам себе си. Бях на четири годинки, когато почина единият ми дядо. Заведоха ме в деня на погребението у тях. Питах къде е дядо, а баба ми обясни, че е умрял и сега ще ходят да го поставят в земята, за да може после да отлети на небето. Аз поисках да го видя (ковчегът беше в обредния дом, не в къщата им). Тогава тя ми отговори, че не може, защото дядо е станал страшен (?!), ще ме уплаши, гробищата са страшни места с много страшни умрели хора, които ги обитават и прочие страхотии.

От една страна това предизвика голямо объркване в мен, защото някак не можех да си представя как така милият ми дядо, с когото толкова се обичахме изведнъж е станал зъл и страшен, след като е умрял и второ - как така умрелите хора ги слагат в земята с цел да отлетят на небето, а в същото време те остават да населяват гробищата, превръщайки ги в страшни места. Задавайки тези въпроси на баба си, получих сказка за духове, призраци и караконджули, в резултат на която месеци спях на светната лампа, а после години наред, поне до 4-5-ти клас имах неистов страх от смъртта. Rolling Eyes

# 22 6 юни 2009, 13:28 ч.

В подножието на планината
Мнения: 813

Не знам какво да кажа.Аз все още не съм ходила на погребение и изпитвам страх да отида.Предполагам,че ще спестя и на сина си
подобно преживяване.Когато сам реши,тогава.

# 23 6 юни 2009, 13:34 ч.

Мнения: 804

Зависи от възрастта,аз бях на 12,когато почина дядо ми и бях на погребението,вярно трудно го преживях,но така се стекоха тогава обстоятелствата.Моите деца са малки,когато почина другият ми дядо не взех голямата на погребението/Аз живея в друг град и пътувах доста/,когато я заведох при моите родители и тя видя некролозите не заплака,а попита "защо дядо е на снимка,там",обясних й ,че дядо е починал и е звездичка вече на небето,няма да го виждаме,но един ден след много години ще отидем при него.Смятам,че това е достатъчно за нея като информация за сега,но явно е запомнила и си е изградила някаква нейна представа,защото като видяхме на скоро погребение,каза "този чичко е звездичка вече"

# 24 6 юни 2009, 13:39 ч.

София
Мнения: 346

Голямата ми дъщеря е била,но беше много малка и не помни,а тогава не разбираше всъщност какво се случва.Аз не обичам видът на мъртвите,после ги сънувам и предпочитам да не ходя,ако има възможност.Наистина,ако ковчега е затворен,според мен би било по леко за всички,а и ще помнят човека в по добър му вид...

# 25 6 юни 2009, 13:55 ч.

Майничка
Мнения: 12 582

По принцип, също съм за спестяване на подобни емоции на децата в по-осъзната възраст (4-15г.). Ако са по-малки, едва ли ще се впечатлят толкова, освен ако има оплаквачки.
Дядо ми почина, когато бях на 9г. Не ме беше страх да го видя в ковчега в стаята, но воят на баба ме изплаши до смърт, няколко дни изобщо не смеех да ида при нея, а живеехме в една къща.
За първи път отидох на погребение на 18г., на съученичка и пак ме беше страх като ревнаха близките.
Ако мога да спестя тези моменти на детето си, ще го направя. Ако то пожелае обаче, ще преценя според случая дали е удачно. Защото има и тиха скръб и усмивки през сълзи при спомена за покойника.
А с гробищата нито аз, нито дъщеря ми имаме проблем, даже напротив, хубаво ни е да обиколим всички близки, да й разказвам случки от семейната история, така както баба ми и майка ми го правеха с нас.

# 26 6 юни 2009, 14:08 ч.

Мнения: 654

Не мисля че децата трябва да са на погребение.
Но на гробища съм виждала много деца и аз водя моите.
Дори когато бяха в детски колички съм ги водила.
Искаха да покажат на баба новата играчка.

# 27 6 юни 2009, 14:11 ч.

Мнения: 654

Има и още нещо.
Мъката им е достатъчна и не бива да бъдат изложени на съжалението на хората.

# 28 6 юни 2009, 14:24 ч.

Мнения: 7 474

Абсолютно съм против, изпитвам ужас от вида на починали хора дори и сега.

# 29 6 юни 2009, 15:03 ч.

Мнения: 2 197

Детето трябва да е осъзнало какво е това смърт, за да присъства на погребение. За това няма подходяща възраст - всяко дете е индивидуално и възприема нещата различно. Но не мисля, че преди да навърши 7-8 години въобще е удачно да ходи на гробища.

Препоръчани теми

Сексуално несъвместими в семейството

Не знам как да продължа и какво е редно

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Баща ми и ненормалните събития покарай него

Причина:

Причина: