Не съм го виждала от години. Убедена съм, че би ми било приятно да го видя, той е изключително интелигентно същество и винаги ми е било приятно да си говорим. Виж за пеперудите...надали 
- Публикувана: 7 юни 2009, 23:03 ч.
- Последно мнение: 9 юни 2009, 15:22 ч.
като се срещнете с първата си любов..
години на ред ми трепваШе,видяхме се на среЩата 10 год от завърШването.танцувахме онзи танц който не бяхме танцували когато бях влиубена в него.след толкова години ми каза 4е никоя друга жена не го е оби4ала така както аз навремето и 4е съжалява 4е тогава се е подиграл с 4увствата ми.всеки си има семейство вси4ко беШе много приятелско.беШе от лоШите мом4ета навремето сега съЩо е в 4ужбина и искрено се надявам да е добър съпруг и баЩа.
нямам ниЩо против да го среЩна и да изпия едно кафе с него сега тази тръпка е из4езнала и ве4е отдавна не трептят пеперуди.
нямам ниЩо против да го среЩна и да изпия едно кафе с него сега тази тръпка е из4езнала и ве4е отдавна не трептят пеперуди.
..... едва ли въобще е разбрал, че го харесвам!
Моята първа любов беше несподелена и тайна- като го видя, в повечето случаи има пеперуди
А като видя първото си гадже - има изненада и нещо ми преминава през гърдите, ама чак тръпка не бих го нарекла.
Ако става дума за най първата ми, тази от 1 клас, в момента живея на 100 м от него. И честно казано дори не го поглеждам като се срещнем случайно, защото ме плаши, от сладкото момченце от спомените ми не е останало нищо, изглежда с 10 години по стар от мен и съсипан. 
А другата, първата консумирана, срещала съм го, но нищо не ми трепва, явно и тогава трепетите ми не са били кой знае колко силни.
А другата, първата консумирана, срещала съм го, но нищо не ми трепва, явно и тогава трепетите ми не са били кой знае колко силни.
Първата ми платонична любов не ми обръщаше никакво внимание. Бях на 10-11 години. 6-7 години по-късно нещата се обърнаха и не аз, а той беше влюбеният, нооо беше късно. 
А първата ми истинска любов не съм виждала от години. Малко след като се разделихме той замина за Холандия и от тогава не знам нищо за него.
А първата ми истинска любов не съм виждала от години. Малко след като се разделихме той замина за Холандия и от тогава не знам нищо за него.
. 
Mакар и взаимна, моята първа ученическа любов си остана неосъществена.
Пеперуди няма, но остана едно топло и сърдечно приятелство. Сега можем спокойно да говорим за всичко, дори за онези неща, които някога нямахме куража да споделим един на друг. Веднъж дори на шега се питахме как ли би се стекъл живота ни, ако нещата между нас се бяха получили навремето, макар да знаем, че така или иначе никога няма да разберем.
Всъщност има нещо много важно, което по неволя научих и то е, че човек не бива да се страхува и срамува от чувствата, които изпитва и че най-голямата грешка е да ги прикрива, защото тогава със сигурност ще останат несподелени.
Пеперуди няма, но остана едно топло и сърдечно приятелство. Сега можем спокойно да говорим за всичко, дори за онези неща, които някога нямахме куража да споделим един на друг. Веднъж дори на шега се питахме как ли би се стекъл живота ни, ако нещата между нас се бяха получили навремето, макар да знаем, че така или иначе никога няма да разберем.
Всъщност има нещо много важно, което по неволя научих и то е, че човек не бива да се страхува и срамува от чувствата, които изпитва и че най-голямата грешка е да ги прикрива, защото тогава със сигурност ще останат несподелени.
Моята първа любов я виждам всяка сутрин щом отворя очи-съпруга ми 
!Той беше и остава моята любов!Пътищата ни се поразминаха тогава на 18 години, но Господ си знае работата и ни събра макар и след време 
Така че, не срещам първата си любов!Аз живея с Него и сме заедно постоянно!И след толкова време, да още има трепети и пеперуди... а и едно малко човече!
!Той беше и остава моята любов!Пътищата ни се поразминаха тогава на 18 години, но Господ си знае работата и ни събра макар и след време Така че, не срещам първата си любов!Аз живея с Него и сме заедно постоянно!И след толкова време, да още има трепети и пеперуди... а и едно малко човече!
В добри отношения сме и до там. Като ви чета явно не е било силно чувството още тогава, знам ли
При нас 6 месеца след "виждането" се оженихме. Нещо, което не е довършено, идва времето и то става. Та пеперуди има още, дори и след двете хлапета. Всеки път когато го видя, без да очаквам - ги има перерудите, а и при него е същото (така ми е казвал). Ако е истинско чувството, то си оцелява през времето, ако можеш да го съхраниш и да се бориш за него - ще го изживееш.
Не става въпрос за първа любов.По случайност живеем в един блок с една стара незавършена любов.Как се чувствам ли?...Всеки път когато го срещна се поизпъчвам и гълтам корема А често го срещам,контейнера за боклук е точно срещу техния вход,мъжът ми пък все така паркира колата,че се пада зад неговата.Изобщо,колкото се стремя да не го виждам винаги става така,че се срещаме.Обзема ме вълнение за части от секундата,поздравявам го с половин уста и после половината ден си мисля за него.Така е при мен,но това е защото отношенията ни останаха незавършени и висящи,много неща не се изказаха,като цяло връзката приключи преждевременно и насила.Затова ми пресъхва устата като го видя 
А често го срещам,контейнера за боклук е точно срещу техния вход,мъжът ми пък все така паркира колата,че се пада зад неговата.Изобщо,колкото се стремя да не го виждам винаги става така,че се срещаме.Обзема ме вълнение за части от секундата,поздравявам го с половин уста и после половината ден си мисля за него.Така е при мен,но това е защото отношенията ни останаха незавършени и висящи,много неща не се изказаха,като цяло връзката приключи преждевременно и насила.Затова ми пресъхва устата като го видя