Аз пък винаги съм обичала децата, но никога преди да родя не съм имала досег с тях. Една моя приятелка роди няколко години преди мен и ходехме с бебето и на кафе. Аз гордо бутах количката, но когато стигнехме до някой тротоар и давах тя да си я бута, мен ме беше страх да не изпилея бебето. Много исках да го гушкам, но така и не се престраших. Въобще не претърпях бърза промяна с раждането на моето дете. Първите няколко седмици умирах от ужас, че ще си уморя детето. НО всичко се преодолява.
- Публикувана: 8 юни 2009, 20:02 ч.
- Последно мнение: 9 юни 2009, 13:05 ч.
Странен проблем с несигурен майчински инстинкт
аэ преди да родя ми се наложи да свикна с по- голямото ни дете!тя е от първия брак на моя съпруг!беше ми много странно как всички се радвот когато се лигави или прави някоя глупост!в началото ми беше доста странно,но с времето свикнах!а когато забрменях и родих някак си вече виждах нещата с други очи!все още не обичам дете да ми се лигави,но то си е до моя характер!когато виждаш собсвената си плът и кръв как ти се усмихва,доре само грейналите очички могат да ти стоплят сърцето!а да плача,аэ мога да кажа че моето дете го чух да плаче за първи път на 8 месеца,и плаках заедно с нея!
Усмихвах се, докато ти четях поста! 
Симаптично си го написала. Не мога да знам какво ти е, защото аз обожавам точно тези "лигавите, гърчещи се" 
(ама как си го казала само) бебета и малките деца (виж, аз пък хич не си падам по тийнейджъри, например). Но имам много, много близка приятелка, която като теб не понасяше деца, ама хич, просто само се чудеше как да ги избегне. Е, накрая се омъжи за човек, когото обича, роди и се син и сега е неузнаваема "лигла" - говори само за малкия, дори е минала на прословутото мн.ч. "ядем, спим, акаме" ха ха, и е съвсем друг човек - почти не ми дрънка за друго, освен за бебето си. Не знам какво и стана, как се промени, не живеем заедно, в различни държави сме, не съм натискала да я разпитвам за това, но е факт, че е тотално променена. Все така си я обичам, обаче!
Сигурно и с теб ще стане така.
Симаптично си го написала. Не мога да знам какво ти е, защото аз обожавам точно тези "лигавите, гърчещи се" (ама как си го казала само) бебета и малките деца (виж, аз пък хич не си падам по тийнейджъри, например). Но имам много, много близка приятелка, която като теб не понасяше деца, ама хич, просто само се чудеше как да ги избегне. Е, накрая се омъжи за човек, когото обича, роди и се син и сега е неузнаваема "лигла" - говори само за малкия, дори е минала на прословутото мн.ч. "ядем, спим, акаме" ха ха, и е съвсем друг човек - почти не ми дрънка за друго, освен за бебето си. Не знам какво и стана, как се промени, не живеем заедно, в различни държави сме, не съм натискала да я разпитвам за това, но е факт, че е тотално променена. Все така си я обичам, обаче!Сигурно и с теб ще стане така.
Разбирам те напълно
Бях и съм абслоютно същата.Моите го обичам, няма как и да не ги издържам като плачат и лудуват.Но рядко чужди деца печелят симпатиите ми.Съжалявам, че ще разочаровам онези които се захласват по всяко бебе, но не съм от тях.Има деца които нито са ми симпатични, нито изпитвам и капка удоволствие да ги търпя, или контактувам с тях.Не се и првземам.Това си е характер!Не твърдя, че и моите деца са най-хубавите и най-най във всичко, но аз съм ги искала, родила и аз ги гледам.Като родих първото си дете минаха поне 2 месеца докато усетя истинско майчино чувство.Всичко беше стрес и страх дали ще съумея да го изгледам.За това не се притеснявай, всичко е нормално.Пожелавам ти да ти се сбъдне желанието за две деца и всичко с времето ще си дойде на мястото!
И сега незнам как да се държа с другите деца,едно такова ми става тъпо по площадките ,когато незнам какво да им кажа понякога.Но с мойто дете ми е лесно(поне засега
), всичко ми идва отвътре,но не мога (и и не искам всъщност) и с други деца да се държа така,просто съм абсолютно скована и незнам как да подхождам.Явно си е до характер,но според мен нямаш проблем,а просто не си забременяла още 
Не се сърди, човече - искам да поясня, че мойто "дразнене" не е нормалното "никой не обича да му пищят" - защото на мен и в мирното им състояние не са ми приятни. Бебетата не са ми сладки, децата и когато само си играят пак ме дразнят, и въобще искам да не са ми наоколо. Е това не е баш нормално
Но поне щом не съм само аз такава, и има решение, това ми трябваше да чуя!
Но поне щом не съм само аз такава, и има решение, това ми трябваше да чуя!
Когато гушнеш детето си (пожелавам ти го от сърце), ще видиш че всичките ти страхове ще изчезнат.И лигавенето и пищенето и нааканите памперси няма ни най-малко да те отвращават.Айде стискам палци скоро да ни се похвалиш,че си взела решение за най-ценното в живота си,а именно детето 
Препоръчани теми