МОМИЧЕТА в ШАХ съм-ПОМОГНЕТЕ!

Което ми напомня, как на последното дело на големия, аз бременна вече в очевадно напреднала бременност, с един голям корем,  и въпреки това социалната не пропусна да ни подметне, че някъде там той има братче или сестриче, оставено след първото дело...

Ей това е! Кои са тия гений и защо експлоатират човешката чувствителност?
Направо си е гавра.
Каквото и да решите 
Моето мнение е, че интересите на ВСИЧКИ деца са от значение. И ако се "избира зло" то трябва да е по-малкото.

    Досега се въздържах да пиша, защото не знаех кое е правилното. Можех да те посъветвам и за единият вариант и за обратния (а може би просто ме беше страх и срам първа да ти напиша да се откажеш). Мои познати от Пловдив бяха съседи на семейството със 7 деца (което показаха по телевизията преди време) и от тях знам, че се справяха, обичаха, подкрепяха ги всички наоколо кой с каквото може. Всички деца бяха много отговорни и интелигентни и много си помагаха...но трудно се справяха сами а майката беше изцяло посветена на тяхното отглеждане и възпитание.Прочетох мненията ти от профила ти и пишеш, че си много заета и динамична и ходиш и на работа. Освен това имаш 3 деца едното от които е на 1годинка и 10 месеца! Осиновеното ти дете ще иска за известен период поне в началото цялото ти внимание грижи за приобщаването му и усилия да компенсираш болките и дефицитите му през периода на адаптация, а ти нямаш възможност да му дадеш всичко това в този момент, а какво остава за 2 деца в това положение! Според мен не е в интерес нито на децата нито на твоето семейство просто да преместиш 2 деца от дома в къщи. Не исках да ти звуча грубо или назидателно - каквото и да решиш с теб съм  ! В края на краищата ти трябва да си прецениш силите!

Katri, права си. Не мога да "преместя" и двете деца. Тук по скоро пред мен стои дилемата за разделянето на брат и сестра и то достатъчно големи, за да помнят цял живот, че имат роднини. Как да отговоря на въпроса: Какво стана с брат ми? Къде е той?Мога ли да го видя?
Фоксче, това не го разбрах "че някъде там той има братче или сестриче, оставено след първото дело..." Какво искаш да кажеш?
Що се отнася до моята заетост, за съжаление в България жените трябва да работят, но това по никакъв начин не се отразява на децата. Сутрин ги караме на училище, вечер ги взимаме. На обед се придвижват сами. Малкото детенце септември тръгва на ясла. Сега през деня за него се грижи баба му. Няма начин. да си имат личен шофьор. Имаме и частен строителен бизнес (ако някой му трябва апартамент или къща или иска да прави ремонт може да се обади),  така че когато се наложи баткото и каката се грижат за малкия, докато ние работим. Това беше лирическо отклонение Силите са ми много. През обедната почивка практикувам йога и рейки.
Страховете са ми за психиката на дечицата. Да не се търсят, да не са притеснени и това да пречи на момиченцето да приеме нас като семейство.

На първото заседание (ние имахме общо 3) родилката беше в напреднала бременност. Социалната не пропусна да ме уведоми, че е оставила и второто дете... ако е било второ, де.

Сори за спама, ама ако раздавате апартаментите безплатно - веднага се нареждам, че имаме огромна нужда от поне още една стая и също така огромна ипотека  

   Имах предвид, че дете на 5 години за да ви приеме; за да се социализира (дори без други фактори като братчето), за да се научи на всичко,което е пропуснало за тези години и да може да тръгне на училище има нужда да бъдеш поне 6 месеца или година с него в къщи а ти не можеш. Дете от дом не можеш да го вземеш от дома и да го пратиш веднага в детската градина. Привърженик съм на тезата, че едно дете колкото време е прекарало в институция толкова му трабва за да се адаптира в къщи. Прочети всичко, което е написала и през което е преминала Дар за мен с дете дошло при нея на 4 години, за да разбереш какво искам да ти кажа - тя ми е като учебник!   

Фоксче, ако имах възможност бих ти подарила две, а не една стаи, повярвай ми 
Katri , знаеш ли при всички деца е различно. Приятелка си осинови детенце на 3,5 години и тъй като е самотен родител веднага го даде на детска градина, а после взе месец отпуска. Аз имам доста отпуска, така, че няма да има предполагам проблем. Не знам дали съм права, но онзи ден като видях детенцето, по нищо не му личеше, че нещо му липса. То получаваше постоянно прегръдки и целувки от лелите. Усмивката не слезе от лицето му. То не знае може би, че има друго освен това, което получава и затова нищо не му липсва. Проблема може би ще е в околния свят. Представете си от малкото градче, да дойде в София. Сетих се да Ви попитам нещо друго. Има ли въпроси, които трябва да задам на детето? Примерно иска ли да дойде при нас?/това май е тъпо, то не ни познава, как ще иска?/Знае ли, че братчето му ще заминава в друг дом? Или и аз незнам......
Искам да Ви благодаря предварително за всички отговори. 

Дар за мен , моля те ако имаш време напиши няколко реда. Ще ти бъда безкрайно благодарна.

   На 5 години то не знае какво е семейство, какво значи майка, че нещата наоколо не са общи а са притежание на някого... Не знае нищо за света, хората, правилата и отношенията. Готово е да тръгне с всеки срещнат, или да не се доверява на никого... Дори психолозите в началото препоръчват да не се среща с други хора освен най-тесния семеен кръг за да може да изгради отношения... Влез в профила на Дар и прочети мненията които е писала - много ще ти е полезно.

Съгласна съм, че постовете на Дар са едни от най-хубавите и най-полезните, безценни са за мамите, осиновяващи по-големи деца.  

Обаче от друга страна искам да напомня, че всички деца имат уникална предистория и характер и оттам - никога не знаеш точно какво можеш да очакваш като поведение и реакции, от прочетеното можеш само да предполагаш. Дъщеря ми и синът ми са много различни. Албена, която е осиновена на по-малка възраст, се справя с някои неща по-трудно от батко си, например. При двамата имаме да наваксваме в съвършено различни области.

А и за s_j74 това все пак ще е трето дете. Има доста опит за справяне с различни проблеми и ситуации, макар и не с осиновени деца, а това е много по-различно от жена, която за пръв път въобще се сблъсква с майчинството. Нека не забравяме това.

s_j74, исках още сутринта да пиша, но се отказах.
Наистина не мога да ти кажа какво е правилно, а в никакъв случай не съм най-сведущата.

Ганката е права, че децата са индивиди и са различни. От значение и са условията, при които е отглеждано детето.

Но въпреки това, няма начин тези 5 години да не се отразят.
Сега не можеш да разбереш с какво. Повечето от нас не могат. Видимо даже може да е прекрасно.

Проблемите на тези дечица, в случаите на по-дълъг престой в институция, нямат много общо с проблемите на деца родени и отглеждани в семейство.
Преди Ирина опитът ми се заключаваше в грижите по синът на бившият ми партньор, така е. Не беше мое родно дете, но болестите, капризите, проблемите му... бяха обичайните.

С голямата ми дъщеря се сблъсках с действителност, която нямаше нищо общо с всичко досегашно.
Дефицитите излизаха постепенно и беше трудно и за двете ни, но това, което ме притеснява в твоя случай не е, че няма да се справиш, а че трябва да го вършиш наред с грижата по още три деца...

Не би ми стигнало времето и мястото да опиша всички детайли, дори и по-основните. Представи си... някога го бях сравнила с картина. Такова дете не е бяло платно, а картина с хаотично нанесени и объркани цветове, форми, пропорции. Тоест, не можеш да започнеш от нулата, както с едно малко дете на година, година и нещо, две... Тук трябва първо да отчетеш ти самата къде са се объркали нюансите и едва после, да започнете заедно стъпка, по стъпка да ги подреждате, наред с наслагването на новите.

Не мога да ти кажа как бих постъпила на твое място. Не ми дава сърце. Желая ти кураж! 

И да добавя!
Намирам за отвратителна безотговорност и нехайство, да се предложи точно този случай на точно това семейство! 
Да не използвам по-остри думи...

s_j74 От Ума не ми излиза ситуацията, в която са ви набутали –Вас и децата и трудния избор, който са стоварили на плещите Ви. Социалните най-безотговорно са Ви прехвърлили своята отговорност….
Не знам с колко време за размисъл и вземане на решение имаш Бързам да ти кажа няколко неща  в твоя помощ, а утре ще пиша повече и за дечицата (от месеци не съм била така смъртно уморена)…
Зам, че мненята, които оформиха вече два лагера отразяват твоите вътрешни лутания!...
Всеки е казал верни от негова гледна точка неща, но в изреченията има и много предубеждения! Институциите ощетяват, но и дават, зависи от самия индивид и начина му на перцепция на събитията. В един момент (вече отдавнашен) тукбях от групата на родителите, осиновили $по-големшки$ деца…. Други родители, осиновили почти връстници на детето ми споделяха разнообразни затруднения….
В Моя дом нищо подобно не се случи- почти до изобщо нямаше период на адаптиране на детето (само ден два  при опит да го гушнем ни атакуваше с ритници;плачеше в ужас от кучето ни и мъжете в къщи). Напаснахме се без кризи, без каквито и да е затруднения. Тръгването на градина беше, съпроводено със сълзи, колкото всички хлапета там проляха…. И до ден днешен детето е спокойно… и не ми създава никакви грижии тревоги, а само ми дарява радост и  усещане за щастие и хармония…
Вярно при някои деца травматичните преживявания намират различни изяви и се нуждаят от различно време за да поотзвучат…….
Няма годова рецепта и сигурна прогноза- всичко е много, мноого индивидуално.
Искам да те помоля и насоча дапрочетеш темата по-долу- за осиновяването на деца в по-голяма възраст.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=373945.0;all

Там има отговор на горните ти въпроси и то от единственото дете тук(вече мъж), осиновено в най- голяма възраст-17 год е живял в институция. Имах щастието да се запозная с него- Емо Шулев (ще го познаеш и по ника му, който е близък-em_so) и с майка му (mamemo . Таа Емо е един възпитан, любвеобилен и грижовен към околните и родителите му млад мъж- много чувствителен и мъдър….
Мисля, че те с мамето ще са ти в най-гголяма и компетентна помощ- свържи се с тях през лични и питай, споделяй, пак питай) Мамето е и педиатър с дълъг професионален опит: видяла е много деца и ще ти даде насоки на какво би било добре да обърнеш внимание у дечицата- няма начин да няма индикатори за различни неща, които да са доловими и сега…
От мамето знам, че в домовете е попадала на юноши, някои от които вече са имали влечение към хазартни игри напр, но и Емчо с неговата деликатност, финес и възпитаност не е бил изолирано явление…. Макар, че за мйка му и за мен той е the best!
Та да не еjикираме децата в “определени възрасти” и прекарали в институция повечко време…. Аз имам познати -жени вече, които от бебета до пълнолетие са израсли по различни домове. Пак са самички, защото имат различни по вид и степен увреждания…. (различието и/или увреждането  в Бг трусно се приема –няма какво да се заблуждаваме)Винаги съм им се учудвала колко са подкрепящи се, борбени и възпитани са. Няколко от тях сами са успели да завършат и висше образование, въпреки, че никога не са били в семейство и не са ималифинансова подкрепа от някого…. Просто са били умни, упорити и целеустремени деца…
Чети ни и си вземи някои неща, но най-вече слушай себе си-своите усещания и интуиция! И непременно се свържи и допитай до Мамето и Емо! Те са дълбокия извор на опит с дете наистина продължително живяло в институция и Бог зннае как съхранило се без тя да го разруши, озлоби и тласне в недобра посока…
Скоро ще ти пиша някои мисли,които имам за дечицата, но първо малко овладей обзелата те емоция за да можеш по- реалистично да претеглиш всичко, съобразявайки го с Вашата семейна реалност и ресурси (физически, времеви, финансови, двигателни, емоционални и )пр..

На мен ми е чудно нещо и все не ми дава мира, откакто е започнала темата... Как разбраха социалните, че те имат изградена силна емоционална връзка? Ако и двамата са били в дом от раждането си, как е възможно това? Как две деца, растящи в дом, сред много други деца и най-вероятно през по-голямата част от времето в различни възрастови групи, та как тези деца са осъзнали, че са биологични брат и сестра и са изградили силна емоционална връзка? Как са разбрали, че точно те двамата са различни по дадена характеристика от останалите 30-40 деца? Сигурно въпросът ми е глупав, но не ми дава мира.
Искам да се изясня - според моите наблюдения емоционалната връзка между децата се създава като следствие от съвместното съжителство. Моите деца имат силна емоционална връзка, независимо че не са биологични брат и сестра. Та при положение, че тези деца са живели съвместно с много други деца, дали е възможно изобщо тагова разграничаване?

Добро утро момичета. Безкрайно съм Ви благодарна за отделеното време и коментарите. Снощи се срещнах с приятелка, която е психолог. Според нея трябва да говоря с момиченцето. То е достатъчно голямо да проумява какво се случва с него. Дали би желало да дойде с нас? Дали знае, че има брат? Може би въпроса ще е: Кой ти е най-добрият приятел тук? Ако каже името на братчето си, значи социалните са прави. Има ли твои приятели които са заминали? Те липсват ли ти? Искаш ли да имаш нови приятели? Искаш ли да дойдеш с нас? Смятам да и занеса книжка за оцветяване, за да се опитам да предизвикам някакъв интерес в нея или да и прочета приказка например. Ние утре ще отидем да я видим цялото семейство, за да видя как ще реагира спрямо другите деца и най вече спрямо малкия. Лошото е, че тя живее на 200 км. от нас и ни е невъзможно да ходим всеки ден, а имаме само 1 месец да решим, което означава още 3-4 срещи. Сега е и лято, отпуски, морета. Всички планове вече са направени. Според мен социалните са решили да я дадат на нас точно заради останалите деца в семейството. Според тях тя ще свикне много по бързо именно заради каката и баткото. Колкото и да Ви е смешно те май мислят, че може да се замени един брат с друг. Направо тъжно. Казаха ми, че в домовете им правят някакви тестове за интелигентност, от които можеш да придобиеш някаква представа какво е развитието на детето. Някой чувал ли е такова нещо? Извън цялата тази тема, вчера май приеха новият семеен кодекс.  Какво мислите по въпроса? Сега би трябвало доста деца да ги впишат в регистъра и доста семейства да се усмихнат.