Дали бракът ми е свършил?

Така ми се прииска да те прегърна 

На така зададения въпрос ще ти кажа едно - всяко усилие в този живот има смисъл, докато вътре в теб сърцето ти подсказва, че не си готова да направиш противоположния избор, да приемеш обратния вариант и да живееш спокойно с подобно решение. Дори когато нещата изглеждат отчайващо зле, дори тогава смисъл да се бориш до последно има, ако не заради друго, то поне за да знаеш /както и някой друг по-горе беше вече казал/, че си изчерпала всички възможности, че си сторила зависещото от теб... И тогава вече ще си в състояние да приемеш истината /ако тя разбира се продължава да е такава, каквато я виждаш сега - че мъжът ти със сърцето си е с другата/...... Причините за разпадането на моя брак бяха съвсем различни от това пред което си изправена ти, но горните ми разсъждения са базирани пак на моя опит и моето светоусещане - т.е. това е моят начин да приемам житейски удари и да намирам сили да се изправя и продължа напред - Едва след като съм направила всичко зависещо от мен и съм се уверила, че не е останало нищо ценно за което да си струва да се боря, едва тогава наистина успявам да надмогна нещата, едва тогава си отиват и недоизживените чувства и всичко останало, което ме е дърпало вътрешно назад.., едва тогава съм в състояние да отхвърля товара на миналото и да продължа действително с усещането че съм свободна /т.е. без  никога вече да ме гнетят в подсъзнанието подли въпросчета като: "Ами ако бях постъпила...(еди-как-си)?/.... Та, бори се.., но както е казала Сабина, без крайни средства от които да изгубиш достойнството си,
че тогава накрая може да се чувстваш и по-зле и от сега...

На другата ти реплика - че за себе си знаеш, че искаш да си с него, но незнаеш какво иска той самия... - Еми намери начин да го изясните! Знам че е като "да дръпнеш лъва за опашката", задавайки му въпроси, чиито отговори евентуално никак няма да ти харесат.., но личното ми /отново/ виждане е, че е по-добре веднъж да чуеш болезнена истина, отколкото да се живееш в болезнена неяснота. Възможно е и той сам със себе си да не е наясно какво иска, но по-здравословно и за двама ви ще е, ако ти го подбутнеш към вземане на някаква ясна позиция, па дори и тя да е различна от това което сама искаш и се надяваш... Освен разбира се, ако не предпочиташ да се лутате незнайно още колко в лабиринта на някакви мъгляви взаимоотношения, които в крайна сметка ви измъчват.......................... Нали знаеш притчата за птичето в кафеза - ако го пуснеш на свобода и то се завърне, твое е... Ако имаш куража, постъпи така - дай му избора да си тръгне, кажи му на какво се надяваш, но че не го искаш на всяка цена и само фигуративно в живота си, че това от което се нуждаеш са истински отношения, а не семейство-проформа и че в крайна сметка ще зачетеш избора му, но той трябва да го направи според което му диктува ума и сърцето... Рискован ход, но мисля че аз бих постъпила точно така, защото просто съм алергична към диагнозата "очакваща в мъчителна неизвестност". Късмет каквото и да решиш!

Минала съм през същото-изобщо не стоеше пред мен въпросът за борба. Случи ми се нещо рядко в живота - да залитнеш от любов към омраза. Казах, че за мен бракът не е по-различно от връзка без подписи и формалности. Щом се е влюбил в друга, значи не ме обича и желая да се разделим. Е, не сме се разделили, но не по мое желание. Всяка ситуация е различна. Но аз за себе си бях наясно, че не е бил лишен от нищо, дори съм се жертвала за него. Сравнявала съм с много други двойки и си давам сметка, че той просто няма какво повече да иска от мен - потвърди го. След като и това не е стигало, аз просто не виждам,какво повече мога да дам. И вече не желая да давам. Друг да се бори сега, след като аз не го желая.

Успях да простя, разбира се, едва ли ще забравя. Но не ме боли.
Смея да кажа, че отношенията ни са много по-добри от години наред преди това. Но всяка история е различна...
Няма какво да напиша след думите на Сабина и Надето.

нищо не е свършило докато наистина не приключи!
освен това Елизабет Тейлър доказа, че и след свършването може да се продължи...

И аз! 
И помни, че никой, ама никой на света не заслужава да загубиш себе си! Късмет!

   браво,много ми хареса.....

Мислех да пиша, защото пак питаш за "тактики". Нямах такива. Действах импулсивно. И не съжалявам за нищо. Но видях, че изобщо не си обърнала внимание на поста ми, в който пиша, че съм преживяла същото. Ако имаш желание, се регистрирай и ми пиши на лични.

На мен ми се е случвало, но не съм се борила.Чаках.Вкъщи, не при него.И това не е някаква тактика.Просто исках да си съхраня нервите.И си живеех живота.Той се върна, но после отново "залитна".Така, че няма гаранция.
Най - правилният съвет според мен тук е: Мисли за себе си!И в предишните постове го видях.

Може и да избере теб, но ти няма да го искаш. Когато ми го казаха, категорично не вярвах.

И въпреки всичко го приех, не го обичах вече. С течението на времето пак го обикнах и после....пак същата история, само че този път беше много по грубо, много по сложно /вече имахме дете/, много по болезнено...

а зне се наложи да се боря - то и при нас бе леко...
той веднага прекъсна връзката, ако въобще се бе стигнало до така...е обяснявай се според мен после още....но нищо сериозно
виж аз имах проблем с приемането на нещата...дълго време...не бях убедена дали ще мога да живея с постоянния страх да не стане пак
сега ...нямам този страх, не защото му вярвам...а защото не знам какво ще донесе следващия час, камо ли да мисля в дълги перспективи!
уча се като японците да живея за мига, а не с постоянни планове за бъдещето
затова не съм сигурна за утре...но кой  е?
живея сега с удоволствие от сегашния момент, с ясната представа за неизброимите възможности на бъдещето....и с идеята, че всяко бъдеще ще бъде някой ден минало....но ще го мисля когато дойде, не сега!

на авторката й пожелавам да прави само това, което може в момента - не да се напъва да бъде такава или онакава...ако й се плаче - да плаче, ако сърцето я влече да прави сцени -а да ги прави...
в крайна сметка болката от ситуациата е достатъчна, че да се правим на твърде горди или твърде смели...
но някъде по пътя си да не загуби светоусещането си за нормалните неща! човек трябва да се отдаде на чувстваята си, но да не забравя своята същност все пак!