Извинете ме но съм на работа за това не мога да отговарям на всички. А на въпроса на viliko ревноста се изразява във коментарите му
- Публикувана: 11 юни 2009, 08:57 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2009, 16:56 ч.
Мъжът ми ме ревнува
Извинете ме но съм на работа за това не мога да отговарям на всички. А на въпроса на viliko ревноста се изразява във коментарите му
Извинете ме но съм на работа за това не мога да отговарям на всички. А на въпроса на viliko ревноста се изразява във коментарите му
Не е и нужно.
Напиши конкретно в какво се изразява безумната му ревност.
Извинете ме но съм на работа за това не мога да отговарям на всички. А на въпроса на viliko ревноста се изразява във коментарите му
С няколко реплики на място спокойно можеш да стопираш коментарите му за напред. Обаче...какви са тия коментари все пак?
Пак нищо не се разбира.
Ако са изказани грубо и звучат в стил " за ква се мислиш, ти си мойта жена, другите нямат право дори да те гледат" или " нещо май много си се издокарала, за кого се правиш така, нали знаеш, че ще се разправяме" значи е зле работата, но ако е това, което даде като пример viliko , го намирам за приятно.
Защото имало и случаи мъжете не позволявали на жените си да си вземат душ преди работа, ами искали да е след.
Което вече си е параноя от всякъде.
Ако са изказани грубо и звучат в стил " за ква се мислиш, ти си мойта жена, другите нямат право дори да те гледат" или " нещо май много си се издокарала, за кого се правиш така, нали знаеш, че ще се разправяме" значи е зле работата, но ако е това, което даде като пример viliko , го намирам за приятно.
Защото имало и случаи мъжете не позволявали на жените си да си вземат душ преди работа, ами искали да е след.
Което вече си е параноя от всякъде.
Ревността е напълно нормална, ако не се е превърнала в нещо, което руши връзката. Аз в момента подържам връзка от разстояние макар и малко (130км.) Ами като се виждаме само уикендите единствения начин е да си вярваме без капка ревност, иначе няма да се получи. Признавам си, че в случая този дето си позволява да ревнува съм аз и не го намирам за правилно 
и това го казва мъж
Ами той не е нейния мъж, нормално е, може поводът да е с него!
Ами това е само повод без да има нищо сериозно. Един мъж ако усети, че има вариант да се появи конкурент става съвсем друг. Ще почне да ви ухажва като луд. Умната с това оръжие да не го вбесите.
Ами той не е нейния мъж, нормално е, може поводът да е с него!
Ами това е само повод без да има нищо сериозно. Един мъж ако усети, че има вариант да се появи конкурент става съвсем друг. Ще почне да ви ухажва като луд. Умната с това оръжие да не го вбесите.
Моя когато усети и ревнува става отвратитален ...Аз трябва да го ухажвам в тия моменти
Ами той не е нейния мъж, нормално е, може поводът да е с него!
Ами това е само повод без да има нищо сериозно. Един мъж ако усети, че има вариант да се появи конкурент става съвсем друг. Ще почне да ви ухажва като луд. Умната с това оръжие да не го вбесите.
Моя когато усети и ревнува става отвратитален ...Аз трябва да го ухажвам в тия моменти
въх, и аз. Все си мисля де ги тия мъже дето почват да ухажват при заплаха
Явно само ревнивци и сръдльовци познавам
При мен се получи също така както при авторката на темата............преди да забременея си стоях 5 г.в къщи,после бременност,и майчинство........всеки може да пресметне колко години съм стояла у дома...............след това започнах работа когато малката беше на 1г.8м. ,и то престижна работа............трябва да се обличам с костюми,токчета ,абе коренно различно от досега носеното в живата ми.............и се започна.Нищо конкретно по облеклото ми,не закъснявам от работа,сготвено,оправено с цената на какво аз знам,обаче се чувства напрежение........неща на които преди не сме обръщали внимание,започват да дразнят,едно постоянно драчене за глупости и то големи......едно такова чувство и аз не мога да го обясня,но постоянно някакво надмощие иска да има над мен.....незнам,някои ми казват че бил се страхувал да не ме изпусне,друг че вече съм станала независима от него и затоватака правел..незнам но до преди/да чукам и аз незная къде/3-4 месеца беше ад.........поне 1 година не ми се ходеше нито на работа нито ми се прибираше..абе гадна история
сега въпросите :с какво съм го провокирала?
с нищо,само с начина си на обличане,ако това е провокация.Това не е мой начин на обличане ,но работата ми го задължава ,ако това е причина за ревност................ми да напусна?!
сега въпросите :с какво съм го провокирала?
с нищо,само с начина си на обличане,ако това е провокация.Това не е мой начин на обличане ,но работата ми го задължава ,ако това е причина за ревност................ми да напусна?!