братче и сестриче

Гласувах за 4. години разлика(или до тази възраст)
Моите деца имат 10г. Лошо е ,че малката много пречи на батко си да учи и понякога му е невъзможно да чете.Но от друга страна баткото за всичко ми помага,гледа сестричката си сам и аз спокойно мога да отида до магазина

От 3-6 години

Две години. Моите са с такава разлика и "съжителстват" перфектно.

5 и повече години разлика. Тогава голямото дете е много по-готово "да приеме" бебето. Преди това и то в много отношения си е още бебе  За мен аргументи от сорта "По-малката разлика е по-добра, за да си играят децата" са неоснователни. Децата си имат приятели, с които да играят, не им е нужно братче или сестриче за тази цел. А пък и не виждам на какво ще играят едно 2,5 годишно дете с едно 5 месечно бебе например

Аз също гласувах за разлика от 2 - 3 години. За мен това е най-хубавата разлика. Нашата с брат ми е 7 години и по принцип майка ми ми е казвала, че за нея била хубава защото точно когато аз тръгвам на училище и все пак ще ми трябва помощ и човек, който да е в къщи като се прибера тя е била по майчинство с брат ми. С брат ми държим един на друг, но много се караме, защото сме двете крайности - аз мноооого подредена, той супер разхвърлян и живеем в един апартамент. Не възрастта е толкова голяма причина за неразбирателствата ами и много други фактори както е при нас. Ако той живееше отделно нямаше да се караме постоянно.

5 и повече 
Харесва ми когато децата са с по-голяма разлика 

Хм... няма "най-подходяща".... а каквато дойде...
Хубаво, човек може да планира кога да роди второ дете, ама да планира и пола му според разликата!?

С уговорката,че определено смятам,че " най-добрата разлика е разликата между вашите две деца",както пишеше в една от книгите за отглеждане,все пак и аз гласувам за 2г разлика между децата.
Аз и брат ми имаме година и половина разлика,растяхме си като близнаци,не сме се карали,винаги имаше с кого да си играя,нашите не се заплесваха толкова в нещата,които вършехме и т.н.,и т.н...не мога да се сетя за нито едно негативно нещо от страна на децата конкретно.Негативното е за родителите - майка ми беше смъртно уморена,вечно изнервена,недоспала и с купища работа за вършене,не можеше да ни обръща внимание и често ни тупаше.Виж,баща ми (който изобщо не й помагаше в домакинството с изкл на пазаруването събота и неделя) ни обръщаше доста внимание и много си говореше с нас.
За съжаление съпругът ми хич не се съгласи на този модел,защото има 6г разлика със сестра си,а и имаше и някои други фактори.И така започнахме да действаме за второ чак когато баткото стана на 4г,в резултат на което и поради известни обстоятелства разликата между дребната и него е 5г и половина.А съответно поведението и типът личност на баткото поразително прилича на описаното в статията...Добре е от гледна точка на това,че почти не ревнува,защото е голям и разбира,евентуално може и да помага за някои дребни неща,когато има желание.Оттам нататък всичко е минуси - не  му се занимава с нея,освен инцидентно да я налигави или да я премята като кукла,което често завършва с рев,няма да имат общи интереси,вече започва да му пречи,че ходи(пълзи) след него и му бърника играчките...не си представям как ще е догодина,когато той ще е първолак,а тя - в ужасните две годинки
За мен самата също не е идеалното - тръгваш на работа след първото,походиш 2-3 години и тъкмо започваш да му хващаш цаката и да се издигаш,хайде пак бременност,майчинство и висене в градинката с количката (за което този път нямам никакво желание) - за себе си определено предпочитах всичко да мине наведнъж и вече да съм забравила.
Като положителен факт обаче отчитам,че сега съм доста по-улегнала и търпелива,имах време да си ревизирам грешките,които съм допуснала при отглеждането на първото дете,благодарение на което второто го гледам по съвсем различен начин и много по-лесно и удовлетворително за самата мен (за резултат ще видим след няколко години ).

Мисля, че малката разлика е по-добра, защото ще сме набрали инерция. И аз не мога да си представя как ще тръгна на работа, ще работя няколко години и после пак бременеене и бебе.

Идеалната разлика е много относително нещо, но все пак смятам, че повече предимства има по-малката разлика. Аз много обмислях кога да се появи второто и сега съм доволна от разликата на децата ми- 2 год. и 10 мес.- идеалната за мен и дъщерите ми.

Аз нямам брат или сестра и не мога да направя някакво сравнение. Струва ми се добра разликата от 2-3 години. Аз по принцип искам 3 деца, но ако може двете да са наведнъж ще е супер  Защото иначе не знам 3 бременности и раждания дали ще издържа.
Та като го погледна така с никаква разлика май ще е най-добре...само дето това не можем да си го изберем.

Между 2 и 3 години

аз гласувах за разлика от 3 години .

С брат ми имаме 9 години разлика. Вкъщи сме като куче и котка, но когато майка ми нещо му се кара незаслужено аз го защитавам. Понякога даже правим размяна. Аз ям сандвича му, а той пребира стаята ми    Когато обаче някой нещо обиди брат ми или го удари се разправя после с мене    Той също ме защитава понякога.  

Мисля, че няма определена разлика, която да е най-добрата. Зависи от децата.

Преди бях убедена, че две три години разлика е ОК, дори почти се бяхме решили с мъжа ми да действаме, обаче сега нещо вече не съм сигурна.
Особено ако по-голямото дете е много чувствително. Каквото и да ми разправят книгите и каквито и съвети да ми дават, усещам че моят син няма да му е приятно да ме дели с някой точно сега. Не мога да определя точно колко е чувствителен, но определено е много емоционален и определено още си е бабе. На този етап искам да му отдам цялата си обич и внимание. След 4-5 години може би ще е по-зрял и със способност да се грижи за някой, дай боже малко сестриче. Обаче от друга страна, пак поне година откъсване от работата, когато дано отново ще съм набрала енерция...
Не знам, много объркано ми се вижда и аз вече съм много объркана.
Най-вероятно ще разчитам на мъжа ми да вземе крайното решение, защото с моето иди ми дойди ми...