Да се срещна с братята, сестрите и майката на Боян.
Покрай едни проблеми на делото по осиновяване трябваше да се призовава отново бащата и така научих адреса.
Знаех, че има 3 по-големи деца от него. И това.
Добре, че издуха силен вятър и не ставаше за летене. Станах, качих се на колата и отидох.
Населеното място е малко, не намерих карта преди това и обикалях доста докато намеря адреса.
Беше ми много притеснено през цялото време. Помня и усещането. Силен вятър шумящ в короните на дърветата, тишина и слънце. Незнам защо, но това ми навяваше спомени за гробище.
И така обикалях обикалях, не смеех да питам много, (че всички много питащи и чужди са странни) и с малко помощ от приятел стигнах до къщата.
Децата излезнаха с майка си.
Нямаше никакво притеснение вече. Бях много щастлив. След като ги видях. Искаше ми се да ги прегърна, нацелувам, направо летях. Едвам се сдържах да не го направя.
Просто помня, че се бях нахилил до уши и сигурно съм изглеждал странно. Имах също така и късмета да се доближа много до тях.
После ми стана много тъжно. Поплаках си. Защото ги почуствах толкова близки, а не можех да ги доближа. А така ми се искаше. Но това не трябва да става под влиянието на толкова силни емоции. Не ги познавам, идея си нямам как би им се отразило такова нещо (аз и моите идеи за взаимност) на живота им, на мен, на нас, на Боян. И затова предпочатох да съм анонимен. Засега.
Сигурно ще се запитате каква ми беше мотивацията.
Най - вече Боян. И неговите бъдещи въпроси. Не искам да си измислям. Не искам да лъжа. Колкото по-близо до истината толкова по-добре.
Аз самия имам потребност да ги познавам. Може би помните, може би не, но аз изпитвах адски силен респект към мъжа имащ поне 4 деца (баща му). А аз не мога да имам. Изпитвах ужас и страх също. Сега се чувствам различно. Исках да проверя как се усещам и спрямо него.
Боян е само дете в нашето семейство. Но той има братя и сестри. А това е безценно богатство. Не мисля, че е правилно да се чака до пълнолетие за да се тръгне по пътя на опознаването.
Искам да ви кажа, че много се радвам, че намерих начин, сили и време да го направя. След като го направих се чувствам много по-добре. Много по-спокоен. Много, почти непрекъснато мисля за тях. Доста идеи ми се въртят в главата.
Много ми се промени представата за тях. Към по-добра. Знаете колко сме склонни да преекспонираме нещата в главите си и как с времето те напълно променят формата си. Сега имам някаква реална база.
Какво следва от тук натам? Осмисляне. Чакане. Прехвърляне на много идеи.
Исках да го споделя с вас. Въпреки, че надали сте усетили и малка част от емоциите ми. Чувствам се чудесно. Много различно. Трудно ми е да го опиша. Ако осъзнавам още и е интересно ще ви го споделя:)
Хубава седмица:)