КОМАНДИРОВКИТЕ

# 15 16 юни 2009, 10:34 ч.

Мнения: 631

Хах при мен съпружеското тяло отсъства по 4 месеца в годината. Да ти кажа свиква се и то не че толкова ми липсва или нещо го ревнувам, а по - скоро с положението, че ти си на първа линия и трябва да се справяш със всичко сама. Пример : изписват ни от болницата в неделя с бебето и вторник той заминава... връща се детето на 2 месеца готово отгледано, минали са всички баби, дядовци, лели и т.н.т. а на него му е спокойно. Винаги когато го няма я хладилник ще се развали, я колата абе.....справяш се като нямаш избор.
Като цяло нито го ревнувам нито го тормозя, мисля си, че не му е по - добре да е далеч от нас.

# 16 16 юни 2009, 12:27 ч.

Мнения: 0

Командировката е хубаво нещо. Когато на мен ми се налага, мъжът ми не прави проблем от това. Когато той ходи (което е всяка седмица) аз съм доволна, че ми остава време за мои си неща - никога не скучая, когато го няма. Така съм си подредила дните, че не съм зависима нито от присъствието му, нито очаквам да ме занимава и развлича, нито го ревнувам. Той от своя страна е доволен, че не му звъня по пет пъти на ден да го излагам пред колеги или клиенти. Всеки от нас е намерил удобни и приятни начини да си запълва времето, когато другия го няма. А когато се върне го чакам с бутилка вино за вечеря.
Но нашият брак е вече на 14 години - нормално е всеки да търси лично време. Може би в браковете на по-малко години е обичайно да има ревност и ядове от липсата на другия. Важното е да намериш баланса и да не се тровиш. Защото като се тровиш, най-голямата загуба е за собствените ти нервни клетки.

# 17 16 юни 2009, 13:39 ч.

Мнения: 34

Цитат на: Labrador в вт, 16 юни 2009, 09:06

ох командировка, ох кеф .....

за някой леф Laughing

# 18 16 юни 2009, 13:47 ч.

Мнения: 581

И двамата не ходим, защото професиите ни са такива.
Аз компенсирам с ходене на почивка или екскурзия без него.

# 19 16 юни 2009, 14:57 ч.

При семейството си
Мнения: 6 589

Командировка беше всяка седмица: от понеделник до четвъртък или петък. Какво правех, нищо по-различно, ежедневните занимания. Вместо на 4 очи, по телефона се чувахме и си споделяхме деня. Понякога си организирах и женски събирания/излизания, за които и иначе нямам проблем, ама ми беше съвестно, нямах желание да си губя времето с такива, докато той си беше в къщи. Сега ще видим как ще е . Тоест и по този начин сме живели и не виждам кой знае каква разлика.

# 20 16 юни 2009, 15:23 ч.

Мнения: 10 614

Абе няма проблем, ама като имаш дете и нито една баба наоколо си е кофти....
Всеки път, когато него го няма, трябва да моля да не си ползвам обедната почивка, за да тръгна в 17ч и да взема детето или да си пускам отпуска, която да ползвам по 1-2 часа на ден. Сутрин трябва да ставаме много по-рано,за да го заведа на детска, трябва да си планирам всички излизания и командировки съобразно неговите.
Тази седмица ще отсъства 4 вечери, следващата поне 2. Имам среща на групата от университета и единствения ми шанс да ида е да заведа и детето с мен.
Щях да преглътна всички неудобства, работенето в извън раб.време, дългите отсъствия, ако поне си струваше финансово, за да си позволя аз да работя по-малко и да си гледам детето спокойно.
Оплаках се.

Причина:

Причина: