Разрешавате ли детето да отиде на почивка с БНД ?

Аз не бих пуснала моето дете със създателя и жена му на море дори и да го искаха ( не че го е потърсил 3 години де ) Тя мрази детето ми защото аз съм му майка, а ония пухлю ревеше на нейното рамо когато се разделихме. Аз я познавам много  добре и знам как ще се държи ако моето дете отиде някъде с тях и не бих причинила това нито на себе си нито на сина си. Но пък бившата на съпруга ми би пуснала и пуска детето им навсякъде с нас. Не бих казала че го прави от симпатия към мене, но явно се е доверила, че не бих навредила по някакъв начин на детето им, нито аз нито моя син. Децата ни не се разбират особено имат разлика в годините, момиче и момче са, и се гледат и възпитават по много различен начин, но ние се стремим да няма неприятни ситуации когато са заедно и нещата се получават. Ти най добре можеш да прецениш как да постъпиш, ако имаш колебания ....... по добре не си причинявай излишни негативни емоции.

Аз миналата година пуснах не едно, а двете си деца с баща си на море за една седмица. И се справи чудесно човекът. И малкото не беше навършило още три години. Тази година пак ще ги пусна. Разбира се и аз ще ги водя на море - също.
Твоят случай е по-друг, но си мисля следното - и ти и бащата имате вече свои си светове и детето ще прескача от твоя свят в света на баща си.  Помагай му, като го насърчаваш мило и мъдро ( освен, ако не искаш тотално да откъснеш детенце от баща си, което мисля, не го искаш ).  Нека детето има участие и в света на баща си, за да не се чувства пренебрегнато или изоставено, дори и да има подобна нотка от страна на баща му. Не бива да му се натрапва това с разсъжденията на възрастните.  Ако виждаш, че иска да иде на море с баща си, но се колебае, помогни й да вземе решение, като сериозно поговориш с нея за някои елементарни неща от ежедневието ( грижата за себе си, хигиената, храненето, в общи линии за нейните отговорности, когато е без теб) и я снабди с един gsm, ако ти е възможно, за да можеш да я чуваш, когато поискате и двете ( ако не можеш да си сигурна, че бащата ще й дава да ти се обажда, когато си поиска от неговия тел.).
 Не й показвай, че се страхуваш и не я товари с твоята негативна емоция, защото предполагам, че момичето ти все пак си обича баща си. Бъди толерантна, каквото и да ти коства това, но направи така, че детето да знае как да реагира в различни ситуации в отношенията с баща си.  Просто поговори с нея мило и внимателно, кажи й че я разбираш и че искаш тя да се чувства добре и че в този случай и ти ще се чувстваш добре. Иначе ще се обърка и както казваш един ден ще е добре, на другия ще е объркана и ще иска да си дойде при теб, което раздвояване би било лошо за нея.  А идеята да се запознаят с другата жена на бащата също е добра, даже е желателна.  И за това събитие ще трябва да я подготвиш, като я заредиш с оптимизъм и радост.
Успех ти пожелавам, каквото и да решиш.

Разрешавам, и още как! Ама жена му не разрешава 
Извинете, истерясвам напоследък.

Това, че са от две години, а чак сега е решил да се прави на баща ми естранно. Но пък може да идва от това, че чак сега живеят заедно. Абе няма да разбелем, докато не стане.

Може да му е дошъл акъла и да се е затъжил за детето си  Мъже!
Трябва им мнооого време,за да осъзнаят,че са бащи!

Бих го пуснала на почивка с баща си и съм го правила. Миналата година бяха 1 седмица някъде на палатки - само дето нямаше "леля", а бяха с брата и семейството му на БНД.
Тая година пак бяха 1 седмица при братовото семейство. Ама ние нямаме още "леля", та не знам как бих реагирала в твоя случай... Най-вероятно бих го пуснала. 

E да , но  е бил със семейството си ! Имало е и други хора! И аз няма да се колебая да пусна детето ако знам, че семейството на БНД е с него или пък има  кака .... 

Пускам я, разбира се.Благодарение на баща си видя Париж, беше на почивка в Италия.Много съм им благодарна, че я заведоха(той и жена му).Освен това, се радвам, че има възможност по този начин да опознае братчето си.Хубаво е да имат връзка.Кръв е това.
Друг е въпросът, какви изводи си прави детето...Оплака се, че трябвало да гледа брат си докато баща и и жена му са на ресторант.Но аз не мисля, че това и е навредило, напротив.

Аз пък не бих я пуснала малката. Не че БНД се е засилил да я води на море! А и той с каката си ходят без "ремаркета" - общото им дете пребивава по разните баби докато те са насам-натам. И някак не се връзва да пращам малката в такваз идилия.
Но при нас нещата са доста по-различни и принципно не бих пуснала малката при каката. А и малката не знае за наличието на полубрат, така че нещата при нас са ясни - където мама може да я заведе, там се ходи! Та затова се старая да я водя поне на две почивки лятото.

Аз не разбрах какъв ти е проблема - това че ти е предложил след  5 минути офертата си, или пък това че ти дава 60 лв. издръжка, а може би това че живее с друга...
Баща й е и колкото ти самата имаш право да я водиш на море, толкова и той. Противния случай го решава съда. Ако сега му откажеш изобщо не се надявай втори път да ти предложи. Пък грижата и привързаноста при мъжете се засилват от времето прекарано заедно с детето.
Ако си мислиш, че го прави с тайната надежда да му откажеш - ми съгласи се, така най-бързо ще разбереш.

Аз не бих я пуснала. Като извод от малкото информация, описана в първия пост.

Пускам детето си само там, където ще съм сигурна, първо за нейната безопасност и второ, че ще бъде обгрижвана достатъчно добре. Защото, ако не е така, всички неблагоприятни последици от липсата на горните две, си ги отнасяме после аз и най-вече детето.

Ами това е в крайна сметка и моето решение. Няма да я пусна. Та той още не е благоволил да запознае детенце с приятелката си и сина й. Не мога да позволя да отиде някъде със съвсем непознати хора, визирайки и баща й в това число. /Само да кажа, че през последните два месеца контактите му с детето се ограничават в телефонни обаждания, а преди това я е взимал два пъти в месеца за по няколко часа/. Детето ми няма да се чувства добре с тях, поне не и на този етап. Ако иска да приобщи дъщеря си към общия "кюп" с лелята, да го направи по нормален начин. А не от вратата и за краката. Самото дете не се чувства уверено, то още не може да си обясни как така баща й не живее вече при баба и дядо и каква е тази жена и друго дете, които се появяват на хоризонта. И се притеснява да е без мама на друго място. Ами логично, та ние сме 365 нощи в годината двете с нея. Като е решил да се прави на баща, да го прави, както трябва. Първо да поеме малко повече ангажименти към детето, да направи прехода към новата ситуация по възможно най-безболезнен начин за малката и тогава да говорим за морета.

Мила, мисля, че в случая отговора се крие в споразумението, което сте подписали при развода и ако там това е споменато (а то няма начин да не е) всякакви разсъждения по темата са излишни.
Ако можех и ДНК-то му бих изтъркала от гените на сина ми , но въсщност факта си факт - детето е и негово.
Освен това мисля, че факта, че БНД е решил да си поиграе на баща всъщност е положителен, хайде малко и той да поеме отговорност, това дете да не си си го донесла от мама?
В крайна сметка, ако прекалено много се притесняваш, остави на дъщеря си да реши.

Ще използвам темата и аз да изплача колебанията си. Със съпруга ми не сме разведени, но се разделихме преди повече от 2 месеца. Аз като че ли все още се надявам, че не е окончателно, макар той да ми дава непрекъснато доказателства за обратното. Синът ни е на 3 годинки и живее с мен. Таткото го взима често с преспиване, за което аз нямам никакви притеснения.

Сега, обаче, иска да го заведе на море. Аз се притеснявам - Момчо е малък още и не съм уверена, че съпругът ми ще се справи сам с него за повече от 2 дни. От друга страна си мисля, че по-скоро не ми се иска да го пускам заради собствената си болка, че съпругът ми за 6 години не организира нито едно море за нас, а сега, в момента, в който се разделихме и хоп, веднага...

Дали е наистина майчинско притеснение или собствения ми егоизъм и огорчение?

Права си, пише го - един месец през лятото. Но това го пишеше и миналата година, пишеше го и по-миналата година, ама не я е взимал не за един месец, не за седмица, за една вечер дори не я е взимал при себе си. Той и сега не иска да я вземе за един месец, а за 5-6 дена. Нека да започне да се прави на баща, да поема отговорности за собственото си дете, а не само да недоволства и да сумти. Аз му го говорих това в продължение поне на година, докато разбера, че на него не му пука за детето - все нямаше време, имаше работа, беше зает. Той се е развел с мен, не с дъщеря си, ама от инат е имало моменти, когато не се е обажда да пита как е по цели месеци. Но аз вече взех решението си, а и детето не иска да ходи с тях, защото не ги познава, притеснява се и тя за някои неща.