Публикувана: 17 юни 2009, 14:31 ч.
Последно мнение: 7 авг. 2009, 17:24 ч.

Карате ли се заради това, че децата не слушат?

4 630
37
1

Гост

# 15 17 юни 2009, 16:22 ч.

Страната на чудесата
Мнения: 6 484

да, имали сме такива периоди. Само че, аз съм лошата в повечето случаи и тя търси спасение при татко си. Особено инфарктно е сутрин с тръгването по едно и също време за градина/работа-в 30 минути да вместя всичко и да я заведем на градина, а от там да стигна и до работа. Но когато тя капризничи и аз бързам, а таткото не ме подкрепя в името на общата цел-съм пробвала да ги оставя да се оправят сами-така де, нали незаменими хора няма, ще се справят и без мен(почвам работа половин час преди таткото и това ми беше извинението) Като му се наложи той да се разправя с детето и да закъснее за работа, започна и да се ангажира повече и да ме подкрепя. Само че, от опит да ти кажа-с инат и заплахи работата не върви, най-много да получиш едно ревящо дете, което пък после да успокояваш, за да облечеш ooooh!

Така че, като избере нещо неприемливо, обяснявам със спокоен тон и разумни доводи и давам няколко алтернативи, така че да се чувства, че все пак има решаващ глас в собственото си обличане и стил. При нея действа Peace

Е, имало е и моменти когато не съм успявала и съм я пускала много леко облечена в студено време, тя се е разболявала и съответно това ми служи като доказателство при следващите спорове Mr. Green

# 16 17 юни 2009, 16:36 ч.

В заешката дупка
Мнения: 4 932

Ако "каране" означава груб и назидателен тон, за мен това не е правилен подход за каквото и да било. Естествено и аз съм човек и съм си изпускала нервите, държейки по-строг тон ала "каране", но не го намирам нито за ефективно, нито за правилно.

# 17 17 юни 2009, 18:48 ч.

Мнения: 801

Слушаме се взаимно. Нещата които определяме ние са тези които важат за всички нас, режима и безопасността (общата), всичко останало си решава сам за себе си и си носи последствията.

# 18 17 юни 2009, 19:35 ч.

София
Мнения: 1 735

Когато прави бели в повечето случаи ми е смешно/ако разсипе или счупи нещо и гледам да не я плаша и стресирам/.Иначе се карам за обличане/първо говоря,после като разбере за какво иде реч я гоня Mr. Green

/,защото дъщеря ми въобще не иска да се преоблича,не иска да се сменя мръсния памперс и да излиза навън.И другото,за което се карам е, че непрекъснато пипа мръсната количка и колело,които стоят в коридара ни.Носи ми обувките си и после си пипа лицето.Хигиената ми е голям дразнител.

# 19 17 юни 2009, 19:59 ч.

Мнения: 707

Да, карам се когато детето не ме слуша, но знам че ефекта е нулев. Обикновено го правя, за да ми олекне на мен Rolling Eyes

.
Иначе постигаме разбирателство след като я оставя сама да избира от дадени от мен алтернативи или понякога отстъпвам ако е за нещо маловажно.
Аз съм "лошата" в къщи. Баща и го няма по цял месец и после не може нищо да и откаже ooooh!

# 20 17 юни 2009, 20:29 ч.

вкъщи
Мнения: 704

някой път да но внимаваме да не е пред тях

# 21 17 юни 2009, 22:41 ч.

Мнения: 8 999

В нашето семейство и двамата с мъжа ми сме "лошят полицай". Така децата не се объркват.

# 22 18 юни 2009, 10:04 ч.

Мнения: 9

Да .

Основните ни скандали са точно за това,че когато аз изисквам от децата добрият ни татко решава че отново трябва да им се направи компромис за да не мрънкат и аз съответно побеснявам.И колкото и да сме говорили с него насаме по тази тема за момента стигаме до консенсус и после пак старата песен на нов глас .Вече почвам да се плаша че изпускам конците.

# 23 18 юни 2009, 10:07 ч.

София
Мнения: 13 206

Цитат на: Dora990 в ср, 17 юни 2009, 14:31

Карате ли се заради, това че децата не слушат и не искат да чуват какво им говорите? Заради това, че не харесват дрехите които трябва да обличат по Ваша преценка или заради това, че не искат да се хранят с това което сте приготвили? Питам, защото ние сме в ужасни отношения именно поради тази причина. До скоро всичко вървеше, защото таткото се намесваше и като по строг детето се подчиняваше. Но той сега е решил , че не иска да е "лошия" и прави всичко така както детето иска, а аз от страната на майката която до вчера беше по отстъпчива пред детето, сега не мога изведнъж да яхна метлата и да започна да раздавам команди и да накарам детето да ме слуша винаги. То изведнъж изпадна в объркана ситуация и не знам какво да правя. примерно, трябва да се облече а детето започва да мрънка, в подобни случаи бащата се намесваше и всичко се случваше, а сега той стои и само казва, облечете каквото иска детето и нещата се провалят, детето се обърква аз също, а той искал да е добрия, направо ще се побъркам.

Първо премахни от мисленето си подчертаното, от речника си думата ПОДЧИНЯВАМ и тогава осмисли ситуацията наново.

Цитат на: Dora990 в ср, 17 юни 2009, 15:00

На 4 години е.От около половин година влезе в етап на който всичко прави нарочно това дете. Дори ако види, че ми се спи идва и започва да ме буди да не спя.
Пробвала съм да искам и неговото мнение за дрехите примерно, но ако по банскки може да ходи на детска градина бих се съгласила.
Според мен трябва търпение от наша страна, а според таткото е вече изтървано и трябва да се вкарва в правия път.
Проблем е и яденето и тръшкането за шоколад, за най малкото което се отказва последват ревове, викове, тръшканици и така около 30 мин. От шамар не разбира, всичко става насила, но аз нямам физическата възможност да се преборя, обличам, той се съблича, същото е с обувките, с ядене и т.н. Желанията се менят ежесекундно. И така е от както тръгна на детска градина. Започна да говори глупости и да удря когато него го удрят...ужас

Доколкото схващам сте се превърнали в роби на това дете Wink

И може детската градина да има някакъв принос, но всъщност вие му позволявате да се държи по този начин. Моята дъщеря е същата работа. Просто изпробва докъде може да стигне и как ще реагираме ние. Ако реагираш неочаквано и нелогично за него ще имаш по-голям успех.
И искам да питам във връзка с последното... какво очакваш ако го ударят да си обърне и другата страна ли? Wink

Последна редакция: чт, 18 юни 2009, 10:14 от Vache

# 24 18 юни 2009, 11:32 ч.

Мнения: 2 090

Макар и рядко,понякога се случва да имаме разногласия относно ''провиненията'' на детето.Реагираме така че то да не разбере за това обаче Wink

В повечето случаи методите и действията ни са сходни,така че нямаме проблем с това.

# 25 18 юни 2009, 12:31 ч.

Мнения: 875

радвам се за това, че мъжът ти се е освестил и е престанал да бъде 'страшилището' пред детето ти. мисля, че е ужасно да се плашат децата с един от родителите и изобщо детето да има страх от родител. относно карането, не се карам, когато той иска нещо различно от мен, т.е. не се опитвам да го контролирам. но децата на тази възраст не винаги могат да решат някои неща (понякога дори и избора м/у две дейности, или играчки, дрехи и т.н. ги обърква) и затова някои неща му ги предлагам наготово и не му оставям място за избор. ако иска да стои гол примерно, а е студено, му казвам "разбирам, че не искаш да се обличаш и искаш да си играеш гол, но е студено и ще трябва да те облека", хващам го и го обличам. дори и да се бунтува, му минава бързо.

# 26 18 юни 2009, 13:06 ч.

Мнения: 3 880

Цитат на: Dora990 в ср, 17 юни 2009, 14:31

...в подобни случаи бащата се намесваше и всичко се случваше, а сега той стои и само казва, облечете каквото иска детето и нещата се провалят....

Ами карай му се... на бащата имам предвид, защото ти прави на пук. Той не мисли за възпитанието на детето, а за това как да ти противоречи, за да е той хубавия и добрия ooooh!

Детинско е... Ти също се държиш детински- вместо да си създадеш авторитет пред детето, чакаш "плашилото" да дойде, за да свърши работата вместо теб. Ами не става така- няма по-лесна плячка за децата от родители на различно мнение. Вашият случай е поредното доказателство- детето е усетило, че ако не единият то другият ще позволи, пък може и да се скарат помежду си, а то ще продължи да си вее байряка и да си прави каквото иска. Стегнете се малко.... Peace

# 27 18 юни 2009, 13:42 ч.

Мнения: 800

Естествено, че се карам при непослушание или правене на пук на това, което съм казала.
Гледам да е рядко, т.е. когато вече съм пробвала нещо друго, за да направят това, което трябва ...
А понякога и с мъжа ми се поскарваме, защото той не разбрал че нещо съм забранила или в изблик на "добри чувства" решил да пренебрегне мое мнение ... и се старая да не е пред децата ...

# 28 18 юни 2009, 16:53 ч.

Цитат на: Biba Sparrow в чт, 18 юни 2009, 13:06

Цитат на: Dora990 в ср, 17 юни 2009, 14:31

Един човек поне да е разбрал какво питах. Hug

Наистина сме на различно мнение и от там са караниците между нас/ родителите/ Не ставаше въпррос дали се караме на децата когато не слушат- естествено че е така, кога повече и кога по малко. Искаше ми се да разбера дали Вие родителите влизате в спорове и конфликти , ако сте на различно мнение при възпитанието на децата. Най вероятно нашето дете добре балансира между нас и знае при кого какво може и какво не може. А ние забързани в ежедневие , работа и грижи не видяхме какво става и сега ще оправяме нещата, но да видим как детето ще свикне с новите порядки .

Благодаря на всички включили се и спокойно лято Ви желая от сърце bouquet

# 29 16 юли 2009, 22:16 ч.

Мнения: 9

Смятам, че бащата трябва да подкрепя мнението на майката, и ако е различно от нейното да я дръпне настрани и да се изяснят. Някъде бях чела, че бащата е този, който дава любовта на децата си и е хубаво той да се прави на по-добрия, ако искате децата да се чувстват обичани и да израснат със самочувствието на такива. Този татко има много добър бащински инстинкт и усеща кое отношение е по-добро за детето.
Не му се сърди.
Ние също се караме с нашия татко, но само ако ми опонира пред детето. Иначе нямам нищо против да се прави на по-добрия.

Препоръчани теми

Школи в София за подготовка за НВО в 7 клас

Мнения за школа "Междучасие"

спорт за 6 годишно момиче

Шахмат за деца в Пловдив

Причина:

Причина: