криво ми е

Интересно...и на мен вчера ми докривя...поради подобни причини.
Бабите ни не са от свестните.На едната не мога да я оставя 1.защото не я гледа добре,не знае как се сменя памперс и смята шоколада за основна храна 2.защото е далече.На другата й дреме на шапката,че има внучка.Не иска да я погледа.Живее на 5 мин път пеша от нас,а идва само ако има да си свърши нещо вкъщи.Но пък иначе много я "обича".

Аз започнах много да се изнервям и усещам ,че бушоните ми скоро ще изгърмят.Те почнаха да дават вече на късо ,де.Трудно ми е.Аз съм енергичен човек,обичам да пътувам,обичам да се срещам с хора,нещо да се случва....трудно понасям да седя на едно място и да върша само задълженията си вкъщи....

Та,вчера имаше възможност да излезна с приятели.На мъжа ми му докривяло,че ще седи сам с детето....Е,не излязох.Наистина..чувствам се виновна,че съм ги оставила сами още преди да изляза.
Мислела съм и аз да пусна тема по въпроса защо се чувствам толкова виновна и докога ще продължавам да мисля за себе си като нечовек....а майка,домакиня,съпруга....Явно имам проблем....

Проблемите са за това да се решават. И аз съм изпадала в такива състояния, но с мъжа ми сме ги решавали заедно - т.е. товариме децата и отиваме някъде. При мен ситуацията с бабите е подобна, т.е. не са ги взимали да ги гледат, затова каним гости в къщи или ходим някъде четиримата.

Жена,аз ,примерно,искам поне за няколко часа да съм в компания,различна от тази на детето си.

Китана, напълно те разбирам.
Моята половинка все ми сакара, че не му оставям детето и не излизам никъде. Съответно заминавам в командировка и след два дена звъни да обясни: " Ти не се притеснявай, ама детето е болно. Как да му приготвя антибиотика?" Ясно е, какво ми беше, ама от Египет не мога да се телепортирам. В крайна сметка беше най-обикновен конюктивит, причинен от по-силна хрема. НО аз трябваше да се почуствам виновна, че съм ги оставила.....
Та така, според мен това си е номер, да се почустваш виновна и да не го оставяш с детето. За мен единственото решение е да не го вземеш навътре и все пак да излизаш и ти поне 1 седмично.

Не,той не го прави нарочно,просто...не знам...Абе,спирам дотук ,че на авторката също й трябва съвет.

и аз това си помислих 

Виждаш ли сега, до какво води ревността и това, че нямаш доверие на никого по отношение на детето.
До други драми. Така, че отпусни се и започни да излизаш по-често.

Помня как се подиграваха на един такъв мъж, който през 5 минути звънеше да обяснява какво е ял, после в колко си е пуснал кафе, после друго-трето, пето....а на фирмено парти ако заразказва по телефона кой им пее...да вземе да запее по телефона, да преразкаже и песента, да опише менюто също не е зле...не знам...слагайте си някакви граници, че на подбив ще го вземат този мъж...Т.е.остави жената-нея вкъщи никой не я гледа как се тръшка, ми мъжа, ще вземат да го подиграват в един момент...

На мен пък много ми се излизаше.Оставях винаги когато мога детето на родителите ми и излизах.Само дето мъжът ми не беше доволен от това и все ми повтаряше, че мястото ми било удома.Е това вече е проблем.А при теб нещата ще се нормализират бавно и полека и няма да ти е криво.Успокой се 

Оставяй детето и ще видиш колко ще ти хареса  Незнам защо трябва да сте закърфичени все към децата си. Моето го пратих последния път на 200км от тук за месец и половина и хич не ми беше зле да ти кажа. 

Ми то хубаво, че ти е докривяло. Значи вече започва да ти липсва социалния живот и да осъзнаваш, че детето вече ще се оправя и без теб от време на време. Не се впрягай, това е процес, за всеки е различно. И мен до един момент с топ не можеха да ме извадят от ролята на майка, но после започнах да се сещам, че има и друг свят, че и за детето е по-добре да прекарва време и с деца и с други близки. За всеки е различно, но щом ти е криво, време е да помислиш за промяна. Няма да си полезна на никой, на детето си също, ако подтискаш части от себе си.

Ако не ви се излиза един без друг, оставяйте детето веднъж в седмицата на баба/дядо и излизайте двамата с мъжа ти на купон.

И моята дъщеричка е на 2 и е адски палава.За това не смея да я оставям на баби.Просто не ги слуша и може жестоко да се нарани.И моят съпруг работи наистина много,но не си позволявам да го безпокоя.Е ако има възможност звъни,но това е друго.Искам да кажа че така го притесняваш,а не бива.
И на мен ми е криво от време на време,защото моето диване взе да повръща в колата и всяко малко пътуване се превръща в екшън.После и двете намирисваме на кисело  .
Даже и някоя дрешка няма кога да ида да си купя .В един момент стои до мен в пробната,а в следващия препуска към улицата,а аз тичам полуоблечена да я хвана  За това си нося  старите работи и ми става още по-криво.И на почивка няма да идем....заради пътуването .
Е и аз се оплаках.Поне не си единствена.

И аз почти не си оставям детето,и той е на 2 годинки.Свекърва нямам,а майка ми го гледа много добре,не че все не й намирам кусури  .Не ми е хубаво без него,предпочитам винаги да си го взимаме с нас.Барове и дискотеки и други подобни не ме влекат,забравила съм ги и не ми липсват.
Според мен всеки има различна потребност да бъде с детето си.Някои ги оставят често,други обратното,и да им казват че са закачени с кърфици за мен е глупаво...Мен лично,не ме интересува какво казват другите,с детето си съм толкова ,колкото искам.
И на мен ми докривява понякога,от еднообразието всеки ден,сякаш животът ми е спрял.Но пък веднага си помислям,че това време прекарано с детето ми и най-ценното,сега сме най-близки.ще тръгне на детска,после на
училище...и сигурно ще ми липсва това време.

Песен за майката


"Прохожда чедото, прохожда
И тръпка сладостна пробожда
Сърцето майчино, че вече
Човек е нейното човече.

И мисли тя, че го повежда
с ръка към своята надежда.
Не знае, че го е създала
за близост не, а за раздяла.
Додето майката усети,
изтръгва й го от ръцете
безмилостният господар
на всички царства цар Буквар.
Остава майката сама
с играчките му у дома.
Погалва някоя играчка
и ето ти играчка-плачка.

Прописва чедото, прописва.
Вълна на нова радост плисва
и първа дума пишат двама,
и то се знае, тя е “мама”.
Когато мама е сама,
ще праща чедото писма…
Не знае тя, че рядко пише
синът зает с дела по-висши.

Додето майката усети,
изтръгват й го от ръцете
казарма, работа, жени…
А пък жените са едни…

Сама при старите му книги
остава мама и реди ги.
Поплакват заедно с буквара
и после всеки се затваря.

От ден на ден разбира мама,
че има син, но и че няма.
Разбира тя,че го е създала
за близост не, а за раздяла.
И вече не до рожба близка
да бъде близо мама иска.
Обратното желае само:
синът да не извика “мамо”.
Да не извика “мамо, мамо”
синът в нещастие голямо.
И щом не сеща се за мама,
то значи, че опасност няма
И че светът добре го среща,
затуй за мама се не сеща.
И мама в стаята тогава
ръка на себе си подава,
поема я и се повежда
сама към своята надежда…"

Лиана Даскалова
     _____________________________________

КОКУЛИН, таблетки, - Хомеопатичен лекарствен продукт, традиционно използван за профилактика и лечение на прилошаване при пътуване: морска болест, въздушна болест, прилошаване в кола. Става за малки деца, много мои познати са доволни.


 rozi-maxi - направо ми се насълзиха очите от това стихотворение

Ще ти мине като започнеш работа.