bebeto mi ne se rodi jivo

До болка са ми познати описаните ви разкази.
И моето момиченце се роди мъртво в осми месец.
Причина-неустановена.
Сега отново съм бременна-втори месец,но умирам от страх,заради случилото се.
Дано този път всичко е наред.

Ще изгрее,миличка.

във форума за родители загубили най-свидното има уви не един такъв случай
позволявам си да посъветвам авторката да пусне там темата си - за да получи отговори от жени с подобна съдба
проблема може и да е сериозен - а там ще получи съвети при кого и как да следи следващата си бременост за да не се получи отново тази трагедия

Здравейте момичета аз загубих моето бебче преди 13 години. Отидох с страни болки, на нали ми беше първо раждане си мислех, че са контракции. Приеха ме и се оказа че бебето няма тонове. Разтичаха се насам натам а на мен никои нищо не ми казва. Само разбрах, че бебчето ми не е живо. Не знаех какво следва, какво ще правят. Имах 4 см. разкритие оставиха ме да родя така а бебето беше 3.600кг. Няма да ви описвам последствията от това раждане. Когато маика ми попитала лекаря какво става тои грубо и отговорил - Не се знае дъщеря ви дали ще преживее нощта. Или ще я бъде или не. В епикризата пишеше отлепване на плацентата и масивен кръвоизлив. Бях два дена в реанимация и после със всички системи при родилките с бебчетата. Не мога да ви опиша ужаса които преживях тогава. Моля се на никои да не се случват такова нещо.
Сега вече имам прекрасна дъщеричка на 8 години и чакаме бебе през ноември, но страха остава а болката никога не минава.
Може на някои да му се стори глупаво но аз не съм купувала нищо за бебето преди да се роди. Може да е суеверие може да не е, но искам първо да го гушна.
Пожелавам на никои да не се случва това.

Каква е по специалност Д-р Конова и къде може да се намери?

http://www.ivfpleven.com/index.php?l=81   ето разгледай сайта и ще получиш информация. Ако те интересува друго питай пак

здравейте.случайно попаднах в тази тема и реших да споделя и тук моята история
тя  е дълга, но ще ви я разкажа.на 17.06.-- бях в 24 г.с. прокървих и често ходих по малка нужда и ме приеха в болница.прегледаха ме на ехогр. и вагинално и казаха че съм добре и бебето отговаря на 24 г.с. и ми преляха някаква банка за задържане ,но  си остана честото ходене до тоалетната.усъмниха се че е бъбречно и ми преляха друга банка,която ме успокои малко,след това ме преглеждаха още 1 път на хогр. и вагинално
в събота на визитация споделих че от петък не усещам движенията на бебето и доктора ме прегледа на видеозон и каза ,че бебето има сърдечен пулс и си отговаря на  седмиците,но се съмнявал ,че изтичат околоплодни води и малко по-късно ме прегледаха на 3D трима докотри,после ме бъркаха да вземат проба и ми казаха че изтичали води от някъде и ме пратиха в 22ч с линейка в майчин дом-там ме прегледаха само вагинално и като ме качиха на етажа веднага ме включиха на системи-(само да вметна ,че от събота до понеделник никой не ме погледна освен да ми сменят системата) ,че чак до понеделник преглеждат ме и докторката ми казва,че бебето е в 20 г.с. и е мъртво. по-късно закупих 2 хапчета и ми ги сложиха отдолу за да предизвикат раждане ,после не е за разправяне .
Мога да кажа ,че в МД всички са ужасни,аз лежах на 5 ет. и  да ви кажа ,че никой не го интересува как си и дали  ти има нещо и отношението им към пациентите са като към кучета ,колкото  и грозно да звучи.Не искам да изпадам в подробности,че няма да ми стигне деня да ви пиша за тях. Днес си взех хистол. изследване от МД със голям зор и беше написано с краката им и помолих да ми кажат какво пише ,а докторката каза само ,че е заради високо кръвно и толкова         нямам думи

Тук някой е трил постове...
Ама нищо,то моите постове бяха много агресивно настроени към лекарското съсловие.

и аз така си мисля

Милички това което сте преживяли е ужасно.Много ви съчувствам . :cry:Polimimi79 причини има доста за смърт на бебе в девети месец - диабет примерно може да доведе до интраутеринна смърт на плода , инфекциозни заболявания плацента превия и др.Дано по някакъв начин да успеете да го преодолеете

Аз загубих своето малко момченце преди два месеца. Бременността ми вървеше съвсем нормално, правих всички изследвания. Към края на седмия месец започнах да се подувам, но докторката каза, че е от килограмите и от топлината. В 37 гр.седмица започнаха да ми се подуват и очите и аз отидох отново на преглед и ужас. Докторкатга ме прегледа на видеозон и не откри пулс на молкото ми слънчице.Прегледа ме на още  един видеозон и слуша тонове, а то ги няма. Каза ми, че бебето е мъртво и трябва бързо да родя.Включи ми системи и след около 5 часа родих. Пъпната връв на бебето била увита 5 пъти около вратлето и това била основната причина.Плаках много, защото го чаках с голямо желание и обич.Сега отново плача и  ме е страх да забременея. Не зная и при кой доктор да отида и в кой град. Кураж на всички.

Здравей, мила! Знам, че каквото и да кажа, няма да успокоя болката, която изпитваш в момента. Аз самата имах 3 аборта и макар да са били по в началото на бременността, знам какво е болка. Разбирам негодуванието ти и омразата, която изпитваш към всички лекари. На мен самата не се намери лекар, който да ми обясни защо здраба жена на 25 години правела аборти. Забременях за 4 пат. Сега имам, Слаба Богу здраво момченце на годинка, но аз си знам какво съм изпитвала през цялата си бременност. След като си бях направила всички изследвания, се оказа, че това за токсоплаз,пза е положително. Направих си го и през последната си бременност. Титъра ми беше страшно висок. Докторът ми не беше особено окуражен. Отначало дори се съмняваше за мисед. Отказах да пия каквито и да било лекарства, след като предишните пъти бяхме похарчили маса пари за инжекции и хапчета. Само не ходех на работа. В Интернет четох страшни страхотии, че детето ако изобщо се роди ще е болно от сериозни болести. 9 месеца не е имало миг, в който да не мисля какво ще се случи. Преносих го почти месец и се роди 4 кг. С това искам да ти кажа, че никога не можеш да знаеш какво ти е приготвила съдбата. Вярвай ми, и аз съм имала моменти, в които съм си мислела, че най-добре ще е да се хвърля от някоя тераса, идело ми е да крещя на всички лекари за безпомощността им. Няма да ти кажа нещо от рода на: "Спокойно, ще имате други здрави деца." Тези приказки се казват на мажете. Те ставаат бащи, когато видят бебчето си. Майките са майки много по-рано. И сега, когато имам здраво бебче, се разплаквам като чета истории като твоята. Почитам датите, в които изгубвах бебетата си едно след друго. Сега щях да имам дете на почти 4 годинки. Болката няма да отмине, просто ще се научиш да живееш с нея. Ще ти кажа и нещо друго, което ще ти прозвучи гадно, но е истина. Чувала си какви неща стават. Все пак се радвай, че не се е случило нещо лошо и с теб. Знам, че предпочиташ ти да беше на мястото на детето си. Приятелят ми каза, че като съм влизала в операционната, съм му се обадила и съм му казала, ако нещо се обърка да спасят малкия. Аз не си спомням такова нещо и сега ми звучи като по филмите, но истината е че не ние или лекарите решават, а само Господ. И никой не може да ти обясни защо е решил така. Пожелават ти успех. Уповавай се на мъжа си и дори да ти се струва, че никой не може да разбере болката ти, не я задържай в себе си. Това е най-лошото. Успехи!!!

bisera75 в началото на  миналата година също бях бременна, но се оказа мисет.А тази беше безпроблемна освен кръвното ( но кой да ти каже ,че не трябва да се ядосваш и да я караш по-спокойно) и при мен беше така и аз се подувах ,но само краката.всички изследвания ми бяха наред и макар да знаеше за кръвното ми докторката не направи нищо.Така ми било писано.Малцина знаят за това което сме преживели,но важното сега е да сме живи и здрави и скоро да се похвалим с добри новини.Няма да се предам нищо че съм на 36г.(макар ,че доста хора ми го натякват, а една от докторките от болницата ми каза   -"годинките ти са множко ,но щом забременяваш")  Горе главата