Публикувана: 21 юни 2009, 13:12 ч.
Последно мнение: 22 юни 2009, 14:57 ч.

Хора,ще полудея...

4 537
43
1

Гост

# 15 21 юни 2009, 15:26 ч.

Мнения: 95

Хващаш едно такси и отиваш на разходка!
А пък вечер мъжът ти като се прибере и майка му го извика му даваш бебока да го води при баба а ти излизаш!

# 16 21 юни 2009, 17:01 ч.

Мнения: 136

От стоене и умуване вкъщи нищо няма да се промени от само себе си. Действай! Момичетата са ти дали много и различни съвети. Избери си някои от тях и действай!!! Защото ... идвам #2gunfire

И скоро да се отчетеш тук с приятна емоция!!! Hug

# 17 21 юни 2009, 17:10 ч.

Мнения: 108

Сега чакаме да се похвалиш...не може всичко да е черно. Пиши как сте...

# 18 21 юни 2009, 18:26 ч.

Мнения: 473

Аз не съм изчела кой какво те е посъветвал, но смятам, че трябва съвсем спокойно да обсъдите с мъжа ти преместване в друго жилище. След години няма да можеш да пускаш детето си да играе вън, как ще го озаптиш вътре затворено. Вместо да се изнервяш се опитай да разрешиш въпроса спокойно и разумно. Аз също гледам сама детето си вече 2 год. и 3 мес., мъжа ми е постоянно на работа, майка ми и свекърва ми работят и не могат да ми помагат и така. Оправям се с почти всичко сама, но живея на страхотно място и имам съседки с малки деца, заедно се разхождаме, заедно пазаруваме, съвсем различно е. Чувствам се добре, и аз изчатквам на моменти, защото искам да сменя малко обстановката, но зареждам батериите на лятните почивки. Ако трябва излезте на квартира, но на място, на което ще имаш спокойствие и нормални съседи!

# 19 21 юни 2009, 18:50 ч.

Мнения: 1 043

Аз лично съм била в подобна ситуация и знам за какво говориш.
Ето какво правех аз. Първо взех разписанието на автобусите, които ми трябваха. Всяка сутрин ставах рано, за да се наглася преди да стане бебето. После количката, малкия, и на автобуса. За 10 минути и сме на центъра. Разходки, кафе, приятелки, запознанства с нови майки. Така прекарвах времето си сред хора.
Всичко зависи от теб, момиче. Успех Peace

# 20 21 юни 2009, 19:12 ч.

Банкя
Мнения: 1 291

Да изчакаме госта да каже нещо.

# 21 21 юни 2009, 19:24 ч.

Кураж, много голяма част от хората с малки деца се карат постоянно, жена ми дълги години се е чувствала точно така, както и ти. Лошият квартал допълнително усложнява нещата. Начинът да оцелееш е да осъзнаеш че всичко това е само временно. Детето няма цял живот да е толкова малко и безпомощно и след няколко години времето вече ще е на твоя страна, така да се каже. Важното е с мъжа да продължавате да сте заедно, на всяка цена. Много млади семейства се развеждат покрай нервите, свързани с малките деца. Бъдете по-разумни и двамата.
P.S.: Форумните баби хулиганки да мълчат! Сигурно е било много трудно без перални, сушилни и памперси, аз не съм бил родител през соца и не знам. Но съм бил дете през соца и помня как сме играли до късни нощи навън и не сме се страхували от кучета и автомобили. Да не говорим за разни психопати и подобни (сигурно е имало, но не е било като сега). Животът тогава беше много по-различен, хората също не са работили както сега - по 20 часа на денонощие... Работиш от 9 до 17, а после се чудиш на коя опашка да се наредиш, за да си купиш банани и по-хубаво месо. Но това е по-добре отколкото да се чудиш как да си платиш парното, тока и шибания билет за градски транспорт, който не е 6 стотинки, а 1 лв.

# 22 21 юни 2009, 19:31 ч.

Мнения: 0

Май по-големият проблем са скандалите и отношението на мъжа ти. На мен не ми харесва неговото отношение.
Много сте я нападнали, че е разглезена и разкиснала се, ама има и нещо като социална изолация, самота.
В нов, гаден квартал, с бебе и по цял ден сама (ок, уморява се, цигани, няма приятелки наблизо - без значение защо е изолирана), на всяка от нас ще и се иска поне вечер да излезе или да поговори с мъжа си. Жената има дискомфорт на новото място и няма приятел (мъж) дето поне да разбира, че е трудно. Няма да е толкова депресирана, ако поне вечер си поговори или излезе спокойно с мъжа си, да се почувства малко човек, най-нормалното нещо е това, не е глезотия. А авторката казва, че той вечер ходи да помага на майка си, че само се карат.

Не ми харесва неговото "няма да изкараме много така, ако си все намръщена". Кажи му, че си съгласна, и ти няма да изкараш много така, ако не промените нещо - жилище, вечерни разходки, пари за такси или гледачка по 2 часа на ден, нещо, не знам какво. Ясно, че не е щастлива, ама и той не се опитва да и помогне дори и с разходки вечер, а я обвинява, че не е щастлива.

# 23 21 юни 2009, 19:54 ч.

Мнения: 1 432

Първо започни да се храниш, за да можеш да буташ количката Wink

40 мин са нищо, няма да ти кажа аз по колко бутах в едната посока, за да не те заболи нещо Wink

Допитайте се до родителите ти и продайте апартамента и се преместете на по-хубаво място:)
Ходи ве4ер с мъжа си при майка му:)
Пове4ето мъже постоянно трябва да се подсещат за разни неща..........подсещай твоя за пове4е време с вас, но с подходящ тон Mr. Green

Успех

# 24 21 юни 2009, 20:35 ч.

Мнения: 2 132

Здравословна храна ти трябва на тебе!
Пък и мъжът ти е казал , че за кратко сте там.Сега е топло и късните разходки са удачни, така че излизай към 18ч. и няколко вечери като ви няма , и няма кой да обслужва мъжа ти, може и да почне да излиза с вас!
Съгласна съм и за ходенето заедно при майка му!

# 25 21 юни 2009, 21:15 ч.

Да,обмисляли сме да продадем това жилище,но както се сещате апартаментите в този квартал са най-евтини в града.Следователно за да вземем друг ще трябва да добавим още пари.Пък макар и малко нещо ще трябва да се отремонтира по новия.За съжаление на този етап нямаме възможност за това.Имаме кредит за колата и не можем да си позволим друг в следващите 2-3 год. поне. Sad

В квартала има и българи,и майки с колички но никои не познавам.Те повечето не излизат тук,а ходят до центъра.Която като намери.С едно момиче се запознах,но и тя ходи до центъра - мъжът й я кара,обаче в колата йм не можем да съберем двете колички.Пък като й предложих да слезем пеша - тя отказа,много се изморявала от ходенете.И така.
Но наистина се чувствам по-добре като споделих тука.
А за мъжа ми - отношението му не е толкова лошо като цяло,но просто в моментите когато се изнервя вместо да ме успокой примерно той също се нерви и започваме да си крещим.Наистина много ме е страх да не си провалим семейството заради това.
Колко парадоксално само - създаваме дете,защото се обичаме обаче то съсипва връзката ни.....

# 26 21 юни 2009, 21:32 ч.

Мнения: 66

загубих майка си, случиха ми се много ужасни неща и тогава осъзнах , че единственото нещо , което има смисъл в живота са децата и здравето. не се ядосвай, организирай си живата и му се наслаждавай - времето лети и няма връщане. не се депресирай , наслаждавай се на най-дребните неща и малки сладки моменти с детето си.
съпруга ти за да те разбере трябва да води твоят живот, на мъжете бързо им писва от мрънкаща жена. знам , че е трудно и е много лесно на думи ...
аз нямам компания в квартала , който живея , но всеки ден се будя с планове и идеи , които ще ме разнообразят...

# 27 21 юни 2009, 21:47 ч.

Мнения: 232

Ох душичка, за квартала те разбирам добре, тъй като и аз от центъра се преместих преди 2 год. в друг квартал, слава богу поне не е цигански! Но се чуствах в началото като на село, пък и сега малко така го чуствам де. Да ти кажа на мен сега докато съм бременна - тъй като изкарах не лека бременност с много седене в къщи - ми помогнаха отчетните теми (за тебе това ще са темите за родени 2008г.) тук във форума и дори се намериха 2 мами от моя квартал, сигурна съм, че по-нататък ще се виждаме с тях с децата. Приятелките и мен не ме сайдисват много, а истинските от ученическите ми години са в чужбина. Та форума много ми помогна. Ежедневно споделяме и ни е по-леко! Аз също мисля, че може с такси да ходите до центъра, поне 1 път на седмица, понеже все пак и това си е с пари. Но пари за нерви не се жалят!! Или с рейса, въпреки че наистина си е хамалогия с количката, в цигански рейс...

# 28 21 юни 2009, 22:03 ч.

София
Мнения: 18 679

Цитат на: Един човек в нд, 21 юни 2009, 21:15

Колко парадоксално само - създаваме дете,защото се обичаме обаче то съсипва връзката ни.....

Това, ако сериозно и наистина го мислиш, а не го пишеш само защото си изтощена и тъжна, мога само да те съжаля и да ти пожелая никога животът да не ти показва какво е чудна връзка, ама без детенце Confused

Стегни се, не се излагай!